Вицове - само сока, юли 2019 г.

- Искаш ли ракия?

- От какво е?

- Не знам.

- Може...

***

Няма простотия, която да не можеш да пробуташ за древна китайска мъдрост.

/Древна китайска мъдрост/

***

НОВИТЕ ПРОМОЦИИ НА МОРЕТО!!! Плажен чадър с гръмоотвод + вградена печка.

***

- Защо стоиш толкова дълго в морето?

- Осолявам сланината...

***

Зимата си снимахте храната, а сега си връзвате шалчета на задниците...

На тази дата: 1 юли 1905 г. Алберт Айнщайн разгласява Теорията на относителността

1905 г. Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността. Любопитен факт е, че през 1999 г. американското списание „Тайм” го провъзгласява за „Личност на столетието”, а допитване до най-известните съвременни физици го определя като най-великия физик на всички времена.

През 1905 г., едва на 26 години, Айнщайн пише пет статии на три различни теми, които разтърсват и променят научния свят. Темите са специалната теория на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обясняваща го на молекулярно и на атомно ниво, и уравнението E = m c^2 за еквивалентност на маса и енергия.

Тези статии не са базирани на трудни експерименти и на сложни изчисления, а по-скоро на елегантни аргументи, изводи и интуиция. За първи път в историята на човечеството Алберт Айнщайн доказва, че чистата мисъл може да промени представите ни за природата. Същата година Айнщайн защитава докторат.

В самото начало на своята научна кариера Алберт Айнщайн разбира, че при тогавашните възгледи за физиката класическата механика не може да се съвмести със законите за електромагнитните полета, което го насочва към разработването на неговата специална теория на относителността. Той разбира също, че принципът на относителността може да бъде приложен и към гравитационните полета и през 1916 г. формулира и общата теория на относителността.

Продължава работата си в областта на статистическата и квантовата теория създавайки свое обяснение на теорията на елементарните частици и движението на молекулите. Той изследва и топлинните свойства на светлината, с което поставя основите на фотонната теория за светлината. През 1917 г. използва общата теория на относителността за създаването на цялостен модел на структурата на Вселената, с което поставя началото на релативистичната космология.

През 1921 г. получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект.

Немският физик-теоретик, философ и писател от еврейски произход, работи през голяма част от живота си в Швейцария и САЩ. Той е смятан за един от най-влиятелните и известни учени и интелектуалци за всички времена. Публикува повече от 300 научни труда и над 150 други работи и получава почетни докторски степени от множество европейски и американски университети.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

- Ленче, какво си се замислила такава?

- Мани, чудя се... Нали знаеш че моят преди три години замина за Америка и пише че най-после се е замогнал, купил къща с басеин и ме вика с двете деца.

- Е какво се чудиш ма, стягай багажа и тръгвай!

- Добре, ама третото и четвъртото дете - какво да ги правя?...

***

Снощи в бара забърсах една гъркиня, сутринта гледам, тя много антична, бе...

***

Отивам аз на работа, отварям хладилника в кухнята на офиса (европейска работа, все пак) и гледам на всички храни, сложени стикери с различни имена. Изядох един сандвич "стойка" и една ябълка "орлин".

***

Интервю за експерт в КПКОНПИ :

- С какво сте се занимавала преди?

- Работех в порно индустрията.

- Наистина ли? Какво по-точно.

- Симулирах сексуална дейност.

- НАЕТА СТЕ!

***

- Скъпа какво падна от леглото тази нощ?

- Нощницата ми!

- А защо с такъв трясък?

- Не бях я съблякла!

На тази дата: 30 юни 1971 г. Загиват легендарните футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков

1971 г. при катастрофа с кола в прохода „Витиня” загиват легендарните футболисти от отбора „Левски” Георги Аспарухов и Никола Котков. Инцидентът става на 52-рия километър от София в 11.30 ч. На път за Враца колата им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата.

На 30 юни към 9.30 ч. Гунди пристига на стадион „Левски” в кв. „Подуяне”, където започва тренировката на отбора. Капитанът обаче няма да играе, защото е наказан. В предишния мач, който е с ЦСКА, той е сритан от Пламен Янков. Паднал на земята, Гунди му посяга с крак и съдията гони и двамата. Дълго преди това е дошла покана от Враца двамата с Котков да участват в юбилейния мач по случай 50-годишнината на тамошния „Ботев”. Гунди не може да откаже и двамата с Котков решават да уважат молбата на врачани.

