На тази дата: 12 февруари 1924 г. открита е гробницата на Тутанкамон

1924 г. е открита гробницата на Тутанкамон. Небхеперура Тутанкамон, наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от 18-тата фараонска династия. Любопитен факт е, че младият фараон става най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление.

Всъщност гробницата е открита на 4 ноември 1922 г., но до скритите вътре  съкровища, откривателите достигат година по-късно.

Лорд Джордж Хърбърт Карнарвън е английски благородник. През 1900 г. претърпява пътен инцидент - колата му се преобръща, той получава мозъчно сътресение, а като резултат от лечението и настъпилите усложнения - и астма. По съвет на лекарите той започва да води по-спокоен живот, и се премества да живее в Египет. Скоро след пристигането си там, Лорд Карнарвън е запленен от историческото наследство на страната и от величието на разкритите тогава паметници. С течение на времето Карнарвън разбира, че познанията му като любител-археолог са недостатъчни за провеждане на систематични разкопки, и се обръща за помощ и съвет към директора на Египетския музей - Масперо.

Масперо го свързва с Теодор Дейвис - откривателят на мумията на Ехнатон и човекът занимаващ се дотогава с проучването на царските гробници. Дейвис притежавал и правата за разкопки в Долината на царете, и през 1914 г. продава концесията на Лорд Карнарвън, смятайки, че всичко в долината е изследвано, и считайки, че по-нататъчни разкопки са само и единствено загуба на време и пари.

А лорд Карнарвън се сдобива с концесията главно заради настояването от страна на Хауърд Картър - учен археолог, считащ, че Долината на царете крие още загадки и съкровища.

Разкопките започват през 1917 г. с отстраняването на големи количества пръст и отломки, като още в първите месеци археолозите откриват остатъци от неизвестни стени на метър от гробницата на Рамзес VI. По-късно се оказало, че това били бараките, в които са живели строителите на гробниците в района. Картър решил да не бута стените.

С течение на годините работа не било открито нищо, търпението на Карнарвън се изчерпвало, а в разчистеният периметър нямало и следа от гробница. На Картър бил даден срок от още един сезон, преди да спре финансирането на проучванията.

Отчаян и намиращ се в безизходица, Картър решил да бутне стените на постройките и да отстрани натрупаните отпадъци. Това станало през ноември 1922 г. На 4 ноември работниците спрели да работят и останали на място. В една от ямите, където били премахнати скалните отломки, се показало грижливо издялано стъпало.

Работата не спира и скоро работниците достигат врата. Картър пробива малка дупка и вижда коридор, пълен със скални отломки. След откритието той пише телеграма на лорд Карнарвън и го чака търпеливо три седмици, докато пристигне от Англия.

След пристигането на Карнарвън първата врата била разбита, а коридорът с отломките - разчистен. В първата гробна стая намерили безброй предмети - статуи, фигури на странни животни, както златни и позлатени предмети от бита. Те били първите от близо 3000 години, които виждали тези съкровища.

На десетина метра от първата врата археолозите се натъкнали на втора, с печат на Тутанкамон. Тя водела до помещение, в което имало подреден цял „музей” - вази, ракли, златни жезли, столове, каляски, златен трон, както и три големи украсени с глави на животни легла. Сред откритите предмети били и две статуи в човешки ръст, изработени от черно дърво, със златни сандали, позлатени дрехи, и с жезъл в ръка, като около челата на фигурите се виела змия, която била царски символ. В краката им се търкалял изсъхнал букет от полски цветя.

Там била намерена и трета врата, която Картър и Карнарвън не отворили. Заели се със съхраняването и описването на предметите от другите две помещения, като получили разрешение от правителството да използват за склад гробницата на Сет II, където складирали и консервирали всички открити предмети. С това се занимавали до 1923 г., когато дошло време да се отвори и третата врата.

Зад нея се намирало помещение с площ от 26 кв.м. В него се намирал позлатен саркофаг, а в него имало други три позлатени и заключени саркофага. Четвъртият бил от жълт кварцит. Последният ковчег бил от масивно злато, а върху него бил изобразен ликът на владетеля. Когато капакът бил повдигнат, се показала уникалната и безценна погребална маска на Тутанкамон, както и непокътнатата мумия на владетеля. До нея са открити още предмети - диадеми, кинжали, амулети, нараменници, пръстени и възглавница. Те били пренесени в музея, а мумията на фараона - изследвана и върната в саркофага.

