Как Русия гони зад граница най-талантливите си жители

Известната руска писателка Юлия Латинина започва своите сутрини с джогинг по плажа, докато тропическия вятър духа в червените й коси. Тя живее доста далеч от мрачната в момента и доста мразовита своя родина.

През последните години Латинина и семейството й - литературният критик Алла Латинина и поетът Леонид Латинин се радват на главозамайваща гледка.

Цъфтящите градини са навсякъде наоколо, а слънчевите лъчи сменят цветовете си над морската вода. От съображения за сигурност обаче те не издават точното си местонахождение. Достатъчно е да се знае, че се стремят да прекарват колкото се може повече време далеч от Москва.

Кошмарът за семейството започва през 2016-а, когато тълпи от тролове започват да нападат Латинина в социалните мрежи заради статия в "Новая газета", озаглавена "Шефът на Путин". Под този прякор тя визира бизнесмена Йевгени Пригожин, който се смята за свързан с руските хакерски атаки по време на президентските избори в САЩ от 2016-а година.

"Разкарай се от Русия, ще дишаме по-леко без либералната ти воня", заплашват троловете. Скоро грознитедуми се превръщат в още по-грозни действия. Съмнителни индивиди започват да следят Латинина, докато през август 2016-а някой не я залива с кофа с екскременти, докато писателката отива към радио "Ехото на Москва".

Латинина има издадени над дузина бестселъти, най-вече криминални и фантастични романи. Творбите й са преведени на испански, френски, италиански и полски.

Руснаците обаче познават писателката най-вече от рубриката й в "Ехото на Москва", където често критикува действията на Кремъл, идеологията и липсата на лидерски умения. Освен това е автор в "Новая газета" - издание, в което бяха убити общо петима журналисти. След гнусната атака срещу Латинина вестникът настоява за щателно разследване, но такова не се случва.

Вместо това чуват отговора "Щом критикувате държавата, трябва да сте готови за ответни действия". Както и "Всеки, който не ни харесва, може да напусне". Латинина настоява, че случаят може да бъде разкрит само с няколко телефонни обаждания, които така и никой не прави.

Един ден спирачките на автомобила й отказват. След това една нощ родителите й - на 77 и 79 години - са събудени от задушлив газ, който изпълва апартамента им. Следователите установяват, че е използван несмъртоносен боен газ като химическо оръжие. През следващите два месеца Алла Латинина се разболява два пъти от пневмония като тя смята, че е в резултат на атаката.

Враговете на Латинина очевидно искат тя да напусне страната.

Колата на семейството е опожарена, а Алла Латинина се събужда посред нощ, само за да види как съпругът й безуспешно се опитва да потуши пожара на техния семеен SUV. Сцената е ужасяваща, защото автомобилът е можел да избухне във всеки един момент, докато Леонид Латинин обикаля около него.

Скоро след инцидента цялото семейство заминава за Европа. Според Юлия Кремъл вече не разчита на ФСБ да репресира опозиционерите. Вместо това правителството се доверява на разнообразни бандити, които са трудни за проследяване и вината им не може да бъде доказана.

Латинина би била щастлива да види нападатели си наказани. По нейно мнение журналистите от "Новая газета" са на мушката на Пригожин отдавна. Преди най-опасен за отразяване е бил чеченският лидер Рамазан Кадиров. Сега списъкът с имена нараства бързо.

Пьотър Верзилов, един от членовете на Pussy Riot, също смята, че е бил отровен нарочно.

Верзилов беше настанен за лечение в Германия и няма намерение да се връща в Русия. Критиците на Кремъл знаят рисковете, които поемат. В средата на декември полицията задържа 12 души, които протестират пред централата на ФСБ срещу злоупотребата с власт. Един от активистите държи плакат "Путин, остави Украйна на мира!".

През 2015-а точно до стените на Кремъл е убит Борис Немцов. Престъплението е показателно, че федералните служби нямат никакво намерение да защитават опозицията срещу Владимир Путин.

Всяка година Русия напускат редица писатели, журналисти, артисти и културни фигури. Според последните социологически проучвания  в страната, всеки трети руснак иска да емигрира. По-рано през този месец либерални руски интелектуалци се събират на форум във Вилнюс, за да обсъдят политическото бъдеще на Русия.

