Вицове - само сока, април 2020 г.

- Защо в психиатрията болните ги държат разделени?

- За да не направят правителство!

***

Докато ти си със семейството в карантина, някой спи с твоята любовница!

***

Сайт за запознанства

Момиче поства описание:

- Висока - когато съм на токчета.

- Добра - когато не ме ядосваш.

- Умна - когато не задаваш тъпи въпроси.

Първи коментар:

- Красива - докато не светнеш лампата.

***

3 април – Световен ден на тези, които схващат шегата мааааалко по-бавно.

***

Ако все още се чудите кога ще е КУКУВО лято - тази година ще е.

На тази дата: 2 април 1972 г. Чарли Чаплин се завръща в САЩ за първи път, откакто е обявен за комунист

1972 г. актьорът Чарли Чаплин се завръща в САЩ за първи път, откакто е обявен за комунист по време на Маккартизма. Чаплин не е бил любимец на американските власти, особено на консерваторите и нерядко си е навличал гнева заради сатиричните си роли в киното - достатъчно прозрачни, за да могат зрителите да разпознаят в тях конкретни хора от тогавашното време. За 40 години живот в САЩ Чаплин така и не получава американско гражданство. Положението се утежнява, когато в края на 1940-те години идва маккартизмът. Дотогава вече ФБР разполагало с досие от 2000 страници за Чаплин.

Преди няколко години Националният архив на Великобритания разсекрети досието на Чарли Чаплин, от което стана ясно, че актьорът е бил под наблюдение от контраразузнаването МИ-5 по молба на ФБР, което го подозирало във връзки с комунистите.

През 1952 г., когато комикът отива в Лондон за премиерата на фирма си „Светлините на рампата”, не може да се върне в САЩ, тъй като под натиска на ФБР имиграционните служби не го пускат отново в страната. Чаплин заминава за Швейцария, където живее до смъртта си през 1977 г. Само веднъж за този период - именно през 1972 г., той посещава САЩ, за да получи почетния си „Оскар”.

От публикуваните сега документи става ясно, че преди и след забраната за влизане на Чаплин в САЩ американските и британските спецслужби активно са си сътрудничели в търсенето на компромат за комика. Работата им обаче не оправдала очакванията. Така например през есента на 1952 г. агент на МИ-5 предал на американските си колеги думи на Чаплин, произнесени от него десетилетие по-рано по време на заседание на комитет за американско-съветската дружба, че „в комунизма има много хубави неща и ние може да вземем доброто и да се откажем от лошото”.

Разсекретените материали показват ролята, която е изиграл в живота на Чаплин писателят Джордж Оруел, автор на антиутопиите „1984”. Оказва се, че малко преди смъртта си Оруел е предал на познат от МИ-5 списък с 35 души, които той считал за „лакеи на комунистите” и сред тях било името на Чарли Чаплин. Подозренията срещу актьора били подхранвани и от познанството му с кинокритика Айвор Монтегю, който се оказал агент на съветските служби. По тази връзка обаче е открита само една телеграма до Чаплин, в която кинокритикът изказва съжаление, че не може да го посрещне в Лондон. В крайна сметка контраразузнавачите били принудени да признаят, че Чарли Чаплин не представлява заплаха за сигурността на САЩ и Великобритания.

Самият Чаплин винаги е отричал да има нещо общо с комунизма. „Аз съм либерал, мен винаги ме е вълнувал проблемът със световния мир, но това не значи, че се интересувам от комунизма. Не са ми нужни никакви организации за прикритие, аз винаги действам от свое име”, заявил комикът през 1948 г. по време на събеседване в имиграционните служби на САЩ.

Вицове - само сока, април 2020 г.

След петнайстото почистване на екрана на смартфона със спирт, той проговори на руски и поиска кисели краставички...

***

Викаха му Верото, защото винаги се справяше със загорелите мръсотии...

***

Не ми се излиза. Аз така или иначе не харесвам хора. Просто ме дразни, че е забранено.

***

Баба от село ще прати на внуците картофи, яйца, месо, туршия. Баба от София ще прати... много поздрави...

***

Семеен скандал:

- Трай си, ти си последна дупка на кавала.

- Той ще ми каже на мен, последният кавал на дупката.

На тази дата: 1 април празнуваме Денят на шегата!

Денят на шегата се празнува в различни страни по света на 1 април всяка година. Денят на шегата не е официален празник, но е спечелил широка популярност и се празнува като ден, в който много хора се шегуват и разказват забавни небивалици на своите приятели, семейство, учители, съседи и колеги.

Съществуват различни версии за произхода на деня на шегата.

Една от версиите за началото на традицията да се шегуваме е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.

Ден на шегата/лъжата празнуват и в други страни по света, макар и не винаги точно на 1 април.

На 28 декември в Испания празнуват „Денят на невинните”. Според католическата църква това е денят,
в който по заповед на цар Ирод са избити всички деца до две години, родени в древна Юдея, за да се премахне току-що роденият Исус от Назарет.