Любопитен факт е, че поради неправилно съхраняване след откриването на мумията на Тутанкамон, тя се е разделила на 13 части, а като цяло методите на Картър - които били „грижовни” за времето си, днес се определят като „варварски”, което всъщност е нанесло непоправими щети по намерените предмети и мумията.

Днес в Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Като най-ценен артефакт се пази позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.

ВИДЕО

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Ако се питате...

Държавата мисли за вас! Дали ви мисли доброто, вече е друг въпрос...

***

Говорят си фотографи:

- Според теб, кое животно е най-древно?

- Е, зебрата...

- Как така?

- Еми всички животни са цветни, само тя е черно - бяла.

***

Спортът бил здраве... Всички спортни отбори имат лекарски екипи. А никога не съм чувала за такива в кръчмите.

***

Много ми е странно, когато в градския транспорт някой ме попита:

- Тук свободно ли е?

- Не. Баба ми седеше тук, но слезе на предната спирка, че ѝ се ходеше до тоалетната, ей сега ще се върне и затова не може да седнете тук.

***

- Скъпа, не слагай тубата с бензина близо до огъня!

- Стига с твоите суеверия бе, олигофрен!

На тази дата: 11 февруари 1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора след 27 години

1990 г. Нелсън Мандела е освободен от затвора „Виктор Ферстер” в Република Южна Африка. До тогава той е прекарал 27 години като политически затворник.

Нелсън Ролихлахла Мандела започва да се занимава политическа дейност през 1944 г., когато става член на Младежката лига на Африканския национален конгрес (АНК). През 1952 г. оглавява кампанията за неподчинение на расистките закони, а година по-късно е избран за президент на АНК в провинция Трансваал.

През 1956 г. той попада в списъка на 156-те човека, обвинени в държавна измяна и арестувани от властите в ЮАР. От 1960 г. Мандела е в нелегалност, а от 1961 г. ръководи военната организация на АНК. През 1962 г. отново е арестуван и е осъден на 7 години затвор. През 1964 г. получава доживотна присъда.

Мандела прекарва 18 години в затвора на остров Робън, през 1982 г. е преместен в затвор в Кейптаун, където остава още шест години, след което е хоспитализиран заради туберкулоза.

В продължение на дълги години по света се води кампания за неговото освобождаване. През 1985 г. той отхвърля предложението на президента Питер Бота да бъде освободен, но да се откаже от каузата си.

Освободен е на 11 февруари 1990 г., след като в системата на апартейд започва криза. Избран е за председател на Изпълнителния комитет на АНК през 1991 г. и за негов президент от юли 1991 г. През септември с.г. Мандела подписва национално споразумение за мир от името на АНК, уточнява процедурите за спиране на политическо насилие.

На 3 февруари 1992 г. в Париж, заедно с президента на ЮАР Фредерик де Клерк получава награда на ЮНЕСКО за мир „Хофу-Боани”. През 1993 г. отново с Де Клерк е отличен и получава и Нобелова награда за мир.

През 1994 г. е избран за президент на ЮАР в първите общонационални избори с участието и на чернокожото население. През 1996 г. под негово ръководство е разработена и приета новата конституция на ЮАР.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Отивайки на екскурзия в Египет, Стамат с 30 годишният си аптекарски опит, разчете клиновидното писмо за 2 минути...

***

- Пешо, жена ти да не е живяла във Франция?

- Не, бе, едни копелета от махалата са я научили...

***

Опитният електротехник даже жена си не хваща едновременно за двете гърди.

***

Според Истанбулската конвенция мъж който готви се нарича Тенджър!

***

Когато жената реши да направи щастлив един мъж, то Господ да му е на помощ на тоя човек!

На тази дата: 10. февруари 1962 г. Руснаци разменят пилот на американски шпионски самолет за полковник от КГБ!

След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, 

че не е успял да унищожи шпионското оборудване в 

самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. 

Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу 

него и той продължава да работи във военната авиация. 

1962 г. заловеният съветски шпионин Рудолф Абел е разменен за пилота Гари Пауърс, свален над СССР през 1960 г.

На моста „Гленикер”, който свързва Източен и Западен Берлин, руснаците разменят пилота на американски шпионски самолет Франсис Гари Пауърс срещу полковника от КГБ Рудолф Абел, разкрит в САЩ пет години по-рано. Двамата са разменени точно в 8.52 ч. сутринта берлинско време. Малко по-рано, на друг пропускателен пункт в Берлин, властите на ГДР предават на американците студента Фредерик Прайър, арестуван през 1961 г.

