На тази дата: 15 юли 1895 г. Стефан Стамболов е съсечен в центъра на София

Убийството на Стефан Стамболов е атентат, извършен на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 г. в София, в резултат на който няколко дни по-късно умира бившият до неотдавна министър-председател и водач на опозицията в България Стефан Стамболов.

Нападението е извършено с негласната подкрепа на правителството на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски ориентирани българи, начело с Наум Тюфекчиев, извършили няколко терористични акта през предходните години.

В периода 1887-1894 г. Стефан Стамболов е министър-председател на България, като извежда страната от тежка конституционна криза, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е съпътствано от множество опити за насилствена смяна на властта, организирани от различни групи, свързани с Русия, която отказва да признае легитимността на правителството и княза.

След отстраняването на Стамболов от правителството княз Фердинанд и новото правителство на Константин Стоилов продължават да се опасяват от влиянието му и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 г. той е арестуван за кратко заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал атентата срещу самия себе си през 1891 г., при който загива финансовият министър Христо Белчев. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината. Малко по-късно е съставена парламентарна анкетна комисия, оглавявана от Димитър Моллов и включваща други видни противници на Стамболов, която се опитва да докаже престъпна дейност на членове на предходното правителство, но също не постига успех.

Убийството

Самото убийство е извършено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, заедно със своя приятел и политически съратник Димитър Петков и с личния си телохранител Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е замесен в заговора и специално изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко след това и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията спира файтона, а полицаите, разположени пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и телохранителя в съседната улица „Стефан Караджа“.

Стамболов побягва по „Раковска“ обратно към Юнион клуб, но Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и заедно с другите нападатели започват да го удрят по главата, тъй като знаят, че Стамболов обикновено излиза с предпазна ризница под дрехите си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „Раковска“ нападателите се разбягват. Гунчо започва да гони Халю, като го ранява с пистолета си във врата, но е задържан от двама полицаи, които помагат на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се оттегля с файтона на Мирчо Ацов.

Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са почти напълно отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в съзнание и обвинява за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 г.

Атентатът срещу Стефан Стамболов шокира чуждия печат, особено в немскоезичните страни, къде се появяват коментари, свързващи убийството с княза и правителството. В същото време още в деня след нападението българската делегация, намираща се в Санкт Петербург и поставяща си за цел признаването на княза от Русия, получава покана за дълго отлаганата аудиенция при император Николай II.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Българи на сафари в Африка:

- Мите мама, недей да дърпаш лъва за гривата, че може да има бълхи!

***

Две лелки от входа към съседа им:

- Е, обърни ни внимание, де... Виж какви цветя сме!

- Цветя?! Хербарии...

***

Момиче започва работа в секс шоп на изпитателен срок. След няколко часа шефът отива да я види, как се справя. Тя го посреща притеснена.

- Шефе, продадох няколко вибратора, но имаше един сребрист, нямаше цена и го продадох за 60 лв. Сгрешила ли съм?

- 60 лева е добре, ама това ми беше термосът с кафето...

***

- Добре бе, колеги, кой последно беше в тоалетната?!

- Аз!

- Вие ли шефе? Колко хубаво мирише!

***

На интервю за работа:

- Как се казвате?

- Васил.

- Деца имате ли?

- Да, син Васил и дъщеря Василка.

- Хм, интересно... А домашни любимци?

- Котка Васка и папагал Васко!

- За съжаление, не можем да ви наемем за креативен мениджър.

На тази дата: 14 юли 1877 г. В църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история

Касапницата край Раднево се сравнява по жестокост с Баташкото клане.

"...Село Гюнели махле със скромната си църквица стана в страшния ден 14 юли 1877 г. център на страшни изкупителни за народната свобода страдания. Обикновено се мисли, че проливането на човешка кръв в храма осквернява храма. За село Любенова махала може да се каже противното: неговият храм е преосветен с жертвоприношението на няколко стотици български християнски души, невинни жертви на озверени турци и черкези в оня паметен по ужаса си ден. От този ден този храм е станал светиня за българите, подобна на Голгота, от която чрез жертвата на Спасителя Христос възсия животът за света..."

