На 4 януари 1790 г. вечерта при буря потъва в река Сена
френският бриг (двумачтов платноход) „Телемак” (Тelemaque). Според някои
информации заедно с него на дъното отиват и съкровищата на Мария-Антоанета,
оценявани на 1,2 млн. британски лири.
Надвечер 150-тонният кораб навлиза в устието на Сена откъм
Париж с почти спуснати платна. Появяват се облаци, вятърът се усилва.
Крайбрежните улици на градчето Кийбеф опустяват. В реката излизат вълни.
Капитан Андре Каминю (36 г.) посреща митничарите в черни
плащове на борда: „Бригът е зафрахтован от руански търговци за доставка на
товар в Лондон. Бих ви помолил, господа, по-скоро да направите огледа. Екипажът
е дяволски изморен...”
Отговарят му, че е по-добре огледът да се отложи за сутринта
– станало е късно, пък и зюд-вестът (югозападният вятър) набира сила.
Измореният капитан Каминю охотно се съгласява.
Само след няколко часа ураганен вятър вдига тежки вълни в
Сена. Срещайки се с течението на реката, те образуват мощни водовъртежи.
„Телемак” се откъсва от котвата си и поема към небитието. Малкият екипаж успява
да се добере до близкия бряг.
Събитието е регистрирано единствено от дребни чиновници в
министерството и веднага е забравено. Още повече, че няма жертви. По онова
време всички погледи са отправени към революцията в Париж. След две години
въстаналият народ сваля монархията, а през януари 1793 г. са екзекутирани Луи
ХVІ и Мария-Антоанета.
След смъртта на кралицата в Париж упорито започват да се
ширят слухове за приказни съкровища, които тя уж искала тайно да изнесе в
Англия. Френските вестници пишат, че в края на 1789 г. Мария-Антоанета доверила
изпращането в Лондон на всички семейни скъпоценности на капитана на „Телемак”
Андре Каминю, изпълнявал и преди деликатни поръчения на кралицата.
Уж по нейни указания златните посуда, чаши, кожени торби с
елмази и рубини, а също така 2,5 млн. златни луидора под охрана на предани
офицери от кралската гвардия тайно са изнесени в Руан, където готов ги очаква
„Телемак”.
Тук са докарани и съкровищата на няколко аристократични
семейства и абатства във Франция. Вестниците твърдят, че в Руан в подземията на
замъка на един от приближените на краля се слага злато и сребро в специално
изготвени бъчонки. Те са заливани с катран и са товарени на „Телемак”.
Версията на французите е подхваната и от англичаните. В
лондонски вестници се появяват разкази на бивши моряци и офицери на „Телемак”,
потвърждаващи наличието на съкровища на брига. За тях заговарят дори в Конвента
и трибуналът започва разследване.
Разпитан е бившият изповедник на краля, който признава, че
веднъж е станал неволен свидетел на разговор между Луи ХVІ и Мария-Антоанета.
Ставало дума за някакъв морски съд, на който да се изпратят съкровищата в
Англия.
Следователите успяват да издирят и бъчваря. Според него през
есента на 1789 г. получава поръчка от непознат господин да изработи няколко
десетки бъчонки. Възложителят обяснил, че с тях ще се изпраща в Англия катран.
В края на декември господинът си взел стоката, а след няколко дни бъчварят
видял как на пристанището товарят бъчонките на брига „Телемак”.
Накрая митническите чиновници в Кийбеф също си спомнят, че в
ураганната януарска вечер почти едновременно с „Телемак” в пристанището влиза
още една шхуна. А сутринта, след гибелта на брига, по време на огледа й е
открит скрит в товара й сребърен сервиз с герб на кралското семейство. Той е
конфискуван, но разследване не е правено.
Получената от трибунала информация не може да остави
Конвента равнодушен към слуховете за погребаните съкровища на дъното на Сена.
От Шербур срочно заминават група инженери с над 300 работници и моряци, за да
извадят потъналия бриг. Скоро е открит двумачтов кораб, но никой не може със
сигурност да каже дали е „Телемак”, тъй като този участък на реката е гробище
за много плавателни съдове.
Издигането на потъналия кораб е без резултат. След 3 месеца
безплодна работа експедицията се завръща в Шербур.
Когато през 1815 г. е извършена втората реставрация на
монархията, Луи ХVІІІ веднага заповядва да бъде изваден„Телемак”. Този факт
става още едно сериозно доказателство, че на брига действително са се намирали
съкровищата на кралското семейство.
Отново от Шербур в Кийбеф заминава експедиция. След няколко
месеца обаче и тя прекратява работа.
Във Франция обаче вече никой не се съмнява, че потъналият
кораб „Телемак” е хранилище на несметни богатства. Компании и частни лица
непрекъснато предлагат на правителството своите услуги по вдигане на съда.
През август 1837 г. морското министерство на Франция издава
3-годишен лиценз на инженерната компания от Хавър „Магри и Дейвид” за
издигането на „Телемак”. В случай на успех само една пета част остава за
предприемачите, при това 10% задължително се жертват във фонда на
моряците-инвалиди.
