Вицове - само сока, октомври 2019 г.

- След като влязохме у нас, аз му предложих кафе. А той не сваляше очи от гърдите ми. Веднага разбрах, че го пие с мляко...

***

- Скъпи, след толкова много години, още ли ме харесваш?

- Още не.

***

Петното от кафе се поръсва със ситно стрит въглищен прах. Петното, което остана от въглищния прах, се накисва в ацетон. За да отстраните петното от ацетона, втрийте нагрят терпентин. Петното от терпентин може да заличите, като го накиснете в кафе. А как се премахва петно от кафе - вие вече знаете.

***

Само жените могат да раждат, установиха учени в ЕС, в проект за €54 млн.

***

Възмутен съм от бившите си гаджета.

- Повечето твърдяха, че не могат да живеят без мен. И до ден днешен всички са живи.

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова

1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.

Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.

Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.

От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.

Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.

 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.

Есен

Ако вечер в къщи се чувстваш самотен, пусни си филм на ужасите. След няколко минути, няма да се чувстваш сам!

***

Снощи, на купона, нек'ва мръсна гад донесе семки. Така и не почнахме да пием.

***

Дала съм сума ти пари за дрехи, а той гола снимка искал!

***

Във всеки мъж често се борят доброто и злото, но винаги побеждава жена му...

***

В произведенията му дори лирическият герой не знаеше какво е искал да каже авторът...

На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”

Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” 

след експлозията на 1 октомври 1910 г.

За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази

дата преди 104 години срещу изданието е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.

Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.

Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.

Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.

Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.

Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.

Шоколадът е най-добрата инвестиция... Изядеш 300 грама, спечелиш 2 килограма...

***

- Как вървят нещата с твоя приятел?

- Ами добре, спорим за дреболии... Аз искам да съм с бяла рокля на сватбата, а той не иска да се жени!

***

- Иване, защо закъсняваш за работа?

- Шефе, а вие защо ми задържате заплатата?

- Да, но все пак си я получавате.

- Е да, то и аз все пак идвам на работа!

***

Вече второ поколение котки не знае какво е да спи върху топъл телевизор!

***

- Ученици, днес ще имаме контролно.

- А калкулатори ще може ли да ползваме?

- Да.

- А транспортири?

- Също може... Така, пишете тема на контролното. "Любовта в поезията на Ботев!"

На тази дата: 30 септември 2004 г. за първи път са направени снимки на жив гигантски калмар

2004 г. — За първи път са направени снимки на жив гигантски калмар в неговата естествена среда на 600 мили край Токио. Японски учени са успели да заснемат екземпляр, дълъг около 8 метра. Това ще спомогне за изучаването на тези главоноги мекотели, които обитават най-дълбоките океански падини и котловини. 

Снимките на чудовищното мекотело са направени на от екип от японския Национален природонаучен музей, държавната телевизия NHK и американския телевизионен канал Discovery Channel.

Учените за първи път са в състояние да покажат гигантската сепия в естествената й среда в дълбокия океан. От експерти е установено, че екземплярът е дълъг около 8 метра и има две дълги пипала.

Гигантските калмари могат да достигнат дължина до 18 метра. В края на 18-и век на брега на Нова Зеландия е бил открит огромен калмар, дълъг 17,4 м, като 12 метра е била само мантията му. Според експерти теглото на животното може да достигне до един тон.

Вицове - само сока, септември 2019 г.

Учените са установили, че не можеш да вземеш 1 банан от маймуна, като ѝ обещаеш 20 банана когато станеш кмет!

***

- Извинете, това ли е клубът на носталгичните?

- Да, обаче вече не е както преди...

***

Според статистиката, мъжете изневеряват три пъти по - често, от жените. За какво говори това? Че статистиката е изготвена от жена.

***

Утре ще правим барбекю в къщи, който идва да носи я тухли, я цимент, я арматура...

***

Съобщение в МОЛ-а:

– Внимание! Намерено е момченце - на 26 годинки, облечено в дънки, черна тениска и синьо якенце. Моля родителите му да дойдат в бара на ниво 2 и да платят шест бири...

На тази дата: 29 септември 1960 г. Никита Хрушчов прекъсва заседание на ООН, като удря с обувката си по банката

През есента на 1960 г. Хрушчов е за един месец в Ню Йорк и редовно посещава пленарните заседания на ООН. Появите и речите му са причудливи.

