понеделник, 31 декември 2018 г.

Вицове - само сока, декември 2018 г.


Пенка - проститутката, петнайсет години изкара се на едно и също място - на Е79. ТИР-аджиите ласкаво и викаха "Хачико".

***

Целите за новата година:
2014: да сваля 3 кила.
2015: да сваля 5 кила.
2016: да сваля 7 кила.
2017: да сваля 9 кила.
2018: да сваля 11 кила.
2019: да се боря против стандартите за красота, наложени от това капиталистическо, материалистко и сексистко общество!

***

Наближава най - късият ден в годината, първи януари. Станеш, закусиш, стъмни се.

***

Тя имаше такива големи очи, че място за мозък практически не оставаше!

***

Да си песимист е яко! Или си прав, или си приятно изненадан...

неделя, 30 декември 2018 г.

На тази дата: 30 декември 1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица

1967 г. в България е въведена петдневна работна седмица. С развитието на индустриалното производство през 19 век заетоста на работната сила от традиционните десетина часа за селскостопанските и занаятчийски работници нараства до 12-18 часа на ден и то при тежки жизнени условия. Това предизвиква появата на обществени идеи и социални движения за урегулиране положението на населението полагащо наемен труд.

В Европа на 20 януари 1934 г. Адолф Хитлер като държавен закон установява с трудовото законодателство 40-часова петдневна работна седмица при нормиран трудов ден и платен годишен отпуск от 12 до 21 дни за работниците. След това във Франция на 7 юни 1936 г. също е установена петдневна работна седмица от правителството на Леон Блум.

В България на 30 декември 1967 г. е издаден Указ на Президиума на Народното събрание за постепенно въвеждане на петдневна работна седмица, с което ръководената от Тодор Живков държава започва въвеждането на петдневната работна седмица.

С Постановление на Министерския съвет и Централният съвет на Българските професионални съюзи от 13 март 1973 г. „за въвеждане на намалено работно време и петдневна работна седмица през шестата петилетка (1971-1975)”, процесът приключва и в 1974 г. е факт за всички работещи в цялата страна.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Ей така по празниците...
Сега децата искат смартфони, плейстейшъни, лаптопи... А аз като си спомня, че през 1988 исках само за Нова година да има ток...

***

За Коледа моя мъж ми купи електрошок, а аз на него газов пистолет. Пети ден не сме се карали.

***

Отваряш прозореца и кат замирише на пушек... значи се е проветрило...

***

Значи каквото жена сложи в дамската си чанта... мъжът не може да го побере в мазето!

***

За толкова години така и не разбрах, защо извънземните винаги кацат у царевицата!?

събота, 29 декември 2018 г.

На тази дата: 29 декември 1890 г. САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота

1890 г. армията на САЩ извършва масово избиване на индианци от племето Дакота в резервата „Пайн Ридж”. Битката се състои при ручея Уундид-Ний.

На 15 декември по заповед на генерал Майлс е направен опит за арестуването на Седящия бик в неговия лагер заедно със сина му и шест други индианци. При акцията обаче вождът е убит. Останалата част от племето му продължава пътя си към Бад Лендс. На 29 декември се състояла битка близо до Уундид-Ний между кавалерийски полк и оцелелите мъже на Голямата стъпка. 30 бели са убити, а от индианците падат 200, сред които имало много жени и деца.

Повече от 3000 индианци се преселват близо до Уайт Клей Крийк, където на следващия ден се разразява нова битка. Резултатът е разпръсване на индианците и тежки загуби от тяхна страна. На 14 януари 1891 г. са проведени два съвета с участието на генерал Майлс и индианските предводители. Осъзнавайки безизходността на своята ситуация, индианците са принудени да отстъпят. Войната приключва на 21 януари и по-голямата част от племената са върнати в резервата.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Подготовка за празника

Група италианци стоят пред Ниагарския водопад. Екскурзоводът им обяснява:
- Намирате се пред най-големия водопад в Северна Америка. Всяка секунда от височина 55 м. се изливат 3000 кубически метра вода, тътенът му се чува на 20 мили и ако млъкнете за малко, ще го чуете!

***

Добре сме си ние мъжете. Отваряме гардероба и каквото падне на пода, това обличаме...

***

За мен "Консумирай отговорно" означава да не го разливам.

***

Благодарение на google street view вече мое са расождате у Враца и Перник без да ви бият!

***

Американец, французин и българин си хвалели жените.

Американецът: Моята жена има такива крака, че като седне на коня, краката й опират в земята.
Французинът: Егати краката!
Българинът: Егати коня!

Французинът: Моята жена има такава талия, че като я обхвана мога да си сложа ръката в джоба.
Американецът: Егати ръката!
Българинът: Егати джоба!