Усмихнати - Аспарухов с тъмносиня спортна блуза, а Котков в елегантен костюм с вратовръзка. се качват в бежовото „Алфа Ромео”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат и Аспарухов се съгласява и тръгват.

По надолнището след последния завой на около 150 м от страничния път изкача товарен ЗИЛ с тежко ремарке, който препречва фатално главния път. Всичко протича мълниеносно. Аспарухов натиска докрай спирачката и алфата оставя цели 30 м следи от гумите, но разстоянието не стига. редната част на купето се забива в резервоара на тежката машина. П колата плисва бензин и се възпламенява. Никой не успява да помогне - нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят.

Георги Аспарухов-Гунди е наричан „Легендата на „Левски”. Роден в София през 1943 г. Дебютира в „Левски” през 1960 г. С „Левски” печели три шампионски титли: през 1965, 1968 и 1970 г. и четири купи на страната: през 1962, 1967, 1970 и 1971 г. През сезон 1964/65 вкарва 27 гола за „Левски”, с които става голмайстор на страната за сезона.

Никола Котков е една от легендите на „Локомотив София”. Роден през 1938 г. в София. Двукратен шампион на страната през 1964 г. с „Локомотив” и през 1970 г. с „Левски”. Носител на Купата на Съветската армия през 1970 и 1971 г. с „Левски”. През сезон 1967/68 отбелязва 28 гола, но остава втори след Петър Жеков от „Берое”, който вкарва 31 гола.

Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

- Брат, ти кое забелязваш първо у една жена?

- Зависи... Идва ли, тръгва ли?

***

Жена оглежда критично напълнелият си мъж.

- Що не вземеш да тичаш, бе?

- Щото кат' хукна, няма да се върна!

***

С моята заплата трябва да идвам в работата, да поздравявам и да си тръгвам.

***

Бахмааму и жега... отварям хладилника и гледам как едната бира е изпила другата !

***

- Скъпи, защо съседката като ме види и ми се усмихва?

- Аз откъде да знам?

- Скъпи, ако разбера, че ми се усмихва заради теб, на теб ще почнат да ти се усмихват всички мъже в квартала!

На тази дата: 29 юни 1613 г. След изстрел на сценично оръдие театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи

1613 г. театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи. Инцидентът става след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. След пожара „Глобус” е възстановен в оригиналния си вид едва през 1997 г.

Театърът е основан през 1599 г. Строежът на сградата бил поверен на Питър Смит, майстор от класа. Той намира и изгодно купува уникален дъбов материал за „вътрешните, декоративни нужди”, който формира такава акустика, за която дълго се носят легенди из театрален Лондон.

Цяла пролет работниците на Смит старателно изграждат най-красивия театър, който някога се е появявал в Лондон. Актьорите знаят какво искат: кръгла сграда, наподобяваща земното кълбо и буквата „о”, изцяло от дърво, без пирони и скоби, с всички необходими стаи и помещения, които правят елизабетинската драма бързо, интимно, риторическо средство за общуване; навлизаща в двора авансцена; ниша, скрита зад завесата, или място, предназначено за разучаването на ролите; тераса, или галерия горе над нея - галерия за музикантите; шатра - небесен свод, частично закриваща сцената; удобно мазе и люк.

Всички с нетърпение очакват момента, когато тържествено ще бъде вдигнато емблематичното знаме на театъра: Херкулес със земното кълбо на раменете. Мотото е избрано просто и символично: „Totus mundus agit histrionem” („Целият свят е театър”).

През 1613 г. обаче, по времето на спектакъла „Хенри VIII” театралният топ, който според сценария трябва да гръмне зловещо и величествено, се поврежда. От неговите искри се възпламеняват няколко греди, а след това и сламата, с която е покрит навесът над сцената.

Началото на втора част е положено през 1614 г., но краят настъпва след по-малко от 30 години. През 1642 г. театър „Глобус” е разрушен от пуританите. Точните му координати дълго време остават неизвестни, докато през 1989 г. останките на основите му не са намерени под паркинга „Анкър Теръс” на Парк Стрийт.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

- Ама разбира се, че това са дънки Gucci...Оригинални...

Ето, елате и стъпете тук на вестника да ги премерите.

***

- Пийте повече течности в жегата.

Глей ся, как ни подкукуросват.

***

В пристъп на страст, той ѝ свали прашките през главата...

***

Вече имам мерцедес, ауди, БМВ, два камиона и самолет... това шоколадовите яйца са голяма работа...

***

Преди обичах лятото, после разбрах, че лято може да бъде по всяко време на годината, стига да имаш пари... Сега обичам парите!

