На тази дата: 17 ноември 1950 г. 14-ият Далай Лама е ръкоположен за държавен глава на Тибет.

1950 г. Тензин Гятсо - 14-ият Далай Лама, е ръкоположен за държавен глава на Тибет.

Тензин Гяцо (Джетсун Джамфел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо) e роден на 6 юли 1935 г. в малкото селце Такцер в Североизточен Тибет и получил името Лхамо Дхондруб. През 1909 г. Далай Лама XIII посещава селцето Такцер и остава силно впечатлен от красотата на природата и изказва желание да се върне отново там някога.

През 1937 г. след смъртта на Далай Лама XIII Тубтен Гяцо в селото пристига група лами, които търсят неговото превъплъщение. След съответен изпит двегодишният Ламо Дондруп e признат за въплъщение на своя предшественик.

Далай Лама е обучаван по традиционната тибетска образователна система. Той има двама официални наставника - Линг Ринпоче и Триджанг Ринпоче. В програмата му на обучение са включени „петте големи науки”: логика, тибетско изкуство и култура, санскрит, медицина, будистка философия) и „петте малки науки”: поезия, музика и драматично изкуство, астрология и словесност.

През 1949 г. комунистите на власт в Китай отхвърлят независимостта на Тибет и изпращат свои военни и идеологически части, за да освободят населението на робството на теокрацията. През 1950 г. 15-годишният настоящ Далай Лама става глава на правителството. През следващите девет години, той търси мирно решение на кризата, но е принуден да потърси убежище в Индия, където в Дхармасала установява тибетско правителството в изгнание.

От изгнание Далай Лама Тензин Гяцо изобличава политиката на Китай и воюва последователно и неуморно, но с мирни средства за връщането на автономията на Тибет. На 9 март 1961 г. той отправя апел към Обединените Нации в полза на възстановяването на независимостта на Тибет. Дън Сяопин през 1979 г. заявява, че освен независимостта всичко друго може да бъде обсъдено. От тогава Далай Лама настоява не за независимост, а за реална автономия на Тибет, като се позовава на китайската конституция.

Делото на 14-тия Далай Лама Тензин Гяцо за освобождаване по мирен път на Тибет се подкрепя от многобройни политици, видни личности и институции по цял свят.

На 17 ноември 1950 г. със специална духовна церемония роденият на 6 юли 1935 г. Тензин Гяцо е ръкоположен като 14-и Далай Лама. С това той става духовен и държавен глава на Тибет. Тензин е роден в християнско семейство, а когато е избран за  Далай Лама е едва на 13 години.

Будистите вярват, че Далай Лама е една и съща душа, която се преражда в различни личности. След дълга серия от духовни изпитания те определят кой е новото превъплъщение. Преди да бъде избран за 14-и Далай Лама във все още юношеска възраст Тензин се изправя пред сериозно изпитание - комунистическото правителство на Китай, което окупира Тибет и го провъзгласява за своя територия.

През следващите девет години Негово светейшество търси мирно решение на кризата, но е принуден в крайна сметка да потърси убежище в Индия. В индийския град Дхармасала той оглавява тибетско правителство в изгнание. По време на т.н. Културната революция хуйвенбините разрушават много тибетски манастири, а монасите са преследвани, затваряни и измъчвани.

Макар и намиращ се в изгнание, Далай Лама не престава да изобличава политиката на Китай. С мирни средства той преследва неуморно целта си - връщането на автономията на Тибет. Негово светейшество отправя множество апели за освобождението на родината си, а делото му среща подкрепа от страна на много политици, видни личности, интелектуалци и институции от цял свят. На 10 декември 1989 г. Далай Лама е удостоен с Нобелова награда за мир.

 

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

- Легна ли си?

- В леглото съм вече.

- Какво имаш на себе си?

- Чиния с баклава!

***

- От теб ще излезе добра съпруга!

- Това - Предложение ли е?

- Не, предположение!

***

Може ли да ми обясните как да наглася фурната на 180 градуса. Че аз като я завъртя и вратичката и остава към стената...

***

Хубавото на телевизията е, че след като гледаш новините си казваш "а бе не съм толкова ужасен човек"...

***

Ноември е. Коледната украса в хола вече не учудва гостите толкова много.

На тази дата: 16 ноември 1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия

1491 г. Светата инквизиция осъжда на изгаряне върху клада убийците на Светото дете от Ла Гуардия. С времето това название се е превърнало в евфемизъм, условно обозначаващ най-известния от историята предполагаем случай на ритуално убийство на дете, извършено в края на 1480 г. в малкото селце Ла Гуардия в околностите на Толедо, Испания. Обвинен е мнимо покръстен евреин-маран, който тайно продължава след формалното приемане на християнството да изповядва старата си вяра юдаизма.

