През
есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава
пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.
Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин
и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял.
Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от
речите си заплашително показва юмруци.
С чехла срещу „лакеите на империализма”
Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от
капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е
12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат
Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна
Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци,
втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава
дипломатите, тези "лакеи на империализма".
Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с
обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите
на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че
Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв
начин? В протокола не пише нищо за това.
Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва
драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е
принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж
става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните -
светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския
пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.
Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по
петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала
ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в
салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя
не посочва по какво точно е ударил.
Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в
пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го
виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно?
Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че
без обувка.
Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си,
имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее.
Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва,
всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите
се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на
другите.
Винаги готов за буйство
Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя
украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани,
но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С
натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо
само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.
Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да
изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана
реакцията на залата - "смях".
Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за
всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я
употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в
пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния
обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в
повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.
Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският
хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът
Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е
случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И
все пак историята си остава забавна.
Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.
В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни
работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената
академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите
репресии, защото не е заподозрян в недоверие.
Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител –
"селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му
помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от
страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота,
откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и
енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден диктатор.
Учените са
установили, че не можеш да вземеш 1 банан от маймуна, като ѝ обещаеш 20 банана
когато станеш кмет!
