Вицове - само сока, юли 2019 г.

- Ало, скъпа, ти ли си?

- Аз съм. Кой се обажда?

***

Чета статус на приятелка "Моят мъж е най-добрия любовник!" Гледам отдолу 125 лайка от нейни приятелки - явно не лъже...!

***

Едно от най-страшните неща, които човек е чувал в детството си е:

- И така на дъската да излезе номер, номееееер...

***

Блондинка пита инструктора:

- Е, как е, издържах ли изпита?

Инструктора, плувайки към брега:

- НЕ!

***

Габровче пита баща си:

- Тате, може ли да гледам телевизор?

- Може сине, гледай, само не го включвай!

На тази дата: 23 юли 1942 г. е разстрелян Вапцаров

В 11,45 часа на днешната дата преди 74 години състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература.

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и…

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Ранни години

Никола и Йонко Вапцарови.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава

все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

 Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г.

От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от царствени особи като цар Фердинанд, Вилхелм II, Цар Борис III и видни инте­лектуалци като по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др. От своя страна фами­лия­та Вап­­­царови през 20-те и 30-те години на миналия век има достъп в двореца, запазени са групови снимки на юноша­та с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му. Никола учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име.

Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг – офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

Работа

След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново – като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър.

Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда син, Йонко, но скоро детето се разболява и умира. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време не успява да си намери работа, но Бойка започва да работи като чиновничка в една банка. В периода 1936 – 1938 Вапцаров работи за кратко като техник във фабриката на братя Бугарчеви, а след това като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж.

През септември 1940 Вапцаров напуска екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуска и остава безработен.

Подривна дейност

Вапцаров, който е с леви убеждения в началото на Втората световна война се занимава с просъветска дейност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция,  той заминава за Банско, където става организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и поетът е арестуван, след като у него са намерени компрометиращи материали.

През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда.

При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Междувременно СССР е нападнат през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група съветски диверсанти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БРП(к), чиято задача е да организира извършването на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.

 За дейността си безработният Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като подривната организация е финасирана от СССР. През март 1942 година след продължителни агентурни действия са извършени масови арести на комунистически активисти. По този начин около 60 човека стават подсъдими по делото, станало известно като процес срещу ЦК на БРП.

Повдигнати са им обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава във време на война и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров е подложен в затвора на тежки физически мъчения и признава за нелегалната си дейност.

На 6 юли 1942 г. започва процесът. Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той все пак е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но същата е отклонена.

Брат му Борис Вапцаров също е активист на комунистическото движение в България и в процеса срещу ЦК на БРП е призован за свидетел.

Творчество

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

Стихосбирка: „Моторни песни“

Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.

Драма: Вълната, която бучи

Вицове - само сока, юли 2019 г.

– Иванчо, учителката каза, че в съчинението си написал, че харесваш момче от класа и даже си се целувал с него. Вярно ли е?

И Иванчо разбра, че трябва повече да внимава когато преписва от Марийка…

***

Дете пита майка си:

- Мамо, мамооо, кой е този Тръмп?

Майката:

- Това е 3-тия президент на Америка по времето на Путин.

***

Седя си аз, гледам си реклами... и през 15 минути некъв филм?!

***

Среща:

- Сара, не искаш ли 150 грама коняче... за храброст?

- А, не! Аз вече храбра дойдох!

***

Качила си снимка с гаджето и написала "Моят свят"... Между другото, това е петият ѝ свят за 3 месеца. Твърде вероятно е, да си прави цяла слънчева система...

На тази дата: 22 юли 1934 г. Българка слага край на бандата на Джон Дилинджър

1934 г. агенти на ФБР застрелват гангстера Джон Дилинджър. Прочутият американски банков обирджия и гангстер е убит при излизане от кино в Чикаго.

Дилинджър е роден на 22 юни 1903 г. в Индианаполис в семейството на бакалин. Майка му умира точно преди четвъртия му рожден ден и с възпитанието на малкия Още в училище малкият Джон постоянно се замесва в неприятности - побои, дребни кражби, тормоз на по-малките ученици. Баща му в опит да отклони сина си от „лошото влияние на големия град” мести семейството си в Муурсвил, Индиана, но въпреки спокойната провинциална среда, поведението на Дилинджър не се променя съществено.

През 1922 г. е арестуван за кражба на кола. Началото на Великата депресия през 1929 г. съвсем намалява свободните работни места и безпаричието тласка Дилинджър и неговия приятел Ед Сингълтън към въоръжен грабеж. Двамата обират местна бакалия и задигат общо 120 долара. На следващия ден са заловени и Дилинджър по съвет на баща си се признава за виновен. Осъден е на 10 до 20 години затвор.

Дилинджър изтърпява присъдата си в щатския затвор на Индиана в Мичиган сити. Там се сприятелява с известни банкови обирджии, които подробно му разкриват тайните на занаята и дори планират съвместни акции, когато излязат навън.