Там природозащитничката Евгения Чирикова представи онлайн проекта си "Активатика", който представлява карта на всички руски социални движения и протести. Преди няколко години Чирикова също емигрира от Русия по политически причини. Тя се установява в Естония след заплаха, че ще й бъдат отнети децата.

Нейният приятел и редактор Михаил Бекетов е пребит до смърт.

Съпругът й губи зрението си с едното око заради побой. Социални работници посещават дома на Чирикова под претекст, че искат да видят как са децата. И от чужбина тя не спира да мисли и да работи за Русия. Тя помага на руски активисти - в и извън Руската федерация. Латинина също отказва да замълчи.

Статиите й в "Новая газета" и коментарите й в "Ехото на Москва" са ежеседмични. Но журналисти и писатели не са единствените, които искат да напуснат Русия. Опрената певица Мария Максакова и съпругът й Денис Вороненков бягат в Киев. Те са бивши членове на партията на Путин, но се оказва, че това не ги предпазва от насилие.

Вороненков свидетелства срещу съюзника на Кремъл и бивш украински президент Виктор Янукович. В същия ден семейството бяга от страх от политическо преследване. През март месец 2017-а Вороненков е застрелян по улиците на Киев. Дори и след това Кремъл отказва да остави на мира Максакова.

Руските телевизии непрекъснато я нападат като й посвещават цели шоута.

Тя не е изненадана - в исторически план тоталитарна Русия винаги е третирала артистите си като нейна собственост. Точно както Латинина и Чирикова, Максакова няма намерение скоро да се връща в родината си.

Поне не  и докато продължава да цари тази атмосфера на омраза, престъпност и безнаказаност.

по Дейли Бийст

На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Така изглежда храната при - 70

- Ало, техническата поддръжка ли е??
- Да.

- Кажете ми моля, как да си свържа таблета с телевизора, за да гледам филми?

- Телевизора ви каква марка е?

- "Рубин".

- Залепете го с тиксо в центъра на екрана!

***

Полицай спира шофьор и го пита:

– Какво имате в багажника?

– Половин прасе.

– Живо ли е?

***

Жена към мъжа:

- Скъпи, напразно се карахме на щерката за пиърсинга. Сега с тази халка на носа, значително по-лесно става за училище.

***

- Днес за вечеря имаме коледна супа.

- Но това е греяно вино!

- Коледна супа е!

***

Тези, дето си снимахте масите, снимайте си сега и кантарите!

На тази дата: 26 декември 1972 г. Писателят Георги Марков е осъден задочно за шпионаж

На 26 декември 1972 г. Софийският градски съд произнася задочна присъда срещу писателя Георги Марков. Той е осъден за шпионаж , и трябва да изтърпи 6 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Задочната присъда е изцяло скалъпена и наложена под диктата на Държавна сигурност и БКП.

До съдебното решение се стига, след като през 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена заради наложена цензура. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там. Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП и осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г. Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

В отговор на задочната присъда Марков започва да пише и публикува своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г. когато авторът е вече мъртъв, убит от агенти на тайните служби.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Студено е

Средновековен спам. 15-ти век. Стои принца, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнувано отваря писмото. А там: “Точа мечове. Изгодно!”

***

Проблемът на модерния българин е, че когато му замирише на джоджен се чуди - боб ли му се яде или мохито му се пие...

***

Французите казват:

- "Търси жената" - а ако я намериш, не се оплаквай!

***

Мъжът се връща от командировката:

- Мъжът cе върна, скрий се някъде!

Любовникът се скрива под леглото.

Мъжът влиза и чува някакъв звук под леглото.

- Джак, ти ли си?

- Да - каза Джак, и облиза ръката му.

***

Питат радио Ереван:

- Каква е разликата между еротиката и порното?

- Във фокусировката на камерата...

