На тази дата: 14 януари 1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай

1901 г. в София е пуснат първият електрически трамвай. Пускането на трамвая у нас станало възможно благодарение на първата електроцентрала в Панчарево.

Първият вагон тръгва накичен с цветя, около него са току-що назначените ватмани, зад тях любопитните столичани. Вестник от онова време описва събитието така: „Вчера столичните жители бяха зрители на едно ново за тях явление на всемирния прогрес - първият трамвай проряза почти цялата Витошка улица. Грамадното множество се любуваше на приятната гледка от бързината на трамвая и от светлите искри под колелата му и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Първият електрически трамвай се движи по трасето от гарата до днешния пл. „Славейков”. Маршрутът е нарочно подбран и за времето си е най-представителният. Старата гара тъкмо е ремонтирана и разширена с луксозен салон, а около пл. „Славейков” още от турско време е центърът на столицата. За център на нова градска железопътна мрежа е определена Градската градина, днес градинката пред Народния театър, която била опасана от всички страни с трамвайни линии. Това е проектът на германския инженер Клингенберг. Той е разработил седем варианта за електрическо осветление и трамваи в София още през 1896 г.

Първоначално има шест маршрута, на един релсов път, дълъг общо 25 км, с коловози за разминаване на някои от възловите места. На крайните спирки ватманите сменят кабините и обръщат ролковия токоприемник, защото мотрисите нямат обръщателни колела. Тогава е построено и депото на бул. „Княгиня Мария Луиза”.

Веднага е въведено и „класовото” деление - билетът за първа класа струвал 15 стотинки, а на втора - 10. Въпреки високите за времето си цени няколко дни тълпи се трупали по спирките, във вагоните пътниците били натъпкани. Първите, престрашили се да се качат на трамвай, били впечатлени, както описват съвременници, от „бързината му (трамваят развивал около 20 км/ч) и светлите искри под колелата и на жицата отгоре. Трамваят върви бързо, без друсане, осветява се електрически и има изящна мебелировка”.

Любопитен факт е, че работата по електрифицирането и пускането на първия трамвай е започнала 13 години по-рано, още при управлението на Димитър Петков. После са се сменили още петима кметове, но големи заслуги за новото техническо чудо има Димитър Яблански, който на два пъти е обявявал нови концесии за електрифицирането на София. То става факт при Христо Попов.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Говорят си двама приятели:

- Ти за какво си, да имат ли равни права мъжете и жените?

- Твърдо съм ЗА!!! Писна ми да ме командва жена ми…

***

Жена в средна възраст се кара на таксиметров шофьор:

- Не може ли да карате по-внимателно? В къщи ме чакат осем деца!

Шофьорът, без да се обърне:

- И вие ми говорите, че трябва да внимавам!?

***

- Мили, направих ти палачинки, като извинение, че снощи ти ударих колата.

- Кааакво си направила?!

- Палачинкиии...

***

Синът на психолога никога не се дрънкаше в магазина за играчки. Той кротко питаше:

- Тате, твоето детство също ли беше тежко и безрадостно?

***

Събота вечер извънземните гледаха отгоре нещо да святка в Пловдив, чудеха се кво става... После излезе Валя Балканска и те си викат "а, тва го знаем!"

На тази дата: 13 януари 1928 г. В Скопие българската патриотка Мара Бунева застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция

В Скопие българската патриотка Мара Бунева (на 26 г.) застрелва Велимир Прелич, офицер от сръбската полиция, отговорен за изтезания над български студенти. После тя стреля в гърдите си и умира на следващия ден.

Велимир Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: „Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада.

Отзвук от атентата

Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт. Френският вестник „Йовър“ нарича Мара Бунева „македонската Шарлот Корде“. Вестник „Франс“ пише: „Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!“ Австрийският „Тагеспост“ пише: „Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство...

