Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Да благодариш на политик, за нещо което е свършил с народни пари, е все едно да аплодираш банкомата, че ти е дал пари!

***

Никой не обича зеленчуците, докато не се научи да пие ракия.

***

Чуждият съпруг като се напие, е толкова весел, и интересен... а твоят е идиот нещастен...

***

Има мъже, които твърдят, че глупавите жени правят най-добрия секс. Ми, те и умните правят, но не с тях!

***

Някой знае ли защо представителите на академичните общности се броят на членове, а стадата говеда на глави?

На тази дата: 10 ноември 1989 г. пада Тодор Живков

1989 г. Ноемврийският пленум на ЦК на БКП приема оставката на Тодор Живков. Това е краят на 35-годишното му управление на Народна република България като Генерален секретар на ЦК на БКП.

Тази дата се възприема като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика, въпреки че еднопартийната система на БКП (която продължава да е единственият ръководен фактор в държавата) е премахната едва на следващата година, а първите реални икономически реформи са предприети 15 месеца след пленума.

С идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз започва процес на перестройка. Това оказва въздействие и върху останалите социалистически страни, които са членове на Организацията на Варшавския договор и Съвета за икономическа взаимопомощ. България, не без основание сочена за един от най-верните на СССР съюзници по онова време, също обявява курс към преустройство на съществуващата в страната обществено-политическа и икономическа система.

В България Тодор Живков констатира в различни изказвания, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество и се начертава рамка на ново обществено устройство - демократично начало на държавата. Икономическата рамка също се променя от държавно планиране към елементи на частно стопанство.

При Горбачов и поетия от него курс за самостоятелност на съюзниците, за първи път, откакто Живков е начело, се появяват различия между него и съветски ръководител.

На 9 ноември 1989 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков подава оставка като генерален секретар на БКП след организиран от съветското посолство натиск, както и от страна на неговите най-близки съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов.

Искането за оставка е организирано от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов. Някои от членовете на ЦК като Милко Балев и Димитър Стоянов не са предварително информирани. Живков не подава оставка от поста председател на Държавния съвет на Народна република България (най-високата длъжност в държавата), предложението за това е направено от името на Политбюро.

В дневния ред на Ноемврийския пленум са поставени две точки. Първата е доклад на Тодор Живков за актуалната обстановка в страната и необходимостта от преустройство на икономиката „по посока на пазарния механизъм, съчетан с планово начало”, а втората е оставката на генералния секретар на ЦК на БКП. Живков произнася встъпителното слово, след което ЦК одобрява доклада му.

На следобедното заседание на пленума членовете на Централния комитет приемат оставката на Живков, без да му дадат възможност за заключителни думи, и утвърждават Петър Младенов на поста Генерален секретар на ЦК на БКП. Пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България.

На 17 ноември, на заседание на Народното събрание, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов е избран за председател на Държавния съвет. Още на следващия ден - 18 ноември, се провежда първият свободен митинг, организиран от т.нар. неформални организации, начело с КТ „Подкрепа” и „Екогласност”, на площада пред храм-паметника „Свети Александър Невски”.

На 18 януари 1990 г. бившият пръв партиен и държавен лидер Тодор Живков е арестуван. Първите свободни и демократични избори след повече от 45 години се състоят на 10 и 17 юни 1990 г.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Варна, ноември 2019 г.

Синдикатът на телефонните измамници настоява минималната пенсия да стане 1500 лв.

***

Тя:

- Искам да се отнасяш с мен така, както се отнасяш с майка си.

- Няма проблем. Дай 50 лева!!!

***

Хипохондрик при сексолог:

- Допустимо ли е на третия път да не ми стане?

- Допустимо е!

- А на мен защо ми става?!

***

Николета Лозанова издаде книга на футболна тематика "Светът на топките - поглед отдолу"

***

Подкрепям гей браковете. и те като нас имат правото да са нещастни!

На тази дата: 9 ноември 1888 г. Джак Изкормвача убива последната си известна жертва

1888 г. Джак Изкормвача убива последната си известна жертва. Мери Джейн Кели е намерена в Източен Лондон с прерязано гърло и без вътрешни органи.

Джак Изкормвача е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 г. прякорът му идва от писмо, известно като „Скъпи шефе”, изпратено в Централната новинарска агенция и твърдящо, че е от самия убиец, подписано „Джак Изкормвача”. След като писмото е публикувано, името добива популярност. Но повечето експерти считат, че писмото е фалшификация и написано от журналисти, за да поддържат интереса към тези случаи. И макар да не е първият сериен убиец, той е първият, който получава такава медийна популярност.