Рудолф Иванович Абел е един от най-изявените съветски шпиони на Запад, експерт в техническите аспекти на шпионажа. След като служи във военното разузнаване през Втората световна война, Абел под фалшива самоличност отива в германски лагер за бежанци, откъдето получава убежище в Канада. През 1948 г. се прехвърля в САЩ, където реорганизира съветската шпионска мрежа.

Под името Емил Голдфус създава свое фотографско студио в Бруклин, Ню Йорк. ФБР попада на следите му през юни 1957 г., след като друг съветски шпионин в САЩ - подполковникът от КГБ Рейно Хейханен, бяга в американското посолство в Париж.

Франсис Гари Пауърс завършва колежа Милиган в щата Тенеси през 1950 г. и постъпва във военновъздушните сили. Обучава се за пилот на изтребител. През 1956 г. вече е капитан и е прехвърлен към програмата за полети на U-2 на ЦРУ. Сравнително отскоро ЦРУ изпраща шпионски самолети над Съветския съюз от бази в Пакистан и Норвегия. Прикритието на пилотите на U-2 е, че работят в Националната администрация по аеронавтика и космонавтика (НАСА).

След обучението в Невада Пауърс е изпратен в базата на U-2 в Инджирлик, Турция, за да изпълнява полети по турско-съветската граница. През 1960 г. е прехвърлен в Пакистан и инструктиран за първия му полет над съветска територия. На 1 май 1960 г. той излита от Пешавар, Пакистан. След като прелита 6060 км, от които 4670 км над съветска територия, трябва да се приземи в Бьодо, Норвегия.

Сред местата, които ЦРУ се надява да снима, са и тези, които биха разкрили технологичното развитие на руските междуконтинентални балистични ракети. Наблюдателен полет, извършен на 5 април, е показал строеж на комплекс за изстрелване на ракети в Тюра Там. Президентът Айзенхауер дава разрешение за втори контролен полет над същия район, но е определил 1 май като абсолютен край на полетите на U-2, поне за известно време.

В същото време обаче Дуайт Айзенхауер, френският президент Шарл дьо Гол, британският министър-председател Харолд Макмилан и съветският премиер Никита Хрушчов имат предвидена среща на високо равнище за 16 май. След това се очаква Айзенхауер да направи безпрецедентно посещение в Москва. Той не желае никакви инциденти да помрачават предстоящите събития.

Както Пауърс твърди по-късно, той е бил уверен, че при тази височина (над 20 км) неговият U-2 няма да може да бъде улучен от никакъв съветски самолет или ракета. Над Свердловск обаче е улучен от ракета и успява да катапултира, спускайки се с парашут на земята, където цивилни граждани го задържат до идването на полицията.

След като самолетът не пристига в Норвегия, ЦРУ разбира, че е станала беда. Предположенията им са потвърдени от прехванатите радиосъобщения, че руснаците са се опитали да свалят чужд самолет над съветска територия. В ЦРУ допускат, че Пауърс е загинал, и веднага изготвят версия за прикритие, която се разпространява от военновъздушните сили и според която американски синоптичен самолет на НАСА, излетял от Турция, проучващ „горните атмосферни слоеве”, не се е завърнал в базата си и се смята за изчезнал.

На 5 май Хрушчов съобщава за свалянето на самолет във вдъхновена реч и заклеймява „агресивните американски кръгове” за това, че се опитват да попречат на конференцията на високо равнище с подобен провокационен акт. САЩ се придържат към синоптичната версия, добавяйки, че пилотът може да е бил в безсъзнание поради неизправност на кислородната система и че самолетът, оставен на автопилот, може би напълно случайно е нарушил съветското въздушно пространство.

На 6 май Хрушчов държи нова реч, в която разкрива, че пилотът на самолета е „жив и здрав”, и добавя, че е замълчал за това умишлено, тъй като в противен случай американците биха „съчинили още някаква басня”. Накрая Айзенхауер поема отговорността за станалото върху себе си, заявявайки, че просто е взел всички „всички възможни мерки за защита на САЩ срещу изненадващо нападение”. Хрушчов заминава за Париж, но отказва да вземе участие в разговорите на високо равнище, докато Айзенхауер не се извини. Пътуването на Айзенхауер в Москва е отложено.

