Вицове - само сока, юли 2019 г.

Настроение

Това лято егати жегавата работа! Човек да не знае кое да си пази по-напред: Кожата, Гаджето, Бирата, или Личните днанни!

***

- Японците ли... не ми ги хвали! Още не са измислили нещо, което българинът да не може да строши...

***

Надпис в маршрутка:

- “Съобщавайте за вашата спирка така, все едно сте я пропуснали!”

***

- Мамо, защо щъркелите носят бебетата, а не папагалите?

- Защото папагалите, веднага ще изпеят, кой е бащата!

***

За двете седмици, през които бяхме с детето на море, получих един - единствен смс от мъжа ми:

- Къде е тирбушона?

На тази дата: 20 юли 1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат

1944 г. Адолф Хитлер оцелява в атентат, организиран от германския офицер Клаус фон Щауфенберг. Атаката е извършена по време на важно съвещание във „Вълчата бърлога” - немския щаб за Източния фронт на днешна полска територия. Тъй като денят е горещ още от сутринта, Фюрерът разпорежда съвещанието да не се провежда в душния бункер, а отвън в павилион от лек тип, което всъщност спасява и живота му.

За съвещанието пристига и полковникът от Луфтвафе Клаус Шенк Граф фон Щауфенберг. Той е неприятно изненадан, че разговорите ще се водят на открито. С единствената си ръка пъха едно куфарче под масата. В него има бомба, която трябва да убие Хитлер. Първоначалният разчет е това да стане в относително тясно затворено пространство, където ефектът ще е смъртоносен за почти всички присъстващи. Съдбата обаче отрежда друго.

Междувременно куфарчето попречва на един офицер и той го премества зад един от масивните крака на голямата дъбова маса, на която разполагат картите с плановете за бойните действия. Това преместване отклонява взривната вълна от Хитлер.

След известно време Щауфенберг незабелязано се отдалечава. Изчаква бомбата да гръмне, в 12.42 ч. напуска „Вълчата бърлога” и се отправя със самолет за Берлин, където го очакват неговите съучастници в заговора за убийството на Хитлер. Загиват четирима души, има и ранени. Хитлер обаче се разминава с леки обгаряния и скъсани панталони.

Щауфенберг пристига в Берлин към 16 часа и заварва своите съмишленици оклюмани и обезверени. Носят се противоречиви слухове. Радиото междувременно е излъчило следното съобщение: „Срещу Фюрера днес беше организирано бомбено нападение. Освен леки изгаряния и ожулвания на кожата, Фюрерът няма други рани. След нападението той незабавно пое работа и както беше предвидено, прие на дълъг разговор Дучето”.

Заговорът е провален, а ядрото на неговите четирима участници след кратка престрелка е заловено. Щауфенберг е ранен в здравата ръка. Следва импровизиран военен трибунал, който ги осъжда на смърт. Малко след полунощ наказателният взвод ги разстрелва в двора на военното министерство. Преди залпа Щауфенберг успява да изрече „Да живее нашата свята Германия!”.

Убитите няма как да научат, че краят им е относително щастлив. На сутринта Фюрерът публично оповестява: „Една съвсем малка клика от амбициозни, безсъвестни и същевременно безумни, престъпни и глупави офицери беше организирала комплот с цел да ме отстрани, искайки по този начин, заедно с мен да унищожи и щаба на германския Вермахт”. Хитлер публично се заканва, че съзаклятниците ще бъдат подложени на безмилостни наказания.

Фюрерът и неговите приближени се страхуват, че примерът на неуспешния заговор може да бъде последван от други смелчаци. Затова са предприети драконовски мерки. Арестувани са повече от 1000 души, като над 200 от тях са осъдени на смърт и екзекутирани. Хитлер използва повода да се разправи и с неугодните му личности, повечето от които са висши военни, без да имат нещо общо със заговора.

 

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Тюр де Франс

Преди 17 години Иванчо хакнал сайта на Общината и се записал на детска градина.

***

Искам, искам, искам... едновременно мусака, палачинка... и да отслабна!

***

Наложи се да запаля цигара в Ikea, за да ме изхвърлят. Не можех да намеря изхода.

