събота, 3 октомври 2015 г.

Как в древния Рим се справяли с бежанците и варварските орди

Останки от римската крепост в 
Дуросторум, днешна Силистра.
В края на ІV в. сл. Хр. река Дунав става нещо като бежанска „гореща точка“ за Римската империя. Това, което обикновено наричаме „нашествия“ на варварските орди в империята, може да се опише и като масово придвижване на икономически мигранти или на политически бегълци от Северна Европа и степите.

Ако ги сравним с днешните власти, римляните не са разполагали с кой знае колко по-добри идеи какво да правят – и, предвидимо, са били много по-нехуманни. В един печално известен случай те продават кучешко месо на тези, които са успели да пресекат реката – и подобни неща са отбелязвани с чувство на неудобство от римските летописци, защото и тогава, както и сега кучешкото се е приемало за неядивно. Дългият сблъсък с вълната от ново население накрая унищожава западната част на империята. Положението е усложнено допълнително от политиката на източната половина от огромната държава да пренасочва варварите далеч от собствените си граници, за да ги превърне в нечий друг проблем.

Изкушаващо е да гледаме на римляните като на самите себе си. И те са пращали неуспешни военни експедиции към части от света, където и съвременните свръхсили се провалят. Ирак е бил за Рим същата гробница, която е и за западните държави днес. Едно от най-шокиращите им поражения е при Каре в 53 г. пр. Хр., в сблъсък с източна държава, край границата между модерна Турция и Сирия. Особено стряскащо е, че главата на римския пълководец Крас е отрязана и използвана от противника като реквизит в постановка на Еврипидовите „Вакханки“, което пряко напомня за жестокостите на ИДИЛ.

В самата Италия римският начин на живот сякаш ни е познат. Градското съществуване в столица с над милион жители (най-големият център на западния свят преди ХІХ в.) създава същите проблеми, които и ние имаме: транспортни задръствания, разрешената максимална височина на сградите, опасност от пожари… Междувременно политическата класа също е разтърсвана от корупционни скандали и злоупотреби с власт. Законодателството на империята напразно се опитва да спре ограбването на обществените средства от страна на чиновниците. Дори прочутият с честността си Марк Тулий Цицерон се връща с малко състояние след управлението на поверената му провинция – но той поне е умерен в обогатяването си.

Голяма част от населението на столицата живее с нещо, което днес бихме нарекли социални помощи – това е така наречената политика на „хляб и зрелища“, тоест общественото раздаване на пшеница и уреждането на безплатни игри в амфитеатрите, което по думите на един римски сатирик е отнело политическата независимост и борбения дух на римския народ. Дали това е нещо добро? Римската империя за първи път в историята на западния свят се опитва да осигури жизнения минимум на най-бедните си граждани. Или това допринася за безаработицата и е разход, който хазната не може да си позволи? Един богат римски консерватор веднъж се нарежда на опашка за държавното заплащане, срещу което много пъти се е изказвал и на което по закон няма право. Попитан защо чака пари, човекът отвръща:

– Щом така и така раздавате държавата на парче, искам своя дял, благодаря много!

Това не е много далеч от логиката на днешен възрастен богаташ, настояващ за пенсионерските си привилегии.

Разбира се, римската история не е съвсем същата като нашата. Сякаш всичко напомня днешния ден, но винаги с уговорки. Ние все още схващаме хумора на римляните, проблемите и важните за тях теми като свободата или въпросите, свързани със секса. Разочарованието на Цицерон от сина му Марк, който отива да учи в Атина, но вместо да слуша лекции ходи по кръчмите, е напълно разбираемо за нас.

От друга страна, факти като робството показват, че римляните не са същото като нас. Нито елините, нито римското общество успяват да дефинират дали робът е човек или вещ. Те не са наясно какво е човекът. Мръсотията в античните градове би била шокираща за нас. Няма истинска система за извозване на отпадъците и са запазени описания на улични кучета, втурващи се на изискани вечери с части от човешки тела между зъбите си. Да не говорим за кланетата на гладиаторските арени или за смъртността от болести, които днес се лекуват лесно. Високата детска смъртност и утвърдената практика на много ранен, често принудителен брак за жените днес биха били ужасяващи за западните общества (но не са непознати за други части на съвременния свят).

Не е лесно, но не е и невъзможно да се вземат уроци от древната римска история.

Рим все още е важен за нас по много причини – най-вече защото римските проблеми и споровете по тях са ни завещали езика, тоест термините, с които продължаваме да дефинираме и разбираме света. От високата теоретична мисъл до дъното на най-просташката комедия, ние често се изразяваме с понятията на римляните. Разбира се, днешната западна цивилизация не е наследничка само и единствено на класическата. Юдаизмът, християнството и ислямът са трите други очевидни начала на нашия начин на живот. Но поне от Ренесанса насам много от нашите идеи за властта, гражданството, отговорността, политическото насилие, империите, лукса, красотата и дори хумора са формирани и изпитани в диалог с текстовете, останали от древния Рим.

