Вицове - само сока, ноември 2019 г.

В съшото време в Норилск, Русия.

Богат еврейски бизнесмен се спуска по стръмен склон с такси, когато шофьорът ненадейно

заявява:

- Спирачките се повредиха!

При тези думи евреинът изкрещява:

- Спри брояча, веднагааа!!!

***

Те са образцово семейство от пернишко село. Той обикновен катаджия, тя - доячка. Различни професии, но един и същ е принципа.

***

Ако след работа не ви е до секс значи работата ви задоволява напълно!

***

А той, за да ѝ докаже любовта си, изкачи най-високите върхове, преплува най-дълбоките води, отиде до най-непознатите места... А тя го напусна, защото вечно го нямаше в къщи...

***

От книгата за похвали и предложения в ресторант:

- "Храната беше божествена, цената... безбожна!"

На тази дата: 27 ноември 1919 г. Стамболийски подписва Ньойския договор и чупи писалката

Погромът, който се нанася на България в Първата световна война, безмилостно е документиран и узаконен на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой.

Защо точно там и защо точно на датата 27 ноември? Малко наши съвременници знаят, че в селището Ньой до Париж някога е роден крал Балдуин, чийто кръстоносен поход е спрян решително от българския цар Калоян. Балдуин е пленен и затворен в Царевец. А защо на 27 ноември? На тази дата през 1885 г. българският пряпорец се развява на сградата на кметството в град Пирот. С което се ознаменува победоносният край на Сръбско-българската война ­ втори нашественик, разбит в българските земи. Така на 27 ноември 1919 година в предградието на Париж Ньой сюр Сен т.нар. победители от Антантата не само режат като с балтия късове от снагата на майка България, но намират начин допълнително да се изгаврят с достойнството на българската делегация.

От 18 януари 1919 г. до август 1920 г. в Париж е свикана конференция със задача да изработи мирните договори с всяка една победена страна. Главните “миротворци” са Жорж Клемансо, министър-председател на Франция, Лойд Джордж, премиер на Великобритания и Виктор Емануел Орландо ­ италианския премиер-министър, сменен от лятото на 1919 г. от Томазо Титони. Така заедно с президента на САЩ Удро Уилсън на проточилата се над година и половина мирна конференция се решаваха съдбините на Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България.

В началото българската делегация се води от премиера Теодор Теодоров. Тя пристига в Париж след осемдневно пътуване с влак и веднага е настанена в замъка „Мадрид”, където остава през следващите два месеца, без да є е разрешено да излизат оттам. Едва на 19 септември българската делегация е поканена в Министерството на външните работи. Председателят Жорж Клемансо връчва на нашите представители проекто-договора. На България се дава срок от 25 дни за представяне на писмени възражения. Делегацията ни се връща в България и в началото на октомври министър-председателят Теодоров подава оставка. Начело на новия коалиционен кабинет застава Александър Стамболийски.

На 12 ноември Александър Стамболийски заминава с нова делегация за Париж. Той, заедно с бившия министър Венелин Ганев и Михаил Сарафов, са натоварени от правителството да подпишат мирния договор. Определена е датата - 27 ноември, а мястото е кметството на предградието Ньой сюр Сен, където е настанена българската делегация. Отношението на французите към българските държавници е било като към военнопленници.

Ето как в българската преса от онова време се описва церемонията: „ Днес в 10 часа и 45 минути сутринта се подписа в празничната зала на Ньойското кметство договорът за мир между България и съюзените и сдружени сили. Г-н Стамболийски, приближавайки се с твърди стъпки до масата, на която бе поставен договорът, сложи подписа си върху него, както и върху протокола за изпълнение на договора, протокола за подписването и конвенцията между България и Гърция за свободната емиграция на малцинствата. Церемонията продължи 25 минути, след което г-н Клемансо вдигна заседанието. Когато излизаше председателят на българската делегация, войските му отдадоха военни почести.” Свидетели на подписването твърдят, че след като полага подписа си, Александър Стамболийски символично чупи писалката на две.

С Ньойския договор България губи територия в размер на повече от 11 хил.кв.км. Западните покрайнини с Цариброд и редица села в Кулско, Трънско, Босилеградско, Кюстендилско и половин Струмишка околия са предадени на Сърбия. Западна Тракия от Места до Марица е предоставена под управлението на Съглашението и в нея първоначално се настанява Франция. Малко по-късно обаче под натиска на Англия, областта е включена в пределите на Гърция. Губим излаза на Бяло море, отнета ни е Южна Добруджа в полза на Румъния.

