На тази дата: 18 декември 1890 г. В Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото

1890 г. в Лондон е открита първата електрифицирана линия на метрото. В средата на 19 в. Лондон бил най-големият град в света с над 2,5 млн. души население и площ над 100 кв.км, като улиците били тесни и постоянно задръстени от конски впрягове - основно превозно средство по това време. В околностите на града имало много добра железопътна мрежа, но влаковете не можели да влизат навътре в Лондон.

През 1865 г. собствениците на метрото купуват първия тунел под река Темза, построен през 1843 г. от сър Марк Брюнел, за да бъде продължена линията. Само четири години след пуска на метрото с него вече се придвижват по 40 000 души на ден. Стремително се разширяват и други линии, което през 1884 г. свързва гара „Централ” с метрото. По-късно в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия.

Появява се първият проблем. По това време локомотивите се захранват с дърва и въглища, а от комините излизало огромно количество пушек, който би бил задушил пътниците. Проблемът е решен със създаването на специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказало се, че резервоарите се пълнят много бързо и трябва да бъдат изпразвани периодично. Строителите отворили шахти, през които локомотивите изпразвали резервоарите, а тези шахти хитро били замаскирани като къщи, но без покрив. Това става голямо неудобство с разширяване на линията.

През 1900 г. лондонското метро започва да се електрифицира, благодарение на американския бизнесмен Чарлз Йеркс, който прави това в Чикаго, а по-късно се използва в Лондон. Започват да се поставят още две релси, заедно с първите две, по които тече 650 V електричество, което чрез токоприемник преминава в мотрисата и задвижва електродвигатели.

Така освен чисто, метрото станало и сравнително безшумно и многократно по-бързо. В началото пътниците били ужасени от безшумно приближаващите се машини, но скоро свикнали.

За да захранват с електричество метрото, собствениците решават да предприемат нова решителна крачка, създавайки най-голямата електроцентрала в света, която нарекли „Lots Road Power Station”. Построена на брега на Темза, електроцентралата добивала електроенергия с помощта на парни турбини, които задвижвали мощни генератори.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Нощно Русе

Ако Габровец ви препълни чашата с чай, то не е от щедрост, а за да не можете да сложите захар!

***

Жена, почиствайки 127-та риба, казва на мъжа си:

- Аз като човек те моля, И КАТО ОТИДЕШ ЗА РИБА, ПА ПИЙ КАТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ!!!

***

Софийският зоопарк кани всички желаещи на ново екстремно изживяване - "Ден на отворените врати!"

***

Искам да напомня на всички които прекаляват с коледната украса, че Исус Христос се е родил във Витлеем, не в Лас Вегас!

***

Истинският живот е това, което ти се случва, докато ти се зарежда телефона!

Шегувате се?

Откриване на 24 км от магистрала "Струма" днес.

Фотофакт: Инсталация "Хора вглъбени в телефоните си"

Хора на пейка напълно потопени в телефоните си, игнорирайки присъствието си. Това е инсталация на дизайнерската агенциа "Design Bridge" част от фестивала на светлината в Амстердам.

На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.

Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.

През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.

Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.

През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.

Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".

Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Плановете ми за Нова година

Ценоразпис за посещения по домовете:
Снежанка и Дядо Коледа - 50 лв.

Снежанка без Дядо Коледа - 100 лв.

***

- Вие как се казвате?

- Александър Велики.

- При нас има специално отделение само за императори и ще се чувствате много добре!

- Аз не съм император!

- А тогава кой Александър Велики сте?

- Самолетоносача.

***

На изпит професорът казва на студент:

- Вие сте като хубав филм!

- В какъв смисъл?

- Ще трябва да Ви видя пак.

***

Ако програмист стане лекар, и му кажеш:

- Боли ме ръката.

Отговорът ще бъде:

- Странно, имам същата ръка и не ме боли.

***

Японците са разработили фотоапарат, който снима толкова бързо, че може да улови жена със затворена уста.

Цитати на великите! Калина Митева, Мис Свят България 2018: Благодарение на изпълнението ми, а именно танц с лъжици, успях да се класирам в топ 20 в категория "Tалант"

Бях се подготвила за всички етапи на конкурса. Благодарение на изпълнението ми, а именно танц с лъжици, успях да се класирам в топ 20 в категория "Tалант".

