1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.
На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш
министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите
България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се
появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и
външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле
предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната
тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на
общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в
хода на войната.
На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер
Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи
следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява
за окупирането от две български дивизии на част от италианската
окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи
българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и
на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна
посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.
На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх
Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а
на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до
Соленото езеро и връх Соколец.
На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко
определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в
гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но
продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е
прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден
той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно
заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф
Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му
състояние, който диагностицира тежък инфаркт.
През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като
дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена
спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р
Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р
Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на
миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.
На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за
заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание,
но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28
август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта
са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна
пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.