На тази дата: 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"! Избиват хиляди хора с българско самосъзнание

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. Югославската компартия подготвя кървавата баня по лично нареждане на маршал Йосип Броз Тито, а списъците на хората, които трябва да бъдат ликвидирани, са съставени от местния комунистически шеф Лазар Колишевски.

Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание в Македония и да се наложи максимално бързо сърбизацията. Само на 7 януари са избити 1200 българи, а през следващите дни смъртта си намират още 23 000 българи. Най-черни са пътят между Охридското и Преспанското езеро и чукарите на Галичица край с. Тешево. Телата на много от избитите са хвърлени направо в езерата. От репресиите са засегнати всички градове във Вардарска Македония, като в някои са ликвидирани цели семейства.

Най-пострадали са представителите на интелигенцията с българско самосъзнание - учители, лекари и др. Общо над 130 000 българи са изселени, гонени, преследвани и изпращани с концлагерите на Титова Югославия.

НЕЧУВАНИ ЖЕСТОКОСТИ

На 26 декември 1944 година, дни преди Коледа 1945 година в казармите в Скопие и Щип се разбунтуват няколко хиляди войници и над 100 офицери. Те не били съгласни с дошлата от Белград  заповед да отидат на фронта в защита на Сърбия. Декларирали желанието си войската да се насочи към Солун, за да се освободят сънародниците от Егейска Македония. Пратениците на  Тито Светомир Вукманович – Темпо, Лазар Колишевски и ген. Михайло Апостолски решават, че сега е моментът за разправа с привържениците на “бугарскиот окупатор”. Те събират около себе си сръбските офицери и им казват, че разбунтувалите се са “бугараши”, “ванчемихайловисти”, “ВМРО-вци” и “фашисти”. Ген. Апостолски прилъгва разбунтувалите се офицери в Офицерския клуб в Скопие, “за да обсъдят въпроса”. Където веднага ги обезоръжават , арестуват ги и ги затварят в подземията на старата турска крепост “Калето”. След кратък разпит, воден лично от Темпо само за няколко часа за разстреляни над 70 офицера. Преди разстрела Темпо на всеки  казвал: “Хочеш Солун, еве ти га...” Войниците, които вече се били прибрали в казармите усетили, че с техните офицери нещо се случва и около 1000 от тях се насочват отново към центъра на Скопие. Там са пресрещнати от добре барикадирали се сръбски партизани, които започват срещу тях безмилостна картечна стрелба. Убитите на площада са около 100, над 900 са арестувани и затворени в “Калето”. Там са държани повече от месец без хляб, вода и завивки. Почти всички умират от глад и студ. На 6 срещу 7 януари 1945 година започнало масово изтребление на кметове, свещеници, учители, обикновени селяни из цяла Македония. Те били наричани “бугараши” и “помагачи на бугарскиот фашистки окупатор”, Без съд и присъда. Използвал се току-що гласуван закон за защита на македонската чест. Така Вардарска Македония насилствено се сърбизира.

СТАЛИН, ТИТО, ДИМИТРОВ

Георги Димитров свидетелства в дневника си (10 януари 1945): „Сталин се обади:..."Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югославия и България да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България...”  На 28 януари 1945 федерацията се обсъжда във вилата на Сталин, в присъствието на членове на Политбюро, български и югославски представители и самия Димитров. Изглежда, югославската страна се е отнесла резервирано към предложението за федерация от австро-унгарски тип, защото въпросът за характера й се отлага за по-късно. Обсъждане има и на 12 април 1945 между Сталин, Тито и Димитров.

Така Тито усеща, че прикачването на България към Югославската федерация е невъзможно, а Сталин пък вече се е уверил, че маршала се заиграва с Чърчил и англичаните. Това е единствената печалба  от разпада на проекта Балканска федерация. Иначе днешната Благоевградска област щеше да бъде в рамките на Югославия, а сега на БЮРМ. Още повече, че сръбските емисари, наречени македонски учители били плъзнали вече из Пиринския край.

Действително, в най-неизгодно положение при тази сделка е България. След края на войната Югославия печели територии, за Албания остава шансът при евентуално напускане на федерацията да си излезе с целокупното албанско население на Албания и Косово. Единствено България понася само загуба на територия.  Има известна ирония на съдбата в следвоенния статут на Димитров. Преди това той е бил нещо като началник на Тито - председател на Коминтерна. Докато Тито е бил само един от боричкащите се около престола му претенденти за водачи на югославската компартия. Сега формално двамата са равни. В действителност, обаче, Тито има собствена държава и реална власт в нея, докато Димитров е само марионетка на Сталин. Дори, фактически, той е понижен - от интернационален в национален водач.

Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония, ситуация, от която днешната република, ужким независима, не може да излезе и сега. Тайната за нечуваните жестокост бяха пазени грижливо от сърбоманите повече от 50 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!

По повод Богоявление беше поставен нов рекорд. След като попа по погрешка хвърли Ролекса си, вместо кръста, във водите скочиха около 2000 души!

***

Шофьорка:

- Моля Ви, не ми вземайте книжката! На тази снимка изглеждам толкова добре!

***

Почнеш ли да слагаш лук в салатата, значи връзката ви е стабилна!

***

Значи, каква равноправност на половете, след като мъж, който лети, е супермен, а жена, която лети - вещица!!!

***

Всички искат нещо да се случи, но се страхуват нещо да не стане!

Фотофакт: Корнелия Нинова на "мъжкото хоро"

Лидерът на БСП Корнелия Нинова се хвана на мъжкото калоферско хоро на Йордановден.

На тази дата: 6 януари 1994 г. Американската фигуристка Тоня Хардинг наема бияч да контузи съперничката й Нанси Кериган

Шест седмици преди старта на олимпиадата в Лилехамер, американката Нанси Кериган бе сочена за абсолютен фаворит в състезанието по фигурно парзаляне. Тя беше златното момиче на Америка, като всички погледи бяха насочени към нея.

Точно тогава обаче, след като излизаше от тренировъчния център, тя бе наръгана с нож, малко над коляното от неизвестен извършител. Впоследствие се оказа, че престъпникът е нает от бившия съпруг на нейната основна съперничка - Тоня Хардинк.

Събитието шокира света, а специалистите смятаха, че Кериган няма да може да се състезава на олимпиадата. Въпреки това фигуристката прояви нечувана воля и се яви на състезанието в Лилехамер. Въпреки контузията, там тя грабва среброто, докато Тоня Хердинк едва се добра до осмото място.

Четири години по-късно Тоня признава, че е поръчала атентата. Заради него е наказана със 160 000 долара глоба, 500 часа общественополезен труд, отнемане на титлата и доживотна забрана да се състезава.

Понапълнялата Тоня Хардинг (вляво)

 на професионалния ринг.

Бившата фигуристка днес се подвизава като боксьорка.

Тоня си остава личност, за която хората искат да знаят повече, дори само от любопитство.

"Винаги съм искала някой да ме обича заради самата мен, а не заради това, което бях - споделя Хардинг. - Днес мисля само за себе си и за никой друг. Звучи жестоко и егоистично, но аз съм препатила много."

Неотдавна тя бе действащо лице в поредния кървав екшън. Полицията задържа нейното гадже Кристофър Нолън след пиянска домашна свада. Хардинг тогава се отърва с аркада на дясната вежда и кървяща рана на лявата буза. Нолън бе арестуван за нападение, но отрече вината си. Той се оплака, че 35-годишната дама го проснала със свирепо кроше на пода след което опитала да му отхапе пръста, и то само защото я нарекъл пияндура.

След инцидента по-младият с 8 г. приятел на Тоня получи забрана да се доближава до нея.

Най-голям проблем на бойната дама са алкохолните й подвизи. След запои през 1997 г. тя отсича дърво с пикапа си, а през 2000 г. губи контрол над управлението и се гмурва в канавка. Месец по-късно пребива старо гадже и прекарва 3 дни зад решетките. А през 2002 пиянските скандали нямат чет.

Въпреки че често "връзва кънките", Тоня вече се пързаля само за загрявка преди боксов мач. Днес целта й е да спечели достатъчно от бокса и да се оттегли на спокойствие със своята персийска котка Смолс. "Трябват ми пари единствено за да ходя на лов, риболов и офроуд състезания", не мирясва бунтарката.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Електронно ми е

Чакам да качат елкектронната винетка в Замунда, за да си я изтегля.

***

Беше велик ден - китайците кацнаха на Луната, а ние пуснахме толсистемата!

***

Според статистиката жените са средно с по 10 години по-млади от мъжете на същата възраст.

***

- Муцка, ти омъжена ли си?

- Не.

- Ама що така бе? Толкова си сладка?

- Ми не знам. Пробват ме, хвалят ме пък не ме вземат!

***

Първото момиче в живота ми, което отказа да излезе с мен в гимназията заяви, че не съм от нейната класа. Сетих се за тази история днес, докато си купувах краставици от нея.

На тази дата: 5 януари 1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт

1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.

Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.

Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г.

Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 м. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост.

