На тази дата: 4 май 1626 г. Индианци продават остров Манхатън на холандци за 60 гулдена

1626 г. остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ.

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър. На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот.

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази „търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между индианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града. През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета - Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис. Днес Манхатън е с население от над 1,7 млн. жители и с обща площ от 87,46 кв.км.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Когато ти кажат, че cамо ти можеш да cвършиш дадено нещо, да знаеш, че не cа намерили по-голяма будала...

***

Само питам, женското на тулуп, тулумба ли е?

***

Тя така нежно ми каза "Здравей", че един щъркел моментално застана на покрива в стартова позиция...

***

2000 г.

- През 2020 година ще се появят летящи коли!

2020 г.

- Не летят дори самолетите!

***

Народ, който с една мокра кърпичка си изтрива ръцете, волана на колата, таблото и накрая обувките, не може да бъде унищожен...

Цитати на великите

"Да ти кажа, свате, омръзна ми вече тая криза. 
Веднъж да свърши, че да си почнем редовната сиромашия." 

Чудомир.

Любопитно: Хората сенки от паралелния свят

Те се появяват на снимки и видеа, а във всекидневния живот често са невидими. Хората обикновено ги вземат за призраци на починали. Парапсихолозите имат и друга версия – това са същности от друго измерение, които живеят редом с нас.

Субектите от снимките 

През 1964 година британецът Джим Темпълтън и семейството му се разхождали недалеч от залива Солуей Фърт в безлюдно място. Бащата решил да снима петгодишната си дъщеря. Какво било учудването му, когато на една от снимките се появила загадъчна фигура, надникваща иззад гърба на детето! Семейство Купър от Тексас подреждало новия си дом. На масата решили да си направят няколко снимки за спомен. При проявяването на филма се оказало, че на кадрите е изобразено нещо, подобно на човешко тяло, което нито висяло, нито падало от тавана.

Дейвид Лий от Мерибъро (Австралия) направил снимка на своята бременна жена със стар лентов апарат. След проявяване на филма открил, че на корема на жена му лежи нечия тъмна ръка с разперени пръсти. На негативите, освен ръката, се виждали рамото и част от тялото на непознатия, намиращ се зад гърба на Сандра Лий. Впоследствие тя си спомнила, че по време на снимката зад гърба си усетила странен студ, сякаш отнякъде повял вятър.

Снимката на Джим Темпълтън. Зад детето наднича загадъчна фигура.

Включете камерата!

Впрочем понякога подобни неща се фиксират и на цифрови фото- и видеоапарати. Не толкова отдавна в Мрежата попаднала снимка, която направила майка, след като изкъпала своето детенце. На пръв поглед на снимката няма нищо странно – просто зад детето стои жена, облечена в лятна рокля. В действителност нямало никаква жена във ваната, а там, където тя се намирала, имало стена, твърди авторката на снимката.

Миналата година широк отглас сред интернет потребителите предизвикало видео, в което призрачна жена спасява велосипедист от колелата на камион, „премествайки“ го на безопасно място. При преглеждане на друго видео, снимано в изоставена къща, в кадъра попада лицето на малко момиченце, плашещо и зловещо, като във филм на ужасите.

Съвсем наскоро в Мрежата се появило видео, на което се вижда как мъж върви по коридора, изведнъж пада и някой невидим го влачи няколко метра по пода за краката. Във видеото може да се види неясният силует на съществото, което напада непознатия. Кадрите са запечатани от камера за проследяване, монтирана на един от апартаментите.

Авторът на видеото съобщава, че жителите неведнъж са се жалвали от атаките на неземното същество.

„Скритите хора”

Според парапсихолога Хайди Холис съществува вид свръхестествени субекти, които тя нарича „хора сенки“. Те са същите хора като нас, но обитаващи друго измерение, което понякога се пресича с нашето. В Индонезия се въртят легенди за оранг буниан, което в превод означава „свирещи хора“.