На същата дата в Испания се чества „Денят на шегата”. По обичай на този ден се правят шеги от всякакъв род. Внимавайте да не изпиете едно солено кафе, защото това е традиция в Испания. В Мексико тази дата също се е превърнала в истинска фиеста. Помнете, че на тази дата в Мексико не се дава нищо назаем - пари, бижута, книги. В Перу можете да видите десетки хора, които се разхождат по улиците с хартиени надписи на гърба, които веднага превръщат човек в обект на подигравки.

На този ден по традиция медиите публикуват неверни информации, които читателите трябва да открият. На следващия ден вестниците и телевизиите разкриват кои новини са били истина и кои лъжа.

В други страни, които не са испаноговорещи, този ден се нарича „Ден на лъжата” и се чества на 1 април. В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд. Всеки, който се пошегува в друго време от деня получава псевдонима „Априлски глупчо”.

Във Франция, Ирландия, Италия, Южна Корея, Япония, Русия, Германия, Канада и САЩ шегата властва през целия ден. Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Празникът се нарича „Сиздах Бедар” или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че Първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.

Във Франция празникът се нарича „Априлска риба”. На този ден французите се опитват да закачат хартиена риба на гърба на жертвата, без да бъдат забелязани. Подобна шега се прави и в Италия.

Според фламандския обичай децата заключват своите родители и ги пускат само, когато те обещаят да им дадат лакомство. На този ден по времето на династията Чосон в Корея било позволено царското семейство и придворните да се шегуват помежду си. Това бил първият снежен ден от годината. Хората се замеряли със снежни топки и после давали фалшиви оправдания. Уцеленият със снежна топка се смятал за „губещ” и трябвало да изпълни едно желание на човека, замерил го със сняг.

В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки. Дори държавните институции си позволяват да лъжат, а важната работа се отлага за друг ден. В Шотландия 1 април е ден на кукувицата, тъй като там птицата е символ на глупостта.

В Дания „Денят на лъжата” идва с месец закъснение - 1 май и е известен като „Майска котка”. Датчаните много рядко празнуват на този ден. В Германия и Австрия считат 1 април за нещастен ден, а родените на този ден за хора без късмет.

В България от стари времена се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем или нас да ни излъжат до обяд на този ден. Закачките са незлобливи и не целят да засегнат никого. Още от най-стари времена по българските земи народните названия на този месец са свързани с „лъжовността” на времето. Денят на шегата и на лъжата е на особена почит в столицата на хумора – Габрово. На тази дата през 1972 г. е създаден Домът на хумора, а габровският хумор е пословичен.

Шеги правени  на 1 април

Шведското бране на спагети през 1957 година

Уважаваното шоу за новини „Панорама” по BBC обявява, че благодарение на мекия климат шведските фермери се наслаждавали на добра реколта от спагети. Много хора се обадили в BBC, за да разберат как да си отгледат свое собствено спагетено дърво. Дипломатичният отговор бил: „поставете спагети в консерва от доматен сок и се надявайте.”

Плачещият Ленин

През годините безброй икони и статуи на Дева Мария са ронили сълзи по чудотворен начин, но на 1 април 1995 година това прави статуята на Ленин в италианското градче Кавриаго. Разположено на 70 км северозападно от Болоня, в район, доминиран по традиция от левицата, Кавриаго се гордее със своята статуя на Ленин още от началото на 20-те години на миналия век.

Огромната тълпа, събрала се пред статуята, вижда как по бронзовото лице на вожда на световния пролетариат се стичат сълзи с млечнобял цвят. Множеството остава на площада (който между другото се нарича Пиаца Ленин) в продължение на часове, преди да стане ясно, че това е първоаприлска пакост на местни шегаджии.

Намалена гравитация

На 1 април 1976 г. британският астроном Патрик Мур заявява по Би Би Си Радио 2, че в 9,47 ч ще станат свидетели на изключително рядко астрономическо явление - планетата Плутон ще мине зад Юпитер и ще породи гравитационна аномалия, вследствие на която земното притегляне ще отслабне.

Мур уведомил слушателите, че ако точно в този момент подскочат във въздуха, ще изпитат неподозирана лекота. В 9,48 стотици хора вече звънели в радиото, за да съобщят, че те са изпитали необикновеното усещане. Една жена дори заявила, че тя и нейните приятелки се издигнали над фотьойлите си и левитирали във въздуха.

Няколко идеи за първоаприлски шеги

1. Вземете телефона на колегата и му променете езика. На китайски, например.

2. Сменете кафето за кафе-машината с безкофеиново.

3. Разменете табелите на мъжката и женската тоалетна, ако си имате табели, защото ние нямаме.

4. Добавете оцветител към млякото за кафето. Например с цвят зелен.

5. Сложете паста за зъби в слепени бисквитки, вместо крем и почерпете колегите.