Паметната плоча на Мара Бунева

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация в началото на септември 1944, в края на същия месец паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. От 13 януари 2002 година активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата “Свети Димитър”. Плочата ежегодно бива чупена от вандали и поставяна на ново, а през 2007 година се стига до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 година в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис “Смърт за българите и предателите на 13 януари”, изписан на сграда близо българския Културно-информационен център в града. Българското правителство реагира остро против антибългарското съдържание . В израз на съпричастност от българска страна към смъртта на 11 войници от армията на Република Македония, загинали в авиокатастрофа проявите на 13 януари са отменени. По-късно плочата отново е поставена, поругавана и поставяна отново.

Личен живот

Между 1915-1917 година Мара Бунева учи в скопската стопанска гимназия, а след края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера от българската армия Иван Хранков. Брат ѝ Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация, като на няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 година Мара Бунева се завръща в Тетово при семейството си, а през декември същата година успешно се развежда със съпруга си. През 1927 година се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич, съседна на тази на Велимир Прелич. Завършва курс по шев и отваря собствено шивашко ателие, междувременно се сближава със семейство Прелич и влиза във висшето сръбско общество в града.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Много култура в тая столица на
културата...

Тя:

- Искам да бъда твоята мечта!

Той:

- Едва ли ще се превърнеш в AUDI!

***

И казала феята на Пепеляшка:

- А 6 часа след полунощ, вълшебството ще изчезне и ще започне махмурлука!

***

Не бих се учудил, ако винетките, които продават Български пощи, са за 2018 година.

***

Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница, но не можете да съблазните мъж, който има шише ракия и точно си е нарязал салатката!

***

- Ти мен разбираш ли ме?

- Разбирам те!

- А тогава ми обясни и на мене!

На тази дата: 12 януари 1998 г. Европейският съюз забранява клонирането на хора

1998 г. в Европейския съюз е постигнато съгласие за забрана на клониране на хора. Решението е документирано като допълнителен протокол към Конвенцията за правата на човека и човешкото достойнство и влиза в сила през 2001 г., след като е ратифицирано само в пет от страните членки.

Най-ранните експерименти в областта на клонирането датират от 30-те години на 20 в., но първият успешен опит е направен от Робърт Бригс и Томас Кринг, които през 1952 г. клонират жаба чрез трансфер на ядра от соматични клетки.

През 1996 г. учени от университета в Розлин, Шотландия, оповестяват за създаването на първия клонинг на бозайник, който е познат като овцата Доли. Тя боледува от рак на белия дроб и артрит, който се среща само при възрастните екземпляри. За успешното клониране са били необходими над 247 ембриона, които довеждат едва до 27 бременности, от които само една се увенчава с успех.

Любопитен факт е, че на 27 декември 2002 г., в АФП излиза съобщение, че се е родило първото бебе клонинг. Изданието се позовава на сведения, дадени от френската изследователка Бриджит Боасел, президент на компанията „Клонейд”. Седмица по-късно Боасие съобщава, че е родено още едно дете, а в края на януари 2003 г. се появява информация и за трети клонинг. До края на 2004 г. обаче от компанията не представят научни доказателства за тези твърдения.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Хъркащият през нощта мъж е отмъщение към жената която цял ден не млъква!

***

Пернишката жена е като Пинокио!!! Всеки път като излъже, носът и се подува...

***

Предимството да закусваш с пълнозърнести бисквити е, че ако свършат можеш спокойно да изядеш и кутията - вкусът е същият...

***

Жените харесват мъже в униформа, защото изпълняват команди и ядат всякакви гадости без да мрънкат.

***

Вчера, заобикаляйки яма на пътя, се оказах в друг град.

Филмът не е шведски, а съветски

Помните ли оня виц:

Седемдесетте години на миналия век. В един съветски колхоз решили да прожектират филм и с цел да се продадат повече билети било написано на входа на столовата: "Филмът е шведски, сексуален и се казва "Баба дала на войника!" Когато филма започнал се оказало, че не бил шведски, а съветски, не бил сексуален, а социален, и не се казвал :"Баба дала на войника", а "Балада за войника!"...

На този виц заприлича масираната лява пропаганда по темата „купуване на нов изтребител за ВВС“ в последните месеци.

По тази тема интересна статия публикува Стефан Ташев:

Процесът набра скорост след решението да се преговаря със САЩ за купуване на последната модификация на изтребителя Ф-16.

