1957 г. СССР изстрелва космическия кораб „Спутник-2”. На
борда се намира кучето Лайка, първото живо същество от Земята, което излиза в
орбита. Мисията е без завръщане, така че Лайка може да се счита и за първата
известна жертва на космическите полети.
Спътниците са изстреляни от космодрума Байконур с
ракета-носител „Спутник”. Сателитът съдържа няколко отделения за
радиопредаватели, телеметрична система, програмиращо устройство, система за
регенерация и температурен контрол на кабината, и ред научни инструменти.
Техническите и биологични данни се предават посредством
телеметричната система, която изпраща данни на Земята посредством 15-минутни
сеанси за всяка орбита. Два фотометъра на борда на спътника измерват слънчевата
радиация (ултравиолет и рентген), както и космическите лъчи.
След достигане на орбита връхният конус се отделя успешно,
но Блок А на апарата не успява да се отдели както е планирано. Това
възпрепятства нормалното функциониране на системата за термичен контрол. Освен
това част от изолацията се откъсва и температурата във вътрешността на апарата
достига до 40 градуса Целзий. Счита се, че поради това Лайка оцелява само
няколко часа след старта, вместо 10 дни както е планирано.
Любопитен факт е, че истинската причина и време на смъртта
на Лайка не са оповестени чак до 2002 г. Вместо това се твърди, че кучето
загива в резултат на привършване на кислорода или (както СССР настоява) тя е
подложена на евтаназия преди да привърши кислородът. Въпреки че Лайка не
оцелява, експериментът доказва, че жив пътник може да бъде изстрелян в орбита
около Земята и да издържи на безтегловността. Това проправя и пътя за полет на
човек и осигурява на учените първите данни за това как живите организми понасят
полет в Космоса.
За да се адаптира кучето към ограниченото пространство на
малката кабина на „Спутник-2”, то било държано за периоди от 15 до 20 дни в
прогресивно намаляващи клетки. Освен това кучета били поставени в центрофуга, която
симулирала ускоряването на ракетата, както и в симулатори, в които те трябвало
да свикнат с шумовете на кораба.
Според документи на НАСА Лайка е била поставена в сателита
на 31 октомври 1957 г. - четири дни преди старта на мисията. Температурата на площадката
за излитане била необичайно ниска за това време на годината и се наложило
контейнерът да бъде свързан чрез маркучи с климатик, който да поддържа
контейнера на Лайка топъл. Двама асистенти непрекъснато наблюдавали Лайка преди
полета.
Малко преди изстрелването козината на Лайка била намазана
със слаб алкохолен разтвор и след това внимателно пригладена. Местата за
прикачване на електрическите сензори (електроди) били намазани с йод. Лайка
била привързана с каишки, имала прикачени торбичка за изпражненията и жизнените
ѝ показатели се наблюдавали с прикачените електроди.
Тясната кабина на „Спутник-2” позволявала на кучето да лежи
или да стои и била с мека облицовка. Въздушната система осигурявала кислород, а
охлаждащият вентилатор бил настроен да се включи, когато температурата в
кабината превиши 15°C.
Сензорите показват, че по време на изстрелването,
стойностите на пулса й били три пъти по-високи от тези в спокойно състояние.
След достигането на безтегловност, те намалели, но това отнело три пъти повече
време, отколкото при тестовете на земята, явен показател за стрес. Данни, че
Лайка е жива, са получавани приблизително от 5 до 7 часа от полета. По план
Лайка е трябвало да бъде умъртвена с храна след 10 дни.
