1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с
18-та поправка на Американската конституция и забранява производството,
продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.
Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността -
контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението
всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира
нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става
Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на
уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на
внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.
От времето на забраната в историята са останали редица
интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос
Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството.
Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след
многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е
оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.
Докато законът е в действие има истински бум на разходките с
кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който
корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите
се отдават на алкохолно опиянение.
Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия
режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко
наивно продават затворите си.
Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла
Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от
1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите
му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под
формата на рушвети.
Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал,
води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на
новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото
недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17
часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в
този момент, е питие!”.