Българинът: Моята жена има такъв задник, че като я плясна при тръгване на работа, като се върна още вибрира.
Американецът: Егати удара!
Французинът: Егати задника!
Българинът: Егати работното време!

петък, 28 декември 2018 г.

На тази дата: 28 декември 1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта

1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини.

Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург.

Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно става дневникът на Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът

•             28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
•             Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
•             Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
•             Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
•             Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
•             Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
•             Савичеви умряха.
•             Умряха всички.

На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно име е кръстен астероидът Таня 2127.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Зима в Скандинавия

Сметнах калориите от празниците... Излиза, че следващото ми хранене трябва да е някъде към... април...

***

Преди да се ожени, мъжът е недовършен човек. Бракът го довършва...

***

Значи цяла година може да търпите "Биг Брадър" и турски сериали, а по Коледа не може "Сам вкъщи?"

***

- Г-це, блокирали сте ме!
- Възможно е... Как ви е профила?
- Разкарай си колата да изляза ма!

***

Не може да отрупаш масата с боб, леща, люти чушки, туршия, кисело зеле, праз и сушени сливи, а после да очакваш тиха и свята нощ!

четвъртък, 27 декември 2018 г.

Как Русия гони зад граница най-талантливите си жители


Известната руска писателка Юлия Латинина започва своите сутрини с джогинг по плажа, докато тропическия вятър духа в червените й коси. Тя живее доста далеч от мрачната в момента и доста мразовита своя родина.

През последните години Латинина и семейството й - литературният критик Алла Латинина и поетът Леонид Латинин се радват на главозамайваща гледка.

Цъфтящите градини са навсякъде наоколо, а слънчевите лъчи сменят цветовете си над морската вода. От съображения за сигурност обаче те не издават точното си местонахождение. Достатъчно е да се знае, че се стремят да прекарват колкото се може повече време далеч от Москва.

Кошмарът за семейството започва през 2016-а, когато тълпи от тролове започват да нападат Латинина в социалните мрежи заради статия в "Новая газета", озаглавена "Шефът на Путин". Под този прякор тя визира бизнесмена Йевгени Пригожин, който се смята за свързан с руските хакерски атаки по време на президентските избори в САЩ от 2016-а година.

"Разкарай се от Русия, ще дишаме по-леко без либералната ти воня", заплашват троловете. Скоро грознитедуми се превръщат в още по-грозни действия. Съмнителни индивиди започват да следят Латинина, докато през август 2016-а някой не я залива с кофа с екскременти, докато писателката отива към радио "Ехото на Москва".

Латинина има издадени над дузина бестселъти, най-вече криминални и фантастични романи. Творбите й са преведени на испански, френски, италиански и полски.

Руснаците обаче познават писателката най-вече от рубриката й в "Ехото на Москва", където често критикува действията на Кремъл, идеологията и липсата на лидерски умения. Освен това е автор в "Новая газета" - издание, в което бяха убити общо петима журналисти. След гнусната атака срещу Латинина вестникът настоява за щателно разследване, но такова не се случва.

Вместо това чуват отговора "Щом критикувате държавата, трябва да сте готови за ответни действия". Както и "Всеки, който не ни харесва, може да напусне". Латинина настоява, че случаят може да бъде разкрит само с няколко телефонни обаждания, които така и никой не прави.

Един ден спирачките на автомобила й отказват. След това една нощ родителите й - на 77 и 79 години - са събудени от задушлив газ, който изпълва апартамента им. Следователите установяват, че е използван несмъртоносен боен газ като химическо оръжие. През следващите два месеца Алла Латинина се разболява два пъти от пневмония като тя смята, че е в резултат на атаката.

Враговете на Латинина очевидно искат тя да напусне страната.

Колата на семейството е опожарена, а Алла Латинина се събужда посред нощ, само за да види как съпругът й безуспешно се опитва да потуши пожара на техния семеен SUV. Сцената е ужасяваща, защото автомобилът е можел да избухне във всеки един момент, докато Леонид Латинин обикаля около него.

Скоро след инцидента цялото семейство заминава за Европа. Според Юлия Кремъл вече не разчита на ФСБ да репресира опозиционерите. Вместо това правителството се доверява на разнообразни бандити, които са трудни за проследяване и вината им не може да бъде доказана.

Латинина би била щастлива да види нападатели си наказани. По нейно мнение журналистите от "Новая газета" са на мушката на Пригожин отдавна. Преди най-опасен за отразяване е бил чеченският лидер Рамазан Кадиров. Сега списъкът с имена нараства бързо.

Пьотър Верзилов, един от членовете на Pussy Riot, също смята, че е бил отровен нарочно.

Верзилов беше настанен за лечение в Германия и няма намерение да се връща в Русия. Критиците на Кремъл знаят рисковете, които поемат. В средата на декември полицията задържа 12 души, които протестират пред централата на ФСБ срещу злоупотребата с власт. Един от активистите държи плакат "Путин, остави Украйна на мира!".