Коледа в стара София

Никола Танев (1890-1962), „София – Руската църква“,

 маслени бои/платно, Фонд на Софийска

градска художествена галерия

Из книгата на Райна Костенцева „Моят роден град София“

Стара София не познаваше обичая да се окичва елха за празника. Само чужденците – руснаци, французи, унгарци и др., с големи усилия можеха да си намерят коледно дръвче. Една наша съседка и сватя – леля Тереза, беше окичила елха за момиченцето си. Това ми хареса много и аз също изявих желание пред мама и татко да имам коледно дръвче. Татко домъкна от пруста голямото олеандрово дърво с бурето, в кое го то растеше, и каза: „Ето ти дръвце! Окичвай го!“. Заех се с голяма радост и го накичих с какво ли не. Само свещички не търпеше олеандровият храст, но затова пък по Коледа не липсваха сухи плодове, както и разни други лакомства и подаръци.

Бъдникът се купуваше в предколедния петък, който беше и пазарски ден, когато се продаваха най-различни сухи плодове: смокини, рожкови, бадеми, лешници, стафиди, сливи, круши, ябълки, дренки и свежите портокали, лимони и мандарини. Портокали, мандарини и лимони се носеха обикновено на кръстниците, на кумовете и на старата майка. От сухите плодове домакините варяха разнообразен и вкусен ошаф, който заемаше първото място на трапезата на Бъдни вечер. Яденето на софрата беше сарми с кисело зеле и ориз, и печено в подница турте, с вложена в него пара. Вярваше се, че на когото се паднеше парата на Бъдни вечер, той ще бъде щастлив през цялата година.

Туртето се ядеше с орехи и мед, а парата се слагаше пред иконите в дома. От бъдника се вземаше една смокиня и се слагаше настрана – за „кадията“. В отвореното огнище или печката бумтеше голям пън – бъдник, който трябваше да гори чак до сутринта.

Бъдни вечер беше един от най-светлите, най-очакваните и най-тържествените празници за софиянци. Той преминаваше при специални церемонии. Първо се слагаше трапезата с постните сарми, ошафа и плодовете. В средата се поставяше погачата (туртето) със запалена и бодната в средата ѝ свещ. Майката започваше да кади с кадилницата, от която се разнасяше аромат на тамян. Тя извършваше каденето в четирите посоки – изток, запад, север и юг. Всички наоколо стояха прави. Бащата или най-голямото дете прочиташе молитвата, членовете на семейството се прекръстваха и сядаха смирено около софрата. Започваше се с разчупването на погачата. Най-напред я поемаха бащата и майката един срещу друг и я разчупваха с усилията на двамата на две половини. След това майката я разчупваше на толкова парчета, колкото души са насядали около трапезата. Ако някой член на семейството отсъствваше, отчупваше се парче и за него. Тогава всеки от насядалите около софрата започваше нетърпеливо да разтваря късчето от туртето и да търси паричката. С какво вълнение само се очакваше късметчето! Яденето започваше със сармите, които се приготовляваха с разни миризми и със зехтин. Имаше и носен боб, който също се сервираше. Вечерята приключваше с плодовете и ошафа. Голяма част от яденето оставаше.

Софрата не се вдигаше до другия ден – Коледата. Тогава обедът пак започваше с постната храна и след това се преминаваше към месната, наричана блажна. В селата съществуваше поверие, че ако за Коледа се облажим с месото на врабче, през цялата година работите ще вървят много леко. Блажното ястие на Коледа беше свинското.

Много интересни бяха коледарските хорове. Техни предшественици бяха обикновените коледари, които навръх празника ходеха по домовете и пееха коледарски песни. Една популярна песен започваше така:

Стани нине, господине,

дошли сме ти скъпи гости,

скъпи гости, коледари.

Коледните песни са многобройни и разнообразни по съдържание, но смисълът им беше един и същ. Коледарите наистина бяха скъпи гости – всеки искаше да дойдат в дома му. Това се смяташе и за чест, и за пожелание за щастие. Навсякъде ги почерпваха богато и им даваха по някоя пара.

Бъдни вечер наричаха „Малката Коледа“, а първият ден – „Голямата Коледа“. В някои села коледуването на голямата Коледа почваше след пладне, а посещенията на коледарите, които в село наричаха „пеяче“- чак привечер. Между песните имаше и припявания за всеки член от семейството. И тук домакините даряваха коледарите с пари, колачета и бъдник. Колачетата коледарите нанизваха на пръчка, която се държеше в ръце. Накрая се пееше:

„До тука ти кажувам, метни кърпа на рамо, вържи пари у крайо“.