Дилинджър е освободен на 10 май 1933 г. и веднага се заема с реализацията на плановете си. На 22 септември обира първата си банка в Блъфтън, Охайо. В следващите месеци Дилинджър и неговата банда обират повече от дузина банки, събирайки по неофициални данни над 300 000 долара.

ФБР обявява Дилинджър и бандата му за „обществени врагове номер 1” и сформират специален екип за залавянето им. Примката около тях скоро се затяга и бандата напуска на юг базата си в Чикаго, в опит да избяга в Мексико.

В началото на 1934 г., докато се укриват в Тусон, Аризона, избухва пожар в хотела им. Принудени да напуснат спешно сградата, те изоставят багажа си, в който има няколко автомата и револвери. Пожарникарите съобщават за това в полицията и на 25 януари 1934 г. петима от бандата, сред които и Дилинджър, са арестувани.

Дилинджър е преместен в Краун Пойнт, Индиана, където да бъде съден за престъпленията си, но не остава дълго в затвора. В затворническата работилница той изработва фалшив пистолет от парче дърво и с негова помощ измамва охраната да отвори вратата на килията. От паркинга на затвора, Дилинджър открадва чисто новата кола на шерифа на града, с която бяга в Чикаго.

В любимия си град Дилинджър заживява с новата си приятелка. На 30 март 1934 г. квартирата, където се крият заедно с други членове на бандата, е атакувана от ФБР. При престрелката е убит агент на ФБР, а самият Дилинджър е ранен, но отново успява да избяга.

През лятото на 1934 г. ФБР окончателно изгубва всякаква следа към Дилинджър. Той е успял да се промъкне незабелязано в Чикаго и води анонимен живот в големия метрополис. Работи като чиновник и има нова приятелка - проститутка, която не знае бурното му минало.

Спокойният му живот обаче приключва на 21 юли, когато Ана Кумпанаш заплашена от депортация от имиграционните власти, се обръща към ФБР. Тя твърди, че знае къде се укрива Дилинджър и иска съдействие от властите в замяна на разрешение за постоянен престой в САЩ. След съгласието на ФБР, тя разкрива, че той излиза с нейна колежка проститутка и на следващата вечер тя заедно с двойката ще ходи на кино. Задействана е светкавична операция за залавянето на Дилинджър.

На 22 юли вечерта Дилинджър в компанията на двете дами посещава кино „Биограф” в северната част на Чикаго. При излизането от салона след прожекцията, той забелязва агентите на ФБР и прави опит да извади оръжието си. но трима агенти стрелят светкавично общо пет пъти и улучват Дилинджър отзад.

Българка слага край на бандата на Дилинджър

Нашенката е смятана за румънка и до ден днешен, но всъщност е родена в Добрич.

На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Първис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка – най-добрите стрелци на централата на Вашингтон – Коули и Холис. В ръцете им – „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите.

Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята – съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка. Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона!) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилинджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита – Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка – чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция... Стрелците се споглеждат – грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи – откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър.

Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си – уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Тя прави и следващото договорено действие – изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание и стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилиджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Настъпва краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

 

Вицове - само сока, юли 2019 г.

От 20 години работя, като говорителка на централна гара и нищо ми няма... Повтарям от 20 години работя, като говорителка на централна гара и нищо ми няма.

***

В детството ми казваха:

- Ще пораснеш, ще работиш и ще имаш всичко!

Пораснах, работя и питам, къде е тава мое ВСИЧКО?!

***

Фейсбук е много хубаво нещо! Все едно имаш гости, а не трябва да ги храниш!

***

Докторът ми каза, че тренировките ще добавят години към живота ми. И се оказа вярно. Направих 15 лицеви опори, и се чувствам на 85 години!

***

Зад всяка жена, която храни мъжа си здравословно се крие поне една любовница, която го тъпче с кюфтета!

На тази дата: 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг стъпва на Луната

1969 г. по време на мисията на „Аполо 11” американците Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, които се разхождат по повърхността на Луната. В 2.56 ч. (координирано универсално време) американският летец-изпитател и астронавт Нийл Олдън Армстронг става първият човек стъпил на Луната.

Нийл Армстронг постъпва на служба в USN на 26 януари 1949 г. В продължение на 18 месеца се подготвя в учебно-тренировъчния център в Пенсакола. На 16 август 1950 г. той завършва школата и получава квалификация „пилот от ВМС” и звание мичман. На 5 януари 1951 г. е зачислен в състава на бойна ескадрила на самолетоносача USS Essex.

На 3 септември с.г., по време на втория си боен полет, самолетът на Армстронг е улучен от зенитния огън на противника, като му е откъсната част от крило. Пилотът катапултира над вражеска територия при скорост от 560 км/ч. По-късно е спасен от военноморски спасителен хеликоптер. По време на бойните действия изпълнява общо 78 мисии с 121 часа полети над вражеска територия. На 23 август 1952 г. Армстронг е произведен в звание лейтенант и демобилизиран.