Речникът на съвременната политика все още е римски, доколкото говорим за републики, сенатори и диктатори. Боим се от данайците, дори когато носят дарове, защото Вергилий се е изразил така. Дори самата фраза „троянски кон“ е запазена в ежедневния ни език. Почти всяко политическо убийство в съвременността е замислено в светлината на романтични представи за мартенските Иди и смъртта на „тирана“ Юлий Цезар. А двадесет години по-рано Цицерон драматично идва в Сената с ризница под тогата си (представете си депутат с противокуршмна жилетка или с пистолет в Народното събрание) и шумно обвинява опонентите си в заговор с цел държавен преврат. Колко познато! Всъщност Цицерон лишава политическите си противници от справедлив съдебен процес и това по-късно му струва скъпо, както би струвало и на съвременен политик, поне в цивилизованите страни. През 1849-а Хенрик Ибсен представя противника на Цицерон, Катилина, като принципен човек, застанал срещу корупцията на един изчерпил се режим. Такава трактовка ни позволява да видим превратаджията Катилина като активист за граждански права, едва ли не подобен на съвременните правозащитници.

През вековете образите на Цицерон и Катилина остават вълнуващи за автори и публика. Бен Джонсън пише пиеса за преврата на Катилина след разкриването на Барутния заговор на Гай Фокс (на свой ред осъвременен във филма „В като вендета“). Тексаският републикански сенатор Тед Круз се обърна в реч към президента Обама с прочутите думи на Цицерон от първата му реч срещу заговорниците: „Докога ще злоупотребявате с нашето търпение?“ (Бел. ред. – можем да си спомним и покойния Петър Дертлиев, който наричаше народните представители „сенатори“.)

В тези неща важен е самият дебат, а не толкова изводът. Рим не е прост урок за нас, нито пък можем да му се възхищаваме за всичко. Но много неща в класическия свят все още заслужено будят интерес и внимание. От историческата истина до анекдота, римската история си остава вдъхновяваща и нейните проблеми могат да ни тревожат днес, защото поне отчасти продължават да ни засягат, а и ги преоткриваме с нови нагласи към самото писане и четене за миналото. Нови и нови археологически находки продължават да създават все по-пълна картина на римското всекидневие.

Римската история е писана и пренаписвана – и този процес продължава и днес. Тя не е нещо завършено. Още не сме си отговорили на въпроса как един малък град на брега на Тибър е успял да се превърне в столицата на огромна империя и доколко тази империя е била полезна или разрушителна за мнозинството от поданиците си. Днес вече римските завоевания не могат да бъдат едностранчиво представяни като „цивилизаторска мисия“, но и не могат да бъдат гледани само като кръвожаден поход за плячка и роби. Рим не се появява като някакво чудовище, нахвърлило се върху един мирен свят, а като малка държава сред много съперници, съюзи, конфедерации и империи, разчитащи предимно на успешни войни за оцеляването и разширяването си. Гръцките и римските пътешественици из Галия от времето на Цезар са отблъснати от местния обичай да се държат отсечени глави на врагове в домовете. И римляните, въпреки собствения си кървав обичай с гладиаторските игри, искрено се отвращават от келтските и финикийските човешки жертвоприношения.

Така че интересното у римляните не е тяхната агресивност в един и бездруго жесток свят, а по-скоро защо те имат по-голям успех от повечето си съседи. Не само по-добрата тактика или по-доброто въоръжение дават отговор. По-скоро умението на римляните да превръщат победените в свои съграждани ги прави различни от останалите антични народи. Може би донякъде и варварите, появили се край Рейн и Дунав, са се надявали, че римското гражданство постепенно ще обхване и тях. В известен смисъл са се оказали прави.

Самите римляни често са най-суровите критици на собствената си империя. Рим не е просто устроена държава на военни, инженери и администратори, различаващи се от по-интелектуално изтънчените елини. Гръцките градове-държави са не по-малко войнствени от Рим и повечето от тях нямат почти нищо общо с краткотрайния демократичен експеримент на Атина. Тоест – и разликите между гръцката и римската култура не са чак толкова големи. Някои римски автори осъзнават това и с горчив сарказъм изобличават понякога разрушителния ефект от империята върху завладените територии. През ІІ в. сл. Хр. Тацит разочаровано пише за завладяването на Британия:

„Създадохме пустиня и нарекохме това мир“.

Историята на Римската империя продължава около хиляда години (или две хиляди, ако броим и вековете на Византия). За добро или зло, Рим е запечатан в нашите политически, културни и литературни традиции, и начини на мислене. Поне от 19 г. пр. Хр. насам някой някъде по света винаги посяга към Вергилиевата „Енеида“ или препрочита „Към себе си“ от Марк Аврелий и „Сатирикон“ на Петроний. Тези книги са не по-малко популярни от Библията, при това далеч не само за специалистите. Няма смисъл да героизираме римляните – но можем да направим услуга на самите себе си, като ги вземем на сериозно и продължим дългия и сложен диалог с тяхната цивилизация.