 Местните ги смятат за нещо от рода на горски духове и се страхуват от тях. Те не могат да се видят, но може да се чуят звуците на барабаните на оранг буниан, когато те правят своите церемонии. Според поверието всички оранг буниан притежават свръхестествени способности. Те живеят много далече от обикновените хора и времето при тях тече различно от нашия свят. Оранг буниан често влизат в контакт с хората. Те може да откраднат деца, а понякога да вземат и възрастни. „Свирещите хора“ дори може да встъпват в брак с нас, но тогава човек отива да живее в тяхното общество и също става невидим за предишните си близки.

Понякога човек може да се обърне към оранг буниан за помощ, например да ги помоли за прибори назаем, ако му дойдат гости. Шаманите могат да общуват с „горските духове“ по време на своите ритуали. Вратите към местата, където живеят оранг буниан, са отбелязани с камъни, които се почитат от местните като свещени. Там се ходи с дарения и хората се обръщат към невидимите с различни молби.

 

На старинна снимка се вижда фигурата на мъж, който в момента на заснемането на децата не е бил там.

Подобни легенди има и в Малайзия. Там има хотели, в които една от стаите винаги е запазена за „специални гости“. Впрочем тук може да попадне и обикновен простосмъртен, но при спазването на определени правила. Например първо трябва да чукнеш на вратата на стаята и чак тогава да влезеш. Ако в стаята се окаже доста студено, трябва да излезеш и да поискаш друга стая – значи тази е заета.

Ако всичко е наред, то трябва веднага да включиш осветлението и да дръпнеш завесите на прозорците. Преди сън трябва да поставиш обувките си така, че едното ходило да е нагоре. Ако ти предстои да спиш сам на двоен креват, то трябва да положиш на свободната половина разни неща. Тогава оранг буниан няма да те притеснява.

Подобни духове обитават и Исландия. Изследователят Магнус Скарфединсон от Рейкявик е събрал повече от 700 свидетелства за срещи със „скрития народ“, както го наричат тук. Според очевидци тези същества изглеждат като обикновени хора, но в старомодни дрехи. В бита си също използват старинни вещи и оръдия на труда.

Някои свидетелства не предизвикват съмнения. Например основателят на Комунистическата партия на Исландия Т. Емилсон в своята автобиография описва какво му се случило, когато бил на 14 години. Тогава той отишъл на далечно пасище да прибира овцете. Едно от агнетата паднало в пукнатина, момчето се опитало да го измъкне, но самото то се заклещило. Помощ нямало откъде да дойде. Момчето разбрало, че до сутринта никой няма да го потърси, а междувременно се стъмвало и ставало студено. Изведнъж над него се надвесило непознато лице на момиче. Емилсон по чуден начин се озовал отгоре.

Момичето му разказало, че живее във фермата Литенщамер, и показало с ръка разположения недалеч на хълма дом. Емилсон се учудил, че преди не го е виждал и че тук живеят хора. Тогава новата му позната му казала, че е от… друг свят. 

− Ние сме от тези, които вие наричате „скрития народ“ 

– казала девойката. В този миг глас откъм фермата я повикал по име: 

− Катерина! 

− Трябва да вървя! – скокнало момичето и с бързи крачки тръгнало към хълма. 

След това Емилсон неведнъж идвал на това място с надеждата да срещне Катерина, но повече не видял нито нея, нито загадъчната къща… Любопитна е историята на Торлакур Стефансон от Скагфьордюр.

Той се заблудил в гората през зимата, замръзнал и бил вече съвсем отчаян, когато изведнъж видял светлина през дърветата. Скоро стигнал до фермерска къща. Стопаните го пуснали вътре. Стефансон попитал коя е тази ферма, казали му името ѝ – Хегстатир. Мъжът се зачудил – никога не бил чувал, че в околностите има такава ферма. − Ние сме тези, които вие наричате „скрити“ – отговорили му. – Винаги сме тук, но вие не ни виждате. Стефансон пренощувал във фермата, а сутринта тръгнал на път.

Като се отдалечил на триста метра от къщата, се обърнал. Открил, че там няма никаква ферма! Тогава решил да се върне по собствените си следи. Оказало се, че следите му просто са отрязани на снега.