6. Донесете си няколко ката дрехи на работа и си ги сменяйте на всеки час, все едно нищо странно не се случва.

7. Сменете картинката на десктопа на някой колега.

8. Покрийте капака на тоалетната чиния с фолио. каквото и да покриете с фолио, няма да сбъркате.

9. Оставете бележка на колата на някой колега, в която се извинявате за това, че сте го блъснали (без да е имало катастрофа). Например "Петров, съжалявам много за смазания ти десен фар.".

10. Направете конферентна връзка по скайп с двама колеги, но не казвайте нищо, само ги слушайте.

11. Сложете лак за нокти на химикалката на колегата, така че тя няма да може да пише.

12. Пуснете обява за къщата или колата на някой приятел в сайт за продажба на къщи или автомобили.

13. Сложете будилник в спалнята на някой приятел и го нагласете да звъни в 3 през нощта.

14. Отвийте слушалката на душа и сложете кубче пилешки бульон в нея, после я сложете пак на душа.

15. Разменете чекмеджетата на бюрото на някой колега.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Зайци в Арктика

Това лято по плажовете вместо царевица и гевреци ще продават маски и дезинфектанти...

***

Продавам куче, родено през февруари 2020, на 20 000 км.

***

В българските телевизии 18+ означава, че филмът е показван повече от 18 пъти.

***

Това лято ще ви молят, да вземете 5 шезлонга с чадъри, за 2 лева!

***

Тази година баловете ОНЛАЙН ли ще са?

На тази дата: 31 март 1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара

1967 г. Джими Хендрикс изгаря за първи път своята китара в лондонската зала „Астория”. По-късно е заведен в болница заради изгаряния по ръцете. Заради нанесените щети на сценичното оборудване, получава предупреждение от управителите на „Ранк Тиатър” да „смекчи” сценичното си изпълнение.

На 5 септември 2008 г. прочутата китара Fender Stratocaster беше продадена за 280 000 паунда. Тони Гарланд, човек от охраната, разчистил обгорялата китара от сцената и я занесъл в гаража на родителите си, където тя прекарала следващите 40 години. Въпреки че Джими Хендрикс става известен с практиката си да изгаря китарите по време на изпълнение, инструментът бил смятан за безследно изчезнал, докато братовчеда на Гарланд не се натъкнал случайно на него.

Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на починалия брат на баща му.

Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори стиска ръце с Литъл Ричард, който гостува в квартала му. След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-ти парашутен скок.

След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. През 1966 г., Джими сформира своя група - Jimmy James and the Blue Flames и се установява в Ню Йорк. В този период се запознава и свири с много музиканти, между които е и Франк Запа.

Докато се подвизава в Ню Йорк се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс - Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.

Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Първият сингъл на Джими е вариант на песента „Hey Joe”, стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс, която по това време е „стандарт“ за рок-групите.

Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „Purple Haze” и „The Wind Cries Mary”, които заедно с „Hey Joe” са хитове в Топ 10 класацията. Първият албум на групата излиза през 1967 г. „Are You Experienced?” е съчетание между мелодични балади като „The Wind Cries Mary”, поп-рок - „Fire”, психеделик - „Third Stone from the Sun” (вдъхновено от сериала „Стар Трек”) и блус „Red House”.

Същата година Хендрикс участва в Monterey Pop Festival, където дебютира пред американска публика. Впечатляващото му представяне е запечатано във филма на Д.А. Пенбейкър „Monterey Pop” - по време на изпълнението на „Wild Thing”, той отново запалва китарата си и изумява публиката. Това става запазена част от концертите му. Изгорената и счупена Stratocaster, с която той свири на Miami Pop Festival през 1968 г., е подарена на Франк Запа, който я поправя и свири на нея в периода 1970-1980 г.

Любопитен факт е, че през кариерата си на музикант, Хендрикс е притежавал различни китари, включително и един Gibson Flying V, която той оцветява с психиделични рисунки. Все пак китарата, която най-вече е свързана с неговото име е Fender Stratocaster или „Strat”. Той купува първия си Strat около 1965 г. и използва преимуществено тази марка китари.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Плеймейките започнаха да си търсят шофьори на камиони, защото футболистите ги удари кризата!!!

***

9.00 часа.

- Къде си мило?

- В Лидъл....

- Ти, май ме излъга за годините си?

***

Мъжете искат секс всеки ден, докато не срещнат жена, която иска секс всеки ден!

***

Легендата гласи, че някога младите в събота вечер са ходили на дискотека...

***

Днес времето се затопли и плъзнаха едни пет хилядарки по улиците...

На тази дата: 30 март 1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация

1944 г. София е бомбардирана от англо-американската авиация. Около 450 американски тежки бомбардировача и 50 британски бомбардировача нападат София. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби. Разрушени са 3357 сгради. Жертвите са 139, а ранените са стотици.