Софиянци отрано се грижеха за коледното прасе. Охранваха го няколко месеца преди това, за да бъде тлъстичко за празника. Семействата, които нямаха възможност да отглеждат прасе, купуваха свинско месо от Женския пазар в петъка преди самия празник или пък, ако кесията им позволяваше – цяло угоено прасе, една част от месото на което консервираха за през цялата зима, а сланината претопяваха на мас.

Както и днес, по-късно на видни пазарища преди Коледа се продаваха и елхови дръвчета. Тази продажба, разбира се, започна едва когато софиянци видяха какво правят чужденците.

На тази дата: 25 декември - Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Коледа! Рождество Христово, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима 
източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл.Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV в. в календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение.

Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.

През 20 в. българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Спирка - практично и удобно.

Две блондинки си говорят:
- За какво си мечтаеш?

- Мечтая как ще срещна една фея, която ще ми подари сто хиляди долара!

- А защо не един милион?

- Е един милион не е реално...

***

- Защо спиш със съседката от първия етаж?

- Защото от нейния балкон се скача най-лесно.

***

Няма недостъпни мъже!!! Има зле сготвена мусака...

***

Краят на света ще настъпи, когато в мъжката баня влезе гола жена, а мъжете избягат с писъци.

***

Младеж седи на пейка и нервно си гледа часовника. Към него се приближава друг и вади от чантата си термос и сандвичи:

-Пич, ти май си за първи път на среща? Като те гледам, дори ядене не си носиш.

Политиката срещу 10-те Божи заповеди

Как е възможно ревностни християни с консервативни социални възгледи да изберат за свой водач популист с циничен език, който се отнася неуважително към жените и няма елементарни за библейските текстове? Това е въпрос, който остава без отговор за мнозина, не само в САЩ, но и във Филипините - държава с преобладаващо католическо население.

През май 2016 г. страната избра Родриго Дутерте за свой президент. Силовак с мрачно минало на насилие като кмет на Давао, Дутерте печели с голямо мнозинство, като обещава да изчисти трафика в столицата Манила за 100 дни, да изкорени корупцията и да прочисти страната от престъпността и бедността чрез безпощадна война срещу наркотиците.

Повече от 4/5 от филипинците се самоопределят като католици. Това е една от страните по света, в която католическата вяра е изключително силна. Дутерте обаче не се старае да се преструва на съвестен мирянин. Вместо това се представя като горд атеист, като се хвали със сексуалните си похождения, сипе ругатни на воля, а веднъж нарича папа Франциск "кучи син". Очевидно, изпълнява и обещанията си да се отърве от наркотрафикантите и тяхната клиентела по брутален начин. Откакто пое властта, близо 25 000 души са избити по време на полицейски операции и екзекуции.

Въпреки богохулството и кръвопролитието, Дутерте поддържа солидна популярност. До октомври 2018 г. той се ползва с рейтинг на доверие около 80 процента. Също като Тръмп, той говори без филтър, открито нерелигиозен е и въпреки всичко - намира дълбока подкрепа сред религиозния електорат.

По подобен начин бившият офицер на съветското разузнаване Владимир Путин успява да се самоналожи като пазител на руското православие. Виктор Орбан - някогашният радикален студентски лидер - днес се кълне, че ще защитава унгарските християнски ценности в Европа. Консервативните популисти от цял свят винаги са срещали масивно одобрение сред църковните водачи и вярващите граждани.

За разлика от всички останали - Дутерте не вижда необходимост да се отдава на религиозна чувствителност, и въпреки това всичко му се разминава.

Успехът му поставя под съмнение някои от стереотипите за пресечната точка между религията и политиката - ако личните качества или ценности не отговарят на установените доктрини, тогава какво всъщност искат религиозните избиратели от своя национален лидерски елит?

В САЩ Доналд Тръмп активно работи за привличането на симпатии от страна на евангелистката общност, която гласува лоялно за Републиканската партия още от времето на Роналд Рейгън. Тръмп осигури безпрецендентен достъп до информация за Християнската телевизионна мрежа. Обгражда се с ключови фигури от евангелисткото движение. Трудно му е да цитира конкретен пасаж от Библията, но твърди, че това е най-любимата му книга.