Проф. Мери БИЪРД, „Гардиън“

Природозащитници на протест пред парламента

Специален пърформанс откри поредният протест пред парламента - този път организиран от природозащитници, обявяващи се против нарушаване на правата на животните и унищожаване на естествените им местообитания.

Преди шествието, точно пред централния вход на парламента, активистите демонстрираха как изглежда жестокостта срещу животните във впечатляващо гротескна сцена, в която хора, оцапани в кръв и в клетки играят животни, които биват убити и одрани.
Освен пърформанса, протестърите имат ясни искания - бързи действия при установяване на жестокост към животни, да се прекрати задържането на кучета в приюти, които по думите им са концлагери за животни; за стриктно следене на търговията с животни и изоставянето им, за да изчезне феноменът куче без дом; да се забрани използването на чифтокопитни животни за придвижване в градовете, както и прекратяване на изграждането на нови зоологически градини.

САЩ сринаха болница в Афганистан, Пентагонът: Ох, грешка, извиняваме се

Снимки, разпространени от лекари в болницата.
Вместо позиции на талибаните при американско въздушно нападение на афганистанския град Кундуз бе улучена единствената действаща болница, обслужвана от персонал на международната организация “Лекари без граница”, предават подробности световните агенции. Пентагонът пое отговорността за погрешната атака и се извини. По последни данни в резултат на жестоката бомбардировка са загинали 9 души, а 37 са ранени, предава АФП.
Все още не е ясен точният брой на жертвите. Съобщава се обаче, че 30 лекари и медицински сестри се смятат за безследно изчезнали, а трима са загинали.

Бомбардировката е започнала в 2,15 ч тази нощ местно време, съобщи говорител на американските сили в Афганистан.
Цел на въздушното нападение били “лица, които представляват опасност за района”. Случаят се изяснявал.

Според “Лекари без граници” тази нощ болницата е била многократно атакувана, имало големи разрушения.

“Шокирани сме от атаката и сме покрусени от смъртта на наши специалисти и пациенти”,
заяви тази заран Барт Янсенс от международната организация. Той се обърна с призив към всички участници в боевете в Кундуз да съблюдават сигурността на медицинския персонал и на здравното заведение. При бомбардировката са били улучени операционната зала, спешното отделение и други части на болницата.

“Аз успях да се спася, но съдбата на повечето лекари, сестри, санитари и пациенти все още не е известна”, заяви д-р Адил Акбар.

Според Янсенс от началото на нападенията на талибаните срещу Кундуз преди седмица в болницата са били лекувани 394 тежко ранени. При сегашната бомбардировка в болницата са се намирали 130 пациенти. Там оказвали помощ на всеки пострадал без разлика на произход или религия. Болницата се издържала предимно от дарения.

От "Лекари без граници" обявиха, че още преди 2-3 месеца са дали координатите на болницата на американските военни, предава РИА Новости.

Американците от дни подкрепят усилията на афганистанската войска да изтласка талибаните от Кундуз. В понеделник 700 ислямисти завладяха северната афганистанска метрополия. Два дни по-късно започна атака на редовната войска срещу талибаните с подкрепата на американците. Не се оправдаха първоначалните съобщения, че ислямистите са били изтласкани от Кундуз. Сега талибаните тържествуват и използват нападението над болницата за свои пропагандни цели.

“Американците атакуваха цивилна болница и избиха много лекари и пациенти. Нито един от нашите бойци не се е намирал там на лечение и въпреки това болницата е бомбардирана”, оповести Забиула Муджахид, говорител на талибаните в писмено становище до медиите.

Кандидат - кметицата с най-известната прическа

"Обидена съм на медиите за подигравките заради моята прическа. За последен път говоря за нея. Показах ви мои снимки и като 20-годишна, и като 45-годишна. С тази прическа съм от 45 години. И ще продължавам да съм с нея, докато изобщо имам възможност да я поддържам." Това обясни по Нова телевизия Антоанета Лазарова - кандидатът за кмет с най-атрактивна фризура за предстоящите избори. Тя претендира за кметския стол на родното й село Гаганица.

"Родена съм в Гаганица, там съм израснала, изживяла съм своето щастливо детство. Бащината ми къща е на метри от училищния двор. Населението на Гаганица е 198 души. Но за гласуването са записани 310. Ще дойдат хора, които не живеят и не работят в Гаганица, но са регистрирани и прихождат. Изборите са предрешени поне за мен, но това не означава, че аз ще спра да се боря. Няма. И ще направя каквото искам за селото си, независимо дали ще бъда избрана. В момента искам да се преборя с фалша и лицемерието", разказа Антоанета Лазарова.