Предложението, което се смята като начало на съоръжението, е било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско изчислява цена от 100 млн. долара като непрактична за времето, както и отправя въпрос до специалистите дали може да бъде построен за по-малко. Един, който отговорил: Йозеф Щраус, е амбициозен, но мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.

Първоначалната идея на Щраус е за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещава това да бъде построено за 17 млн. долара. Местните власти се съгласяват да продължат проекта само при уверение, че Щраус промени дизайна и приеме мнението на няколко консултации проекта експерти. Поради последните достижения в металургията е решено като най-практично да се направи висящ мост.

Строежът на моста обаче среща сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War е била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта, което довело до масов бойкот на фериботните услуги.

Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Улични художници

Ако се чувствате зле, четете руска литература. Там всички са по-зле.

***

Крайно време е на снимките да има етикет като на дрехите. Например: 30% натурално, 30% силикон, 40% фотошоп.

***

- Какъв е живота на възрастен?

- Това е когато нямаш време да ревеш и да се търкаляш по пода, щото още не си го измел!

***

У нас с важните работи се занимават важните хора! А ми се иска да са умните!

***

В България оптимистът се различава от песимиста само по... съдържанието на алкохол в кръвта.

Фотофакт: HUBAVOE, но не е готово

Фотофакт: Пловдив, Европейска столица на културата: HUBAVOE, но не е готово

На тази дата: 4 януари 1790 г. след буря потъва кораб със съкровищата на Мария-Антоанета

На 4 януари 1790 г. вечерта при буря потъва в река Сена френският бриг (двумачтов платноход) „Телемак” (Тelemaque). Според някои информации заедно с него на дъното отиват и съкровищата на Мария-Антоанета, оценявани на 1,2 млн. британски лири.

Надвечер 150-тонният кораб навлиза в устието на Сена откъм Париж с почти спуснати платна. Появяват се облаци, вятърът се усилва. Крайбрежните улици на градчето Кийбеф опустяват. В реката излизат вълни.

Капитан Андре Каминю (36 г.) посреща митничарите в черни плащове на борда: „Бригът е зафрахтован от руански търговци за доставка на товар в Лондон. Бих ви помолил, господа, по-скоро да направите огледа. Екипажът е дяволски изморен...”

Отговарят му, че е по-добре огледът да се отложи за сутринта – станало е късно, пък и зюд-вестът (югозападният вятър) набира сила. Измореният капитан Каминю охотно се съгласява.

Само след няколко часа ураганен вятър вдига тежки вълни в Сена. Срещайки се с течението на реката, те образуват мощни водовъртежи. „Телемак” се откъсва от котвата си и поема към небитието. Малкият екипаж успява да се добере до близкия бряг.

Събитието е регистрирано единствено от дребни чиновници в министерството и веднага е забравено. Още повече, че няма жертви. По онова време всички погледи са отправени към революцията в Париж. След две години въстаналият народ сваля монархията, а през януари 1793 г. са екзекутирани Луи ХVІ и Мария-Антоанета.

След смъртта на кралицата в Париж упорито започват да се ширят слухове за приказни съкровища, които тя уж искала тайно да изнесе в Англия. Френските вестници пишат, че в края на 1789 г. Мария-Антоанета доверила изпращането в Лондон на всички семейни скъпоценности на капитана на „Телемак” Андре Каминю, изпълнявал и преди деликатни поръчения на кралицата.

Уж по нейни указания златните посуда, чаши, кожени торби с елмази и рубини, а също така 2,5 млн. златни луидора под охрана на предани офицери от кралската гвардия тайно са изнесени в Руан, където готов ги очаква „Телемак”.

Тук са докарани и съкровищата на няколко аристократични семейства и абатства във Франция. Вестниците твърдят, че в Руан в подземията на замъка на един от приближените на краля се слага злато и сребро в специално изготвени бъчонки. Те са заливани с катран и са товарени на „Телемак”.

Версията на французите е подхваната и от англичаните. В лондонски вестници се появяват разкази на бивши моряци и офицери на „Телемак”, потвърждаващи наличието на съкровища на брига. За тях заговарят дори в Конвента и трибуналът започва разследване.

Разпитан е бившият изповедник на краля, който признава, че веднъж е станал неволен свидетел на разговор между Луи ХVІ и Мария-Антоанета. Ставало дума за някакъв морски съд, на който да се изпратят съкровищата в Англия.

Следователите успяват да издирят и бъчваря. Според него през есента на 1789 г. получава поръчка от непознат господин да изработи няколко десетки бъчонки. Възложителят обяснил, че с тях ще се изпраща в Англия катран. В края на декември господинът си взел стоката, а след няколко дни бъчварят видял как на пристанището товарят бъчонките на брига „Телемак”.