Първият масиран въздушен удар след началото на Втората световна война срещу българската столица е нанесен на 14 ноември 1943 г. В него вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл”, Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг”. Въздушнопредупредителната служба подава късно тревога за 3/6 орляк и той излита, когато противникът е вече над София. При този въздушен бои на българска територия не е намерен свален противников самолет, но Радио Кайро съобщава за един незавърнал се в базата си самолет.

Вторият удар по София е нанесен на 24.11.1943 г. В него участват 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър” и 40 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. До края на 1943 г. следват още две нападения. Новата 1944 г. започва за софиянци с тревога за ново въздушно нападение. Само падналата гъста мъгла спасява София от планирана бомбардировка на 4 януари. Долетелите противникови бомбардировачи не успяват да открият целите.

Но само след няколко дни - на 10 януари, българската столица е подложена на първия от замислените комбинирани дневно-нощни удари на англоамериканската авиация, който поставя началото на найтежките изпитания за гражданите и средствата за противовъздушна отбрана.

За първи път над София се появяват четиримоторните бомбардировачи „Боинг” Б-17 „Флайинг Фортрес” („Летяща Крепост”), като техният брой е 143, а на „Либърейтърите” - 37. Те се охраняват от 100 „Лайтнинг”-а. Срещу тях излитат 23 ,Девоатин”-а от 2/6 изтребителен орляк и 16 Ме-109Г от 3/6 изтребителен орляк. След тази бомбардировка англичаните извършват нови четири нощни удара по София: на 16 март с 50 самолета, на 17 март с 25 самолета, на 24 март с 40 самолета и на 29 март с около 40 Де Хавиланд „Москито”. При всички тези нападения градът е отбраняван само от противовъздушната артилерия, защото българската авиация не разполага е нощни изтребители.

В нощта на 29 срещу 30 март 1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над София. То е осъществено от 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел” и Хендли Пейдж „Халифакс”, които се охраняват от около 150 изтребителя П-38 „Лайтнинг”. На този ден българските летци изтребители свалят четири бомбардировача, повредени са девет. Свалени са и три изтребителя П-38 „Лайтнинг”.

Последната бомбардировка над София се извършва на 17 април 1944 г. Противовъздушната артилерия участва в отразяването на удара с всичките си 12 тежки батареи. В този въздушен бой българските изтребители понасят най-големите загуби за цялата война. Това се дължи на обстоятелството, че те за първи път участват във въздушна битка с едномоторните изтребители П-51 „Мустанг”. По силует последните много приличат на месершмитите и нашите летци в началото на боя ги смятат за свои. Някои от тях даже ги приканват с разклащане на крилете да се приближат.

Когато се открива грешката, е твърде късно. Загиват общо шестима пилоти.

След тази дата София не е повече бомбардирана. Поставената цел от англоамериканците излизането на България от войната, не е постигната. Сега усилията на съюзническата авиация се насочват срещу румънския петролен център при Плоещ.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Кралят на Тайланд се самоизолира с 20 жени 

в германските Алпи.

Дубай, Малдиви - евтино! Ако си гъзар, заведи я в парка срещу 5000 лева!

***

Икономиката спря и сто и петдесет хиляди държавни служители останаха само на едната заплата...

***

Мутафчийски е единственият мъж, който успя да вкара цяла България в леглото...

***

Най-сетне държавата МРЪДНА НАПРЕД с един час...

***

Жените се влюбват средно по седем пъти в годината. Шест от тях в... обувки...

На тази дата: 29 март 1848 г. Ниагарският водопад спира да тече

На днешната дата през 1848 г. се случва нещо наистина удивително - Ниагарският водопад спира да тече за почти 40 часа! По това време той вече е туристическа атракция. Настъпва паника.

Какъв е резултатът от това? Коритото на реката пресъхва, рибите умират, костенурките започват да щъкат наоколо, а хората – колкото смели, толкова и глупави – започват да кръстосват дъното и да събират оръжия, байонети и томахавки, за да ги превърнат в сувенири.

Каква е причината за подобно неочаквано събитие? Теологическите обяснения, разбира се, започват да надделяват над здравия разум. 

Дали това не е божествено възмездие за греховете на САЩ? Хиляди хора започват да посещават специални служби в църквите. Те се молят водите да започнат да падат отново, а светът – да продължи както обикновено. Някои дори искат опрощение на греховете си, тъй като смятат, че наближава Денят на страшния съд.

Какво е обяснението? Мощен югозападен вихър избутва огромни късове от замръзнала езерна вода в северозападния край на езерото Ери, блокирайки по този начин притока на вода към река Ниагара. Чак през нощта на 31 март срещу 1 април водопадът потича отново.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Ето защо в Русия не излизат по балконите да пеят

По данни на Националния Статистически Институт жизненото равнище на нашите съграждани се е повишило три пъти!

Нашите съграждани са пожелали да останат анонимни...

***

Пресконференция:

- Ядете ли зеленчуци?