Две години и 8 месеца тя оглавявала застрахователен офис на ВИС-2 в Монтана. "Оглавих го с единственото условие да нямам нищо общо с охранителната фирма", заяви тя. Напуснала, след като в офиса назначили охрана.

Доверието в Меркел се срина

Бежанската вълна повлече рейтинга на канцлерката Ангела Меркел стремглаво надолу. Наред с това 51 на сто от германците се страхуват от бежанската вълна, което е с 13 на сто повече в сравнение с данните отпреди месец.

И още - в началото на септември 45 на сто от германците бяха на мнение, че мигрантите ще са от полза за страната. Сега този процент падна с 10 пункта на 35.

Това сочи последното социологическо проучване в Германия, направено от реномирания институт “Инфратест Димап”.

Докато 44 на сто от запитаните, които имат месечен доход над 3000 евро, се страхуват от масовото прииждане на бежанци, този процент при хора с доход под 3000 евро е по-висок – 54. Като цяло 54 на сто от запитаните са изразили доволство от работата на Меркел, което е добър резултат. Лошото е, че този показател е с цели 9 процентпункта по-нисък, отколкото преди 4 седмици.

От спора около бежанците печели Хорст Зеехофер, баварски премиер и лидер на съуправляващия в Берлин Християнсоциален съюз. От неговата работа са доволни 39 на сто от участвалите в проучването, което е с внушителните 11 процентпункта завишение.

Докато Меркел продължава да е убедена, че Германия ще се справи с бежанския поток, Зеехофер предупреждава за сериозна криза в страната при очаквани между 800 000 и 1 милион бежанци до края на годината.

Рейтингът на Меркел пада за пръв път от години, топи се доверието в нейната политика. Канцлерката е подложена на критики дори от нейни съпартийци и коалиционни партньори. Сега Меркел трябва да реши кое за нея е по-важното – хуманните й принципи или канцлерството.

“За канцлерката ще стане опасно, когато се създаде впечатление, че бежанската криза е излязла извън контрол”, заяви днес известният германски социолог Матиас Юнг.

По бежанския въпрос за Меркел няма ход назад. Ако тя би променила позицията си на 180 градуса, това би било далеч по-лошо за нея. Политик, който се отмята, в Германия няма нито настояще, нито бъдеще. Канцлеркатката е длъжна да продължи курса си по овладяването на кризата. В противен случай ще плати висока цена – раздяла с поста си.

И никак не е случайно, че правителството на Меркел вчера внесе в Бундестага законопроект, касаещ даване на политическо убежище. Той мина на първо четене, но предстои още работа. Законопроектът предвижда и включване на Косово, Арбания и Черна гора в списъка на сигурните държави. Мигрантите от тези страни в момента представляват 40 на сто от пристигналите в Германия. Вън от съмнение е, че трите държави ще бъдат признати за сигурни. Така техни граждани ще бъдат връщани още на границата.

Законопроектът предвижда и финансова спирачка. Бежанците вече няма да получават джобни пари, които са приравнени към социалните помощи за германци – близо 400 евро месечно на човек, а само покрив, храна, дрехи и всичко необходимо за живот, не и пари. Така ще секне и потокът на икономическите мигранти, предимно от Сърбия и Македония.

Същевременно ще бъде съкратена процедурата по даване на убежище, което пък ще даде възможност на имащите право на такава закрила да работят. Това ще е от полза не само за трудовия пазар. Тези хора ще си плащат осигуровките – здравни и социални и няма да са на държавна хранилка.

Хероин и цигари открити във ферибота на порта на Цветелина Бориславова в Бургас

Хероин и безакцизни цигари са открити в тарашения от спецполицаи ферибот на Рибното пристанище в Бургас. Все още не е известно точното количество на спипания хероин, но според запознати не е никак малко. Във ферибота, пристигнал на бургаското пристанище от грузинския град Поти, са открити и три и половина мастербокса безакцизни цигари.

Цялата стока е конфискувана и описана. Четирима души от екипажа, които според неофициална информация са от Варна, са отведени в следствения арест, където са с наложена 24-часова мярка за неотклонение.

Корабът е акостирал вчера по обяд на порта. Веднага след това на място са дошли спецполицаи, служители на Първо РУП Бургас и Гранична полиция, които в продължение на няколко часа са извършвали детайлен оглед на ферибота. Операторът на пристанището е оказал пълно съдействие на разследващите органи.

Портът е собственост на Цветелина Бориславова от 2013 година, когато свързваната с нея компания инвестиционното дружество CSIF (СИЕСАЙЕФ) купи пристанището от Петко Русинов.

Българският "Форбс" обяви Топ 70 на родните знаменитости

Българското списание „Форбс“ обяви Топ 70 на родните знаменитости. Критериите, по които е направено подреждането в класацията, са: успехи в областта, в която се изявяват; участие в проекти, различни от основната дейност – благотворителност и други обществени каузи; честота на медийните изяви и активност в социалните мрежи.