Накрая митническите чиновници в Кийбеф също си спомнят, че в ураганната януарска вечер почти едновременно с „Телемак” в пристанището влиза още една шхуна. А сутринта, след гибелта на брига, по време на огледа й е открит скрит в товара й сребърен сервиз с герб на кралското семейство. Той е конфискуван, но разследване не е правено.

Получената от трибунала информация не може да остави Конвента равнодушен към слуховете за погребаните съкровища на дъното на Сена. От Шербур срочно заминават група инженери с над 300 работници и моряци, за да извадят потъналия бриг. Скоро е открит двумачтов кораб, но никой не може със сигурност да каже дали е „Телемак”, тъй като този участък на реката е гробище за много плавателни съдове.

Издигането на потъналия кораб е без резултат. След 3 месеца безплодна работа експедицията се завръща в Шербур.

Когато през 1815 г. е извършена втората реставрация на монархията, Луи ХVІІІ веднага заповядва да бъде изваден„Телемак”. Този факт става още едно сериозно доказателство, че на брига действително са се намирали съкровищата на кралското семейство.

Отново от Шербур в Кийбеф заминава експедиция. След няколко месеца обаче и тя прекратява работа.

Във Франция обаче вече никой не се съмнява, че потъналият кораб „Телемак” е хранилище на несметни богатства. Компании и частни лица непрекъснато предлагат на правителството своите услуги по вдигане на съда.

През август 1837 г. морското министерство на Франция издава 3-годишен лиценз на инженерната компания от Хавър „Магри и Дейвид” за издигането на „Телемак”. В случай на успех само една пета част остава за предприемачите, при това 10% задължително се жертват във фонда на моряците-инвалиди.

Трите години не дават резултат. Към 65 000 похарчени франка се добавят многобройни дългове. След доста колебания шефът на фирмата Магри се отказва от участие в предприятието. Неговият съдружник Дейвид проявява по-голяма настойчивост. Вземайки от няколко банки кредит, той продължава срока на лиценза с още 3 години.

Дейвид привлича младия английски инженер Тейлър, който пък възнамерява да извади „Телемак” със силата на прилива. С помощта на различни приспособления корпусът на потъналия кораб е оплетен с множество вериги. При отлива техните краища се закрепват на цяла флотилия плоскодънни лодки. Предполага се, че приливът ще издигне лодките и заедно с тях ще изтръгне от тинестото дъно „Телемак”. Още първите опити завършват без успех. Веригите се късат като конци, а бригът остава на мястото си. През август 1841 г. Дейвид официално оповестява прекратяване на работата.

Обаче тогава Тейлър неочаквано развива бурна дейност. Той изтърква праговете на вестникарски редакции, излиза на събрания на акционерите на големи и малки компании, като навсякъде уверява, че работата трябва да продължи. Тейлър се позовава на изрезки от стари вестници, преписи от следствени дела на трибунала, нотариално заверени свидетелства на очевидци и описания на ефективни технически проекти са издигане на кораба.

Година след краха на фирмата „Магри и Дейвид”, на Тейлър се удава да събере 200 000 франка капитал и да започне да осъществява замисъла си. Той увеличава броя на плоскодънните лодки, поръчва по-здрави вериги и конструира нови крепежни устройства. Всички опити обаче завършват по еднакъв начин: надолу по течението на Сена плават останки от лодки със скъсани вериги, а заедно с тях отплават парите на компанията.

Акционерите искат прекратяване на финансирането на безнадеждното предприятие и представяне на отчет за извършената работа. Тейлър събира акционерите. Той отваря лондонски вестник и с вълнение чете малка бележка. В нея се съобщава, че поданиците на британската кралица Виктор Юго и неговият син искат своята част от наследството в съкровището на борда на „Телемак”, тъй като са родственици на един от абатите, чиито скъпоценности са натоварени на брига.

Преди акционерите да се опомнят, Тейлър слага на масата няколко златни монети: „Намерени са в плитчините. Златни луидори.”

Доводът е съкрушителен. Решено е работата да продължи. Акционерите обаче тайно наемат детективи да проверят заявленията на инженера. Става ясно, че Виктор Юго и синът му никога не са имали роднини във Франция. За сметка на това са добре познати с роднините на Тейлър, които са обезпокоени от бележката във вестника.

Детективите също така установяват, че златните монети от времето на Луи ХVІ са купени от инженера от антиквари с пари на образуваната компания. Назрява голям скандал. Чувствайки приближаването му, през декември 1843 г. Тейлър се скрива, оставяйки 28 000 франка неизплатени дългове.