Из брошурата, посветена на 100-годишнината на храма "Св. Вмч. Георги" в с. Любенова махала, Стара Загора, изд. "Светлина", 1937 г.

Днес малката черква "Св. Георги" в село Любенова махала (по Турско наричано Гюнели махле), на няколко километра от гр. Раднево, едва се крепи на старите си нозе. Попът, който сегиз-тогиз отваря вратите на храма, е също така библейски изнемощял. Хората сякаш са забравили паметните събития в черквата преди 130 г. и си спомнят за жертвата на предците си само в някой внезапен прилив на патриотизъм.

Селото води началото си от ХVI век. Пришълци от различни краища на страната дошли със семействата си и се заселили в гората. Дълго селото останало неизвестно дори за турската власт. Преди Освобождението Гюнели махле е наброявало 120 къщи, покрити със слама. Жителите му били чисти българи с дълбоко запазени нрави и обичаи. През 30-те години на ХIХ век селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм. Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били

храмът да бъде вкопан 3 м в земята,

да няма кубета и да се нарича "попска къща". Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа. Черквата била готова за 5 г.

Първото нападение над селото било през 1847 г. То било обсадено от т. нар. "тембелдеци", за да го ограбят. Преданието говори, че Гюнели махле било спасено от една стара жена - Гочев Колевица, която знаела отлично турски, отишла с бял байряк в лагера на нападателите и ги убедила в смиреността на населението. Така "тембелдеците" ограбили само няколко крайни къщи.

Най-паметна в историята на Гюнели махле остава кървавата трагедия, разиграла се по време на Руско-турската освободителна война. Още преди нея в селото започва да се изгражда таен революционен комитет. В записките си учителят Стефан Минчев пише, че през 1869 г. се срещнал с апостола Васил Левски в Стара Загора. Двамата отишли в селото, за да създадат комитета. В заверата влязъл и свещеникът Еню Попдимитров, който застанал начело на организацията. Турското правителство обаче надушило всичко и на 20 юни 1872 г. поп Еню бил арестуван. Легендата разказва, че щом свещеникът научил за идването на заптиетата в селото, извадил списъка със съзаклятниците,

разкъсал го на парчета и ги погълнал

Попът бил пратен на заточение в Диарбекир, където и починал, а името му било прославено в народна песен:

"Слънцето трепти, захожда,

сеймени в село дойдоха,

и за попа Еня питаха,

питаха и заловиха,

бели му ръце извиха,

извиха, още вързаха..."

Така селото било провъзгласено от турското правителство за "комитаджийско". Заптиета започнали всеки ден да идват в Гюнели махле. При най-малко съмнение върху някого семейството му било подлагано на малтретиране и грабеж.

Разни агенти на турци, черкези и башибозуци често ходели в Гюнели махле и искали големи откупи под предлог, че ще пазят селото.

На 12 април 1877 г. руският император Александър II обявява война на Турция. В хода й в Старозагорското поле русите срещнали съпротивата на многобройна турска войска, водена от Сюлейман паша. Руснаците били принудени да отстъпят след серия кръвопролитни боеве. Тогава в Гюнели махле се разиграла кървавата трагедия, която по своите зверства може да се сравни само с Баташкото клане.

По онова време пъдар на селото бил арнаутинът Садък - доверено око и ухо на турската власт. Садък отишъл при най-богатия тогава в селото - дядо Тончо, от когото поискал 1000 гроша, под предлог, че ще пази селото от напасти. Понеже старецът отказал, Садък заплашил, че селото скъпо ще си плати. Така и станало. Отишъл пъдарят в Нова Загора и донесъл на Реуф паша, че в Гюнели махле се събират комити. Пашата изпратил двама конници да проверят доноса. Те привикали хората, разпитали ги, хапнали, пийнали, взели каквито дарове им дали и си тръгнали. Една нещастна случайност станала причина за кървавото клане. Селянинът Таню Тодоров, огорчен и озлобен от посещението на конниците, и без да знае, че те са изпратени от пашата за проверка на донесението, стрелял със съчмалия пушка по тях и ранил единия кон. Пратениците разказали на пашата за случилото се и той се заканил да отмъсти. Още повече му повлияло