Начело е тенис звездата Григор Димитров, следван от продуцента Магърдич Халваджиян и тв водещия Слави Трифонов. Най-много в Топ 70 са актьорите – 18, певците – 15 и спортистите – 10. Писателите са четирима – Георги Господинов, Милен Русков, Мирослав Пенков и Иво Сиромахов. Режисьорите са трима – Явор Гърдев, Теди Москов и Стефан Командарев. В класацията е попаднал един солист-музикант – цигуларят Васков Василев, и една група – „Фондацията“. Телевизионните водещи са 7. Има един готвач – Иван Манчев и една интернет звезда – Емил Конрад.

Топ 70 на българските знаменитости

1. Григор Димитров

2. Магърдич Халваджиян

3. Слави Трифонов

4. Кубрат Пулев

5. Димитър Бербатов

6. Любомир Нейков

7. Владимир Ампов-Графа

8. Захари Бахаров

9. Мария Илиева

10. Ненчо Балабанов

11. Цветана Пиронкова

12. Крисия Тодорова

13. Лили Иванова

14. Александър Кадиев

15. Асен Блатечки

16. Криско

17. Камен Донев

18. Миро

19. Димитър Рачков

20. Васил Василев-Зуека

21. Владимир Карамазов

22. Иво Сиромахов

23. 100 кила

24. Пламен Константинов

25. Димитър Павлов

26. Юлиан Вергов

27. Михаела Филева

28. Ивет Лалова

29. Ники Кънчев

30. Васко Василев

31. Нико Тупарев

32. Николета Лозанова

33. Христо Стоичков

34. Деян Донков

35. Иван Манчев

36. Ицо Хазарта

37. Жана Бергендорф

38. Емил Конрад

39. Иван Христов

40. Андрей Арнаудов

41. Белослава

42. Стефан Командарев

43. Филип Аврамов

44. Рут Колева

45. Георги Господинов

46. Орлин Павлов

47. Силвия Лулчева

48. Алекс Сърчаджиева

49. Веселин Топалов

50. Явор Гърдев

51. Милен Русков

52. Яна Маринова

53. Александра Жекова

54. Алекс Раева

55. Мария Игнатова

56. Ники Илиев

57. Азис

58. Теди Москов

59. Матей Казийски

60. Мирослав Пенков

61. Владимир Пенев

62. Райна Кабаиванска

63. Ивелин Попов

64. Кремена Оташлийска

65. Малин Кръстев

67. Део

68. „Фондацията“

69. Снежина Петрова

70. Нора Шопова

Жена обърка строителна пяна с гел за коса

Тази снимка доказва за пореден път колко важно е да прочетете етикета на кутията. Жената се озовава в болница в Източна Европа, след като обърква строителен материал с гела си за коса, съобщава DailyMail.

На снимката, която получава широко разпространение в социалните медии, се вижда как жената седи в чакалнията с гигантска твърда каска от полиуретанова пяна на главата си.

Майсторите използват такава пяна, за да спират течове, за попълване на фуги по време на строителството и закрепване на елементи на място.

На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България

На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.


Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.


Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.


Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.


След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.


Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.


Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Вицове, октомви 2015 г.

СмЕх


Някакъв се събужда след тежка катастрофа в болницата. Пита съседа си:
- Къде съм?
- В номер 25.
- 25 какво? Стая или парцел?

***

Починал старият евреин. Брат му Аврам звъннал на сина си Изе:
- Изе, прибирай се, чичо ти умря.
- Съжалявам, тате, не мога да дойда на погребението... Ти му купи нещо и ми изпрати сметката.
- Добре. - казал Аврам.
Погребението минало нормално. Една седмица по-късно при Изе пристигнала сметка за 200 долара. След още една седмица - нова сметка за 200 долара. Минала още една седмица и пак пристигнала сметка за 200 долара. Изе се уморил и звъннал на баща си:
- Тате, ти какво купи за погребението на чичо? Всяка седмица получавам сметка за 200 долара.
- Взех му смокинг под наем...

***

Двойка влюбени се целуват на дивана. По някое време младежът пристъпва към по-решителни действия и бута девойката по гръб.
- Почакай! - казва тя, - не е ли по-добре след сватбата?
- Знам ли ... Ами ако мъжът ти се случи някой ревнивец?

***

Съдията към обвиняемия:
- Преди половин година ви осъдих за кражба на панталони, а ето, че отново сте тук!
- Извинете, господин съдия, но няма панталони, които да траят вечно!

***

Две жени си говорят:
- Ей, всички мъже са големи женкари...
- Защо пък всички? Има-няма половината.
- Е, че то другите мъже ли са...

***
Всяка сутрин нови вицове

петък, 2 октомври 2015 г.

ММА боеца Джон Кери благодари на полицията

Британският MMA боец Джон Кери, който пощури полицията с вандалските си изпълнения в Слънчев бряг, бе изписан днес от Бургаската болница. Пред журналисти Кери потвърди, че вече се чувства по-добре.


