1939
г. американският президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт
Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба.
Още на 2 август 1939 г. Айнщайн пише първото си писмо до американския
президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на
атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме
по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Няколко години
по-късно Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко
съжалява.
Бойните действия станали причина за ускоряване на всички военни
разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи
път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Ето и текстът на писмото на Айнщайн:
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена
до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът
уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко
бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и
при необходимост - бързи действия от страна на Администрацията. Ето
защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и
препоръки.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез
работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че
може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса
уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи,
подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че
това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да
допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от
този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба
от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може
убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи
територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки
за транспортиране по въздух.
Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в
ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но
най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа
постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по
верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил
да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно
би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да
съдържа следното:
а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в
течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за
правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за
опазването на доставената за САЩ уранова руда.
б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е
провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез
набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите
контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и
може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които
разполагат с необходимото оборудване.
Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от
Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да
предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на
германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към
института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа
по урана е подновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