- Да.

- Какви зеленчуци ядете?

- Лук.

- Лук??? Ама само лук, без нищо ли?

- Не, бе, момиче, в кюфтетата!

***

Сбих се с жена си - тя искаше да изнесе кошчето с боклука а днес е мой ред да се разходя на улицата.

***

- Какво, ще облечеш за Великден?

- Пижама, на агънца!

***

Видиш калинка или пеперудка - радваш им се... Видиш хлебарка или паяче - бам с чехъла... И после външността нямала значение!

На тази дата: 28 март 845 г. Париж е опустошен при нападение на викингите

845 г. Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани от Рагнар Лодброк.

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс.

Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен на местното племе паризии. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне.

Рагнар Лодброк е легендарен датски герой, представител на династията Инглинги. Любопитен факт е, че действителни доказателства за неговото съществуване няма. Известен е предимно от древноскандинавски легенди и саги. Ако е съществувал, е живял през 9-ти век и е бил един от най-великите военни водачи на Дания. Едно от събитията, които му се приписват е именно завземането на Париж през 845 г.

Името „Лодброк” (Лодброук) означава „кожени гащи”. Според историята това прозвище той добива след битка с дракон, в която той е облякъл в панталон и риза, напоени с катран, за да се предпази от отровата на дракона. Според легендите той попада в плен при друга битка и след това умира от мъчителна смърт в затвора. Неговите синове отмъщават за неговата смърт.

Слабостта на Каролингите - френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет - граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Още от Х в. Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII в. с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града - неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на 14 в., Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През 17 в. градът е столица на най-мощната европейска държава.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Вчера 23-ма души са глобени по 5000 лева за разходка
в Морската градина на Варна.

Въпрос на родител:
- И защо трябваше да се прави дистанционно обучение от вкъщи? Не можеше ли да ги затворим в училището...

***

Толкова лошо време дойде, че и таксиметровите шофьори не знаят как ще се оправи държавата.

***

Какъв кошмар! - казал Стивън Кинг...

***

Не знам болниците колко ще са пълни след още 1 седмица, но съм сигурна че лудниците ще бият рекорда!

***

Скъпи татковци! Значи, когато ви пише учителката и ви каже "снимайте го", има предвид домашното на детето!

Варна, момент от деня: Централната част пак се напълни с хора

Днешна проверка на Таралеж показа, че към 11 часа в центъра на града имаше доста хора.

Явно вече хората започнаха, със стоплянето на времето, да пренебрегват призива за ограничаване на излизанията.

Шишковата градинка

Пред Бюрото по труда имаше голямо количество хора. 

Пред офисите:

На тази дата: 27 март 1973 г. Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар” заради правата на индианците

1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар”, в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът „взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.

В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание”. Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за „Оскар” за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма „На кея”.

Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него.

Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм „Кръстникът”. Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори „Оскар” на актьора.

На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в „Кръстникът”. Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата „Мис Американски вампир”, спечелена в конкурс две години по-рано.

Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема „Оскар”-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците.

Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на „Кръстникът” Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с „Оскар”-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично.

Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи.

За самия Марлон Брандо този „бойкотиран Оскар” е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан „На кея”. Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Прибрахме се от супермаркета, свалихме маските и гледам... тоя мъж не е моя!

***

Вече никой не пие кафето с Гала, всички го пият с Генерала!

***

Заредих дизел за 1.47 лв, но няма да ви кажа къде, защото видях какво направихте с тоалетната хартия!

***

Готвя грандиозно пътешествие! Ел Дивана, Сан Кухнино, Коста Де Балкония, Лос Леглотос и Ла Ротонда Де Кенефа...

***

За да минава времето, си купих 300 пакета бекон. Мисля да сглобя прасето...

На тази дата: 26 март 1841 г. българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора

Обвинен в неподчинение, през 1841 година той е заточен в Света гора. Остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.  

През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.  През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.

Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия.

За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир.

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

Вицове - само сока, март 2020 г.

В бъдещето, в тестовете по история на света ще има подвеждащ въпрос:

- "През коя година се провеждат олимпийските игри Токио 2020?"

***

- Жена ми ходи по цял ден из къщи, както майка я е родила...

- Гола ли?!

- Не... Крещейки...

***

Чета заглавието "Спират валежите от сняг"... в първия момент реших, че е по заповед на щаба.

***

А бе, къде изчезнаха всичките ония реклами "Печелете по XX лева на месец само като си седите вкъщи?"

***

Откакто даваха "Робинята Изаура" по първа програма, такова мъртвило не помня по улиците!

Варна, момент от деня

Красотата на бурното море

Иначе в центъра на града имаше леко раздвижване на хора около 12 часа.

На тази дата: 25 март 1909 г. Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства

1909 г. в Русия Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства. Мистериозната мадам е жена на неопределена възраст и със загадъчна биография.