Украинецът, който през 1955 г. печели борбата за наследника на Сталин и от тогава е начело на Съветския съюз, се държи като някой побеснял. Той буйства, крещи, псува и пустосва по най-вулгарен начин. При всяка от речите си заплашително показва юмруци.

С чехла срещу „лакеите на империализма”

Хрушчов демонстрира, че смята ООН за безполезна, доминирана от капиталистическите страни говорилня. Върхов момент на спектаклите му е 12 октомври 1960 г., денят преди отпътуването му. Филипинският делегат Лоренцо Сумолонг обвинява Съветския съюз, че потиска народите от Източна Европа, в същия момент Хрушчов скача като ужилен. Размахва юмруци, втурва се към ораторския пулт, жестикулира войнствено и обругава дипломатите, тези "лакеи на империализма".

Точно в онзи момент ще да се е случило. Нещо трябва да е станало с обувката му. С дясната, за да бъдем по-точни. Ден по-късно репортерите на "Ню Йорк таймс" и "Вашингтон пост" в един глас оповестяват, че Хрушчов я използва като ударен инструмент. Само че къде и по какъв начин? В протокола не пише нищо за това.

Американският историк Уилям Таубман, който 40 години по-късно разследва драматичната проява във връзка с голямата си биография на Хрушчов, е принуден да установи, че информациите странно си противоречат. Веднъж става дума за чехли, друг път за сандали, що се отнася до последните - светлокафяви. Но преди всичко, ударът се стоварил не върху ораторския пулт, а бил изпълнен от мястото на Хрушчов в пленарната зала.

Служителка в залата уверява, че журналист неволно настъпил Хрушчов по петата, обувката се изсулила от нея, а самата служителка прибрала ценната реликва и я върнала на генералния секретар, грижливо увита в салфетка. "И тогава, информира дамата, той удари с нея." Само дето и тя не посочва по какво точно е ударил.

Има снимки. Една от тях показва шефа на Кремъл на мястото му в пленарната зала, пред него - прословутата обувка. На друга снимка го виждаме да се пени на ораторския пулт, в едната му ръка - какво точно? Някакъв мистериозен предмет. Трета снимка показва същата сцена, само че без обувка.

Едно е сигурно, Хрушчов е бил самоосъзнат по отношение на обувките си, имал е, сиреч, ясно чувство за тях. Иначе едва ли е щял да оцелее. Когато Сталин привиквал сътрудниците си в своята дача край Москва, всички знаели, че шега няма. Ядяло се и се пиело на провала, ала шегите се въртели все около една тема: Сталин. Разбира се, за сметка на другите.

Винаги готов за буйство

Генералисимусът обичал да се погаври с другите и понякога карал своя украински подчинен да танцува пред всички. Хрушчов мразел тези подкани, но нямал избор. Налагало се да се прави на селския шут и да друса хоро. С натежал от водката корем и на пияна глава, това ще да е било постижимо само за някого, който до съвършенство е владеел техниката на краката.

Хрушчов разказвал на събрание на партийни елит, че Сталин искал да изсели украинците, но нямало къде да ги тури. В стенограмата е записана реакцията на залата - "смях".

Да си представим сега сцената с обувката. Готов за буйство, Хрушчов за всеки случай сваля обувката и я поставя на масата пред себе си, за да я употреби в нужния момент, така да се каже. Значи, на мястото му в пленарната зала. Другата снимка, тази с ораторския пулт и съмнителния обект в ръката на генералния секретар очевидно е фалшификат, в повдигнатата нагоре ръка не е трудно да се монтира чехъл.

Извън противоречивите свидетелства, няма доказателства московският хулиган и клоун да е треснал било по пулта, било по масата. Историкът Таубман също е скептичен: "По всяка вероятност това никога не се е случило", пише той през 2003 г. в "Ню Йорк таймс". Сигурно е вярно. И все пак историята си остава забавна.

Хрушчов принадлежи към второто, следвоенното поколение болшевишки ръководители.

В голяма степен те са полуграмотни хора, преминали през краткосрочни работнически факултети. Хрушчов учи известно време в промишлената академия „Сталин” в Москва. Той не попада сред жертвите на Сталиновите репресии, защото не е заподозрян в недоверие.

Наследникът на Сталин е олицетворение на определен тип ръководител – "селяк", човек много тясно свързан с народните дълбини. Този факт му помага, защото около него винаги цари атмосфера на повишено доверие от страна на обикновените хора. Външното му добродушие, селската простота, откритото му чипоносо лице, щръкналите уши, искрената му веселост и енергия въобще не се връзват с облика на възможния пореден диктатор.