Чикатило е разстрелян с изстрел в тила на 14 февруари 1994
г.
Съдебният процес срещу него се състои на 14 април 1992 г.
Въпреки неговото странно и смущаващо поведение, съдът намира, че той е в
състояние да издържи процеса. На процеса Чикатило казва: „Аз съм грешка на
природата, един обезумял звяр!“.
Андрей Романович Чикатило е съветски сериен убиец, роден в
Украинска съветска социалистическа република, известен като „Канибала от
Ростов“. Той е роден на 16 октомври 1936 г. и разстрелян на 14 февруари 1994 г.
Чикатило е обвинен за убийството и изнасилването на 53 души, предимно деца, в
Руската СФСР за периода от 1978 до 1990 г.
Процесът приключва през юли и присъдата е
отложена за 15 октомври, когато той е намерен за виновен за извършването на 52
от 53-те убийства, и е осъден на смърт за всяко едно престъпление.
Детство
Чикатило е роден през 1936 г. в украинското село Яблочное с
признаци за хидроцефалия. До 12-годишна възраст страда от напикаване, заради
което е бит често от майка си. През 1943 г. се ражда сестра му. Детето явно е
от друг баща, тъй като бащата Роман Чикатило по времето на зачатието е на
фронта. 1944 г. Чикатило става ученик първи клас. През 1946 г. той не излиза от
вкъщи от страх да не бъде хванат и изяден – майка му му разказва, че по време
на глада по-големият му брат Степан е бил отвлечен и изяден. Има и версия на
събитията, според която самите родители са изяли Степан. Впоследствие не са
намерени никакви документи за раждането и смъртта на Степан. Чикатило се
справял добре в училище, но се провалил на изпита за прием в Московския
университет. След като завършил военна служба през 1960 г., той се преместил в
Родионово-Несветаевски и работил там като телефонен инженер. През 1963 г. се
жени и има син (Юрий 1969) и дъщеря (Людмила 1965). През 1971 г. получава
научна степен в областта на литературата посредством задочни курсове, и става
учител в Новошахтинск. Той бил беден учител, но останал на тази длъжност,
местейки се от училище в училище, тъй като постоянно постъпвали оплаквания за
неприлични опити за физическо насилие. През 1973 г. умира майка му.
Начало на убийствата
През 1978 г. се премества в Шахти и извършва първото си
сериозно престъпление. На 22 декември 1978 г. той изнасилва и убива 9-годишното
момиченце Елена Закотнова. Въпреки че доказателствата сочат връзка между
Чикатило и убийството, погрешно е арестуван Александър Кравченко и по-късно
даден под съд. Той е накаран да направи самопризнания чрез мъчения и е
екзекутиран заради убийството. Чикатило губи своята учителска работа през 1981
г. и започва работа в местна фирма.
Той не убива отново до 1981 г., но през 1982 г. жертвите са
седем. Чикатило създава свой собствен стил, като говори по автобусни спирки и
жп гари с избягали от дома деца или млади скитници, примамвайки ги да дойдат с
него в близката гора, където обикновено жертвите намират смъртта си. През 1983
г. Чикатило не убива до юни, но до началото на септември умъртвява 4 души.
6 тела от общо 14 били намерени и московската милиция решава
да се намеси. В Ростов на Дон бил изпратен екип, воден от майор Михаил Фетисов,
който трябвало да води разследването. Фетисов съсредоточил разследването в
района около Шахти и назначил Виктор Бураков, съдебен лаборант химик, за главен
следовател в тази област. Разследването се концентрирало върху умствено
неуравновесените и известните на него сексуални престъпници, като започнало
бавно и постепенно да ги залавя и изключва от списък на заподозрените.
Милицията разширява периметъра на своето разследване все повече и повече. Взети
са интервюта от над 150 000 души и впоследствие са съхранени в архиви, докато
най-накрая милицията не се отказва от този подход. През 1984 г. жертвите
наброяват 15. Решено е да се усилят мерките – да се увеличи броят на патрулите
и да се разположат цивилни милиционери на много обществени транспортни спирки.
Арест и освобождаване
Чикатило е разпознат, защото се държи подозрително на една
автобусна спирка в Ростов. Той е арестуван и задържан. Установено е, че той е
заподозрян за други престъпления, което юридически дава право на следователите
да го задържат за неопределен срок от време. Разкрито е съмнителното минало на
Чикатило, но то не било достатъчно, за да го осъдят за убийствата. Все пак той
е признат за виновен и осъден на една година. Освободен е през декември 1984
г., след като е прекарал три месеца в затвора.
Следващи убийства и преследване
Чикатило си намира нова работа в Новочеркаск, но стои в
сянка. Той не убива скоро никого, докато през август 1985 г. не умъртвява две
жени в два отделни случая. Не се знае да е убивал отново до май 1987 г., когато
убива младо момче. Той убива отново в Запорожие през юли и в Ленинград през септември.
Замиращото разследване е подновено в средата на 1985 г.,
когато Иса Костоев е назначен да води случая. Убийствата около Ростов са
проучени обстойно за втори път и отново започва поредица от разпити на
сексуалните престъпници в района. През декември 1985 г. милицията отново
засилва охраната по жп гарите около Ростов. Чикатило е в течение на
разследването и предвидливо се въздържа от престъпната си дейност.
През 1987 г. Чикатило подновява убийствата, като обикновено
ги извършва далеч от околностите на Ростов. Той убива една жена в Красний Сулин
през април, като убива още 8 души през същата година, включително две жертви в
Шахти. Отново има дълга пауза, докато Чикатило не възобновява своята дейност,
убивайки седем момчета и две жени между януари и ноември 1990 г. Откриването на
едно от телата близо до спирката в горското стопанство кара милицията да повиши
бдителността си и да увеличи патрулите. На 6 ноември Чикатило убива и осакатява
Света Коростик. Когато се връща от гората, той е спрян от милицията, но после е
пуснат да си ходи. На 20 ноември 1990 г., след като поведението на Чикатило
буди подозрение у милицията, по заповед на инспектор Иса Костоев той е
арестуван. Между 30 ноември и 5 декември Чикатило се признава за виновен и
описва петдесет и шест изнасилвания и убийства, извършени от него. Той
признава, че е пиел от кръвта на жертвите си и е изяждал части от тях.
