петък, 4 октомври 2019 г.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Есенен дъжд

– Ало, Сахалин?
- Тука, тука...
- Как сте? Какво правите?
- Гласуваме...
- За какво гласувате?
- Референдум. Ще се присъединяваме към Япония.
- И как се разделиха гласовете?
- Никак не са се разделили. Всички сме единодушни. Присъединяваме се.
- А против има ли?
- Има. Японците. Ама вече е късно. Присъединихме се.

***

Глобата е вид данък за това че си направил нещо грешно, а данъкът е вид глоба за това че си го направил правилно.

***

В 7-ми клас случайно отворих вратата на склада във физкултурния салон...
И после получавах само 6-ци по химия и физкултура!

***

Жените обичат да хранят мъжете си. Сготви му, сложи масата, седне до него и го гледа как се храни. При това, колкото по-лошо готви, толкова по-внимателно гледа.

***

- Скъпа, защо си недоволна? Имаш вече две чанти за тези обувки!
- Грешиш много, драги! Имам само едни обувки за тези две чанти!

четвъртък, 3 октомври 2019 г.

На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България

На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


- След като влязохме у нас, аз му предложих кафе. А той не сваляше очи от гърдите ми. Веднага разбрах, че го пие с мляко...

***

- Скъпи, след толкова много години, още ли ме харесваш?
- Още не.

***

Петното от кафе се поръсва със ситно стрит въглищен прах. Петното, което остана от въглищния прах, се накисва в ацетон. За да отстраните петното от ацетона, втрийте нагрят терпентин. Петното от терпентин може да заличите, като го накиснете в кафе. А как се премахва петно от кафе - вие вече знаете.

***

Само жените могат да раждат, установиха учени в ЕС, в проект за €54 млн.

***

Възмутен съм от бившите си гаджета.
- Повечето твърдяха, че не могат да живеят без мен. И до ден днешен всички са живи.

сряда, 2 октомври 2019 г.

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.
Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.
След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.
Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.
Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.
От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.
До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.
Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.
В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.
Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.
Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.
През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.
На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.
Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.
 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Есен

Ако вечер в къщи се чувстваш самотен, пусни си филм на ужасите. След няколко минути, няма да се чувстваш сам!

***

Снощи, на купона, нек'ва мръсна гад донесе семки. Така и не почнахме да пием.

***

Дала съм сума ти пари за дрехи, а той гола снимка искал!

***

Във всеки мъж често се борят доброто и злото, но винаги побеждава жена му...

***

В произведенията му дори лирическият герой не знаеше какво е искал да каже авторът...

вторник, 1 октомври 2019 г.

На тази дата: 1 октомври 1910 г. Терористи взривяват сградата на вестник „Лос Анджелис Таймс”

Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс” 
след експлозията на 1 октомври 1910 г.
За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази
дата преди 104 години срещу изданието е извършен атентат. По онова време всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.


Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1 октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и „Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня. Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са сериозно обгорени.
Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит, оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.
Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова работниците решават да го сплашат.
Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7 минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а други сто да се грижат за инвалиди.
Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като „анархистка измет” и „пиявици”.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Шоколадът е най-добрата инвестиция... Изядеш 300 грама, спечелиш 2 килограма...

***

- Как вървят нещата с твоя приятел?
- Ами добре, спорим за дреболии... Аз искам да съм с бяла рокля на сватбата, а той не иска да се жени!

***

- Иване, защо закъсняваш за работа?
- Шефе, а вие защо ми задържате заплатата?
- Да, но все пак си я получавате.
- Е да, то и аз все пак идвам на работа!

***

Вече второ поколение котки не знае какво е да спи върху топъл телевизор!

***

- Ученици, днес ще имаме контролно.
- А калкулатори ще може ли да ползваме?
- Да.
- А транспортири?
- Също може... Така, пишете тема на контролното. "Любовта в поезията на Ботев!"