Неговите жертви са проститутки, повечето на средна възраст, гърлото им е прерязано и вътрешностите извадени. Общият брой и имената на всички жертви на Джак Изкормвача са много спорни и предмет на дебати, като варират между 4 и 15. Единадесет отделни убийства в периода от 3 април 1888 г. до 13 февруари 1891 г. са включени в разследването на Лондонската полиция. Мненията варират в зависимост от това дали тези убийства трябва да бъдат свързани с един и същ виновник, но пет от тях се считат знакови: Мери Ан Никълс, Ани Чапман, Елизабет Страйд, Катрин Едоус и Мери Джейн Кели.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Питат радио Ереван:

– По какво си приличат индианците и жените?

– Почнат ли много да се гримират, голям лов ще пада.

***

Тя:

- Пусни ме под юргана. Студено ми е.

Той:

- С гащи не може. Тук има дрескод.

***

Професор по математика среща свой бивш студент:

- И, как е?... Прилагате ли знанията, които съм ви предал и в живота?

- Ами, да... Наскоро си изтървах ключовете в една шахта, огънах една тел във формата на интеграл и си ги извадих...

***

Счупвайки неволно бутилката ракия, стругарят Харалампи мигновено промени сексуалната си ориентация в очите на приятелите си...

***

В американски офис, грозновата служителка към шефа си:

- Бос, гледам всички колежки са завели срещу теб дела за сексуално посегателство. Тъй като само мен не си ме опипвал, смятам да те съдя за дискриминация!

На тази дата: 8 ноември 1923г. Хитлер прави "Бирен пуч" за завземане на властта

8.11.1923 г. Националсоциалистическата германска работническа партия в Мюнхен прави опит за завземане на властта. Предвождан от Ерих Лудендорф и Адолф Хитлер т.нар. „Бирен пуч” започва в бирария „Бюргербраукеллер”. Бунтът цели сваляне на централното правителство на Германия и местното управление на Бавария.

Вечерта на 8 ноември около 3000 души се събират в огромната бирена зала, за да чуят речта на члена на баварското правителство Густав фон Кар. Заедно с него на трибуната се намират местни висши военни - командващият въоръжените сили на Бавария генерал Ото фон Лосов и началникът на баварската полиция полковник Ханс фон Шайсер. 

Докато Кар говори пред множеството, около 600 члена на СА (щурмови отряди на нацистите) незабелязано обграждат залата. Те поставят на улицата картечници, насочени към входните врати. Лидерът на нацистите Адолф Хитлер, обкръжен от свои поддръжници, стремително се промушва в тъмнината между масите, скача на стол, стреля в тавана и в настъпилата тишина крещи: „Националната революция започна”.

Със заплахи Хитлер постига споразумение с членовете на правителството на следващия ден армията на Бавария да потегли за Берлин за сваляне на централното правителство. Хитлер възнамерява да действа като Мусолини, който година по-рано с неголям отряд завзема Рим.

На 9 ноември отряд от около 3000 нацисти се отправя с марш към централния площад на Мюнхен. Ръководството на Бавария обаче в последния момент променя намеренията си и поставя на площада кордон от местната полиция. При сблъсъка загиват 16 нацисти и трима полицаи. Сред ранените са самите Хитлер и Гьоринг. Скоро Хитлер и негови сподвижници се оказват в затвора, получавайки минималната присъда от пет години, но излежава само осем месеца. Любопитен факт е, че именно в този период той пише прочутата си книга „Моята борба”.

 

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Варна, котка кара мотор.

Пътник към стюардесата:

- Вашият самолет е ТУ-154-4-2П

Стюардесата отговаря:

- ТУ е производителя, 154 са броя пасажери, 4- са екипажа, а 2П- сме аз и колежката.

***

Българите са франкофони... Даже на строителни обекти в БГ говорят френски . Двама режат талпа:

- Жи опре?!

- Ба, уй жи опре!?

***

Всяка тъпотия, изказана уверено, се нарича лично мнение.

***

Иванчо видял падаща звезда, но в бързината не можал точно да дефинира желанието си.

На другия ден получил чисто ново колело с цици.

***

Хипохондрик при сексолог:

- Допустимо ли е на третия път да не ми стане?

- Допустимо е!

- А на мен защо ми става?!

На тази дата:7 ноември 1885 г. Победата при Сливница! 12 000 българи срещу 25 000 сърби

Битката при Сливница. Това е голямото сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5-7 ноември 1885 година.

Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

Решителното Сливнишко сражение започва сутринта на 5 ноември. Към 9 ч сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

На 6 ноември докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.

На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изходът на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.

На 7 ноември, след пристигането на нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват. По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия. С това сражение приключва Битката при Сливница.