 |
| Даря Салтикова |
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на
садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в
който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за
изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си
Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети -
„безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”,
„мъчителка и душегубка”.
Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено
виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под
подозрение” за смъртта на още 26 души.
След смъртта на съпруга си младата вдовица се
превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите
си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само
половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата
си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно
изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и
започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала
жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла
момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.
Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от
крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала
влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни
суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий
Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата
си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.
Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която
селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за
„смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата
да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и
немилосърдно и безчовечно мъчителство”.
От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и
Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния
сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а
накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането
му по същество на 1 октомври 1762 г.
До ноември 1763 г. следователите се занимават с
изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с
разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на
помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на
слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.
Следователите направили списък с имената на
крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна.
Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като
домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и
смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.
В началото на юни 1764 г. едновременни генерални
обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал
домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където
помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло
потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.
Важно доказателство от генералния обиск, проведен в
московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни
книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани
всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от
московската администрация.
Следствието официално приключва през пролетта на 1765
г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент
на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано
повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата
за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.
През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти
разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова.
Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки
буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало
да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж
на „хуманна и човеколюбива” владетелка.
На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до
Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде
наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена
забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи
един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и
душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина
и право на контакти с външни хора.
Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17
октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в
Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до
края на живота си.