Това е денят, както се твърди от векове, в който евреите-фанатици изпълняват специалната процедура на мъст към християните, гаврейки се с разпятието Христово в лицето на някое отвлечено 4-5-годишно християнско момче, което изтезават и убиват мъченически на кръст с трънен венец на главата.

Историята на инквизицията познава редица процеси, основани на жестокия таен обред на отмъщение на евреите към Христа и християнството. Всички тези процеси са завършвали с изгаряне на кладата на виновните и техните съучастници, както и с по-малки или по-големи репресии срещу евреите изобщо.

Първият Велик инквизитор на Испанската Света Инквизиция - Томас де Торквемада, взема за повод Светото дете от Ла Гуардия в стремежа си да свърши веднъж за винаги с евреите в бъдеща обединена Испания. За целта той се нуждае от подходящ доказан повод и точно тогава му донасят за случая в Ла Гуардия.

Направен е оглед на местопрестъплението, разпитани са и свидетели. Преките извършители на деянието - баща и син Франко са арестувани и признават всичко, което се иска от тях. Следствието по случая трае близо две години и завършва на 16 ноември 1491 г. с осъждането и изгарянето на клада на петима души извършители и съучастници.

След завършване на делото „Ла Гуардия” сред населението настава голямо брожение и пред обстойния и аргументиран доклад на Торквемада монарсите Фердинанд Арагонски и Изабела Кастилска подписват на 31 март 1492 г. Алхамбрайския декрет за изгонването на всички евреи от Испания. Момчето, жертва на злодеянието, е обявено от испанската църква за светец и мъченик. През 1569 г. на местопроизшествието в Ла Гуардия на детето е издигнат паметник.

Едва през 1968 г. испанското правителство на генерал Франко обявява за недействителен Алхамбрайският декрет, а на 1 април 1992 г. испанският крал Хуан Карлос I го сочи за правен акт без правна сила. Точно половин хилядолетие след едикта и откриването на Америка, кралят посещава мадридската синагога, искайки прошка за решението, взето от предшествениците му.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

В последния епизод на Трансформърс Оптимус Прайм си вижда гражданската и всички автоботи напускат Земята.

***

Луд виси на клоните на дърво... По-късно пада...

Приятелят му го пита:

- Подхлъзна ли се?

- Не, узрях!

***

Във всяка работа има три положителни неща: петък, заплата и отпуска...

***

Днес празнувам юбилей... Десет години, откакто не ме интересува, какво мислят хората за мен!

***

Когато някой мъж ви каже "С мен няма да заспиш мила", бъдете внимателни. Може би деликатно ви предупреждава че хърка здраво.

На тази дата: 15 ноември 1969 г. съветската подводница К-19 се сблъсква с американската USS Gato в Баренцово море

1969 г. съветската подводница К-19 се сблъсква с американската USS Gato в Баренцово море. К-19 е една от първите две руски подводници, оборудвани с ядрени балистични ракети.

На 4 юли 1961 г. под командването на капитан Николай Затеев на К-19 възниква проблем при охладителната система, което покачва температурата на реактора до 800 градуса по Целзий. Конструкцията на подводницата е слаба, няма резервна охладителна система и капитанът е принуден да изпрати екип от седем офицери да поправят повредата, въпреки смъртоносните нива радиация. Екипът успява да оправи проблема, но всичките седем умират в рамките на седмица. Цялата подводница става радиоактивна и за няколко години още 20 човека умират на борда.

Съветската флота прави скъпи поправки по подводницата и по-късно я пуска отново във водата. Инцидентите на борда обаче продължават.

На 15 ноември 1969 г. К-19 се сблъсква с американската подводница USS Gato по време на маневра, докато се спуска от дълбочина 60 м на 90 м. Получавайки значителни повреди в носовата част, подводницата все пак успява самостоятелно да се върне в базата в надводно положение. Много по-късно става известно, че командирът на торпедния отсек на американската подводница, вземайки сблъскването за преднамерен таран, се опитва да торпилира К-19, но командирът на американската подводница навреме отменя заповедта му.

На 24 февруари 1972 г. възниква пожар в 8-и и 9-и отсек. Загиват 28 моряци и 2 спасители. В 10-и кърмов отсек остават изолирани 9 матроси за цели 23 дни без светлина, свръзка и с оскъдни запаси от вода, като им е подаван само въздух и то с прекъсване. През 1979 г. К-19 е преоборудвана в подводница за свръзка по проект 658С. На 19 април 1990 г. е изведена в резерв.

От момента на построяването си К-19 изминава 332 400 мили за 20 223 ходови часа. Изпълнила е шест тежки рейда с обща продължителност 310 денонощия, осъществила е изстрелване на 22 балистични ракети, провежда 60 торпедни стрелби.

 

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Охо! Имаш яко ръкостискане!... Отдавна ли живееш сам?

***

В аптеката:

- Какво желаете?

- Тест за бременност.

- А какъв?