През 1879 г. тя създал в Русия „агенция”, която предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже срещу съответното заплащане. Историята разказва, че мадам Попова убила около 300 мъже, много от тях със собствените си ръце, с отрова или огнестрелно оръжие. Така натрупала значително състояние. Накрая обаче в една от нейните клиентки се пробудила съвестта и я издала на полицията.

Екзекутирана е чрез разстрел през 1909 г.

Мъжете напълно заслужено държат първенството в класацията за най-жестоки престъпления още от зората на човечеството, но жените също не са нежните цвята, така енергично възпявани от ренесансовите поети и това често си личи в днешното общество. Преди да се гмурнем дълбоко в „пленителния“ феномен на Черните вдовици, заслужава си да хвърлим бърз поглед върху нарастващата женска роля в света на жестоките престъпления.

От 70-те години насам се наблюдава тревожно увеличаване – 138 процента – на жестоките престъпления, извършени от жени. Макар, сравнен с мъжкото насилие, техният процент да е малък (15% на 85%), фактът, че бройката се вдига така стремглаво, говори, че нещо се променя в обществото.

Класификация на жените убийци

През 1991 година Ерик Хики разделя жените серийни убийци на две отделни групи: Черни вдовици (които, с две думи, се омъжват с една единствена цел: да убият съпруга си за финансова изгода) и Ангели на смъртта (милостиви убийци, които убиват хора, за които се грижат – например, бебета, майки, баби – за да получат власт и, може би, внимание). Но през 90-те години спектърът на жените убийци се разширява и последователите на Хики допълват неговия списък, добавяйки още категории. През 1998 година книгата на С. Л. Келехър „Най-рядко убийство“ разделя вселената на многократните жени убийци на девет категории:

Черни вдовици

Ангели на смъртта

Сексуални хищници

Убийци отмъстителки

Убийци за изгода

Партньорки

Със съмнителна вменяемост

С неясна мотивация

Неразкрити престъпления

Бевърли Алит

Ангелите на смъртта се виждат като Бог и преследват онези, които, според тяхната преценка, вече са белязани от смъртта – болните или възрастни хора, поверени на грижите им. Техните оръжия са или химикали, като летална инжекция с калий, или задушаване с възглавница – и двете трудни за проследяване. Класически пример за Ангел на смъртта е един случай от Грантам, Англия. През 1991 година 23-годишната медицинска сестра Бевърли Алит убива поне 4 деца и инжектира над 20 други с калий или инсулин, с намерението да ги убие. Тя е осъдена през 1993 година и излежава 13 доживотни присъди.

Айлийн Уорнос

Сексуалните хищници, както подсказва името им, са водени от сексуалните си фантазии. Айлийн Уорнос, една от шепата жени, които попадат в тази  категория, убива най-малко 7 мъже в периода 1989-90 година. Тя правела с тях секс за пари, след което ги напълвала с куршуми и се изпарявала с колите и личните им вещи. Уорнос е осъдена на смърт през 1992 година. Спорен е въпросът дали наистина сексуалните фантазии имат някакво място в мотивацията на Уорнос. Съществуват доказателства, че отмъщението, омразата й към мъжете и кражбата са имали много по-силно влияние над постъпките й. Освен това нейните хомосексуални предпочитания още повече разбиват теорията, че тя е убивала мъже, водена от някакви сексуални фантазии.

Убийците отмъстителки обикновено са водени от някаква мания. Омраза, любов или ревност са най-честите фактори. Те са също толкова редки като Сексуалните хищници, но веднъж предизвикани, са способни на всичко. Макар много от жените убийци обикновено да са по-млади – средната възраст е между средата на 20-те и началото на 30-те им години – Марта Уайс от Охайо извършва престъпленията си на 40-годишна възраст. Когато старата мома най-сетне намерила истинската си любов, тя не можела да си намери място от щастие. Но семейството й се противопоставило на избора й, както и нейният пастор, тъй като годеникът й бил доста по-млад от нея. За отмъщение тя нахранила трима от семейството си със смъртоносна доза цианид и подпалила църквата. Когато била задържана и престъпленията й се разчули, пресата я кръстила „Американската лейди Борджия“ на името на скандално прочутата италианска отровителка. Уайс казала на съдията, че дяволът я бил накарал да го стори, но, тъй като нямало как да хване дявола, щатът Охайо хвърлил цялата вина върху нея и я заключил до края на живота й.

Убийците за изгода убиват стриктно и само за пари; те извършват убийства като „наемници“. Докато еднакво алчните Черни вдовици избират сами жертвите си (приятели и роднини) и сами извършват убийствата си, Убийците за изгода убиват за други срещу заплащане – обикновено за ревниви съпруги, които искат да видят мъжете си на два метра под земята. Тъй като са „мълчаливи свидетели“, техните кариери могат да продължат с години. Например руската „тиха“ професионалистка мадам Алекс Попова. Нейното първо убийство се случва през 1879 година и впоследствие наемницата убива около 300 мъже – съпрузи и любовници на нещастни жени – докато не била заловена и екзекутирана чрез разстрел през 1909 година.