поредното донесение,

направено от началника на гарата в Радне махле (сега Раднево) Кмубас. Гръкът донесъл, че в Гюнели махле са се струпали много хора за отбрана в случай на нападение и поискал войска за тяхното разпръскване.

Междувременно надошлите селяни се събрали в храма, в общия двор с училището и в селото. Вратите на храма били дебели и здрави. По този начин църквата и училището се превърнали в нещо като крепост, пълна с мъже, жени и деца. Било 14 юли 1877 г. Към един часа се появило отделение турски войници, придружени от черкези и башибозуци, които по заповед на Реуф паша трябвало да нападнат селото. Мъжете, въоръжени с пушки, пищови, брадви и разни сечива, заели позиции по всички удобни места из къщите, дворовете, църквата и училището, за да отбраняват селото. Когато черкезите чули, че се стреля, се уплашили, защото помислили, че в селото има "московци". Поискали подкрепления от Нова Загора. Към 5 ч. следобед от съседното село Богданово се задала редовна турска войска с няколко оръдия, водена от Шевкет паша. Войската, заедно с черкезите и башибозуците, наброявала 2000 души. "Атаката започна. Огън и смърт се извиха над селото. Големи пушеци от дим и огнени кълба се издигаха до небето и осветляваха цялата околност. Общ вой от кучешки лай и рев на добитъка. Тоя вой се усилваше от страшните писъци на жените и децата. С превалянето на деня и настъпването на нощта, ужасите се усилваха и картината ставаше по-страшна" - така живите свидетели на трагедията са я описали ("Из страданията на българите и освобождението презъ 1877/78 год.", Г. Димитров). Войската обкръжила църквата. Дворът бил изпълнен предимно с мъже, а жените и децата се затворили в храма. Селяните, въоръжени с пушки, брадви и тарпани, застанали до оградата отвътре, убивали или наранявали всеки, който се опитвал да премине оградата. Това още повече озлобило войниците. Защитниците падали като пречупени снопове. След като ги омаломощили, турците нахлули в двора на храма и започнали поголовна сеч.

Дворът се изпълнил с трупове

След това атакували и църквата. Скоро на пода й труповете били един върху друг. Когато войниците се оттеглили да починат, църквата била нападната и от черкезите. Те искали да ограбят всички пари и ценности от хората вътре, като лъжели живите, че ако се предадат, ще бъдат пощадени.

Тъжна картина представлявало селото след трагедията. Навсякъде лежали обезобразени човешки трупове. Сред тези развалини само храмът стърчал, мълчалив свидетел на случилото се. Опитали се и него да разрушат - няколко пъти го заливали с газ и го палили. Благодарение на здравата си конструкция обаче църквата оцеляла.

Едва на третия ден - 16 юли, пристигнали консулите на Англия, Франция и Австрия. Те видели с очите си, че сред убитите няма комити или руснаци, а само обикновени беззащитни селяни. Било разпоредено жертвите да бъдат погребани в общ гроб в двора на църквата. При преброяването на труповете се оказало, че само в Божия храм и двора му са били избити 1013 души българи от Гюнели махле и съседните села. Общият брой на всички жертви в селото и околностите надхвърлял няколко хиляди души.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Бинокъл

Отнесени от вятъра гащи, от един балкон, станаха причина за развод на хората от друг балкон...

***

- Господине, Вашият син е много зле по география!

- Няма значение, то с нашите доходи той много надалеко няма да ходи!

***

Всички пътища в апартамента, водят към хладилника!

***

Постоянно някой ми дава акъл, пък после що съм бил толкова умен...

***

- На колко години си скъпа?

