Битката при Сливница. Това е голямото сражение по време на Сръбско-българска война,
водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5-7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Решителното Сливнишко сражение започва сутринта на 5 ноември. Към 9 ч
сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква
бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало
Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските
части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този
фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В
битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез
усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до
укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
На 6 ноември докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската
Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на
българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с
Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската
и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на
моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят,
са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов.
Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата
Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава
изходът на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за
прикритие от юг.
На 7 ноември, след пристигането на нови попълнения и в двете страни,
сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин капитан
Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят,
където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги
разгромяват. По това време сръбските войски на северния фланг се
съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите
контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда
щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя.
По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една
батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват
да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е
решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на
капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и
навлиза в Сърбия. С това сражение приключва Битката при Сливница.