През 2015-а точно до стените на Кремъл е убит Борис Немцов. Престъплението е показателно, че федералните служби нямат никакво намерение да защитават опозицията срещу Владимир Путин.

Всяка година Русия напускат редица писатели, журналисти, артисти и културни фигури. Според последните социологически проучвания  в страната, всеки трети руснак иска да емигрира. По-рано през този месец либерални руски интелектуалци се събират на форум във Вилнюс, за да обсъдят политическото бъдеще на Русия.

Там природозащитничката Евгения Чирикова представи онлайн проекта си "Активатика", който представлява карта на всички руски социални движения и протести. Преди няколко години Чирикова също емигрира от Русия по политически причини. Тя се установява в Естония след заплаха, че ще й бъдат отнети децата.

Нейният приятел и редактор Михаил Бекетов е пребит до смърт.

Съпругът й губи зрението си с едното око заради побой. Социални работници посещават дома на Чирикова под претекст, че искат да видят как са децата. И от чужбина тя не спира да мисли и да работи за Русия. Тя помага на руски активисти - в и извън Руската федерация. Латинина също отказва да замълчи.

Статиите й в "Новая газета" и коментарите й в "Ехото на Москва" са ежеседмични. Но журналисти и писатели не са единствените, които искат да напуснат Русия. Опрената певица Мария Максакова и съпругът й Денис Вороненков бягат в Киев. Те са бивши членове на партията на Путин, но се оказва, че това не ги предпазва от насилие.

Вороненков свидетелства срещу съюзника на Кремъл и бивш украински президент Виктор Янукович. В същия ден семейството бяга от страх от политическо преследване. През март месец 2017-а Вороненков е застрелян по улиците на Киев. Дори и след това Кремъл отказва да остави на мира Максакова.

Руските телевизии непрекъснато я нападат като й посвещават цели шоута.

Тя не е изненадана - в исторически план тоталитарна Русия винаги е третирала артистите си като нейна собственост. Точно както Латинина и Чирикова, Максакова няма намерение скоро да се връща в родината си.

Поне не  и докато продължава да цари тази атмосфера на омраза, престъпност и безнаказаност.

по Дейли Бийст

На тази дата: 27 декември 1872 г. заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка залавят Васил Левски

На 26 декември вечерта Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков и Христо Цонев-Латинеца. По това време турските власти предприемат масови арести, след Арабаконашкия обир, извършен на 22 септември с.г. от група революционни дейци начело с Димитър Общи. Задържани са голям брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (дн. Ботевград), Етрополе, Ловеч и близките край тях села.

Действията на турските власти са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта тръгва и по следите на Васил Левски, който за да предотврати окончателното проваляне на революционната организация, се отправя за Ловеч. Целта му е да прибере и запази архивите на организацията, след което да се прехвърли в Румъния.

От съществуващите писмени документи е известно, че по внушение на Васил Левски ханчето в с. Къкрина е наето от Ловчанския частен революционен комитет. За ханджия е определен Христо Цонев-Латинеца, местен човек, преселен в Ловеч и съратник на Васил Левски. Ханчето е включено в комитетската мрежа и тук намират подслон хора на Вътрешната революционна организация.

На 27 декември 1872 г. сутринта Левски е заловен в Къкринското ханче, заедно с двамата си придружители. Първоначално е отведен в Търново, а след това изправен пред специален съд в София. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на смърт и е обесен край София.

След обесването на Васил Левски придружителите му са освободени и се завръщат по домовете си в Ловеч. Ханчето е изоставено и не функционира. В края на 19 в. пожар унищожава порутената постройка и остават само основите й.

На 5 юни 1924 г. в Ловеч е създаден Комитет за възобновяване на къщата-паметник на Васил Левски в с. Къкрина. Ханчето е открито на 10 май 1931 г. в присъствието на множество граждани, войскови подразделения и официални лица. Осветено е от Браницкия епископ Максим.

Вицове - само сока, декември 2018 г.

Така изглежда храната при - 70
- Ало, техническата поддръжка ли е??
- Да.
- Кажете ми моля, как да си свържа таблета с телевизора, за да гледам филми?
- Телевизора ви каква марка е?
- "Рубин".
- Залепете го с тиксо в центъра на екрана!

***

Полицай спира шофьор и го пита:
– Какво имате в багажника?
– Половин прасе.
– Живо ли е?

***

Жена към мъжа:
- Скъпи, напразно се карахме на щерката за пиърсинга. Сега с тази халка на носа, значително по-лесно става за училище.

***

- Днес за вечеря имаме коледна супа.
- Но това е греяно вино!
- Коледна супа е!

***

Тези, дето си снимахте масите, снимайте си сега и кантарите!