Нашумялата авантюра на английския инженер задълго охлажда ентусиазма на любителите на леки печалби. В продължение на 90 г. не са правени никакви опити за изваждането на „Телемак”. Едва през 1933 г. парижките вестници отново започват да печатат съобщения, че към съкровището на потъналия бриг проявяват интерес мнозина френски и чужди фирми.

След две години морското министерство на Франция обявява, че фирмите могат да подадат официални молби за вдигане на „Телемак”. Изучавайки материалните и технически възможности на предприемачите, през май 1938 г. министерството дава 3-годишен лиценз на най-сериозния претендент. Само след месец водолази преброждат дъното на Сена и скоро откриват дълбоко заседнал в тинята кораб, чийто корпус е опасан с вериги.

Намерената около него корабна камбана с буквата „Т” и пет медни канделабри от ХVІІІ век потвърждават, че именно този бриг се е опитвал да издигне Тейлър.

През септември от Париж за Кийбеф се отправя ешелон с оборудване и снаряжение. Мощни помпи на плаващи кранове към края на годината изчистват кораба от тинята. В началото на април 1939 г. го закачат на понтони и го издигат на повърхността.

В този ден стотици журналисти, учени и просто любопитни се тълпят по крайбрежната улица на Кийбеф, за да видят с очите си това знаменателно събитие. На френската борса пада цената на златото, бижутерите предвкусват търгове за скъпоценности от съкровището на кралското семейство.

На 4 април са отворени първите бъчвички, изследват се металическите предмети, но не е намерена нито една златна монета или ювелирно изделие.

Когато преминава първото чувство на разочарование, настъпва време за чудене и предположения. Изведнъж си спомнят, че в този район на Сена преди няколко години неизвестна фирма е извършвала водолазни работи – възможно е тогава бригът да е „почистен”. Мнозина се съмняват, че е вдигнат именно „Телемак”. Трети издигат интересната версия, че съкровището всъщност е натоварено на друг кораб, а слуховете за „Телемак” са разпространявани умишлено, за да се скрие истината.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Колонизация на Марс

Сутринта комшийката така крещя на детето си, че станах и си оправих стаята.

***

Забелязали ли сте, че най хубавите сънища са между третото и четвъртото позвъняване на будилника?

***

Т'ва, екипите на ВеИКа-то са страшно вежливи хора. Винаги отстъпват правото първи да са асфалтаджиите.

***

С възрастта разбираш, че годините не само си взимат своето... но се опитват да вземат и твоето!

***

Като човек - усещам, че трябва да съм благодарна за нещата, които имам. Но като жена знам, че мога да поискам и повече!

На тази дата: 3 януари 1907 г. студенти освиркват Княз Фердинанд, за което той бързо отмъщава със затваряне на Софийския университет

Едно събитие разтърсва обществения живот на София през 1907 г. и по-точно откриването на Народния театър “Иван Вазов”. Както се досещате, това би следвало да е едно от най-важните културни мероприятия за една европейска столица. По волята на княз Фердинанд I обаче, единствено представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото, имали достъп до голямото тържество, което се готвело за случая. Вечерта, в която се планувало то била 3-ти януари, но едно събитие, организирано от студенти, щяло да внесе смут и да обърка плана.

Множество недоволни млади хора се събрали пред новооткритата сграда. Те негодували не само срещу факта, че обикновените граждани нямали достъп до тържеството, ами и като цяло срещу политиката и държанието на княза. Започнали шумни демонстрации, но до кой знае колко голямо напрежение не се стигнало, тъй като държавният глава бил “евакуиран” в театъра. Поведението на студентите разгневило иначе премерения в маниерите си княз, който очевидно се почувствал изключително засегнат, тъй като още на следващия ден наредил Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен.

Още на 4-ти януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Недоволен от решението на МС, тогавашният министър на просветата професор Иван Шишманов дава всичко от себе си да върне университета, но така и не успява. Той подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, а малко по-късно той е заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”.

“Съвършено новите преподаватели” всъщност са чужденци и гимназиални учители. Това, разбира се, дава отражение върху желанието на студентите да се обучават в университета. При 70 души преподаватели се записват едва 7 студента. Тази ситуация е меко казано абсурдна и единственото, което може да се направи в случая е поправяне на грешката на княз Фердинанд. Следващото съставено правителство е на Демократическата партия, водена от Александър Малинов, която се справя с кризата и връща на старите преподаватели в университета. Така приключва и една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на ВУЗ-а.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Xoxo... Xoxo...