През тези дни най-много му липсвали децата, заяви MMA боецът. Джон Кери декларира, че вярва в българското правосъдие, като отправи благодарности за грижите, които полагал полицейския служител, поставен да го охранява в болничната стая.

Бойко за оставките и авиацията!

Лесно се искат оставки, а защо 20 години политическите ни опоненти не са си мръднали пръста за военната авиация. Това попита пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов.
„Още в сряда приехме стратегия на Министерство на отбраната. Вчера се видяхме с министъра на отбраната Николай Ненчев, за да го информирам за разговора ни с ген.-майор Румен Радев. Няма нито една тема, по която МО не е срещнала подкрепа”, обясни премиерът.

„Лесно се искат оставки, но аз бих се обърнал към нашите политически опоненти и то с цялото ми уважение към тях, тъй като само преди една година бяха на власт, защо не подмениха самолетите тогава?”, попита Борисов.

„Помните ли при Тройната коалиция се отчитаха по 5 – 6 млрд. излишък на края на годината. Защо тогава от БСП не смениха авиацията, не строиха магистрали и пречиствателни станции, болници? Да бяха подменили авиацията. Изведнъж в нашето управление за пореден път се пада да изправяме нещо, което се е сринало”, заяви Бойко Борисов.

Премиерът допълни, че сутринта е провел разговор с Радан Кънев по много теми, като една от тях е била авиацията.

„Няма да допуснем по време на нашето управление, заради бездействието на поне 15 правителства досега, че не са си мръднали пръста заради военната ни авиация, едни и същи самолети са 25 години. Изведнъж сега дойдоха ремонтите и нова ескадрила да купим, така че с цялото ми уважение ги моля да отчетат какво са направили, всъщност те нищо не са направили, и да ни оставят да вършим работата. Винаги ще държим наш изтребител да е водещ, да имаме изтребителна авиация”, добави Борисов.

„Имам пълната подкрепа на колегите от РБ, не е честно да си бездействал 20 години и да излизаш сега и да искаш оставката на един човек, който ако има пари, ще го направи. Вчера това казах и на ген.-майор Радев, разбирам здравето и живота на пилотите ни е еднакво ценен и ще направим всичко необходимо”, каза още министър-председателят.

Църквата печели по 5 милиона годишно от наеми в София

Близо 5 млн. лв. на година припечелва църквата от отдаване под наем на имоти само в столицата. Според информация Софийската митрополия притежава най-много имоти, различни от черкви и манастири. По груба пазарна оценка недвижимата собственост на столичните свещеници се оценява на 50 млн. евро. В същото време митрополията си докарва по минимум 200 000 евро на месец от отдаване под наем само на част от апетитните имоти в София.

Повечето от тях са на пъпа на София. Духовниците са пуснали търговците дори в самата сграда на Софийската митрополия - 1400 кв. м от нея са отдадени под наем на пет магазина. Те са на партерните етажи на улиците „Съборна“ и „Калоян“. Под наем се дава и гаражът на ул. „Стефан Караджа”, както и 5 магазина и четири апартамента в ситито на града. В това число не влиза жилищната кооперация срещу Кукления факултет, също на ул. „Стефан Караджа”, в която са настанени свещеници на символични наеми между 70 и 100 лева за двустайни и тристайни жилища.

Сред най-доходоносните сгради са тези на площад „Света Неделя“. Наемът на ресторанта на гърба на Богословския факултет не пада под 3000 евро месечно, а от бившия мексикански под СИБанк наемът е 1800 евро. Магазинът на бул. „Христо Ботев” 1 доходът е 500 евро. За толкова се отдават и помещенията на ул. „Кърниградска” №1.

Младеж купи Google.com за 12 долара

Google.com е свободен, показва със скрийншот Вед.
Популярния сайт siteprice.org, който има алгоритъм за оценяване на различните сайтове, оценява домейна Google.com на 2,6 милиарда долара - като това е стойността само на самият адрес. Бившият служител на компанията Санмай Вед обаче успява да го купи... само за 12 долара.

Вед, който пет години, след като е завършил университета, е работил в технологичния гигант, е останал почитател на услугите им. Той разглеждал Google Domains - една от новите услуги на компанията, когато му хрумнало да провери как работи, като написал в търсачката google.com. За негово изумление, сайтът показал, че този домейн е свободен. 12 долара от кредитната му карта по-късно Вед вече бил новият собственик.

Още по-странното е, че след потвърждението на плащането Вед получава и имейл, че собствеността на домейна му е прехвърлена. Малко след това от компанията явно се усещат, защото прекратяват покупката и му връщат парите - нещо, което могат да направят, тъй като те са му  продали домейна.

"Страшното е, че за минута имах достъп до уебмастърския контрол", казва Вед.

Той веднага е изпратил подробно описание на проблема на отдела по сигурност на Google.