Партньорките идват в най-различни форми и окраски и съставляват две-трети от цялото документирано войнство на жените убийци. Съществуват три вида партньорски групи. Най-преобладаващата сред тях е дуетът „мъж-жена“: в повечето случаи те не са нищо друго, освен търсещи силни преживявания любовници. Втората най-често срещана група е тимът „жена-жена“. И накрая идва „семейството убийци“, състоящо се от трима или повече души, сплотени от общата си страст към смъртта.

По-горе споменахме, че жената сериен убиец обикновено избягва кървавите бани; но това е само когато действа самостоятелно. Това правило не винаги важи, когато е в партньорство с някой друг, особено с мъж, който мисли вместо нея.

Когато 24-годишната Синтия Кофман се съюзява с Джеймс Грегъри Марлоу през 1986 година, основната им дейност се състояла в обири и удушаване на жертвите. В крайна сметка двамата били осъдени на смърт за убийствата на четири жени. Четиридесет години преди това закръглената Марта Бек и нейният дребен и незначителен любовник Рей Фернандез застрелват, удавят или удушават с връв най-малко дузина невинни жени, преди да бъдат екзекутирани в затвора Синг Синг през 1951 година.

Отборите „жена-жена“ са склонни да следват по-познатия модел на убийство чрез финес. Любовниците лесбийки Гвендолин Греъм и Катрин Мей Ууд, и двете медицински сестри, задушили петима възрастни пациенти в старчески дом в Гранд Рапидс щата Мичиган през 1987 година. През 80-те години Мария Грубер, Ирене Лидолф, Степания Майер и Валтранд Вагнер заедно или поотделно убиват с летална инжекция повече от 200 пациенти, поверени на грижите им, във виенската болница „Линц“ в Австрия.

При „семейните отбори“ един човек, обикновено мъж, който се провъзгласява за гуру или мислител на групата, ръководи останалите. Тези групи обикновено действат импулсивно по няколко определени модела. Никой не илюстрира по-жестоко подобен съюз от Семейство Менсън, което убива ритуално холивудската актриса Шарън Тейт през 60-те години.

Последните три класификации на жените серийни убийци не са толкова ясно очертани.

Начело на категорията Съмнителна вменяемост стоят шепа жени, които успяват да се спасят от екзекуция, пледирайки за невменяемост. Джийн Уебър отървава въжето през 1908 година, след като е заподозряна в удушаването на децата си. Тя убедила съдебните заседатели, че й хлопа дъската и била изпратена в лудница. Обесила се собственоръчно в килията си през 1910 година.

Втората група от този жанр се състои от малък брой жени, чиято вина е несъмнена, но мотивите им остават неизяснени. Одри Мари Хили е най-известният такъв случай. Убивайки трима членове на своето семейство, тя би могла да бъде сложена в категорията Черни вдовици, ако мотивите й бяха по-ясни. Но Хили изглежда не се стремяла към финансова изгода и не спечелила нищо от убийствата. Всичко, което доказвали уликите, е че тази нормална на вид 42-годишна домакиня от щата Алабама отстранявала близките си един след друг в продължение на четири години. Хили отравяла жертвите си, но нито тя, нито нейните обвинители, могли да разгадаят причината.

Накрая на дългия списък с жени серийни убийци се мъдрят няколко Неразкрити случаи, за които се подозира, че са дело на жени – но властите не разполагат със солиден заподозрян или мотив. Сред тях са убийствата в болница „Принц Джордж“ в щата Мериленд, извършени в периода 1984-85 година. Някой инжектирал калий в системите на пациентите в интензивното отделение, убивайки ги моментално. Когато властите най-накрая притиснали един заподозрян (жена), прокуратурата сметнала, че тя е невинна и я освободили.

Всички тези безсърдечни жени са хладнокръвни убийци. Но никой не изобразява жената убиец по-добре от Черната вдовица, към която сега ще обърнем вниманието си. През нейното дълго и демонично царуване тя успява да се превърне във вдъхновение за легенди, песни и дори, по един много зловещ начин, за любовен романс.

Мери Ан Котън

Пепелянката

Мери Ан Котън е може би една от първите в категорията убийци, взаимствала името си от отровния паяк, но онези, които останали живи след нейните престъпления, я сравняват метафорично с пепелянка, което най-добре приляга на змийската й същност.

Тя е родена през 1822 година в провинциалния миньорски град Рейнтън в Англия. Нейните родители са младата методистка двойка Майкъл и Маргарет Робсън. Скоро след като баща й преместил семейството в по-почтената атмосфера на Мъртън, той загинал в инцидент в мината. Но, благодарение на усилията на г-жа Робсън, тя и нейната осемгодишна дъщеря избегнали домовете за бедняци. Детето, Мери Ан Котън, никога не забравила оскъдните, гладни дни и се заклела, че никога няма да умре с празен стомах. Така и станало.