През 1955 г. получава бакалавърска степен по авиоинженерство. След дипломирането си Нийл Армстронг окончателно се посвещава на авиацията. Започва работа като тест пилот в изследователския център на Националния консултативен комитет по аеронавтика, където провежда над 900 полета на различни летателни апарата. През този период той е проектен тест пилот на военните самолети Норт Американ F-100 Супер Сейбър, F-101 Вуду и F-104 Старфайтър. Лети и на експерименталната машина Bell X-1B, с която на 15 август 1957 г. достига височина 18,3 км.

През 1958 г. е селектиран в програмата Man In Space Soonest group, първия подбор на хора за космически полет. На ракетоплана X-15, Армстронг извършва седем експериментални полета, в които достига височина 64 км и максимална скорост 6420 км/ч.

От средата на 1964 г. е привлечен в изпитанията по програмата LLRV. С прототипа на лунния модул, Армстронг извършва 10 полета. В кариерата си на тест пилот Нийл Армстронг има повече от 2400 полетни часа на 200 различни типа летателни апарати.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг е избран за астронавт от НАСА, Астронавтска група №2. Обучението по програмата „Джемини” започва веднага. НАСА отчита огромния му опит и решава да му повери командването на мисията „Джемини 8”. Така Армстронг записва името си в групата на т.нар. „командири-новобранци”.

Първия си полет в космоса Нийл Армстронг осъществява на 16 март 1966 г. на борда на космическия кораб „Джемини 8”. Полетът е драматичен и за малко не приключва фатално. Корабът се скачва на околоземна орбита с безпилотен обект - първи подобен експеримент в историята на космонавтиката. След скачването „Джемини” започва да се върти бързо около оста си, получава силен крен и започва да губи височина.

Армстронг разделя двата кораба, но при повторното скачване проблемът се засилва. По това време в Хюстън инженерите откриват неизправност в един от двигателите за стабилизиране на Джемини. С тяхна помощ Нийл успява да стабилизира кораба и да осъществи набелязаните от програмата на полета цели. Поради силния стрес, на който са подложени астронавтите, е решено полетът да бъде прекратен след 10 часа и 41 мин. Поради промените в орбитата „Джемини 8” се приводнява на много голямо разстояние от разчетената точка. В издирването на капсулата участват 9655 военнослужещи, 96 самолета и хеликоптера и 16 кораба от състава на USN.

На 14 април 1969 г. на специална пресконференция ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11” и неговият командир Нийл Армстронг да стане първият човек в света стъпил на лунната повърхност.  Космическият кораб стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. Майкъл Колинз остава в „Аполо” на орбита, а Нийл Армстронг и Едуин Олдрин влизат в спускаемия лунен модул.

Кацането на лунната повърхност е извършено в 20.17:40 ч. на 20 юли. Анализът след мисията показва, че са имали резерв от гориво още само за 45-50 секунди, след чието изразходване е трябвало веднага да отлетят обратно, без да кацат.

Десетина секунди след спирането на двигателя Армстронг докладва на центъра: „Хюстън, тук е база Спокойствие, Орелът се приземи”.

Въпреки че НАСА призовава да се спази полетния план и астронавтите малко да починат, те настояват графикът да се ускори. В 2.56 ч. на 21 юли Армстронг стъпва с лявата си обувка на лунната повърхност с думите: „Това е една малка стъпка за човек, един гигантски скок за човечеството”. Тази историческа реплика е чута по радиото и наблюдавана по телевизията чрез ретранслатори в реално време от 450 млн. души, при обща численост на Земята от 3,63 млрд души. Единственият човек, който теоретично не е могъл да чуе тези знаменателни думи, е третият член на екипажа Майкъл Колинз, тъй като в момента се намирал на обратната страна на Луната в радиосянка спрямо Земята.

Около 20 минути по-късно Олдрин се присъединява към Армстронг и става вторият човек, стъпил на Луната. В началото поставят паметна плоча за полета си, после забиват знамето на САЩ, опънато на хоризонтален метален прът, но от дългото съхраняване в сгънато придобива вълнист вид, като че ли го ветрее вятър.

По време на цялата мисия на Армстронг са направени само пет снимки, тъй като фотографската мисия с камерата Hasselbladе възложена именно на него.

Армстронг се отдалечава на около 60 м до Източния кратер, за да остави паметни знаци в чест на загиналите съветски космонавти Юрий Гагарин и Владимир Комаров и на екипажа на Аполо-1 Върджил Грисом, Ед Уайт и Роджър Чафи.

Армстронг прекарва на лунната повърхност 2 часа и 31 минути. Космонавтите събират 21 кг лунни камъни и се прибират в модула. По-късно Армстронг обяснява малкия престой с обстоятелството, че на осветената страна на Луната температурата през деня се повишава до 93 градуса и от НАСА не били сигурни дали скафандрите им ще се справят с екстремните температури, затова ограничават престоя.

След като се завръщат на Земята те се приводняват в Тихия океан и са прибрани от самолетоносача „Хорнет”. След това са подложени на 18-дневна карантина.