На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята
на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при
обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се
ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.
След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред
сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен
цветарник на паркинга. Ранени са две жени.
Двата атентата са координирана терористична атака на
"протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в
България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава
Тодор Живков в тези градове.
Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани
шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател,
захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм - будилник
"Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
Следствието заключава, че организираната през пролетта на
1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че
това е единствената "протурска" терористична група, извършила
системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им
изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен
опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.
В периода 1984 - 1987 г., когато е в ход т.нар.
Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални
"протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от
които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от
членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или
извършване на тероризъм - атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски
задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност,
само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка
"Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката
си - две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на
страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като
терористично настъпление.
През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на
„Мерзавците”. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г.
същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак
Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне
в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради
това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима
мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във
фоайето на хотел „Сливен" - централният многоетажен хотел в града.
Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като
"Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна.
Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени
взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно
терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на
атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и
нападението е предотвратено.
Терористите по делото за оперативна разработка
"Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов
"Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т"
/терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.
На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а
на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един
техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село,
брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към
разследването.
През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия
за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по
атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма
безспорни данни.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт.
След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са
екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години,
амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е
освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От
осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама - по една
година лишаване от свобода.
Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни
публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи
градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с
последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като
мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят
граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху
обществото.
Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена
промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари
1985 г. -
около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на
имената им.
Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на
Държавна сигурност, a помагачът им - на милицията /МВР/. Следствено дело
№72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник
87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС,
все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските
служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях,
чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.
Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на
брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски
език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на
ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност
/има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е
премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов,
възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от
младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за
национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен
съд през 2009 г.