Срещу това скочиха всички проруски партии, моментално бяха активизирани всички русофилски медии, тролове и всевъзможни организации, контролирани от Москва. Първоначално, след изявлението на президента Румен Радев, бяха пуснати опорните точки-корупция, лобизъм и непрозрачност. Въпреки, че сделка за самолети още няма, а има само намерения.

След това русофилската маса бе хвърлена в защита на шведския самолет „Грипен“. Тон даде шефът на маргиналната партия „АБВ“ Румен Петков, счупил тъпомера по телевизионните студия с твърдението, че „Грипен“ имал два двигателя, а Ф-16 не.

Да се чуди човек  този „Грипен“ шведски ли е или съветски, та някои отговорни другари си късат ризите за него по националните телевизии ? Къде ги стяга чепика тези другари-русофили?

„Не е без значение и двойно по-големия обхват на полета и обсега на радара на Ф-16 в сравнение с Грипен“, казва в интервю пред БНР о.р. ген. Съби Събев, член на Атлантическия съвет на България.

Преведено на обикновен език това означава, че самолетът Ф-16 хваща в обсега си полуостров Крим, анексиран от Русия незаконно и превърнат за четири години в една от най-милитаризираните територии на планетата.

Там са новите руски изтребители СУ-27 и СУ-30, ракети С-400 „Триумф“. Последните имат обсег до България и Румъния.

В Крим са разположени ракетните комплекси С-300 ПМУ и протовокорабни ракети „Бал“ и „Бастион“. През 2015 г., една година след анекса на полуострова, в Крим Москва разположи ескадрила бомбардировачи с далечно действие ТУ22МЗ. Зоната на тяхното действие се простира далеч извън акваторията на Черно море. На полуострова е концентриран целият Черноморски флот на Русия. И още и още.

Ако се замислите срещу кого е струпана такава мощ ще си отговорите на въпроса защо е този вой срещу модернизирания самолет Ф-16 и подкрепата за „Грипен“.

Според експерти шведският самолет е удобен за русофилите, защото може да изпълнява по-скоро функции като „Еър Полисинг“, за защита на българското небе и нищо повече. Докато Ф-16 „Вайпър“ е сериозна заплаха за Русия.

Ето там е заровено кучето, както се казва. Затова ви облъчват с фалшиви новини от типа: Щом чуха за новия руски изтребител, в Германия веднага бракуваха всичките 68 Ф-16“. Няколко пъти съм писал, че шефовете на кремълската пропаганда не са особено умни, а самите „творци“, които пишат такива глупости пък съвсем.

Те дори не знаят, че германските ВВС никога не са имали самолети Ф-16. Нещо повече-след обединението на Германия Берлин продаде почти без пари, за по 1 долар, наследените от армията на ГДР съветски самолети МИГ-29. Тези, по които ронят сълзи „експертите“ от Фейсбук.

След издънката с „двата двигателя“  бе пусната нова опорка-“вместо милиарди за самолети, парите да се дадат за пенсии“. Тук обаче опоркаджиите се оплетоха. Как ще обяснят на „електората“, който облъчват, че хем техният президент Румен Радев реве не умряло за „нова техника за ВВС“, хем пък добрите хора от БСП искат да ги дадат вместо за самолети за пенсии. Пък се и оказа, че като шеф на ВВС Радев първо лобирал за Ф-16, после за „Грипен“. Пълно объркване, нещо като филмът не е шведски, а съветски.

От БСП вече побързаха да обявят, че Ф-16, „Вайпър“ е само на хартия.  Това съвпадна със същото изявление на представителката на СААБ за България. И не са ги виждали. Затова им предлагам видео с полети на F-16 Block 70 Viper, купени наскоро от Филипините.

Социалистите, русофилите и президентът Радев подминават тихомълком темата със скандалите около „Грипен“. По света, където компанията участва в обществени поръчки – Чехия, Унгария, Австрия, Южна Африка, Бразилия -техните лобисти са разследвани за корупция.

Мълчат по тази тема и лобистите на компанията у нас.