България е задължена да премахне задължителната военна служба и да се задоволи с 20 хил. полиция и 10 хил. митничари, горска стража и др. Останалото оръжие трябва да бъде предадено на Съглашението. Под формата на репарации за срок от 37 години трябва да бъде изплатена огромната сума от 2,5 млрд. златни френски франка. На балканските съседи трябва да бъдат предадени определени квоти добитък, храни, въглища. И още, и още. Над 5 години мините в Перник изнасят въглищата в Сърбия като репарации.

Въпреки унизителните клаузи в договора сърби, гърци и румънци не изпълняват и малкото текстове, които защитават етническото българско население ­ над 2 млн. остават по родните си места, но вече в присвоени територии от нашите съседи. В следващите 20 години над българите във Вардарска и Егейска Македония, както и в Южна Добруджа е упражнен тотален терор и денационализация.

 

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Докато се радваха и танцуваха на терена, футболистите на Камерун, без да искат повикаха дъжд...

***

- Каква е тая бутилка?

- Да полеем покупката!

- Какво си купил?

- Тази бутилка!

***

- В случай, че на гръцката салата ѝ е изтекъл срока, може ли да се преименува на древногръцка?

***

Пепеляшка като видя колко е грозен принца, си събу обувките и си тръгна към 10-10 и нещо...

***

С наближаването на фирмените банкети всички часове за интимна епилация са изчерпани!!! После мъжете били виновни...

На тази дата: 26 ноември 1959 г. Че Гевара е назначен за шеф на националната банка на Куба

1959 г. Ернесто Че Гевара е назначен за председател на националната банка на Куба. Той е един от ръководителите на Кубинската революция.

Че Гевара става свидетел на концентрираната политическа власт в ръцете на Фидел Кастро. Зараждат се нови антикомунистически движения и протести, които заплашват да свалят режима на Кастро. На 7 октомври Ернесто Гевара е назначен за ръководител на Индустриалния департамент към Кубинския национален институт за аграрни реформи, а на 26 ноември за председател на Националната банка на Куба.

След завземане на властта в Куба през 1959 г. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.

Любопитен факт е, че смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

- Как се казваш?

- Вълко Лесичков.

- Откъде си?

- От село Мечка.

- Баси нищо човешко нема в тебе бе...

***

Някои хора стават доктори и адвокати, а аз oт 18 минути се опитвам да отворя един шамфъстък.

***

Две баби разговарят:

- Днес в парламента, ще разискват закона за гей браковете.

- Те пък тия депутати само за себе си мислят!

***

Най-накрая спах 8 часа. Отне ми само 4 дни...

***

- Кой ден от седмицата е най-тежък за чиновника?

- Понеделник, защото трябва да откъсне не един, а два листа от календара.

На тази дата: 25 ноември 1982 г. Сергей Антонов е арестуван за атентата срещу Йоан Павел II

1982 г. служителят на БГА „Балкан” в Рим - Сергей Антонов, е арестуван от италианските власти по обвинение за участие в подготовката на атентата срещу Йоан Павел II. Антонов прекарва в ареста над четири години.

Покушението срещу Йоан Павел II е извършено от турския гражданин Мехмед Али Агджа на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър” във Ватикана. Докато излиза на площада папата е прострелян четири пъти и претърпява загуба на голямо количество кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд.

По това време Сергей Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация „Балкан” в Рим. Той е задържан от италианската полиция по обвинение в съучастие на атентатора Агджа, който посочва като свои съучастници още двама българи - Желю Василев и Тодор Айвазов, които са служители на посолството на България в Италия, но към този момент се намират в София.

Следствието, към което той е привлечен, продължава две години и половина. Процесът започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 г. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. Освободен е поради липса на доказателства. Завръща се в България на 1 април 1986 г. Здравето му обаче е съсипано. Известно време продължава да работи на куриерска длъжност в авиокомпания „Балкан”, след което е пенсиониран по болест.

Любопитен факт е, че по молба на папата Агджа е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор, където да лежи за извършеното от него убийство на турски журналист за което е осъден в родината си. Впоследствие е освободен.

Вицове - само сока, ноември 2019 г.

Скъпи дядо Коледа, тук има 240 депутата дето много папкат, слушат и спинкат, моля те вземи ги в Лапландия и не ги връщай тук!