Тираджия започва работа в КАТ. Първият ден шефът го изпраща в двойка с много по-опитен колега. Вечерта, като се прибират, шефът вика стария катаджия и го пита:

-Е, как е новият, ще го бъде ли?

-Как да кажа, малко ми е странен. Аз стоя с радара извън колата, а той вътре премигва на шофьорите с дълги светлини.

***

От Бъдни Вечер до днес съм свалил 5 килограма... луканка от простора.

***

Снощи пих толкова водка, че днес цял ден съм с руски акцент.

***

- Скъпи, приличам ли ти на идеалната жена?

- Ти пък! Дори повече даже!

- Колко повече?

- Към 50 килограма...

***

С тия пари, дето изстреляхте в небето, властта щяхме да вземем!

На тази дата: 2 януари 1905 г. Япония завзема руската крепост Порт Артур

1905 г. след шестмесечна обсада Япония завзема руската крепост Порт Артур. Обкръженият руски гарнизон се предава на японците, което повлиява решително върху хода на Руско-японската война (1904-1905).

През 1888 г. Русия взима под аренда от Китай пристанището на Порт Артур заедно със залива Далиен. За да утвърдят позициите си, руснаците започват строеж на железопътна линия от Харбин през Мукден до Порт Артур. Започват и усилени строежи на пътища. През 1898 г. Русия получава концесии за добив на дърва и въглища по поречията на китайските реки Ялу и Тумен.

През 1900 г. Русия изпраща армия в Манджурия, за да подсигури и защити строежа на своята жп линия. Китайската армия няма възможност да се справи с руските сили и се изтегля от Манджурия, което дава възможност на руснаците да се установят трайно. Русия уверява останалите велики сили, че ще изтегли войските си след края на кризата, но до 1903 г. руското командване така и не обявява график за изтегляне.

Всички тези действия от руска страна водят до основателно безпокойство на Япония, която се чувства застрашена. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на Протокола „Лобанов - Ямагата” от 28 май 1896 г. за Корея като буферна държава. Затова през 1902 г. Япония започва преговори с Русия относно ситуацията в Манджурия. Принц Ито Хиробуми е убеден, че за момента Япония е твърде слаба, за да влезе във война с Русия, и за това предлага Русия да задържи контрола си над Манджурия срещу японски контрол над Северна Корея.

Двете страни си разменят предложения, като възникват малки проблеми около статута на Корея. На 14 януари 1904 г. Япония предлага формула, според която Манджурия ще бъде извън японската сфера на влияние и реципрочно - Корея ще остане извън руската сфера на влияние. Руският цар Николай II умишлено забавя своя отговор с ясната мисъл, че подобен ход ще доближи двете империи до война. Но той не вярва, че Япония е готова за тази война и ще нападне първа.

След като в продължение на три седмици не получава официален отговор на отправеното предложение, на 6 февруари японският министър Курино Шиничиро се среща с руският министър на външните работи граф Ламбсдорф и го уведомява, че Япония прекъсва дипломатическите си отношения с Русия.

Николай II е убеден, че една успешна война срещу Япония ще възроди руския патриотизъм. Не на това мнение обаче са неговите съветници. Те смятат, че подобна война ще бъде много трудна поради проблеми с прехвърлянето на достатъчно войски от Европа в Далечния Изток и съответно снабдяването им.

На 8 февруари 1904 г. Япония обявява война на Русия, но японският военен флот под командването на адмирал Того Хейхачиро още три часа преди това изненадващо атакува руските кораби в пристанището Порт Артур.

Николай II е шокиран. Осем дни по-късно Русия също обявява война на Япония. Руският гарнизон и флот в Порт Артур, както и цялата руска армия, в този момент е тотално неподготвен за войната. Крепостните съоръжения на Порт Артур са на твърде ранен етап от изграждането им. За късмет на руснаците Порт Артур е естествено укрепен, тъй като се намира на тесния полуостров Ляондун и достъпът по суша е възможен единствено по тясна шийка. След началото на войната руснаците трескаво ускоряват изграждането на отбранителните съоръжения около самия град, но не полагат сериозни усилия да укрепят достъпа в тясната част на провлака.

Японското настъпление срещу Порт Артур започва с атака точно срещу позицията на шийката полуостров. Командирът на укрепения район генерал Стесел възлага отбраната на позицията на един единствен пехотен полк. Две руски дивизии и руският флот бездействат в Порт Артур, докато три японски дивизии със съдействието на флота буквално прегазват руския полк и превземат с лекота иначе естествено силно укрепената позиция.

