1994 г. заловен е терористът Илич Рамирес Санчес, известен като
Карлос Чакала. Получава псевдонима Карлос, след като става член на
лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на
Палестина, а прякорът „Чакала” му дава пресата, когато сред неговите
вещи е открита книгата „Денят на Чакала” на Фредерик Форсайт.
В продължение години Карлос Чакала гради печалната си слава с убийства,
бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както
заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в
тактиката на тайните служби. Той е арестуван при операция на френските
специални части в Судан, командвана от известния антитерористичен съдия
Жан-Луи Брюгиер.
Карлос Чакала, един от най-известните терористи на 70-те и 80-те години,
днес излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама
тайни агенти и ливански информатор.
Илич Рамирес Санчес е роден в Каракас, Венецуела, през 1949 г. любопитен
факт в биографията му е, че баща му е убеден комунист и в чест на
Владимир Илич Ленин кръщава синовете си на него - другите братя на
Карлос са кръстени съответно Владимир и Ленин.
След дипломирането си от гимназията Илич Рамирес Санчес получава
стипендия през посолството на СССР в Каракас. Заминава в Съветския съюз
за обучение в Университета за дружба между народите „Патрис Лумумба”,
който се ползва от КГБ за „набиране на чужди комунисти”.
В началото на 70-те се свързва с Народен фронт за освобождение на
Палестина (ПФЛП) в Йордания и участва в сраженията по време на Черния
септември. През 1973 г. прави неуспешен опит да убие еврейския бизнесмен
и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Йозеф Зиеф. Тези
действия са в отговор на убийството на Мохамед Бадиа, лидер на ПФЛП за
Европа в Париж, от агенти на Мосад. Карлос Чакала сам признава, че е
отговорен за бомбена атака в Банка Хаполим в Лондон, за три коли бомби
заложени пред редакции на вестници във Франция, за гранатометна стрелба в
парижки ресторант, при която са убити двама и 30 са ранени.
В Хага на 27 юни 1974 г. подпомага японската Обединена Червена Армия при
операция за отвличането на френския посланик. На 13 и 17 януари 1975 г.
участва в два неуспешни опити да се взривят самолети на Ел Ал с
гранатомет на летище Орли, Париж. На 27 юни 1975 г. Карлос Чакала
застрелва двама френски агенти при опит за задържането му след като е
издаден от Мишел Мукхарбал, арестуван член на ПФЛП. Мукхарбал също е
застрелян. Карлос бяга в Ливан, където с.г. приема исляма.
