1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк.
Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. в германския град Франкфурт на
Майн. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи.
През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния
живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната
по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато
родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях
идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на
Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на
Нидерландия от нацистите през 1940 г.
На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която
ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от
немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата
на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се
укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В
укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени
приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от
нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли,
чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.
На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е
шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са
арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”,
близо до град Дренте. Там остават близо месец.
На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят
Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари
1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в
концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго
умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”,
където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му
Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства.
Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй
като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато
Съветската армия освобождава концлагера.
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови
служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря
си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага
привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани
са и филми по нея.
През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей
„Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем
на млади писатели.