Не е ясно дали става въпрос за бъг, или просто Google са забравили да подновят домейна си, което се случи с Microsoft през далечната 2003 г. Тогава от компанията на Бил Гейтс пропускат да подновят домейна на пощата им hotmail.co.uk, и някой я купува - но не от тяхна собствена услуга, и поради това те не могат да анулират сделката. Всичко обаче завършва добре, когато човекът връща собствеността на Microsoft.

Вед също е доволен - помогнал е на старата си компания, чиито продукти харесва и днес, а и е имал безценно преживяване:

"Не мога да се отърся от чувството, че всъщност притежавах Google.com."

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.

Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.

След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.

Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.

Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.

От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.

До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.

Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.

В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.

Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.

Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.

През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.

На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.

Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.

Вицове, октомври 2015 г.

Избори 2015 г.

СмЕх


- Какво мислите за цялата ситуация с бежанците?
- Еми тия хора минаха всякакви граници.

***

- Моше, откъде имаш такъв хубав часовник?
- Татко ми го продаде като беше на смъртното си легло.

***

Срещат се двама приятели. Единия пита:
- Как си след развода с жена си?
- Абе, сега съм по-добре, но първите няколко седмици за малко да се побъркам от кеф.

***

Баба чете на внука си от Библията:
- А сега ще ти разкажа как са били сътворени първите двама човека на Земята.
- Това го знам. По-добре кажи как са направили третия.

***

Рано сутринта севлиевец вижда габровец с две пълни кофи запътен нанякъде:
- Комшу, къде си се запътил така?
- Бе, поискаха ми урина за изследвания и да не кажат, че съм стиснат.
Следобед севливецът гледа, че габровецът се връща с пълните кофи обратно:
- Комшу, к'во стана?
- А, нищо - откриха ми захар в урината и отивам да ги сипя в джибрите.

***


Всяка сутрин нови вицове


четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Кой "лапа" обществени поръчки в строителството?

Преди няколко дни правителството обеща 20 млрд. лв. на строителния бранш през следващия 7-годишен период - от европейски програми и бюджетни средства.

Сумата е сериозна и интересът за участие в поръчки е обясним.

Кой печели най-много от държавния пай?

Този въпрос вече има отговор. Наскоро правителственият портал за отворени данни opendata.government.bg, публикува масивен файл, в който има данни за всички обществени поръчки, направени от началото на 2011 г. до края на август. 2015 г.


Ето кои са най-големите строители в съвременна България, които градят пътища, магистрали, други инфраструктурни обекти и сгради:



Кой кой е



"Главолгарстрой" е създадена през 1969 г. по междуправителствената спогодба „Нефт-желязо“ за извършването на строителни работи на територията на СССР. След 1994 г. работи на територията на Русия, Казахстан, Украйна, Германия и България като главен изпълнител на жилищни, обществени, промишлени и инфраструктурни обекти. През 1997 г. е трансформирана в частно акционерно дружество, а през 2005 г. - в холдингова структура.

Акционери в нея са 646 физически и юридически лица, основният собственик е фамилията на бизнесмена Симеон Пешов, дългогодишен ръководител на компанията.

"СК-13 Пътстрой" е дъщерно дружество на "СК-13 Холд-инг''. Фирмата е създадена през 1993 г. чрез преобразуването ѝ от Пътно управление – Перник в “Пътстройкомплект”, а по късно в "СК-13 Пътстрой". Основни акционери са Николай Таков, Цветанка Нешева, Светослав Геков и Стоян Гашаров.

"Трейс Груп Холд" концентрира всичко в областта на строителството и свързаните с него дейности. Тя е публично дружество от декември 2007 година. Основен акционер в нея е бизнесменът проф. Николай Михайлов, който е и ръководител на Катедра „Пътища” на Университета по архитектура, строителство и геодезия.

"Хидрострой" е основана през септември 1962 г. от Главно управление на водното стопанство при Министерски съвет с името „Водстрой”- Варна. През 1970 година е преименувана в СУ „Водно строителство”, а четири години по-късно получава името, което носи и до днес – „Хидрострой”. Основни собственици са Велико Желев и Мая Желева.

"Енергоремонт холдинг" обединява „Енергоремонт Бобов дол” АД, „Енергоремонт Варна” АД, „Енергоремонт Русе” АД, „Техенерго” АД, „Тотема” ЕООД, ” Инком 2003”, „Енергоремонт Раднево” ЕООД, „Енергоремонт Козлодуй” ЕООД, “Енергоремонт МК” ЕООД, „Енергоремонт Косово”. Компанията е публично дружество

Основни собственици са Николай Златев, Николай Райчев, както и бившият енергиен министър Милко Ковачев, и ексшефът на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов, 

"ПСТ Груп" (до края на 2011 г. носеше името "Пътностроителна техника") е с над 45-годишна история. Тя е еднолична собственост на регистрираната в Кипър фирма "Колвик Сървисиз Лимитид". Някога "Пътностроителна техника" беше част от публична компания "Холдинг Пътища", свързвана с бизнесмена Васил Божков.

