Вицове - само сока, август 2019 г.

След прекрасна седмица прекарана на Бали, кацаме на летището в Родината. Млад граничар с изпъкнали от бдителност очи, гледайки златистия ми тен и широката усмивка, сравнявайки със снимката от паспорта ми зададе логичният въпрос:

- "Цел на вашето завръщане?"

***

- Можеш ли да свириш на пиано?

- На пиано мога, ама на трезво ич мъ няма...

***

Противоположностите се били привличали... е аз сега, от къде да търся глупав, не забавен и същевременно грозен мъж?

***

Тоя месец на мой приятел му се родиха 3 момчета! Всички майки, се чувстват добре!

***

Докъде я докарахме... Ученическа престилка може да се купи само в секс шопа...

На тази дата 24 август 79 г. Изригва вулкана Везувий и град Помпей изчезва под лавата

79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел, хиляди хора загиват. Вулканът се извисява на височина 1277 м, близо до Неаполитанския залив в Италия. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.

В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви.

Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.

Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.

Днес това е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана. Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”.

 

Вицове - само сока, август 2019 г.

Пазете работещите хора, защото ако изчезнат, ще останат само проверяващите и ръководещите!

***

Мъже, търсете срамежливи жени, защото ще се срамуват да ви откажат.

***

Ключодържател... това е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

***

Гледам пуснали ракия 38°... То туй не е ракия... Трябва да пише ”Имитиращ продукт”...

***

Новият безпилотен "Камаз" сам точи и продава гориво.

На тази дата: 23 август 1943 г. Цар Борис III е открит в безсъзнание след вечеря в италианското посолство

1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.

На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.

На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние, който диагностицира тежък инфаркт.

През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.

 

Вицове - само сока, август 2019 г.

Хакер...

Българите ако се държаха възпитано в България както се държат в чужбина, срещу нас да бягат немой ни стигнат.

***

- Какво е това 10 тест?

- Да нямаш предвид IQ тест?

- Може и тва да е... Да хода ли?

- Няма нужда!

***

- От интернет разбрах, че кюфтетата трябва да се пържат на бавен огън. И благодарение на него изгоряха бавно...

***

Чета готварска рецепта:

- Вземете една бутилка вино...!

Не я дочетох, веднага ми стана любима.

***

Сeксът продавал - продавам прее*ан лаптоп!

На тази дата: 22 август 565 г. пр. Хр. за първи път се съобщава за чудовище в шотландското езеро Лох Нес

Чудовището се споменава в житието на свети Колумбус. Тогава се показало пред група молещи се християни, които се прекръстили, и то се скрило.

Присъствието на странното езерно същество започва да се отбелязва в хрониките на шотландците през 16 в., когато според местните жители под повърхността на водата се движело „нещо голямо”. В началото на 30-те години на 20 в. започва и голямата истерия по непознатия обитател на Лох Нес.

На 2 май 1933 г. местният вестник „Инвернес куриер” под сензационното заглавие „Странното същество от Лох Нес” пуска кратка дописка за наличието на огромно създание във водите на езерото. Според репортерите свидетели били видели и самия обитател на дълбините. Публикацията предизвиква огромен интерес в страната и чужбина. Учени и търсачи на сензации окупират малкото градче с надеждата да съзрат митичното създание. Те обаче така и не успяват да го видят със собствените си очи и с помощта на въображението си раздуват до неузнаваемост историята. Така Неси прави своя дебют в света на медиите.

Като най-достоверни се смятат няколко кадъра от филма на Тим Дисдейл, който през 1960 г. запечатва с камерата си нещо с размерите на малка лодка, плуващо във водите на езерото. За почитателите на Неси това е неопровержимо доказателство за неговото присъствие, но за скептиците си остава лодка.

Сред популярните теории е още, че в езерото живее плезиозавър – големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава. И до днес обаче съществуването на подобно същество не е потвърдено, но… не е и отречено.

Лох Нес е едно от най-зловещите места в света по признание на всички гмуркали се в него водолази. Езерото е образувано при отдръпване на ледниците, водите му са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 250 м.

Вицове - само сока, август 2019 г.

Почти във всяка фирма има психолог. Явно шефовете смятат, че за тия пари нормални хора не биха работили.

***

По улицата пълзи пиян мъж:

- Момченце, не знаеш ли къде живее чичо Иван?

- Но чичо, нали ти си чичо Иван!

- Това го знам! Само не знам къде живея!

***

Нямам достатъчно средни пръсти, за да изявя чувствата си към света.

***

Събрание на ТКЗС. Обсъжда се новата аграрна политика на Партията. Девизът ѝ е: "Да превърнем думите в дела".

Вуте си мисли:

- Мале, я що народ съм напсувАл.

***

Докато бягаха от мечката в гората, Митко и Стефка съжаляваха, че си купиха презервативи с дъх на малини...

На тази дата: 21 август 1911г. Картината Мона Лиза е открадната от служител на Лувъра

1911 г. картината Мона Лиза на Леонардо да Винчи е открадната от служител на Лувъра.

Крадецът е италианският майстор на огледала Винченцо Перуджи.

Кражбата е открита на следващия ден от художника Луи Беру, който забелязва празната стена в залата, където картината е изложена пет години по-рано.

Музеят е затворен за цяла седмица, за да бъде направено разследване. Кражбата веднага предизвикала въвеждането на нови мерки за сигурност. На 6 септември бил арестуван поетът авангардист Гийом Аполинер, призовавал преди време Лувърът да бъде „изгорен до основи”. Разпитван е и приятелят му Пабло Пикасо, но и двамата са освободени.

Междувременно десетки хиляди посетители се стекли в музея, за да видят празното място, където преди била окачена картината. Мястото, където висяла „Мона Лиза” останало дълго време празно, а после закачили там портрета на Балтазар Кастилионе от Рафаело, картина, за която се смята, че е повлияна от произведението на Леонардо.

Чрез пресата на похитителя била обещана награда, но отговор не последвал.

В това време крадецът скрил плячката си в своето жилище в 10-и парижки район. Две години картината прекарала в куфар с двойно дъно. В края на 1913 г. един търговец на картини във Флоренция получил писмо, подписано „Леонардо”, в което се казвало, че „Мона Лиза” най-сетне трябва да се завърне в родината си.

Любопитен факт е, че Леонардо сам я е донесъл във Франция малко преди смъртта си. Той взел със себе си картината във Франция през 1516 г., когато крал Франсоа I поканил художника да работи в Кло Люс близо до замъка на краля в Амбоаз. Кралят купил картината за 4000 екю.

Перуджа поискал 500 000 лири. Галеристът Алфредо Гери извикал директора на галерия „Уфици”, двамата внимателно разгледали картината при Перуджа в хотелската му стая и видели на гърба на тънкия хартиен лист инвентарния номер от Лувъра. Тогава казали на крадеца да чака парите и извикали полицията. Перуджа бил заловен и осъден на седем месеца затвор.

Известното платно на Леонардо да Винчи се връща в Лувъра на 4 януари 1914 г. През 20 в. платното почти не е напускало музея. Картината е била през 1963 г. в САЩ и през 1974 г. в Япония, като по пътя от Токио за Париж картината е изложена за кратко и в музея в Москва.