- Хайде сега питай ме и колко тежа и да знаем, че сме приключили завинаги...

На тази дата: 13 юли 1878 г. Подписан е Берлинският договор

1878 г. подписан е Берлинският договор. Документът урежда отношенията на Балканите след Руско-турската война (1877-1878).

Документът се състои от 64 члена и практичеси унищожава разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Санстефанският договор между Русия и Султана предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия. Дава и теоретична независимост под протекцията на Русия и намаляването на европейска Турция до тясна ивица територия.

Великите сили не позволяват това да се случи. Целта е да не се позволи на Русия да разшири сферата си на влияние до Средиземно море. Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и свикват Берлинския конгрес. Възстановяват голяма част от Османската империя и остават малки, слаби буферни държави на Балканския полуостров. Сърбия, Черна гора и Румъния получават пълна независимост от Османската империя.

Берлинският договор става основа не само за международното положение на Балканите през следващите три десетилетия. Балканите се превръщат във възел от международни противоречия. Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Княжество България с Източна Румелия (6 септември 1885 г.). Част от системата, установена с договора, е напълно разрушена на 22 септември 1908 г., когато България обявява независимостта, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, покрай благоприятно условие възникнало в Османската империя, където е налице Младотурската революция.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Уличен музикант

Той се влюби в мен, защото съм стройна и мълчалива. Просто не можех едновременно да говоря и да си гълтам корема!

***

- А бе, момиче, какъв е тоя парфюм, бе!?

- "Седемте самураи."

- И какво толкоз ги е уплашило и седмината, че мирише така!?

***

Дори да живеете на 100 метра от морето, жена ви ще намери по-скъпо море и ще иска там!

***

Откакто научих морзовата азбука, не мога да спя на дъжд - снощи 3 пъти ме вика да пия и то по име!!!

***

Мургавият ни съгражданин от Самоков, возил без книжка кон в микробуса:

- Видях, че полицаят ми маха и реших, че ми прави здрасти...

На тази дата: 12 юли 1870 г. Бисмарк фалшифицира депеша и провокира Френско-пруската война

1870 г. с фалшифицираната Емска депеша Бисмарк провокира Френско-пруската война. Пруският канцлер Ото фон Бискмарк фалшифицира получена телеграма от крал Вилхелм относно разговора му с френския посланик Винсент Бенедети и я дава на вестниците за публикуване. Бисмарк е уверен в избухването на скандала, но съзнателно тласка междудържавните отношения към дипломатически конфликт и дори война. Във Франция мобилизацията започва още същата вечер и след 6 дни Наполеон ІІІ обявява война на Прусия.

Към 1870 г. Германия все още е разделена на отделни държави. Пруският канцлер Бисмарк решава да отстрани последното препятствие по пътя на обединението в лицето на Франция, към която гравитират южногерманските държави, нежелаещи да загубят своята самостоятелност.

Бисмарк прави серия от умели маневри, като една от тях е оказваната подкрепа на принц Леополд фон Хохенцолерн-Зигмаринген като кандидат за овакантения испански трон. Във френския двор освирепяват и губят чувство за реалност. Френският посланик в Прусия Бенедети е изпратен на 8 юли със срочно донесение при Вилхелм І. По това време възрастният и болнав крал се лекува Бад Емс.

Бенедети иска лична среща с краля. Независимо от неразположението си, той приема французина. Посланикът известява, че френският император Наполеон ІІІ е недоволен от опита на Леополд Хохенцолерн да заеме овакантения испански трон. От името на своя император Бенедети иска от Вилхелм обещание никога повече да не разглежда кандидатурата на Леополд за испанския престол. Вилхелм дипломатично дава на посланика да разбере, че и той не одобрява амбициите на принца и кандидатурата на Леополд ще бъде снета.

Вилхелм изпълнява обещанието си, като лично се свързва с Леополд и с неговия баща княз Антон Хохенцолерн, и намеква, че би било желателно кандидатурата да бъде оттеглена. Леополд не посмява да противоречи на краля.

