"Таралеж" - /Създадено ноември 2012/ Всекидневно множество актуална информация. Политика, коментари. 🇺🇦
неделя, 23 февруари 2020 г.
На тази дата: 23 февруари 1905 г. създават първия „Ротари” клуб
Пол Харис създател на Ротари клуб. |
1905 г. в Чикаго адвокатът Пол Харис и трима други
бизнесмени създават първия „Ротари” клуб. С днешна дата могъщата организация
има претенцията да събира на едно място лидери, които доброволно отдават
времето и уменията си, за да служат на своите общности и света.
Във вечерта на 23 февруари 1905 г. никой от участниците в
първата ротари сбирка не е толкова смел в мечтите си. Пресилена е дори думата
„сбирка” за неформалната среща на четирима приятели в офиса на един от тях.
Домакин е минният инженер Густавус Лоер. Карето се събира по идея на адвоката
Пол Пърси Харис. Останалите участници в срещата са търговецът на въглища
Силвестър Шийл и Хирам Шори - предприемач от шивашкия бизнес. Идеята е сбирките
им да стават всяка седмица, а членовете да се редуват като домакини. Мотор на
движението е Пол Харис.
В началото на 90-те години на 19 в. Харис завършва право, но
вместо да се озове в адвокатска кантора, той тръгва на пътешествия. През
следващите пет „скитнически” години подхваща какво ли не - репортер в „Сан
Франциско Кроникъл”, актьор, играч на борсата, каубой, берач на грозде, пътуващ
търговец на мрамор и гранит, нощна смяна в хотел. През 1896 г. Пол Харис вече е
в Чикаго и подхваща адвокатска практика. Чувства се самотен, защото няма
познати извън работата си. Един ден негов клиент го кани на вечеря. След
хапването двамата тръгват на разходка и домакинът запознава Пол с всички
търговци в квартала. В този момент на Харис му хрумва идеята за създаване на
общност от бизнесмени, основана на приятелството и помощта. Години по-късно
клубовете са факт.
През 1910 г. Ротари свиква първия си конгрес в Чикаго и
шестнадесетте съществуващи тогава клуба се обединяват като Национална асоциация
на Ротари клубовете. Първият клуб извън границите на САЩ е основан в Канада
през 1911 г. С това Ротари става международен. По-късно същата година е
създаден клуб и в Лондон. Веднъж преминало Атлантика, движението бързо се
разраства, в резултат на което на конгреса в Минесота, през 1912 г.
организацията вече се нарича Международна асоциация на клубовете Ротари и
по-късно през 1922 г. името й е съкратено на Ротари интернешънъл.
Първият Ротари клуб в страна, в която не се говори
английски, е сформиран през 1916 г. в Хавана, Куба. Ротари става наистина
световна организация след 1920 г., когато движението достига до Южна и
Централна Америка, Африка, Австралия и Азия.
Вицове - само сока, февруари 2020 г.
- Коя е най-запомнящата се фраза, която са ти казвали след секс?
- “Айде да
те видя друг път дали ще крадеш!”
***
Всеки
джентълмен трябва да има неизчерпаем запас от комплименти за една дама... в
случай, че му свършат парите.
***
Да се знае!
Спорът между двама мъже се казва дискурс, между две жени - диспут, а между мъж
и жена - дебати.
***
Един
намерил вълшебната лампа. Потъркал я, и отвътре излязъл дух.
- Ще ти
изпълня три желания!
- Искам
много пари!
- Готово.
- Искам
много жени!
- Готово.
- Искам още
три желания!
- Ааа, не,
един дух може да изпълни само три желания!
- Добре
тогава, искам още духове!
***
Гледам един на спирката, от половин час си държи телефона на
ухото, но не говори. Викам си:
- Тоя сигурно се кара с жена си...
събота, 22 февруари 2020 г.
На тази дата: 22 февруари 1848 г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция
1848
г. с антиправителствен митинг в Париж започва Френската революция. В
следствие избухва въстание, което продължава до 24 февруари. Това е
началото на Френската буржоазно-демократическа революция.
Юлската монархия е свалена и е обявена Втора република. Създадено е
временно правителство, което въвежда всеобщо избирателно право, свобода
на словото и на печата.Френската революция от 1848 г. е част от
революциите в Европа през пролетта на 1848 г., които засягат почти целия
континент с изключение на Англия, Русия и Османската империя.
Политическите промени във Франция в края на 40-те години на 19 в. са
предшествани от криза, която първо засяга хранителните продукти и
заплашва страната от глад. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като
се наводнява долината на р.Лоара и се повишава рязко цената на житото, а
в същото време се появява и болест по картофите.
Общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно
влошават положението на народа. Фалират 4762 фирми, промишленото
производство спада с 50%, а „парижката промишленост” е парализирана 70%.
Особено са тежки последиците от кризата за работниците. Крайно
недоволна е и дребната и средната буржоазия, дори някои едри
промишленици и търговци. Всички те искат реформи и се обръщат към
правителството и парламента с петиции.
Френското правителство купува храни от чужбина срещу злато, но
покупателната способност на французите е слаба. Безработицата засяга
цели отрасли - строителство, металургия, мини. Кулминацията на кризата е
през 1847-1849 г., когато засяга банките.
Крал Луи-Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за
няколко месеца снабдяването с храни се нормализира, но не отчита, че
натрупаното обществено недоволство е много силно. Опозицията издига
искания за провеждането на избирателна и парламентарна реформа.
Управляващата класа гледа с презрение на исканията.
За 22 февруари в 12-и район на Париж е насрочена демонстрация в защита
свободата на събранията, правителството я забранява. Въпреки това
сутринта работници, студенти и занаятчии независимо от проливния дъжд
излизат на демонстрация. Кралят изпраща срещу тях войска. Стават
сблъсквания. Демонстрантите започват да се въоръжават и да строят
барикади. Националната гвардия съчувства на народа и не оказала подкрепа
на правителството.
На следващата вечер близо до сградата на Министерството на външните
работи войската открива огън по невъоръжените демонстранти: 52 души са
убити, мнозина са ранени. Крал Луи-Филип е принуден да приеме оставката
на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1512 барикади и
започва народно въстание, организирано от членове на тайните
републикански дружества. В Париж са разпространени възвания, които
призовавали народа да продължи борбата. Като овладяват двореца,
въстаниците изгарят кралския трон и след това нахлуват в двореца, където
заседавала Камарата на депутатите, с викове: „Долу регентството! Долу
Камарата! Да живее републиката!”.
Вицове - само сока, февруари 2020 г.
– Ало.
– Искам
веднага да занесете всички отчети в 23-ти кабинет! – запенил се някой.
– И що пък
точно аз да го свърша?! – попитал с безразличие чиновникът.
– Ти знаеш
ли с кого разговаряш, бе?! – онзи, тотално кипнал.
– Не…
– С шефа на
фирмата! Само да щракна с пръсти и си изхвръкнал!
– А ти
знаеш ли с кого разговаряш?
– Не.
– Ми, що си
не еб*ш майката тогава?!
***
Със
сигурност, логото на Apple е измислено от българин. Спомнете си нашенската
поговорка:
- К'во мое
да изедем,че изедем; к'во не мое, че наапем!
***
- Разбра ли, че Пешо напусна фирмата?
- И къде е отишъл?
- В гей-клуб. Казва, че парите са повече, а те е*ат
по-малко!
***
– Жена ми
разбра за съседката!
– Как така
разбра?
– Папагала
ме издаде, неговата мама!
–
Разказвай...
– Ми, дойде
съседката в нас за сол и той като я видя и вика „О, бейби, тук ли си? Сега ще
ти скъсам прасковката!"
***
Жените
сполучливо пазят тайни! В група... От по 40 човека.
петък, 21 февруари 2020 г.
На тази дата: 21 февруари 1848 г. Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват „Комунистическия манифест”
1848 г. немските философи Карл Маркс и Фридрих Енгелс
публикуват „Комунистическия манифест”. Трудът им е считан за едно от
най-значимите политически философски произведения. Текстът на манифеста нито
веднъж не е претърпявал корекции.
След смъртта на Маркс, Енгелс отдава голяма част от времето
си, за да довърши редакцията на Маркс на „Капиталът”.
В предговора към немското издание на Манифеста от 1883 г.
Енгелс заявява, че произведението е дело основно на Маркс. В произведението
Маркс изказва твърдения относно Втория Райх и възможността от евентуална война
на народите. В своите тези немският философ доказва чрез неопровержими доводи,
че пролетариатът в своята същност е по-скоро едно твърдение, отколкото
исторически факт.
През 40-те години на 19 в. класовата борба между
пролетариата и буржоазията излиза на първи план в най-развитите страни на
Европа. От 1845 до 1848 г. Енгелс и Маркс живеят в Брюксел и прекарват
по-голямата част от времето си в организиране на германските работници в града.
Малко след пристигането си, те се свързват и се присъединяват към нелегалната
немска комунистическа лига. Комунистическата лига е приемник на старата Лига на
справедливостта, основана през 1837 г., но наскоро разпусната. Тя е
международно общество на пролетарските революционери с клонове в различни
европейски градове и има контакти с нелегалната конспиративна организация на
Луи Огюст Бланки. Макар много от членовете да са имигранти, някои от новите
сътрудници са белгийци.