На тази дата: 28 юни 1914г. Австрийският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево! Започва Първата световна война

На 28 юни 1914 г. австрийският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София фон Хоенберг са застреляни от членове на терористичната организация „Млада Босна”. Това довежда до началото на Първата световна война.

Покушението

Франц Фердинанд и съпругата му пристигат в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек - губернатор на анексираната през 1908 г. провинция Босна и Херцеговина – с цел да наблюдават военни маневри край Сараево.

Същевременно младежкото бунтовническо формирование "Млада Босна", свързано със сръбската националистическа организация "Черна ръка", взема решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Убийството е поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които са православни сърби, родени в Босна.

На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Генерал Потиорек организира официален прием на високите гости в градското кметство - понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина.

В 10:10 ч. официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до кметството. Във втората кола, открит шестместен Gräf & Stift Phaeton, се настаняват ерцхерцогът със съпругата си, Потиорек, собственикът на колата граф Харах и шофьорът Леополд Лойка.

Кортежът тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли, за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни.

Колите приближават крайбрежната улица на река Милячка, където се спотайват атентаторите. Те обаче нямат стабилни навици за боравене с оръжие. Недалеч от полицейското управление най-близкият до кортежа атентатор Мехмед Мехмедович губи самообладание и не стреля.

Вторият терорист - работникът-печатар Неделко Чабринович - хвърля към автомобила бомба, която отскача и се взривява под колелата на третия автомобил, убивайки шофьора и ранявайки двама офицери. Чабринович гълта цианидна отрова и се хвърля в реката, за да се удави. Отровата обаче е с изтекъл срок, а реката е дълбока само 13 см. Чабринович е изваден и пребит почти до смърт от притичали граждани.

Другите терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа.

Друг член на групата терористи - 17-годишният гимназист Гаврило Принцип в тези минути изчаква херцога пред кафенето „Мориц Шилер” на кръстовището на крайбрежната и улица "Франц-Йосиф". Чувайки гърмежите, първоначално допуска, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязва, че с ускорен ход кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва.

Франц Фердинанд не губи присъствие на духа. Той все пак посещава кметството и се среща с градското ръководство, след което се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Нарежда да се мине обратно по същия път - по крайбрежната улица. Предупреден е, че е опасно, и е решено маршрутът да бъде променен.

Шофьорът на ерцхерцога неправилно завива в погрешна уличка и, забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход.

Малката скорост превръща Франц Фердинанд в леснодостъпна мишена за случайно оказалия се тук Гаврило Принцип. Той веднага изважда приготвения „браунинг” и от метър и половина стреля два пъти – в ерцхерцога и съпругата му. Първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани в стомашна артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната му артерия и засяда в гръбначния стълб.

Гаврило също прави опит да се самоубие, но и той поглъща от некачествената отрова. Минувачи избиват пистолет от ръцете му.

София умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: "Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца - остани". Впоследствие се оказва, че херцогът е можел да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.

На 28 юни 2004 г. Виенският военноисторически музей представи пред публиката вещи от атентата: имперската лимузина Graf & Stift Phaeton, станала за съпрузите катафалка; сухи листа от роза, която била закичена в този фатален ден към пояса на Софи; окървавената рокля на херцогинята; калъфката на възглавницата, на която е положена главата на умиращия Франц Фердинанд; пистолети и бомби, от които шестимата съзаклятници на Принцип така и не се възползвали.

След атентата организацията „Млада Босна” е забранена. Нейният лидер Данил Илич и оцелелите атентатори през октомври 1914 г. са осъдени на смърт. Гаврило Принцип като непълнолетен получава 20 г. каторга и умира от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г. само няколко месеца преди краха на австро-унгарската монархия.

Последствия

Войната

На 23 юли Австро-Унгария предявява към Сърбия ултиматум, който съдържа искания, нарушаващи нейния суверенитет: иска се въвеждане на австрийски войски на сръбска територия за защита на намиращи се там австрийски граждани, както и допускане на австрийски следователи до разследването.

Сърбия приема основните пунктове, обаче въпреки това на 27 юли Австро-Унгария й обявява война. Сърбия обаче е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на своите жизненоважни интереси, застава на нейна страна и се включва в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва Първата световна война. В нея са мобилизирани 74 млн. души, от които 10 млн. загиват, а 20 млн. са ранени.

