1885
г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал
20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на
България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са
физически обезценени.
Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението
на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание
монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите
монети.
Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството
предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя
количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава
общото парично предлагане до 15 млн. лева.
Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се
използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други
страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на
финансите курсове.
В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани
сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени
голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През
следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ)
успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.
БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е
сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за
това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното
покритие на банкнотите.
Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева,
размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на
банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е
изобразен държавният герб.