- Отрицателен ако може...

***

В Кауфланд е най-евтино: за 20 ст. можеш да си купиш количка за пазаруване!

***

В някои страни карат в ляво, в други в дясно, а в България според състоянието на асфалта...

***

Стар мъж с млада жена е като муха на кравешко ухо. Далече от секса и близо до рогата.

На тази дата: 14 ноември 1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка над София

1943 г. британско-американската авиация извършва първата бомбардировка на София. В атаката участват 91 бомбардировача „В-25 Мичъл”. Разрушени са 47 сгради и постройки, убити са 59 граждански и военни лица, ранени са 128.

На 24 ноември следва нова бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър. В района на Централна гара в София са разрушени 87 жилища и постройки, петима са убити, 29 граждански и военни лица са ранени.

Ново нападение от 120 самолета е извършено на 10 декември. Хвърлени са около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър”, „Индустриален”, Централна гара, „Малашевци” и „Военна рампа”. Други 90 поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души.

При извършените атаки са ударени най-вече граждански обекти, като Народния театър, църквата от 11 в. „Свети Спас”, Градската библиотека, Католическата катедрала „Свети Йосиф”, голямата Софийска синагога, Духовната академия, взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център. Убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Някои хора изглеждат толкова красиви на снимка... чак не мога да повярвам, че съм ги срещала на живо.

***

Преди с жените беше просто - гледаш лице, задник, цици... Сега вече трябва да внимаваш и за адамова ябълка.

***

Когато на интервю за работа ви попитат "Защо напуснахте предишната си работа", отговаряйте "А при вас защо се оваканти място".

***

Измина още един ден, в който способността да изчислявам троен интеграл не ми послужи за нищо.

***

Обнародваха шокиращи резултати от изследването в страната, по повод намаляването на раждаемостта! Оказа се, че някакви злодеи дават на българите противозачатъчни заплати!

На тази дата: 13 ноември 1002 г. по заповед на английския крал са изклани всички датчани на Острова

1002 г. по заповед на английския крал Етелред ІІ Неразумни са изклани всички датчани на Острова. Етелред ІІ Неразумни е крал на Англия от 978 до 1013 г. и повторно от 1014 до 1016 г., а управлението му е белязано от многобройни набези и стълкновения с викингите (датчаните).

Зверството остава в историята като „Касапницата в деня свети Брайс”.Възможно е Етелред да е поощрен от подкрепата на норманите, получена в резултат на неговия брак с Ема Норманска и затова първоначално издава едикт, позволяващ убийството на датчаните, живеещи в Англия. По този начин той демонстрира своето намерение да ги обрече на смърт.

Замисълът на Етелред Неразумни е подготвен и изпълнен в най-строга секретност. В един ден всички датчани в Англия са изклани безпощадно.

Сред свидетелствата за станалата касапница е кралска грамота за възстановяване на оксфордската църква Света Фридесвида, която е изгорена заедно с потърсилите в нея убежище датчани.

Това обаче не обезопасява Англия и има точно обратният ефект, предизвиквайки нападение на Свен І Вилобрадия - владетеля (конунг) на Дания и Норвегия. Той се появява край бреговете на Англия с огромен флот, изгаряйки, както и войниците му, от жажда за отмъщение.

Свен Вилобрадия предприема няколко набега от 1003 до 1007 г. Тогава Етелред ІІ Неразумни откупува с пари мир от страна на датчаните чак до 1013 г.  Датският владетел предприема през 1013 г. мащабно нахлуване в Англия. По време на кампанията той бързо превзема множество градове и селища, освен Лондон, край чиито стени датчаните понасят тежки загуби. Столицата обаче е напълно обкръжена, а след като кралят Етелред ІІ избягва в края на 1013 г. в Нормандия, Лондон капитулира и Свен е провъзгласен за английски крал.

Свен заповядва да се събират по-големи данъци и даже според английски летописци „се осмелява да иска голям данък от Едмундсбърийската обител, където се покоят нетленните останки на св. Едмунд”. Като представител на обителта и от цяла Източна Англия в стана на Датския крал се явява монахът Елвин и от името на св. Едмунд моли пощада за манастира от този данък.

Свен обаче категорично отказва на монаха и заплашва не само да изгори Едмунсбъри и да пребие монасите, но даже „се осмелява да се усъмни в Светостта на Едмунд”.

Скоро след това Свен, седейки на коня си, изведнъж почувства остра болка в стомаха и в нощта на празника Сретение на 2 февруари 1014 г. умира в страхотни мъки. Първоначално е погребан в Йорк, след това останките му са препогребани в катедралата в Роскил в Дания.

Витенагемотът (народното събрание) възкачва Етелред на трона. Той е избран, въпреки че датският флот провъзгласява за крал Кнуд, сина на Свен. По време на последвалата война Етелред умира на 23 април 1016 г.