Странно. Накрая, за да ни е мирна главата, да купим един „Грипен“ за президента Радев и 16 Ф-16 за нуждите на армията. Дано държавният глава се успокои малко.

Чакаме следващите опорки от Москва-да изковем от самолетите пенсии или нещо подобно.

На тази дата: 11 януари 1921 г. България получава от Германия 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война

На 11 януари 1921 г. България получава помощ от Германия в размер на 1.5 млн. златни марки в знак на благодарност за участието й в Първата световна война на страната на Централните сили.

Първата световна война е военен конфликт, продължил от 1914 до 1918 година. В него се включват повечето Велики сили, обединени в две противостоящи коалиции - Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и много други държави) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османска империя и България). Над 70 млн. войници, от които 60 млн. европейци, са мобилизирани в една от най-тежките войни в човешката история. Повече от 15 млн. души са убити, което прави Първата световна война една от най-смъртоносните.

През 1917 г. Русия и Румъния са принудени да излязат от войната. Опитът за решително германско настъпление на Западния фронт през 1918 г. е спряно след намесата на Съединените американски щати. През следващите месеци Централните сили капитулират една по една, като краят на войната е поставен на 11 ноември 1918 г. с подписаното от Германия примирие.

През 1918 г. войната приключва, победител е Антантата. След пробива при Добро поле и победата при Дойран България, разчитайки на прокламираните принципи на президента Уилсън за следвоенното устройство, сключва Солунското примирие и излиза от войната. При края на войната България е сред победените. Принципите на президента Уилсън са игнорирани от Британия и Франция и по силата на Ньойския мирен договор страната е принудена да се откаже от част от териториите си - Южна Добруджа за втори път е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море между река Марица и река Места), като временен мандат - на Съглашението, което впоследствие я дава на Гърция с ангажимента за икономически излаз на България на Бяло море — ангажимент, който гърците изпълняват.

На 18 януари 1919 г. в Огледалната зала на Версайския дворец се открива конференция за подписването на мирни договори с победените държави. В нея участват 27 държави. Делегации на победените и на РСФСР не се допускат. Конференцията създава свои органи - Съвет на десетте, съставен от държавните глави и министрите на външните работи на САЩ, Англия, Франция, Италия, Япония, и Съвет на петте, които включва само министрите. Основни проблеми на конференцията обаче се решават от т.нар. голяма тройка - британският министър-председател Лойд Джордж, френският му колега Жорж Клемансо и американският президент Удроу Уилсън.

Ньойският договор с България се сключва на 27 ноември 1919 г. (в сила от 1 юни 1920 г.). В резултат губим Южна Добруджа, която отива към Румъния; Западните покрайнини и Струмишко взети от Сърбия; Беломорска Тракия (около 8 700 кв. км) след автономен режим минава в ръцете към Гърция.

Военните ограничения предвиждат: 20 хил. - доброволци в българската армия, 10 хил. - за жандармерията, и 3 000 - за погранична стража. Освен това България трябва да изплати 2.250 млн. златни франка в следващите 37 години.

Вицове - само сока, януари 2019 г.

Къща в норвежко село. Тук ще е приключение да качиш
мебелите

В присъствието на красива жена се превръщам в дете - искам всичко да пипна.

***

Добре, че не живеем в 16-ти век и не се налага да си ловим храната, че тия дюнери от де да ги знам къде живеят…

***

Личният ми лекар ми разреши да пия по 50 гр., и то само преди лягане... та сега си лягам по 10-15 пъти.

***

- Имате ли възможност да спестявате пари?

- Възможност имам, пари нямам...

***

- Вашата любима поза?

- 96.

- Може би имахте в предвид 69?

- Не, 96...

На тази дата: 10 януари 1944 г. при въздушната отбрана на София загива германският капитан Венгел

На 10 януари 1944 г. при отбраната на София от масирана англо-американска бомбардировка е свален край Радомир и загива капитан (хауптман) Герхард Венгел - германски летец, командир на 1-а група от 5-та изтребителна ескадрила на Луфтвафе “Eismeer” (I./JG5).