Трите години не дават резултат. Към 65 000 похарчени франка
се добавят многобройни дългове. След доста колебания шефът на фирмата Магри се
отказва от участие в предприятието. Неговият съдружник Дейвид проявява
по-голяма настойчивост. Вземайки от няколко банки кредит, той продължава срока
на лиценза с още 3 години.
Дейвид привлича младия английски инженер Тейлър, който пък
възнамерява да извади „Телемак” със силата на прилива. С помощта на различни
приспособления корпусът на потъналия кораб е оплетен с множество вериги. При
отлива техните краища се закрепват на цяла флотилия плоскодънни лодки.
Предполага се, че приливът ще издигне лодките и заедно с тях ще изтръгне от
тинестото дъно „Телемак”. Още първите опити завършват без успех. Веригите се
късат като конци, а бригът остава на мястото си. През август 1841 г. Дейвид
официално оповестява прекратяване на работата.
Обаче тогава Тейлър неочаквано развива бурна дейност. Той
изтърква праговете на вестникарски редакции, излиза на събрания на акционерите
на големи и малки компании, като навсякъде уверява, че работата трябва да
продължи. Тейлър се позовава на изрезки от стари вестници, преписи от
следствени дела на трибунала, нотариално заверени свидетелства на очевидци и
описания на ефективни технически проекти са издигане на кораба.
Година след краха на фирмата „Магри и Дейвид”, на Тейлър се
удава да събере 200 000 франка капитал и да започне да осъществява замисъла си.
Той увеличава броя на плоскодънните лодки, поръчва по-здрави вериги и
конструира нови крепежни устройства. Всички опити обаче завършват по еднакъв
начин: надолу по течението на Сена плават останки от лодки със скъсани вериги,
а заедно с тях отплават парите на компанията.
Акционерите искат прекратяване на финансирането на
безнадеждното предприятие и представяне на отчет за извършената работа. Тейлър
събира акционерите. Той отваря лондонски вестник и с вълнение чете малка
бележка. В нея се съобщава, че поданиците на британската кралица Виктор Юго и
неговият син искат своята част от наследството в съкровището на борда на
„Телемак”, тъй като са родственици на един от абатите, чиито скъпоценности са
натоварени на брига.
Преди акционерите да се опомнят, Тейлър слага на масата
няколко златни монети: „Намерени са в плитчините. Златни луидори.”
Доводът е съкрушителен. Решено е работата да продължи.
Акционерите обаче тайно наемат детективи да проверят заявленията на инженера.
Става ясно, че Виктор Юго и синът му никога не са имали роднини във Франция. За
сметка на това са добре познати с роднините на Тейлър, които са обезпокоени от
бележката във вестника.
Детективите също така установяват, че златните монети от
времето на Луи ХVІ са купени от инженера от антиквари с пари на образуваната
компания. Назрява голям скандал. Чувствайки приближаването му, през декември
1843 г. Тейлър се скрива, оставяйки 28 000 франка неизплатени дългове.
Нашумялата авантюра на английския инженер задълго охлажда
ентусиазма на любителите на леки печалби. В продължение на 90 г. не са правени
никакви опити за изваждането на „Телемак”. Едва през 1933 г. парижките вестници
отново започват да печатат съобщения, че към съкровището на потъналия бриг
проявяват интерес мнозина френски и чужди фирми.
След две години морското министерство на Франция обявява, че
фирмите могат да подадат официални молби за вдигане на „Телемак”. Изучавайки
материалните и технически възможности на предприемачите, през май 1938 г.
министерството дава 3-годишен лиценз на най-сериозния претендент. Само след
месец водолази преброждат дъното на Сена и скоро откриват дълбоко заседнал в тинята
кораб, чийто корпус е опасан с вериги.
Намерената около него корабна камбана с буквата „Т” и пет
медни канделабри от ХVІІІ век потвърждават, че именно този бриг се е опитвал да
издигне Тейлър.
През септември от Париж за Кийбеф се отправя ешелон с
оборудване и снаряжение. Мощни помпи на плаващи кранове към края на годината
изчистват кораба от тинята. В началото на април 1939 г. го закачат на понтони и
го издигат на повърхността.
В този ден стотици журналисти, учени и просто любопитни се
тълпят по крайбрежната улица на Кийбеф, за да видят с очите си това
знаменателно събитие. На френската борса пада цената на златото, бижутерите
предвкусват търгове за скъпоценности от съкровището на кралското семейство.
На 4 април са отворени първите бъчвички, изследват се
металическите предмети, но не е намерена нито една златна монета или ювелирно
изделие.
Когато преминава първото чувство на разочарование, настъпва
време за чудене и предположения. Изведнъж си спомнят, че в този район на Сена
преди няколко години неизвестна фирма е извършвала водолазни работи – възможно
е тогава бригът да е „почистен”. Мнозина се съмняват, че е вдигнат именно
„Телемак”. Трети издигат интересната версия, че съкровището всъщност е натоварено
на друг кораб, а слуховете за „Телемак” са разпространявани умишлено, за да се
скрие истината.