На 16 декември 1936 г. сп. Country Life публикува снимка, направена в стар английски замък, като свидетелство за съществуването на призраци.

Неземният свещеник

 През миналия август загадъчен епизод бил фиксиран в щата Мисури. 19-годишната Кати Ленц катастрофирала сериозно в насрещен автомобил. Колата ѝ се превърнала в купчина смачкан метал.

Кати останала жива, но спасителите повече от час и половина не могли да я извадят от ламарините. Накрая взели решение да разрежат мерцедеса вертикално, което представлявало опасност за момичето, притиснато от смачканата кола. Изведнъж се появил беловлас мъж в дрехи на свещеник. Той започнал да чете молитва, а след това намазал момичето с елей от шишенце, което носел със себе си.

Кати била извадена благополучно и със спасителен хеликоптер била откарана в болницата. Момичето получило много травми, но животът му бил вън от опасност. Когато ръководителят на спасителите Реймънд Рийд поискал да благодари на свещеника, открил, че от него няма и следа. Впоследствие не го открили на нито една от снимките, направени на местопроизшествието.

Журналистите от местното издание The Blaze обиколили всички църкви в околовръст с фоторобот на тайнствения свещенослужител, направен по разкази на очевидци, но никой не го разпознал.

Още един пришълец от паралелен свят?

Препечатано от www.actualno.com

На тази дата: 3 май 1802 г. Вашингтон е обявен за град

1802 г. Вашингтон е обявен за град. Първите европейци, които стъпват в земите на днешен Вашингтон са от антуража на испански капитан Дон Бруно де Хечета, който идва тук около 1775 г., плавайки с кораба Сантяго. Днес Вашингтон е столицата на Съединените американски щати. Разположен между щатите Мериленд и Вирджиния на източното крайбрежие на континента, Вашингтон е в територията на Федерален окръг Колумбия. Това е единственият федерален окръг в САЩ.

Градът е едно от най-красивите и изпълнени с исторически паметници населени места в САЩ. В самия център на града има множество интересни музеи и атракции, галерии и природни паркове, но основните забележителности като Белия дом, Джорджтаун, Конгресът на Капитолия през цялото време на годината са препълнени с любопитни туристи от всички краища на планетата. В сградата на Капитолия са настанени законодателните органи на Съединените щати, но независимо от това тук са възможни организирани туристически посещения.

Лично президентът Джордж Вашингтон заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, където да бъде издигнат президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство.

Във Вашингтон се намира и Пентагонът, където е седалището на Министерство на отбраната на САЩ. Тази постройка във Вашингтон се счита за най-голямата административна сграда в света. Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за шест месеца са извършени грубите строителни работи. Официално Пентагонът край Вашингтон влиза в експлоатация на 15 януари 1943 г., а построяването на цялата сграда струва на САЩ значителните 83 млн. долара.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Ако смятате, че трудът облагородява човека, отидете до близкия строеж и вижте колко благородници има там!

***

Жена се мушка под завивката и нежно прошепва в ухото на мъжа си:

– Без бикини съм.

– Така е, като не переш...

***

Махаме маските, отварят планината - такава бурна радост, че чак земетресение в Пловдивско!

***

- А бе Кире, живееш до морето, а не можеш да плуваш!

- Ти като живееш до летището, да не би да можеш да летиш?

***

В условията на карантина, всичко се променя... Време е и критериите, за пропорциите на манекените да се актуализират...

Варна, момент от деня: Морската

На тази дата: 2 май 1933 г. Съобщено е за появата на Чудовището от Лох Нес

Езерото Лох Нес

1933 г. е съобщено за появата на Чудовището от Лох Нес. Неси според легендата е същество, което живее в езерото в Шотландия. Лох Нес е голямо езеро, образувано при отдръпване на ледниците. Водите му са тъмни, студени и на места достигат 250 м дълбочина.

Джордж Спайсър и неговата съпруга вдигат шум в медиите, че са забелязали чудовището, което било с дължина 7.76 м и с височина на видимата част от 1.2 ч. над водата и им пресякло пътя, докато те били с лодка в езерото. На следващата година д-р Робърт Кенет Уилсън успял да направи снимка на чудовището и сензацията обиколила света, въпреки че по-късно било даказано, че това е фалшификация, направена с играчка от магазините на Woolworth.

