10 август остава славна дата в родната история – през 1915 г. е
осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище.
Той е, построен от изобретателя Асен Йорданов.
За него световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл Армстронг,
първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на
авиация.
В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен Йорданов
постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен
като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му
позволяват да се заеме с конструирането на първия български моторен
самолет. Завършва го за по-малко от година и датата на неговото успешно
изпитание - 10 август 1915 г., се смята за начало на българското
самолетостроене. Държавната комисия, назначена специално за събитието,
дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен Христов Йорданов”, и
той е признат за изобретение. Желанието на младия конструктор е да
започне серийно производство на неговия прототип, който да служи като
учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му амбициозен
проект е изработването на многомоторна тежка машина.
За нещастие Ньойският договор налага на победена България драконовски
мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да
разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а
личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от
Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на
Земята с аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв
измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието
решава да се включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на
необходимите средства те се обръщат към правителството и молбата им е
удовлетворена лично от министър-председателя Александър Стамболийски.
Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят достойно името на
България, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се
явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение да
удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно.
Там той продължава обучението си и завършва аероинженерство,
радиоинженерство, химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва
работа като чертожник, постепенно се издига до главен конструктор.
Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното
самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ се сбъдва и
юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет
“Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през
30-те години. Забележително е и участието му в конструирането на
прочулите се през Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”,
“Б-29 Супер-Фортрес”, както и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от
ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов остава негов сътрудник до
смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни сънародник е вписан
завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия” поставят
възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени негови
лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене,
героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина
си.
Китайците
познаха - 2019-та, вярно се оказа Годината на свинята.