19-годишната Калина Митева, която преди дни се завърна от Китай, където представи България в престижния конкурс "Мис Свят", разказа пред Life.dir.bg

На тази дата: 16 декември 1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”

1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”. В 18.30 ч. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния сериал „Покемон” по канал TV Tokyo. Излъченият епизод - „Електрическият воин Поригон” (38-ата серия от анимационната поредица), обаче довежда до хоспитализацията на близо 700 япончета заради припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми.

Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от кибер пространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е именно сцената, която постига ужасния ефект.

20-ина минути след началото на епизода погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко - получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.

Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти.

Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ.

През 2000 г. в САЩ е направена цензурирана версия на серията, в която сцената е забавена, но така и не стига до ефир.

Любопитен факт е, че в следствие на тази катастрофа Поригон никога не получава основна роля в „Покемон”, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето. Серията обаче може да бъде намерена свободно в интернет.

В този момент „Покемон” е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. На другия ден след излъчването на епизода обаче каналът TV Tokyo осъмва с надписи с извинение към японския народ, а сериалът е спрян за четири месеца.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Това е розов гълъб. Той наистина

съществува, но тези птици живеят в Мавриций.

Любовта е измислена от жените, защото не могат да чакат докато мъжете намерят пари за секс!

***

- Тате, ти знаеш ли колко е висока мама?

- Да! Метър и 60!

- Ти как разбра, мери ли я?

- Не, но аз съм метър и 80 и ми е дошла до гуша!

***

Човешкият мозък е уникален механизъм. Той работи непрекъснато от момента на вашето раждане, до момента в който си купите телевизор!

***

Доцентът води лекция:

- И така, колеги, най-доброто лечение за една жена в депресия е сексът.

Студент от залата:

- А как да ги доведем до депресия?

***

Фармацевт с 30 годишен стаж, при посещение в Египет, случайно разчел текст от 16 в. пр. Хр.

Любопитно: Безплатен дом, за всеки, който поиска в Япония

Преди 4 години Наоко и Такаяки Ида получават своя собствена къща. При това напълно безплатно. Това, което звучи като началото на поредната реклама за ипотечни кредити всъщност е реалност в Япония.

Самата къща на семейство Ида е на два етажа и е сгушена сред дърветата по един селски път в малкия град Окутама в префектура Токио. Преди да се преместят там, семейството заедно с трите си деца - двама тийнейджъри и едно пет-годишно момченце - живее в дома на родителите на Наоко.

Разбира се, къщата не излиза съвсем безплатно. Семейството трябва да извърши ремонт на постройката, преди тя да стане годна за живеене, но по думите на 45-годишната Наоко, тя е идеална за тях, особено като се има предвид, че те винаги са искали подобно спокойно място в провинцията, където освен всичко да има и двор, в който да отглеждат част от храната си.

Това с безплатните къщи може и да звучи като схема или нещо не особено чисто или достоверно, но в Япония, където къщите в страната стават повече от хората, реалността е именно такава.

Според Форума за политика на Япония за 2013 г. в страната има 61 жилища спрямо 52 милиона домакинства. Оттогава насам ситуацията се влошава.

Ако към момента населението на страната е около 127 млн. души, към 2065 г. се очаква то да спадне до около 88 млн., според прогнозните данни на Националния институт за население и социална сигурност. Това означава едно - по-малкото хора ще се нуждаят от по-малко къщи.

Междувременно младите хора напускат селските райони в търсене на работа по градовете, което на свой ред изпълва редица села и по-малки градове с множество изоставени "призрачни" къщи, известни като "акия".

Прогнозите сочат, че до 2040 г. почти 900 малки градове и села в Япония вече няма да съществуват. Окутама е един от тях. В този контекст даването на собственост на семейства като това на Наоко и Такаяки Ида е една от политиките, които местните власти са предприели, за да осигурят оцеляването си.

В префектурата на Токио има три такива градчета, които са застрашени от изчезване до 2040 г. Когато през 2014 г. местните власти научават това, те основават специален департамент, който се грижи за репопулацията на града.