Дутерте не твърди нищо подобно. Напротив, дава всички възможни основания на филипинските католици да го отхвърлят. Веднъж се оплака, че пропуснал възможността да участва в групово изнасилване на мисионерка в Давао (по-късно се наложи да се извини за думите си). Твърди, че е извършил първото си убийство на 16-годишна възраст - наръгал с нож човек, който имал странно изражение на лицето. Твърди още, че веднъж изхвърлил мъж от летящ хеликоптер.

Отвъд тези "подвизи" Дутерте превърна Католическата църква на Филипините в обществен враг, като редовно критикува клира заради случаи на корупция и сексуално насилие.

Преди няколко седмици нарече "крадец и наркоман" отец Паоло Давид (един от най-ярките църковни говорители срещу агресията на Дутерте), дори насърчи публично насилието срещу католическите лидери, като ги нарече "безполезни глупаци".

Независимо от атаките срещу църквата, Дутерте спечели поста си благодарение на солидна подкрепа от религиозните филипинци, особено онези, които държат църквата да помага на най-бедните и онеправданите членове на обществото. Първоначално, хоратa вярват, че той може да възстанови справедливостта, че може да се бори с корупцията и че ще постави на първо място нуждите на обикновените хора. Религиозният вот е своеобразен "протестен вот" срещу корумпираните елити, част от които са членове и на църковната йерархия.

Всъщност Дутерте има опит в работата с църковните водачи, което кара сегменти от католическото население да гледа с оптимизъм на кампанията му. Някои свещеници се надяват, че той може да възстанови мира между въоръжените бунтовници, който действат в родния му регион Минданао. Връзките му с епископите му печелят подкрепа в преобладаващо католическото, но политически нехомогенното общество.

Дутерте е възпитан като католик (твърди, че е бил тормозен като момче от свещеник), и използва познанието си за живота в църквата като оръжие за антисистемната си риторика. Той гледа на религията като най-силната заплаха за режима си, особено с оглед на войната срещу дрогата. Затова бързо след като поема властта, започва да атакува църквата с удари под кръста - припомняйки злоупотребите, корупцията и прикриването на престъпления.

Стрелите, които не пробиват бронята на Дутерте, пронизват дълбоко материята на религиозната общност. За него е лесно да си признае всеки грях, дори да не го е извършил. За отците обаче тази задача е непосилна, след като самите те проповядват десетте Божи заповеди.

Докато Дутерте се утвърждава като "честен и автентичен" лидер, църквата се представя като общност с лицемерни водачи.

Дутерте не изглежда като противник на религията, а като противник на елитите, въпреки че често риториката му надскача границите на позволеното по отношение на католицизма. Многократно той се шегува, че обмисля да създаде "църквата на Дутерте". На тазгодишния ден на Вси Светии, когато хората се събират на гробищата и почитат своите покойници, президентът се подигра с ритуала и ги нарече "глупаци и пияници", като се самопредложи за техен светец "Санто Родриго".

"Какъв изобщо е този Господ?", възкликна наскоро Дутерте в пореден изблик на гняв спрямо вярата на сънародниците си.

Трудно е да си представим, че далеч по-слабо религиозни общества биха простили подобно поведение на политици.

Причината за изключението на Дутерте е, че във Филипините понятието за "религиозен избирател" описва почти всички хора. Това не е група, която може да бъде спечелена в цялост, а по-скорсо е една огромна общност се разпределя върху почти всички партийни сили.

Има и различия между евангелистите-протестанти и католиците. За да спечели вота на евангелистите, Тръмп трябва просто да каже, че е християнин. Дутерте, от своя страна, разчита на много по-нюансирани отношения с религиозните лидери и самата религия. Тръмп едва ли се е замислял за църквата, преди да влезе в политиката - във Филипините подобна липса на предварителна подготовка не би била допустима.

За мнозина в католическата църква Дутерте е символ на моралната криза във Филипините. Хилядите убийства, на които режимът му даде легитимност, не отнемат само човешки животи, а унищожават логиката, съвестта, вековните морални фундаменти на обществото.