Тя станала булка за първи път през 1844 година, когато се омъжила за 26-годишния железопътен работник Уилям Моубрей и се преместила с него в Корнуол. В следващите седем години двамата имали пет деца, но всички умрели още като бебета. Медицинската диагноза за всяка смърт била „гастритна треска“. След тези големи разочарования Моубрей получил същите симптоми и последвал децата си на небето през януари 1865 година. Неговата смърт дошла след подписването на застраховка за живот на стойност 35 лири. Парите естествено преминали в наследство на неговата скърбяща вдовица.

След смъртта му Мери Ан си потърсила работа. Намерила си такава като асистент медицинска сестра в болница „Съндърленд“ в Сийхам. Тя получила достъп до складовете на болницата, където се съхранявали арсеник и други отровни субстанции. Никой не забелязал, че шишенцата с течности понякога изчезвали.

Тя се омъжила отново, този път за пациент, с когото се запознала в болницата. Младият Джордж Уорд бил много щастлив с новата си съпруга, но не след дълго започнал да изпитва хронична замаяност, стомашни болки и изтръпване. Смятайки, че тези симптоми са реакция от лекарството, което лекарите му давали в болницата, той никога не се оплакал. Умрял петнайсет месеца след сватбата.

Мери Ан не си губила времето. Тя бързо намерила и се омъжила за вдовеца Джон Робинсън. Заможният морски търговец охотно я приел в богатия си дом като нова майка за петте му деца. Само за година починали три от тях. Диагнозата: гастритна треска. Робинсън скърбял и се питал какво ли проклятие е надвиснало над дома му, докато една сутрин не се събудил и открил, че съпругата му е изчезнала, а заедно с нея са се изпарили няколко сандъчета с ценности и счетоводните му книги. Първоначално се почувствал съкрушен, че е бил изоставен в момент на нужда, но по-късно осъзнал какъв късмет е имал, че той и другите му две деца са останали живи.

Мери Ан се върнала в Мъртън, за да се грижи за възрастната си и немощна майка. Тя донесла със себе си някои лекарства, с които обещала, че ще подобри състоянието на крехката старица. Смята се, че едно от тези „лекарства“ е било шишенце с арсеник. Старата жена починала скоро след пристигането на дъщеря си. Поредната жертва на „гастритната треска“.

Необвързана и свободна, Мери Ан пристигнала в Нюкасъл през 1870 година и там научила, че нейната приятелка Маргарет Котън има богат брат на име Фредерик, който току-що бил овдовял. Фредерик Котън бил привлечен от закачливата малка „вдовица“ Робинсън – тя му казала, че последният й съпруг е починал – и все по-често търсел компанията й. Тя не се дърпала много и скоро заченала извънбрачно дете. За да спазят благоприличието, двамата се оженили и спретнали уютен семеен дом.

В началото съседите нямали причина да подозират, че нещо нередно се случва в дома на семейство Котън. Но странни, трагични и необясними инциденти започнали да се случват в града им. За няколко месеца всички прасета във фермите около града заболели и умрели, отровени от неизвестен източник. В разгара на животинската чума, друга зараза покосявала местните жители. Маргарет Котън починала. След това и Фредерик си отишъл внезапно. После неговият 10-годишен син. Както и един наемател в къщата на семейство Котън. Последвал го мъничкият Робърт, когото Мери Ан родила преди по-малко от година. И накрая Чарлз – най-малкият син на Котън от предишния му брак.

„Голям брой фактори спомогнали Мери Ан Котън да избегне разкриването си дълго време“ – пише Ангъс Хол в своята антология „Престъпления на ужаса“. - „Нивото на медицинските познания, леснината, с която се купувал арсеника, доверието, което тя създавала, казвайки че някога е била медицинска сестра, фактът, че винаги викала лекар да се грижи за жертвите й и постоянството, с което сменяла домовете си“.

Но сега съседите започнали да говорят, и то много. Подозренията се засилили и, когато умрял малкият Чарлз, местният доктор, който чул слуховете, разпоредил да бъде направена аутопсия. Той знаел, че определени отрови биха могли да причинят симптоми, подобни на гастритната треска, която покосявала членовете на семейство Котън. В организма на момчето бил открит достатъчно арсеник да убие петима души. Мери Ан била арестувана и властите наредили ексхумацията на всички починали досега. Разследващият професор по медицина д-р Томас Скетъргуд, един от водещите учени криминалисти от Университета в Лийдс по онова време, се произнесъл, че цялото семейство е починало от една и съща отрова.

Мери Ан Котън, която пресата нарекла „Лейди Гнилост“ набързо била призната за виновна и обесена на 24 март 1873 година. Говори се, че домът на Котън, който все още стои непокътнат в Нюкасъл, е обитаван от духа й.