Окутама се намира на около два часа път с влак от лъскавия и неонов център на Токио. През 60-те там живеят над 13 000 души, а мястото се издържа най-вече с търговия с дървесина. Западането на пазара на дъревен материал обаче през 90-те кара мнозина млади хора да напуснат града. Така днес в Окутама живеят само 5200 жители, а с всяка година броят им намалява.

Банки за изоставени жилища

През 2014 г. местните власти организират нещо наречено "Банка Акия" - схема за оптимално оползотворяване на изоставените жилища. Служителите й работят в подобни малки градчета, а задачите им се съсредоточават в това да свързват потенциални купувачи със застаряващи собственици без наследници или с хора, които възнамеряват да напуснат града си завинаги.

Също така се отпускат средства на нанесли се наскоро млади хора за жизнено важни ремонти и за откупуване на имоти от отдавна заминалите им собственици. Една от програмите в Окутама например предлага 8820 долара за всеки 100 квадратни метра от имот, позволявайки на собствениците да изкарат нещо от старите си, изоставени жилища.

За кандидатите за нанасяне има, разбира се, определени изисквания. Те трябва да са под 40 години или да са двойка с поне едно дете под 18-годишна възраст. Във втория случай поне един от двамата родители трябва да е под 50 години.

Но дори безплатното раздаване на домовете е трудно в страна, в която хората предпочитат ново строителство.

Къщи втора ръка

Понякога има съвсем основателна причина за тази неприязън към старите къщи. Една от изоставените постройки в Окутама представлява кубообразна сграда със син покрив и бели стени. И въпреки че изглежда здрава отвън, отвътре се усеща остър мирис на мухал, който показва, че по постройката има доста какво да се работи. Най-малкото кухнята има нужда от основен ремонт, а подът татами трябва да бъде сменен. Разбира се, трябва да се реши и проблемът с мухъла.

От около 3000 къщи в града близо 400 са изоставени. Според местните власти близо половината от тях стават за живот. Останалите са или твърде разрушени или са построени в райони, изложени на риск от свлачища.

През ХХ век Япония преживява два големи пика в броя на населението си - веднага след Втората световна война и след това по време на икономическата експлозия от 80-те години. Тези пикове създават остър недостиг на жилища, който след себе си води до масово строителство на евтини, лесни за сглабяне къщи и блокове в гъсто населените градове.

Сега много от тези къщи, особено ако са били оставени за известно време без живеещи и без поддръжка, в момента са в окаяно състояние. Затова и в момента около 85% от японците търсят преди всичко ново строителство.

Градското планиране също не е от полза за решаването на този проблем, тъй като продължават да се строят нови и нови жилища и да се застрояват нови пространства, въпреки очевидния излишък от домове, макар и стари.

Да направиш селските региони привлекателни

Досега вече 9 семейства са се преселили в Окутама. Те идват от разнообразни места - от Токио до Ню Йорк, тъй като властите не са поставили ограничение на това откъде да идват семействата. За тях е важно просто да се демонстрира намерение за дългосрочно ползване и за оставане в града. За да бъде успешен този експеримент обаче, не са достатъчни само жилища.

Подобни обезлюдяващи райони имат нужда най-вече и от сериозен план за икономическо развитие. Допълнително с това е нужно и да се създадат връзки между новодошлите и местните жители, за да може да сработи цялата система.

Добър пример в тази област е град Камияма в южната част на Япония, в който вече се наблюдава положителен прираст на населението. Причината за това е успехът на местните власти да привлекат различни технологични компании, които да открият свои офиси там. Идеята е да се създаде среда, в която бизнесът да е възможен за осъществяване като същевременно с това се предостави възможност за служителите да се населят някъде далеч от претъпкания град.

Находчивостта на новите жители също е много важел елемент за спасяването на изчезващите градове. В Окутама някои от тях вече се опитват да развиват своите бизнес идеи, с които да помогнат за облагородяването на района - от превръщането на 100-годишна къща в любопитно заведение, където да се хранят любителите на екстремните спортове (предлагани като атракция в района).

И все пак въпреки всичко това не е ясно дали експериментът ще е успешен. Въпреки че семейство Ида е намерило своя нов дом в Окутама, най-голямата им дъщеря вече няма търпение да стане пълнолетна, за да може да се изнесе от вкъщи и да си намери квартира в големия град.

По CNN