На 11 февруари руският миноносец „Енисей” минира входът към пристанището. Човешка грешка обаче причинява избухването на една от мините и потъването на кораба заедно със 120 души екипаж и единствената карта, показваща разположението на минните полета. Два дни по-късно японците опитват да блокират движението на кораби в и извън пристанището, като спускат във водата корабни комини пълни с цимент, но те потъват прекалено дълбоко и се оказват неефективни.

На 8 март в Порт Артур пристига известният адмирал Степан Макаров, който поема ръководството по защитата на пристанището. Присъствието на Макаров повишава бойния дух на руските моряци. Руският флот на два пъти се опитва да разкъса блокадата на пристанището през следващия месец. И двата опита се оказват неуспешни, като все пак руснаците успяват да нанесат щети на два от водещите японски кораби.

На 13 април руският линкор „Петропавловск” се натъква на три мини и потъва за 2 минути заедно с 635 моряци и офицери, включително адмирал Макаров. На следващия ден адмирал Того спуска всички знамена наполовина в знак на уважение към прославения руски адмирал. След гибелта на Макаров флотът преминава към пасивна отбрана.

През април 1904 г. японското командване извършва успешен десант край Порт Артур и след изключително тежки боеве и много понесени жертви японските въоръжени сили превземат ключови възвишения около пристанището. Именно там те разполагат своите 280 мм оръдия „Круп”. Благодарение на своята тежка артилерия японците успяват да нанесат изключително тежки поражения на руския флот, намиращ се в пристанището. До декември на практика целият руски флот в Порт Артур е унищожен.

На 3 май 1904 г. японците отново правят опит да блокират пристанището, като този път използват остарели морски съдове. Въпреки липсата на инициатива от наследниците на Макаров, японският флот претърпява загуби заради руските мини. На 15 май двата най-мощни линкора „Яшима” и „Хатсусе” са ударени от мини и потъват. Японският флот губи 1/3 от ударната си сила само за няколко минути.

През август 1904 г. руснаците правят опит блокадата на пристанището да бъде разкъсана. Тази битка е известна като Битката за Жълто море. След смъртта на вицеадмирал Макаров, командването на руския флот е поето от адмирал Вилфелм Витгефт. Той получава заповед директно от Санкт Петербург да събере флотилията, да разкъса блокадата на пристанището и да съедини силите си с ескадрата във Владивосток.

Рано сутринта на 10 август адмирал Витгефт повежда своите 6 линкора, 4 крейсера и 16 торпедоносеца в отчаян опит за разкъсване на обсадата. Срещу него адмирал Того разполага своите 4 линкора, 10 крейсера и 18 торпедоносеца. Около обяд двете ескадри се срещат и започват сражението с артилерийски обстрел от голяма дистанция. Няколко часа по-късно двете флотилии се доближават на достатъчно разстояние и включват в боя основните си батареи. Около 18.30 ч. директно попадение в мостика на руският флагман „Царевич” убива на място адмирал Витгефт. Руската ескадра преминава в отстъпление, а адмирал Того се отказва от по-нататъшно настъпление.

На 2 януари 1905 г. главнокомандващият руските сили в Порт Артур генерал-майор Анатолий Стесъл предава града на изненаданите японски генерали. Руските сили окончателно загубват инициативата, докато японските войски предприемат по суша бързо, енергично и стремително настъпление.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Айде на работа

97 лева за годишна винетка са много, но 120 лева за пиробатерии и пиратки за една вечер са ОК.

***

 На Нова Година:

- Слабите хора спят в салатата, силните в десерта...!

***

От днес поскъпва водата. На българина не му дреме, той такова не пие!

***

Вчера катаджии ме спряха и ми направиха обиск на колата за наркотици. Намериха пакетче, което показа отрицателен резултат. Сега ще имам един много сериозен разговор с дилъра ми.

***

Фън Шуй диета - вратата на хладилника е обърната към стената.

Фотофакт: Варна 2019 г.

Снимка: "Таралеж"

Ледени фигури посрещат варненци след новогодишната нощ.

Тържества за Нова година преди век във Варна

Преди 100 години тържество за Нова година във Варна е имало само за елита на обществото. Някогашният градски хайлайф се е събирал във Военноморския клуб, само на стотина метра от мястото, където днес варненци отбелязват смяната на годините.

Постепенно новогодишните балове във Военноморския клуб стават традиция, като събират на едно място местните управници, богаташи и чужди дипломати, разказа за Дарик Светлозара Колева от Етнографския музей.

Новогодишните балове от началото на миналия век във Варна се организират под европейско влияние. Специално за бала дамите си купували тоалети от чужбина. На самото тържество гостите са били посрещани от униформени военни, според запазените спомени на стари варненци.