***

Все повече българи могат да се похвалят, че са спали с по красива жена от мис България.

***

Легализирайте простотуцията! Че се утрепаха да се правят на миски, плеймейтки, певици и на кво ли не.

***

С един приятел дегустрираме вино, ракия, луканки и суджук по домовете. Разполагаме със собствен транспорт!

***

Трезвен шофьор хвана пиян катаджия с подкуп.

На тази дата: 24 ноември 1966 г. в Братислава катастрофира български самолет, загиват всичките 82 души

1966 г. при излитане от летището в Братислава катастрофира български самолет Ил-18Б, летящ по линия LZ101 от София за Източен Берлин. Това е една от най-тежките авиационни катастрофи на българските авиолинии, в която загиват всичките 82 души на борда - 8-членният екипаж и 74 пътници.

В салона има пасажери от 12 страни: България, Унгария, Чехословакия, Германия, Бразилия, Чили, Аржентина, Хондурас, Япония, Великобритания, Швейцария и Тунис. Сред пътниците е българската оперна прима Катя Попова, посланикът на България в Източна Германия о.з. ген. Иван Бъчваров и известният хондураски писател и публицист Рамон Амая Амадор.

Полет LZ101 излита от Будапеща в 11.46 ч. По време на полета метеорологичните условия в Прага се влошават. Командирът Любомир Антонов решава да ползва резервното летище „Иванка” в Братислава (дн. „M. Р. Щефаник”) и каца там в 11.58 ч. Към 15.30 ч. времето в Прага се подобрява и Антонов се приготвя да продължи полета. Предполетна беседа с него провежда метеорологът на летище Братислава Ян Попелени, който осведомява командира да очаква средна до силна турбулентност над Малките Карпати - хълмове на северозапад от Братислава.

Към 16.10 ч. пътниците са приети в самолета и в 16.20 ч. Антонов получава разрешение да рулира и излети по свой избор от писта 04 или писта 31. Той избира писта 31, която е в посока към Малките Карпати. Командирът получава разрешение за излитане и нареждане след излитането да завие надясно до курс към радиофар Нитра и оттам над Бърно на път за Прага на височина 5100 м. Междувременно от летището излита Ил-14 на Чехословашките авиолинии. За да се запази разделение между по-бавния Ил-14 и по-бързия Ил-18, на Антонов е наредено да не надвишава височина 300 м до по-нататъшно нареждане.

Ил-18 излита в 16.28 ч. в почти пълна тъмнина. Излитането е наблюдавано от ръководителя на полети Ярослав Вадович, според който то е нормално. Около две минути след излитането самолетът катастрофира на 8 км от летището в местността Сакракопец в полите на Малките Карпати, недалеч от братиславския район Рача, на височина 288 м над равнището на летателното поле. Машината се удря в заснежения терен в праволинеен полет със скорост от порядъка на 500 км/ч и с двигатели на пълна мощност. Избухва интензивен пожар, който спира доста бързо, главно защото останките и горивото са разпръснати върху голяма площ.

Три дни местната милиция (полиция), чехословашката държавна сигурност и курсанти от братиславското военноинженерно училище претърсват района около местопроизшествието. Това изисква снемането на снежен слой дебел между 30 и 50 см. Открити са останките на 74 от 82-мата души на борда, като са пренесени в Братислава за идентифициране. Установено е, че всички жертви са загинали моментално поради множествени наранявания по време на сблъскването.

Разследването се извършва от чехословашка комисия, ръководена от главния инспектор по въздухоплаването Ян Дворжак. Отделно е свикана и българска комисия, ръководена от председателя на Държавната контролна комисия Нинко Стефанов.

Българската страна смята, че ръководителите на полети в кулата и сектор „подход” са пренебрегнали задълженията си, като са разрешили на по-бавен самолет (Ил-14) да излети преди по-бързия Ил-18 и са задали опасна височина на LZ101, като не са го следели на радар. Чехословашката страна обаче смята, че екипажът не е владеел достатъчно добър английски, поради което не е изпълнен докрай разпоредения завой след излитане. На свой ред чехословашките следователи са обвинени от българските в разпространяване на слухове, че екипажът на LZ101 консумирал алкохол, изчаквайки в Братислава.

Докладът заключава, че причината за катастрофата не може да се определи ясно от установените факти. Най-вероятно, тя се свежда до недооценяване на теренните и метеорологични условия от екипажа, последвано от самолетоводене, неподобаващо на тези условия.