Конфликтът изглежда привидно изчерпан, но Наполеон жадува войната не по-малко от Бисмарк. Канцлерът, узнавайки за отговора на краля, изпада в ярост. Той се надява да започне дългоочакваната война, но крал Вилхелм не се поддава на провокациите на Наполеон и оставя френската дипломация.

Отначало Наполеон ІІІ е удовлетворен от постигнатата дипломатическа победа, но обкръжението от неговите министри настояват за война. Военният министър маршал Лебеф открито заявява, че пруската армия „не съществува” и той я „отрича”.

На 13 юли (пет дни след връчване на първото искане от Наполеон ІІІ), Бенедети отново се отправя към Вилхелм, за да му връчи едно от най-дръзките искания в историята на дипломацията: от пруския крал се иска да даде формално обещание, че ще забрани на Леополд да приеме испанския трон, ако отново му го предложат. Дръзкото искане, нарушаващо грубо дипломатическия етикет, възмущава краля, но той дипломатично се сбогува с посланика, давайки му да разбере, че няма право да дава такива обещания.

След като не получава от Вилхелм ясен отговор, Париж отново се свързва с Бенедети и му нарежда да връчи ново послание, в което се иска кралят на Прусия да даде писмено обещание никога повече да не накърнява достойнството на Франция. Бенедети отново иска аудиенция, която Вилхелм отказва. Бенедети обаче причаква краля на гарата преди отпътуването му от Емс на 13 юли. Там той излага френските искания. Вилхелм обещава, че този разговор ще продължи в Берлин. Преди да отпътува от Емс, Вилхелм нарежда на съветника в МВнР фон Абекен да изложи събитията през деня в телеграма до Бисмарк.

Вечерта на 13 юли Бисмарк вечеря с военния министър фон Роон и с началника на главния щаб на пруската армия Хелмут фон Молтке. Там му донасят срочната депеша от Емс и той я чете пред гостите си. Стигайки до думите на краля за продължаване на този дързък разговор в Берлин, всички изпадат в дълбоко униние. Те разбират, че Наполеон ІІІ жадува война, а старият крал не желае да я започне и е готов на унижения.

Бисмарк се обръща към Молтке и към Рон с въпрос дали е готова пруската армия да даде отпор на неприятеля. Те дават положителен отговор. Тогава Бисмарк се усамотява в съседна стая и започва да препрочита телеграмата. След много години той си припомня: „Отново прочетох внимателно депешата, взех молив и смело задрасках цялото това място, където се говори, че Бенедети иска нова аудиенция; от депешата оставих само началото и края”.

След съкращаването изчезват думите на краля, казани на Бенедети на гарата за продължаване на разговора в Берлин. Сега това означава, че пруският крал Вилхелм изобщо се отказва да води по-нататъшни преговори по този въпрос. Връщайки се при гостите си, Бисмарк им прочита фалшифицираната депеша. Молтке и Роон са във възторг. След това Бисмарк незабавно дава указания тя да бъде публикувана във вестниците в този вид.

Както и разчита Бисмарк, Париж реагира незабавно на унижената си чест. Мнозинството френски депутати гласуват за война против Прусия. Бившият премиер (и бъдещ президент) Адолф Тиер е против войната, но никой не го слуша. На 13 юли започва всеобща мобилизация във Франция, след три дни я последва и Прусия. На 19 юли 1870 г. Наполеон ІІІ обявява войната.

При започване на бойните действия френското правителство съсредоточава на германската граница 7 корпуса с 260 000 войници, докато Прусия придвижва към Рейн 12 корпуса и 4 кавалерийски дивизии с обща численост 330 000 души. С дипломатическо коварство Бисмарк успява да накара френската страна да изглежда в очите на европейското обществено мнение агресор.

Френските армии са разгромени и на 2 септември 1870 г. самият император капитулира при Седан. В Париж избухва въстание - Парижката комуна, и е обявено създаването на Третата република.