Влиянието на църквата във Филипините също отслабва. Според изследване от 2018 г. - само 41% от местните католици посещават църква всяка седмица, докато през 1991 г. този дял е възлизал на 64%. Мнозинството от местните вярващи са "католици без църква". Свещениците по места не успяват да върнат хората в храмовете въпреки службите и месите.

В книгата си "Какво е популизмът?" проф. Ян Вернер Мюлер описва парадокса между популистките лидери и общностите, които те би трябвало да представляват.

"Сякаш истинският популистки лидер е пълната противоположност на "нас" - тоест, на обикновените хора. Човек избира популисткия политик заради неговата върховна способност да разпознава общото благо, така както го вижда народът". Това е неговото обяснение на факта, че милиардер от бизнеса с недвижими имоти в Ню Йорк беше избран за президент от работническата класа в щатите със западнала тежка идустрия. Тезата му може да се приложи и спрямо религиозните избиратели, които избират атеист за политически лидер.

Показността на Дутерте работи отлично за него в политически план. Миролюбивите религиозни избиратели гледат на лидера със "силна ръка" като на човек, който може да преследва целите си и да използва средства, каквито те не биха ползвали с чиста съвест. Обещанието на Дутерте за ред и стабилност (които църквата някога е предоставяла на вярващите) говори много повече на избирателите, отколкото заповедта "Не убивай".

И все пак някои наблюдатели смятат, че антикатолическата риторика на Дутерте може да се обърне срещу него. Последните проучвания показват, че обществената му подкрепа е паднала до ниво от 50 на сто. Грубият му език може би вече не е достатъчн убедителен.

Разбира се, има и обективни фактори за недоволството на някогашните му симпатизанти - увеличаващата се инфлация, налагането на спорен нов данък и устойчивите нива на престъпност въпреки бруталната война срещу дрогата.

Но сривът на доверие съвпада с периода, в който той залага на все по-агресивни атаки срещу самия Бог. Изглежда, филипинците са склонни да търпят богохулството само до определена степен.

По Бостън Глоуб

На тази дата: 24 декември 1865 г. ветерани създават Ку Клукс Клан

1865 г. ветерани от Армията на Конфедерацията от Гражданската война в САЩ създават организация Ку Клукс Клан. Те се събират в град Пюласки, щата Тенеси, и решават да създадат тайна организация, като нейна цел е да възстанови бялото превъзходство след гражданската война.

Основатели на организацията са съдия Томас Джоунс с още шест свои съратници. Чрез преследване на политическите кандидати от Севера, политическите „предатели” и освободените роби, Ку Клукс Клан се противопоставя на Възстановяването в Юга.

Един от първите лидери на ККК е Натан Бедфорд Форест, който е бивш генерал от армиите на Юга, той сформира организация „за защита на белите жени”, но през 1869 г. поради несъгласие с все по-свирепите й акции нарежда да се разпусне.

През 1867 г. в Нешвил делегати от щатите на бившата Конфедерация оформят структурата на Невидимата империя на Юга. Тя е оглавявана от Великия маг. На него са подчинени т.нар. дракони, титани и циклопи. Ку-Клукс-клан носели бели мантии, покриващи телата им изцяло. На главите сио носели най-типичният и отличителен атрибут, сс които е запомнена организацията, а именно маските или островърхите бели качулки, под които се криели.

Нарастващият брой на убийствата довежда до реакция на Южняшкия елит, който смята жестокостите за основна причина на продължаващата окупация от страна на федералните войски. Ку-клукс-клан запада в периода 1868-1870 г., и е забранена от президента Юлисис Грант през 1871 г.

През 1915 г. в Атланта се сформира втора организация със същото име от Уилям Симънс. Тя съществува най-вече като „братство за правене на пари” и се стреми да запази „ценностите” на миналото, като се бори срещу нарастващия брой католици, евреи, чернокожи и азиатци, както и на останалите имигранти в САЩ.

Най-голямо развитие организацията има при лидера Хирам Уесли Еванс (1922-1939), той привлича много държавни служители от щатите Тексас, Оклахома, Индиана, Орегон и Мейн. Членската маса под неговото ръководство достига 4 млн. души (1925).