Междувременно в Москва се подготвят за добре организиран показен процес срещу Пауърс. ЦРУ инструктира Сам Джаф - репортер от Си Би Ес, акредитиран за процеса. Майкъл Бешлос пише в книгата си „1 май: Айзенхауер, Хрушчов и аферата U-2”, че Джаф „е получил данни за съветския шпионаж като доказателства, опровергаващи обвинението, в случай че Хрушчов изобличи U-2. В репортажа си Джаф трябва да говори за Пауърс не като за пилот на шпионски самолет, а като за пилот, който извършва разузнаване”.

На 19 август 1960 г. е осъден от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 10 години затвор.

На 10 февруари 1962 г. е разменен за съветския шпионин Рудолф Абел, който е в затвор в САЩ. След завръщането си в САЩ Пауърс първоначално е обвиняван, че не е успял да унищожи шпионското оборудване в самолета и че не се е самоубил с отровата, която му е била дадена. Но въпреки всичко военните не повдигат обвинения срещу него и той продължава да работи във военната авиация.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

- Муцка, как различаваш кое е бик и кое е крава?

- Бикът се усмихва, когато го доиш...

***

Две блондинки се разхождат в МОЛ-а и едната пита другата:

- Муцка, какво да му взема на моя за Свети Валентин?

- Ми, вземи му джипа!

***

Както казват в Чернобил "Няма да дърпаме котката за рогата!

***

Ако жена ми ми изневери с Брад Пит, бих и простил и бих я разбрал. Ама него не бих го разбрал!

***

Платих си тока и парното и паднах с няколко места надолу в класацията на Форбс!

На тази дата: 9 февруари 1923 г. Александър Стамболийски става министър-председател

На 09 февруари 1923 г, в България е съставен нов кабинет с министър-председател

Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Министър-председател на България в 40-то правителство (1919-1923). Народен представител в XIV-то, XVI-то, XVII-то, XVIII-то, XIX-то, XX-то ОНС и в V-то ВНС.

Роден през 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършил Лозаро-винарското училище в Плевен. Ученик на основателя на Българския земеделски съюз (БЗС) Янко Забунов. Учил философия в Хале и агрономство в Мюнхен.

Участва в учредителния конгрес на БЗС (1899). Фактически водач на БЗНС - под негово влияние съюзът е преобразуван от съсловна организация в политическа партия. Противопоставя се на промените в Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание (1918) е освободен и изпратен да преговаря с въстаниците за мирно разрешаване на конфликта.

Под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той оглавява въстанието и е провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през 1918 г. е амнистиран. През 1919 г. се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров. 

Участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, той оглавява правителството и на 27 ноември 1919 г. подписва Ньойския договор.

След парламентарните избори през 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС. Правителството на Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Югославия.

Във вътрешен план то провежда някои реформи, като ограничаване размера на поземлената собственост, въвеждане на трудова повинност, опростяване на правописа. Наложено е авторитарно управление. През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи.

По-късно се провеждат репресии срещу БКП и срещу буржоазната опозиция. Основен инструмент на репресиите е т.нар. Оранжева гвардия. В началото на 1923 г. режимът на Стамболийски губи напълно подкрепа, извън средите на българското селячество. Срещу него е цялата българска интелигенция - лява и дясна, македонските емигрантски организации, военните.

На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. Оранжевата гвардия е обезоръжена. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения. БКП заема позиция на неутралитет, лишава бунтовете от подкрепа и в крайна сметка те са потушени. Стамболийски е заловен край родното си село и убит по особено жесток начин на 14 юни 1923 г.

Убийството на Александър Стамболийски, 1923 г.

Покушението срещу министър-председателя Александър Стамболийски е едно от многобройните политически убийства с огромни последствия за страната и със сигурност едно от най-отвратителните. След като управлението му напълно губи подкрепа извън средите на селячеството, а срещу него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 г. е извършен военен преврат. Няколко дни по-късно законният министър-председател е заловен и заедно с брат му Васил е подложен на нечовешки изтезания в къщата им край с. Славовица. Рязан с нож и прободен близо на сто места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в нечовешки мъки. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история отново се завърта, помитайки след себе си малкото останал здрав разум в политическата ни действителност.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Винаги когато се позвъни на вратата, кучето е убедено, че е за него...

***

Едно време какви жени имаше - лъжехме, че сме спали с тях. А сега спим с тях, и се молим някой да не разбере.