***

Най-добрата реклама на прахосмукачка:

- Всички смучат, ама тази и гълта...!

***

Преди да обидиш човек, обуй неговите обувки и мини един-два километра... Пък после го обиждай колкото си искаш - хем си далече, хем обувките му са в теб.

На тази дата: 19 юли 1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ

1879 г. открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ. Назначени са първите български дипломатически агенти.

Руско-турската война от 1877-1878 г. поставя България на политическата карта на Европа. Администрацията на Временното руско управление в България, начело на която стои княз Александър Дондуков-Корсаков, още през 1878 г. създава Канцелария за общи дела и дипломатически отношения. Неин началник е генерал-майор Михаил Домонтович. След приемането на Търновската конституция от 25 май 1879 г. тя е преименувана в Отдел за външни работи. Освен да поддържа връзки с министерството на външните работи на Русия и с чуждите представители в Княжеството едно от задълженията му е да подготвя лица от български произход за работа в бъдещото министерство на външните работи на Княжество България.

Началникът на отдела Трофим Юзефович праща уведомителни писма до представителите на европейските държави и до турския комисар, в които подчертава, че е назначен за „временно управляващ външните работи на Княжеството”. Става дума вече за истинска дипломация и външна политика. Веднага получава поощрителен отговор от представителя на Франция  Йозеф Шефер.

На 17 април 1879 г. е свикано Първото велико народно събрание, което  избира Александър Батенберг за княз на България. На 5 юли се създава и първото българско правителство начело с Тодор Бурмов. С Указ 1 от същия ден за министър на външните работи и изповеданията е назначен Марко Балабанов. В София, обявена за столица на Княжеството, започват официалните връчвания на акредитивни писма на чуждите дипломатически представители - консули на Великите сили. Те се титулуват дипломатически агенти и генерални консули.

След като княз Батенберг уведомява държавните глави на съседните държави за възкачването си на престола, от 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства в тях. Много внимателно са подбрани тогава българските дипломатически представители - все хора с влияние и авторитет в съответната държава. С указ от 19 юли 1879 г. са назначени д-р Димитър Кирович за дипломатически агент в Белград, Драган Цанков в Истанбул и Евлоги Георгиев в Букурещ. Това са първите български дипломатически представители в чужбина. Започва да се работи по откриването на първите български дипломатически представителства.  Пръв на българския княз пък се представя сръбският дипломатически агент и генерален консул Сава Гриуч на 6 септември 1879 г., три дни по-късно това прави и румънският - Александру Стурдза. Ферик Нихад паша с ранг комисар на вакъфите е представител на Турция у нас от юли 1880 г.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Китаец към българин:

- Вие колко милиона сте?

– Почти седем.

– Сигурно се знаете по физиономия?

– Не, но си знаем егн-тата и заплатите.

***

К’во стана е 'ора, спах няколко часа ставам и всички са по на 70 години?

***

77-годишен дедо изнасилва съседката си.

Коментар на премиера:

"Щом 77-годишни правят такива неща, здравеопазването ни е добро."

***

Алкохолът в малки количества предизвиква купуването на алкохол в по-големи количества!

***

- От колко време сте заедно?

- От два пъти!

На тази дата: 18 юли 1837 г. Ражда се Апостола

На 18 юли т.г. отбелязваме 182-ата годишнина от рождението на Васил Левски. Датата се почита и като Ден на градовете Левски и Карлово.

Васил Иванов Кунчев, известен и като Васил Левски, Апостола на свободата и Дякона, е български национален герой. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Прозвището Апостола на свободата получава заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско иго. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание. Създадената от него революционна мрежа е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание през 1876 г.

През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

Вицове - само сока, юли 2019 г.

Не ходете на море в Гърция, там е гадно.

Няма нищо по-романтично от от това да запалиш печката и да си нарежеш диня...

***

Кризата така удари някои хора, че качват снимки от миналогодишното море...

***

Не си българин, ако като се спънеш в камък, не напсуваш майката на камъка!

***

- Шефе, мога ли да ползвам платена отпуска?

- Разбира се! Плащаш и ползваш!

***

- Вземате ли тази жена за законна съпруга?