"Снимката" на д-р Уилсън.

И все пак, очевидците са твърде много и да наречеш всички от тях глупаци, пияници и

мошеници е проява на върховна арогантност, характерна за учените. Така поне смятат многото почитатели на Неси, голяма част от местните хора и по-смелите учени, склонни да не се затварят в догмите. Те повтарят случая с целаканта, древна риба, която дълго време се считаше за изчезнала, докато не бе уловена наново, както и Кракена, това “моряшко суеверие”, което се оказа съвсем реално, когато един рибар хвана гигантски калмар в мрежите си.

И наистина, нерядко сонарите в езерото дават странни данни за огромни тела, носещи се под водата, които, съчетани с многото любителски снимки и безбройните свидетелства, подсказват, че нещо в езерото наистина има.

Въпросът е: какво може да е то и защо никой не го е хванал?

Последното е лесно обяснимо. Лох Нес е едно от най-зловещите места в света, по признание на всички, гмуркали се в него водолази. Водите са черни и тъмни, в тях не се вижда нищо, а дълбочината е огромна – над 200 метра. В такъв воден басейн би могло да се скрие всичко; изчислено е, че дори великият часовник Биг Бен би бил напълно потопен.

Но какво ли би могло да се крие? Ако наистина има чудовище, какво същество би могло да е то?

Най-популярната теория е, че в езерото живее плезиозавър. Това са големи зверове от епохата на динозаврите, с масивни тела с перки, дълга шия и малка глава, като такива описания на Неси има много. Това е и най-вълнуващата теория, тъй като дава възможност нещо да е оцеляло след катастрофата преди 65 млн. години.

Дали обаче е възможно плезиозавър да живее в Лох Нес? Някои учени спорят, че той не би издържал в толкова студени води. Разкопки обаче показаха останки от плезиозавър в Австралия отпреди 120 млн. години – тогава, когато най-малкият континент е бил покрит с лед.

Други казват, че той няма да има какво да яде. В Лох Нес обаче има мигриращи сьомги в големи количества. В САЩ тези миграции хранят цели семейства мечки гризли, стоящи край потоците. Може би и Неси би могъл да хапва сьомга.

Третият и най-сложен въпрос обаче е как и защо създанието се е измъкнало от холокоста отпреди 65 млн. години.

Тук отговор няма... затова някои смятат, че Неси не е динозавър, а гигантска змиорка. Змиорки в езерото има бол, но могат ли някои да порастнат толкова грамадни? Традиционните учени клатят отрицателно глава, но пък те така са правили и за калмарите, а са били опровергани.

Една голяма змиорка би приличала на плезиозавър – тя е влечугоподобна на вид, има грозна зъбата глава и перки отстрани.

Друга риба, за която вече се знае, че може да стане грамадна (над 8 метра) е есетрата. В нея обаче няма нищо змийско, а тези моменти са преобладавщи в описанията на очевидците. И тя обаче има перки, а гледана отгоре може да наподоби влечуго.

Любопитно е, че подобни на Неси създания са виждани и в други езера по целия свят или в морето. Това са Моргар, Чампи (който даже е защитен от закона), Тианчи, Мокеле Мбембе, Огопого и т.н.

Възможно е тези създания да са просто съвременни митове - нещо, в което хората имат нужда да повярват.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Дойде и най-страшното, без маски по улиците, а салоните за красота затворени!

***

Само в българския език изразът "Къде ходиш, бе, да те е*а?" Изразява истинска радост от срещата с някого!

***

Съседката ми се разсърди, защото като я видях с метла в ръката и казах, че полетите са отложени до края на октомври...

***

Продавам 5G антени за коли, против осиране от гълъби.

***

Дрехи:

- Пране - 60 минути.

- Простиране и изсъхване - 3 до 6 часа.

- Прибиране и сгъване - 7 до 10 работни дни.

На тази дата: 1 май - Ден на труда! Историята на празника

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.