1002
г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички
датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до
1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от
многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).
Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети
Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите,
получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова
първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в
Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на
смърт.
Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга
секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.
Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за
възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена
заедно с потърсилите в нея убежище датчани.
Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект,
предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на
Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен
флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.
Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава
Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до
1013 г. Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в
Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и
селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби.
Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ
избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е
провъзгласен за английски крал.
Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски
летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител,
където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на
обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява
монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този
данък.
Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори
Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в
Светостта на Едмунд”.
Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка
в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в
страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му
са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.
Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е
избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на
Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.