- Чакайте да се разберем, мен ме доведоха на рожден ден!

На тази дата: 17 юли 813 г. Кан Крум обсажда столицата на Византия Константинопол

На 17 юли 813 г. Крум се разположил пред стените на Константинопол. Това е първият в историята опит на българите да превземат столицата на Източната Римска империя.

Блокирани били всички изходи на Константинопол към континента – от Влахерните до Златните врати. Но българският владетел не бил уверен в успеха на щурм срещу Константиновия град. Затова отново предложил мир при условията на договора от 717 г. Освен това поискал много злато и скъпи дрехи, няколко отбрани моми за наложници и правото да забие копието си в Златните врати.

Какво го е подтикнало да предложи мир отново, въпреки многобройните победи и очевидната слабост на империята, чиято войска изпитва панически ужас от българите?

Крум бил отлично запознат с непристъпността на имперската столица. Освен това, промяната на престола, където вместо страхливия Михаил Рангаве вече стоял решителният и опитен във военното дело доскорошен стратег Лъв Арменец, затвърдили убеждението на кана, че все още не е време да щурмува Константинопол.

Затова българският владетел предпочел да си тръгне като победител и да продиктува условията на мира. 

Сега ромеите решили да вкарат в действие своето изпитано оръжие – коварството. 

Те привидно приели условията, но замислили вероломно да убият страшния български кан от засада.

Уговорили среща край Златния рог, на която Крум дошъл със своя логотет (вероятно става дума за кавкана) и зет си Константин Пацик – ромей по произход, женен за сестрата на българския владетел. Сред ромейската делегация не бил императорът.

Подаден бил знак към чакащите в засада стрелци. Българите прозрели коварния капан и наобиколили кана, за да го предпазят с телата си. Крум се метнал връз коня и препуснал. Ромеите го обсипали със стрели, като били сигурни, че са го ранили.

От стените на Константинопол се разнесли тържествуващи викове: „Кръстът победи!”. Тримата чиготи и кавханът били убити на място, а Константин Пацик и сина му – заловени живи.

Крум оцелял след засадата. Коварното покушение и посегателство върху неприкосновеността на преговарящите изпълнили българския владетел с гняв и ярост. Той решил жестоко да отмъсти на ромеите.

Българите опустошили околностите на Константинопол. Ограбили и превърнали в развалини дворци, къщи, църкви и предградия извън градските стени. Пленените ромейски войници били избивани, както и мнозина от цивилните граждани.

Войските на кана преминали по цялото крайбрежие на Златния рог, изгорили всички магазини със стока там и се сдобили с богата плячка. След това български отреди нахлули по северния бряг на Мраморно море, като „предавали всичко на огън”.

Разрушени били крепостите Атира, Силиврия, Даноис, Редесто (дн. Родосто), Априс  и много други твърдини навътре в страната, пише хронистът. След това българите отишли на планината Ган (дн. Текирдаг, която върви паралелно със западния бряг на Мраморно море и свършва с Галиполския полуостров).

Тук се криело побягналото от Тракия многобройно население. Българите избили мъжете, а жените и децата заедно с добитъка откарали в плен. Войската на Крум  се върнала назад по течението на р. Хебър (Марица) като по пътя си разрушавала всички крепости – малки и големи, и се спряла под Одрин, който бил обсаден от брата на Крум.

След устремен щурм градът паднал – за пръв път в историята в български ръце.

Наближаващата зима станала причина Крум да се прибере у дома. Но той се готвел за нов поход, привлякъл на своя страна „всички славини” и покорените от него авари.

Българският владетел вече се чувствал уверен в силите си да превземе столицата на Източната Римска империя. Фактът, че през 812 и 813 г. българските войски са нахлули в Тракия, а не в Македония показва, че разширението на югозапад е било вече второстепенна цел на Крум.

Освен това не се споменава в исканията за условия на мирния договор той да е настоявал за признаване на царската му титла и достойнство. Защото е възнамерявал да си ги вземе сам. Дори нещо повече...

Мечтата на Крум е била да превземе Константиновия град и да седне на трона като василевс на Източната Римска империя. Уви, съдбата, или Божието провидение, както пишат хронистите, не са отредили това да се случи.