Вангелия
(Ванга) Пандева Гущерова, известна като Баба Ванга, Леля Ванга, Петричката
врачка или Ванга гледачката е българска ясновидка, на която приживе е
приписвана способността да вижда съдбата на всеки човек, който я посещава, и че
е притежавала дарба да предсказва бъдещето.
Родена е на 31 януари 1911 г. в Струмица в семейството на
активиста на ВМОРО Пандо Сурчев. Майка ѝ умира, докато тя е невръстно дете, а
баща ѝ е мобилизиран в българската армия през Първата световна война. През този
период живее под надзора на съседите си. В детството си Ванга била обикновено
момиче и не проявявала никакви особености. Обичала да си играе на лечение и
предписвала на приятелите си разни „лечебни“ треви. Бащата се жени повторно, а
дъщерята помага в домакинската работа.
През 1923 г. баща ѝ Пандо Сурчев със семейството си отишъл
за малко да живеят в неговото родно Ново село, тъй като в Струмица изпаднал в
крайна бедност. Там на 12-годишна възраст Ванга загубва зрението си вследствие
на внезапна буря, при която е грабната от силен вятър и по-късно, след дълго
търсене бива открита, затрупана с камъни и пръст в една нива. От 1925 г. живее
в дом за слепи, където прекарва три години. След смъртта на втората си майка,
Ванга се прибира вкъщи, за да се грижи за по-малките си братя и сестри.
Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности.
Твърди се, че помогнала на баща си да намери овца, открадната от стадото, което
той пасял, като точно описва двора, в който била скрита. Ванга казала, че
видяла всичко на сън. Става известна през годините на Втората световна война.
Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да
ги успокои или да им каже къде се намират лобните им места.
Приписваните ѝ необичайни способности Ванга обяснява с
присъствието около нея на особени невидими същества, чийто произход не може да
обясни. Споделя и за съществуването на извънземни раси, които били населявали и
Земята.
През последните години от живота си тя финансира
построяването на параклиса „Св. Петка Българска“ в местността Рупите, Петричко.
Конкретният проект и изографисването (недовършено) са дело на Светлин Русев.
Поради неканоничност параклисът не е осветен от БПЦ, затова за него се говори
просто като за „храм“, без да се уточнява на коя религия.
Ванга умира на 11 август 1996 година.
На тържествената сесия на Общинския съвет в Петрич на 27
октомври 2012 година, проведена по повод 100-годишнината от освобождението на
града от османска власт, на Ванга посмъртно е присъдено званието Почетен
гражданин на Петрич.
Сред най-популярните твърдения, приписвани на Ванга, са
смъртта на цар Борис III, разпадането на Чехословакия и на Съветския съюз,
връщането на Симеон Сакскобургготски, но не като цар, потъването на
подводницата „Курск“ и атентатите от 11 септември 2001. Тези предсказания
изведнъж излизат на бял свят, едва след като събитията са се случили, но няма
никакви доказателства те да са съществували преди това. В повечето случаи
неясната формулировка на „предсказанията“ дава възможност на поддръжниците на
Ванга да правят двояки тълкувания, нагаждайки казаното към наистина случилото
се.
Рядко се говори за неизпълнените предсказания на Ванга,
което е показателно за неоправданата склонност да им се вярва безусловно.
Пример е приписваното на Ванга несбъднато предсказание, че през 2011 година „в
резултат на ядрените оръжия в северното полукълбо няма да остане нищо живо.
Затова мюсюлманите ще започнат война срещу всички европейци, обвинявайки ги за
унищожението“
Проведени изследвания на феномена Ванга
През 1966 г. на Държавния научноизследователски институт по
сугестология (основан и ръководен от проф. Георги Лозанов) е възложено да
изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни
проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите показват, че на
70% от хората Ванга познава миналото, настоящето и бъдещето.
Според авторите на самото проучване обаче, възникналата шумна
обществена дискусия е попречила тези резултати да бъдат потвърдени (или
отхвърлени) чрез използването на по-прецизна и надеждна методология, която да
елиминира въздействието на странични фактори.
Освен това, според авторите
остава отворен и въпроса какви са причините за наблюдаваните резултати – ако те
бъдат приети за достоверни – като се дискутират и характерните в подобни случаи
задаване на въпроси, съдържащи част от отговора, незабележимо за събеседниците
„подпитване“ и т.н. Най-сетне, авторите отбелязват, че не одобряват
„лековерността на хората, които се стичат пред дома на Ванга“, както и
заключават за пореден път, че е необходимо далеч по-задълбочено и обстойно
научно изследване.