***

Пешо, нито пенсията ти е пенсия, нито пениса ти е пенис и пак зяпаш у пазвата на оная от третия етаж!?

- Живей ми са, ма!

***

За да имате гарантиран успех сред младите дами, не трябва никога да ги питате две неща:

1. На колко години са!

2. От кое село са!

***

Колкото по-лошо готви жената, толкова по-строен е мъжът и по-дебело кучето...

На тази дата: 8 февруари 1878 г. Освобождението на Несебър от турско робство

Датата, която историята визира за Освобождението на Несебър от турско робство е 8 февруари 1878 г.Обявяването на акта на освобождението става без нито един изстрел след като майор Колантаевски, начело на военна формация от полуескадрон от 2-ри ес­кад­рон на 13 ­Дра­гун­ски на Во­ен­ния ор­ден полк завзема града по същия начин, както и ден преди това Поморие.

 Информацията за събитието се съдържа в том 75 от Сборника с материали за руско-турската война 1877-1878 на Балканския полуостров, чиято поредица започва да излиза в Санкт Петербург през 1911 г. Всъщност, става въпрос за документи, обнародвани от името на Военната комисия на Руския генерален щаб.                    

Завземането на Черноморското крайбрежие,особено селищата с удобни пристанища ,било от стратегическо значение за окончателното Oсвобождение на България.Това е така, защото по този начин се предотвратява евентуален десант на турската армия по левия фланг и в тила на руската армия.По това време в Бургас и в останалите селища на региона вече

нямало официални представители

на турския султан. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на английски кораби и в края на декември 1877 отплaвали от бургаското пристанище към Истанбул. Дългото изолиране на бургаската територия от активни освободителни действия създало смут сред местното население.

Това активирало и безчинствата на башибозушките и черкезки банди.На масови кланета били подложени жителите на Карнобат и Българово. За да защити българското население, щабът на ХI армейски корпус

сформирал летящ отряд

под командването на полковник Лермонтов. Той имал за задача да заеме позиции в Бургаския залив и да спре нахлуващите от север през Дюлинския проход черкези и дезертирали турски войници. На 4 февруари са освободени Карнобат и Българово, на 5 февруари Айтос, на 6 февруари отрядът влиза в Бургас.

Полковник Лермонтов влиза с първия отряд от 30-40 кавалеристи от ХIII драгунски полк и е срещнат с хляб и сол и после отведен в църквата “Св.Хач” за отслужване на благодарствен молебен.

Градските първенци тържествено предали на освободителя на Бургас-полковник Лермонтов, ключовете от турските складове на пристанището, където се съхранявали храни и въглища, по-късно разпределени от новата управа за изхранването на населението. Същата вечер под звуците на църковните камбани са посрещнати и останалите 2 000 руски воини от 24 дивизия на ХI армейски корпус. Почивката била кратка, защото пристигнали тревожни

вести за черкезки нападения

срещу Несебър и Поморие, а само половин час след тържественото посрещане полковник Лермонтов получил съобщение за поява на турски броненосец в

Бургаския залив и опасност от евентуален турски десант.

Междувременно в щаба на ХІ армейски корпус в Карнобат на 1 февруари постъпва донесение от дозора на Бургуджийския отряд, че в Месемврия местните българи обезоръжили целия турски гарнизон и пленили 3 оръдия, като за защита на населението от нападения на черкези и башибузуци е организирана самоотбрана. Обстановката обаче остава несигурна, оставала и опасността от турски набези. Тази опасност била предотвратена,след като от Бургас бил изпратен един полуескадрон, който на 7 февруари под командването на майор Колантаевски

освобождава Поморие, а на 8 февруари и Несебър.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Полярна роза цъфти напролет веднъж на 2-3 години,

 когато се появяват новите листа.

Не разбирам как някой хора заспиват за 2 минути?! На мен ми трябват 2 часа, 700 различни пози и няколко сценария за бъдещето ми...

***

Ракията е първообразът на Интернет. Тя подпомага размяната на информация и сприятелява абсолютно непознати хора.

***

Ако граф Дракула беше вегетарианец, щеше да се казва Брокула.

***

Не му вървеше на бай Сандо с флашките и това си е! С 30 годишния си стаж, като шофьор на Тир, когато ги мушнеше в компютъра, по навик ги и завърташе...

***

Ако не се храня добре, откъде ще имам сили да се боря с излишните килограми?