По онова време обикновените жители на града са празнували настъпването на новата година в затворен семеен кръг. Има запазени сведения, че след полунощ домовете са били обикаляни от младежи със запалени фенери и пеещи дружинки, подобни на коледарските. Това е ставало по предварителен план, като са били посещавани къщите предимно на местните общественици и богаташи.

Празнуването на открито и по тъмно в първите години на 20-и век е било ограничено. През 1900 г. се приема Закон за официалните празници, според който веселбите и шумните тържества са били забранени след залез слънце, разказа още Светлозара Колева.

След Освобождението във Варна се заселват много хора от вътрешността на страната, които са носили със себе си и много традиции, особено в по-бедните квартали. Това е оказало влияние и при формирането на днешните традиции както в кулинарен, така и в културен аспект.

Първата коледна елха във Варна е била украсена в дома на руския консул непосредствено след Освобождението. През следващите години елхи са започнали да украсяват и други чужди консули. Чак през 20-и век обикновените варненци започват да украсяват коледни дръвчета у дома, под европейско влияние. Понеже тогава е било скъпо удоволствие да имаш елха, са били украсявани лимонови дръвчета и олеандри, разкри още от историята етнологът.

Първата градска елха е била поставена на площада чак в края 50-те години на миналия век. Край нея са се събирали хора, но шумни веселби не е имало. А традицията на новогодишни тържества със сцена и празнична украса във Варна е от последните 20-25 години.

На тази дата: 1 януари 404 г. Провежда се последният известен гладиаторски бой в Рим

404 г. провежда се последният известен гладиаторски бой в Рим. Гладиаторите били роби, престъпници или военнопленници в Древния Рим, които се сражавали помежду си или с диви животни за забавление на публиката.

Те се набирали измежду осъдените на смърт, намиращи по този начин шанс да удължат живота си, но имало и доброволци в лицето на бягащи роби или разорени граждани. Някои от тях, надарени с особени качества в боя или просто късметлии, оцелявали през дългите години на изпитания и доживявали да се оттеглят в пенсия.

Гладиаторските борби започнали като религиозни церемонии, възприети или от етруските, или от гръцките игри в чест на Патрокъл. Първите римски гладиаторски борби били проведени през 264 г. пр.н.е. от Марк и Децим Брут в памет на баща им Юлиус Брутус, като погребален дар за мъртвите. По-късно религиозният смисъл постепенно избледнял и игрите се превърнали в един от символите на римската култура за векове напред.

И докато първите двубои били доста невзрачни - само 2-3 двойки роби се биели на Пазара за добитък, то през 183 пр. пр.н.е. игрите вече включвали 60 дуела. През 65 г. пр.н.е. Юлий Цезар изправил един срещу друг 320 двойки гладиатори. През 46 г. пр.н.е., след победите си в Галия и Египет, той организирал грандиозни игри за покойната си дъщеря Юлия, починала при раждане. Зрелището се състояло в построния специално за целта амфитеатър - Колизеумът.

Най-масовите зрелища били учредени от император Траян след победата му над даките. Те продължили 123 дни през които на арените се сражавали 10 000 гладиатори и били убити 11 000 животни.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Добро утро!

Селянин имал много свине. Един ден дошъл инспектор и го попитал:
- С какво храните свинете? - Ами, като има царевица с царевица, иначе с отпадъци. Защо?
- Аз съм от Асоциацията за защита на животните. Не ги храните както трябва - те не трябва да ядат отпадъци. - И го глобил.
След два дни дошъл друг и го попитал с какво храни свинете.
- Ами, със сьомга, с хайвер, със скариди. Защо? - попитал селянинът.
- Аз съм от ООН. Не може, когато милиони хора измират от глад, да храните свинете с деликатеси. - Също го глобил.
След дни дошъл трети и попитал с какво храни свинете.
- Ами, аз не ги храня - давам им по 4 лева на ден да си купят каквото им се яде - отговорил ядосано селянинът.

***

Седят две врани на дървото и гледат долу, как един мъж си чисти колата. – Виж го, моля ти се – той трие нашите коментари!

***

Нова година по български - да си пуснеш президента само, за да го псуваш.

***

Не е страшно да преядете между Коледа и Нова година. Страшно е, ако преяждате между Нова година и Коледа!

***

- Ало, БТВ? Може ли някой по - нисък водещ на прогнозата за времето, тоя плешивият ми закрива Видин.

Честита нова 2019 година!

Бъдете здрави и щастливи през новата година! Обичайте и бъдете обичани!