Династията

Понеже децата на Франц Фердинанд са родени от морганатичен брак, то нов наследник на император Франц Йосиф І става 27-годишният ерцхерцог Карл, племенник на Франц Фердинанд – син на по-малкия му брат Ото, починал през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-Унгария.

Съдбата на генерал Оскар Потиорек

Въпреки явните си пропуски при осигуряване на сигурността на престолонаследника, генерал Потиорек по чудо запазва своята длъжност. Когато атентатът и последвалият Юлски ултиматум формално довеждат до започването на Първата световна война, той става командващ на австро-унгарските сили на Балканите.

Спекулира се с предположението, че генералът е изпитвал "вината на оцелелия" и това го е подтикнало да поеме ръководството на първата "наказателна" мисия срещу Сърбия.

Върховното командване го счита за много ревностен в службата, а той няколко пъти заявява, че "оцелял в Сараево, за да може да загине, отмъщавайки за атентата". Не се изявява обаче като умел командир. Не успява да победи малката сръбска армия в нито едно сражение и след пораженията "като по учебник" при Цер, Дрина и Колубара, при които падат много жертви от австрийска страна, той е отстранен.

На 22 декември 1914 г. той е заместен с ерцхерцог Ойген Австрийски. Още същия ден е изведен и от активна военна служба. Потиорек се оттегля в Клагенфурт, област Каринтия, където умира през 1933 г. Погребан е в гробищния парк на Терезинската военна академия във Винер Нойщат.

Кошмарната орис на автомобила

Струва си да се отбележи изключително злощастната съдба на автомобила Graf & Stift Phaeton, в който са застреляни Фердинанд и съпругата му. Това е първият автомобил австрийско производство.

След трагедията колата става собственост на генерал Питерек. Скоро след това генералът полудява и умира. Следващият собственик на Graf & Stift Phaeton - губернаторът на Сърбия - попада в пътен инцидент и си загубва ръката, но поне остава жив.

"Омагьосаният" автомобил погубва швейцарски автомобилен състезател, който се врязва в стена, излита от колата и загива. Лимузината е дадена за ремонт. Собственикът на сервиза, след като я поправя, решава да повози на "царския" автомобил свои приятели. След рисковано изпреварване механикът и всички пътници загиват. Общо за 12 години след сараевското убийство Graf & Stift Phaeton попада в шест аварии и погубва 13 човека.

Пистолетите „Браунинг”

През октомври 1914 г., след 12-дневен съдебен процес срещу заговорниците, браунингът „модел 1910” с фабричен номер 19074 е предаден за съхранение на свещеника-йезуит Антон Пантигам. Светият отец бил духовник от висок сан и прочел опелото при погребението. По-късно той пожелал да създаде музей в памет на Франц Фердинанд и София, като събрал за целта всичко необходимо. Не срещнал обаче одобрение от властите, а и в хаоса на започналата световна война станало невъзможно да осъществи замисъла си.

През 1926 г. Антон Пантигам починал. Йезуитската община предложила на семейството на ерцхерцога редките вещи, включително пистолета на Принцип, но то не ги приело. По-късно най-важният браунинг (всеки от съучастниците в покушението имал подобен) се изгубил. Намерен е преди десетина години затрупан от вехтории в ритуален дом.

Другите предмети така и остават в австрийските йезуити, докато орденът не решил да ги предаде на Виенския военноисторически музей за 90-годишнината от трагедията. "Нека по-добре за редките вещи се грижат експертите, а публиката да получи широк достъп до тях" - отбелязал главата на ордена отец Томас Нойлингер.

До наши дни от четирите пистолета, с които са въоръжени сръбските терористи, са се съхранили три. Пистолетът на Принцип е уточнен по записания сериен номер в полицейския протокол.

Интересен е въпросът защо именно пистолети браунинг, модели 1900 и 1910, са избрани от организаторите на покушението? Това е по същите причини, заради които в първите две десетилетия на 20 век браунингът става професионално оръжие на терористите. Именно с браунинг на 1 септември 1911 г. в Киевския оперен театър двойният агент Дмитрий Богров от четири крачки прострелва смъртоносно Пьотър Столипин. Също с браунинг на 30 август 1918 г. в московския завод „Михелсон” полусляпата есерка Фани Каплан тежко ранява Ленин.

Автоматичният пистолет на Джон Браунинг образец 1910 г. е доста своеобразен. Освен със слабия си откат се отличава с компактност и малка дебелина, като позволява на терориста незабелязано да се приближи до жертвата. С револвер с дебел барабан или с пистолет „парабелум” или „маузер” това е доста по-трудно.