Кой е Венгел?

Капитан Венгел е роден на 14 януари 1915 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия (днешен Калининград). На 17.2.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. На 19.8.1938 г. е произведен в първи офицерски чин лейтенант и командирован в учебната рота на Военновъздушното училище в град Детмолд. От 1.11.1939 г. е в 72-ри Учебен полк за летци. Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група.

На 14.9.1941 г. е ранен, когато неговият самолет N6308 от I./JG77 e повреден от вражески огън над базата си в Петсамо, Финландия. Тогава задачата на ескадрилата, която е в състава на Пети въздушен флот, е да прикрива окупираните от Вермахта съветски територии, да оказва изтребителна поддръжка на частите, сражаващи се на арктическия фронт в района на Мурманск, както и да нарушава снабдяването по ж.п. линията за Мурманск – основен логистичен коридор за Карелския фронт.

В началото на 1942 г. е сформирана 5-та изтребителна ескадра /Jagdgeschwader 5 (JG 5) Eismeer/ от различни бойни части, базирани в Норвегия. Ескадрата е предназначена да оперира в далечния север на Европа – Норвегия, Скандинавия и Северна Финландия. Първа група от ескадрата - I./JG5 - e формирана през януари от бившата I./JG77. Именно в това подразделение е служил дотогава Герхард Венгел.

Група I е базирана на западния норвежки бряг в района на град Ставандж (Stavanger) с цел въздушно прикритие на немските бойни кораби в Северно море.

Между 4.9.1942 г. и 7.7.1943 г. Венгел е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer).

От януари 1943 г. 1-а група на “Eismeer” e пребазирана в Северна Норвегия и превъоръжена със самолети Fw 190 A-2, A-3 и А-4, както и с Bf 109 Fs. През февруари 1943 г. капитан Венгел е назначен за командир на групата (gruppenkommandeur) на мястото на капитан фон Верен. Дотогава кап. Венгел за кратко е началник-щаб на 9./JG5.

На 15 ноември 1943 г. Група 1 на JG5 е дислоцирана в Румъния на летище Търгшорул Ноу, за да прикрива ключовите за Германия петролни рафинерии в Плоещ.

На 9 януари Група 1 e прехвърлена от Румъния в София на летище Враждебна. Още на следващия ден англо-американците провеждат първата комбинирана (дневно-нощна) бомбардировка над българската столица.

В дневния удар, изпълнен от американците, участват 280 самолета - 180 бомбардировача „Летящи крепости“ (143 B-17 Flying Fortress и 37 B-24 Liberator), прикривани от 100 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях излитат 39 български изтребителя - 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G.

Излита от Враждебна и немската I./JG 5 с 30 изтребителя Me-109G над абсолютно непознатата българска територия. В последвалия въздушен бой българите свалят 5 бомбардировача и 3 изтребителя.

Немските летци също се бият самоотвержено и унищожават 3 тежки бомбардировача B-24 Liberator.

Капитан Венгел пада на 2 км източно от Радомир с изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според информацията е загинал при атака срещу изтребител Lightning, който охранява бомбардировачите на съюзниците. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (1975 г.), Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет.

Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София.

Освен капитан Венгел на 10 януари е свален и втори изтребител, но пилотът успява да скочи с парашут. Още 11 немски самолета са повредени, а 3 пилоти са ранени.

След гибелта на командира на I./JG5 групата е зачислена към III./JG6 и е предислоцирана във Франция, където през лятото води тежки въздушни боеве над Нормандия.

Памет

На 5 ноември 2004 г. с официални почести в столичната градина „Мадара“ край бул. "Прага" по решение на Столичния общински съвет е открита гранитна паметна плоча на кап. Герхард Венгел, поставена върху къс от витошка морена.

На 20 юни 2012 г. през нощта мемориалната плоча на летеца е поругана и разбита от псевдопатриоти, но надписът с името на капитана бе възстановен. Грубо е погазена международна конвенция за опазване на военните гробове. Всяка страна си има своите герои и тяхната памет трябва да се уважава. Същото искаме за българските военни гробища в Македония, Сърбия и Унгария.