Комунистическата лига възлага на Маркс и Енгелс да напишат
брошура, която обяснява принципите на комунизма. Така се ражда Манифест на
комунистическата партия. За първи път е публикуван на 21 февруари 1848 г. Той
завършва с крилатата фраза: „Нека управляващите класи треперят пред
комунистическата революция. Пролетариатът няма какво да загуби, освен своите
вериги. Те ще спечелят света... пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Самата програма съдържа 10 точки: Експроприация на землената
собственост и използване на доходите от земята за покриване на държавните
разходи; Висок прогресивен данък; Отмяна на правото на наследяване; Конфискация
на имуществото на всички емигранти и метежници; Централизация на кредитирането
в ръцете на държавата посредством национална банка с държавен капитал и с
изключителен монопол; Централизация на всички транспортни средства в ръцете на
държавата; Увеличаване на броя на държавните фабрики, оръдия на производство,
разчистване и подобрения на земята по общ план; Еднакви задължения на труда за
всички, учреждаване на промишлени армии, особено за земеделие; Съединяване на
земеделието с промишлеността, съдействие за постепенното отстраняване на
различията между градовете и селата; Обществено и безплатно възпитание за
всички деца. Премахване на труда във фабриките на децата в съвременната му
форма.
Вицове - само сока, февруари 2020 г.
Шотландия |
***
Ако на
етикета на часовник пише "С него можете да плувате", да знаете, че
могат да плуват САМО тези, които могат и без часовника!
***
Ако закрият
уикипедията, в България няма да остане безплатно образование!
***
- Защо
посред нощ мъжете стават от леглото?
- 31%
отиват до тоалетната.
- 12%
отиват до хладилника.
- 57% си
отиват в къщи.
***
Значи,
имало е случаи, да псувам без да шофирам. Ама да шофирам без да псувам, такъв
случай нямам...
четвъртък, 20 февруари 2020 г.
На тази дата: 20 февруари 1901 г. Лев Толстой е отлъчен от Руската православна църква
1901 г. руският писател Лев Толстой е отлъчен от Руската
православна църква. Наказанието го застига заради романа му „Възкресение”. Религиозно-социалните
му съчинения са забранени в Русия и се печатат в Англия и Швейцария.
Любопитен факт е, че на 82 години напуска имението си поради
несъгласие с жена си, която не приема завещанието на Толстой относно правата
над литературните и религиозните му съчинения, които се предоставят
безвъзмездно на всекиго, който желае да ги издава, т.е. на цялото човечество.
Умира в къщата на началника на малката жп гара Астапово на 20 ноември 1910 г.
По онова време писателят е на 73 години. Душата му търси
покой, но не го намира в православието и Толстой търси други пътища. Не крие,
че не се уповава на църковната институция, а единствената му опора са вярата и
съзнанието му за съществуване на разумен, но непознаваем Бог, който е вложил в
човешките сърца божествени качества - милосърдие, жертвоготовност, доброта. А
Църквата е разгневена, защото Лев Николаевич дръзва да покаже лицемерието на
псевдохристиянството и бруталното насилие на държавата - неща, които е
„здравословно” да бъдат премълчавани.
Днес възгледите на Толстой са наречени от изследователите
„толстоизъм”, а последователите му - толстоисти. Заради тези възгледи обаче
вече 113 години Църквата не отменя отлъчването на писателя.
Любопитен факт е, че в дневницит на Толстой е документирано
желанието му да създаде нова религия. На преклонна възраст пък писателят
създава секта и пише „Евангелие от Толстой”, в което главен обект на нападките
му е Православната църква.
Романът му „Възкресение” е издаден през 1899 г. Хонорарът от
романа Толстой дарява за спасяването на духоборите, които са преследвана
религиозна секта в Русия. Възгледите на сектата са близки до толстоизма.
Романът отразява религиозния светоглед на Толстой,
проектиран върху обществения живот в Русия в края на 19 в. Главният герой княз
Нехлюдов претърпява нравствен катарзис, който настъпва при обзелото го чувство
за вина при срещата му с Маслова - подсъдима проститутка, която като девойка е
била съблазнена от княза и изоставена. Личната вина на Нехлюдов го принуждава
да осъзнае не само своя безнравствен живот, но и изкуствения лицемерен и
паразитен живот на богатите, били те държавни служители или частни търговци.
Нехлюдов достига до Бога, разбиран като нравствен закон, заложен в човека.
Изпълнението на този закон е смисълът на живота.
Но този смисъл те противопоставя на реалния свят, в който
няма място за нравствени хора. В реалния свят господстват лицемерната
псевдохристиянска вяра и бруталното насилие на държавата,на които слугуват
всички хора от страх да не изгубят живота си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)