"Инжстройинженеринг" - Варна, е създадено през 1964 г. като стопанско предприятие към Градски народен съвет - Варна.
Негов едноличен собственик е бизнесменът Пламен Стилиянов.

"Станилов" е частна строителна компания, основана през 1995 г. и работеща главно в сферата на хидротехническото и хидроенергийно строителство, в изграждането на инфраструктурни, промишлени и граждански обекти. Тя е собственост на Георги Станилов.

ИСА 2000 започва дейността си през 1990 г. в София. Фирмата се занимава предимно с проектиране и строителство на жилищни и офис сгради. В периода от 1996 г. до 2001 г. участва в изграждането на метродиаметър I и три метростанции, част от метрото на София. Собственик на фирмата е Юлиян Инджов, който беше свързван с издръжката на футболния клуб ЦСКА.

"Джи Пи Груп" стартира своята дейност през 2004 г. Тя е главен изпълнител на "Лукойл България" по изграждане, ремонт и поддръжка на бензиностанции, газстанции и петролни бази на компанията на територията на България. Фирмата е изградила и реконструирала над 130 обекта. Основни собственици са Владимир Владимиров-Житенски и Георги Василев.

„Балканстрой” е основана през 1994 г. Нейни собственици са бизнесмените от Разлог Николай Калоянов, Костадин Калоянов, Йордан Каназирев. Преди няколко месеца две банки - ОББ и УниКредит Булбанк, я обвиниха, че използва схема с офшорки, за да избегне плащането на кредит от 60 млн. лева.

"Геострой" е част от групата "Геотехмин", която е специализирана в сферата на проучването, добива и първичната преработка на полезни изкопаеми. Създадена е през 2005 г. Основен акционер е проф. Цоло Вутов, който преди няколко години стана известен в обществото покрай класация на в. "Пари", която го обяви за най-богатия българин.

"Агромах" е създадена през 1995 г., и е основно ориентирана в дейности, свързани с обработка на земеделски земи и зърнени култури. През 1999 г. се насочва към инфраструктурното строителство. Едноличен собственик на фирмата е благоевградският бизнесмен Христо Савев.

"Щрабаг" е българското представителство на австрийската строителна група STRABAG. Компанията оперира във всички строителни сектори, особено в транспортна инфраструктура, високо строителство и гражданско строителство, както и за проекти за строителство на обекти свързани с екология.

"Пътища Пловдив" е създадена през 1993 г. В периода 2014-2015 г. компанията е изпълнила и работи по над 30 км. магистрален път, 50 000 м реконструкция и рехабилитация на пътища и над 130 000 м2 рехабилитация и ремонт на улична и общинска пътна мрежа. Основният собственик на компанията е Асен Христов Савев, който е баща на собственика на "Агромах" Хисто Савев. Предишният собственик на "Пътища Пловдив" беше пловдивският бизнесмен Георги Гергов, който е лидер на БСП в града.

"Понсстройинженеринг" е собственост на "ПОНС Холдинг" - компания с акционери бургаските бизнесмени Милко Милков, Константин Киряков и Панайот Киряков. Дружеството е регистрирано през 2005 г.

"Енергоремонт Гълъбово" е създадено през 1969 г., като компанията е приватизирана през 2000 г. Основен собственик е старозагорският бизнесмен инж. Дечко Колев. Синът му Иван Колев беше депутат от ГЕРБ в 41-ото Народно събрание.

"Водстрой 98" е основано през 1998 г. в Сливен, като правоприемник на Държавното предприятие „Водно строителство”.
Многократни публикации свързваха фирмата с депутата от ДПС Делян Пеевски и ексбанкера Цветан Василев. Нещо, което собственикът и шеф на компанията, Иван Мирински, често отрича. Фирмата беше влязла и в консорциума, който щеше да строи газопровода "Южен поток".

"Крам комплекс" е компания с над 20-годишна история, специализирана в строителството на обществени инфраструктурни обекти. През 1998 г. тя извърши ремонта на столичния площад "Славейков". Тогава беше изграден злополучният фонтан, в който през 2005 г. от токов удар загина 34-годишният Веселин Маринов. Собственик на фирмата е Симеон Кралев.

“Автомагистрали - Черно море” - Шумен е основана през 1967 г. като строително предприятие „Пътни строежи”. Основен собственик е шуменският бизнесмен инж. Димо Димов. Фирмата построи пътният възел "Белокопитово".




Швеция въведе шестчасов работен ден!

Швеция въведе шестчасов работен ден в опит да увеличи производителността и да направи хората в страната по-щастливи.

Много шведски работодатели вече са направили промяната, като изданието Science Alert обяснява, че мярката ще накара служителите да свършват повече работа за по-кратко време и в същото време ще им позволи да имат енергия да се радват на личния си живот.

Центровете на "Тойота" във втория по големина град в Швеция Гьотеборг например приеха мярката преди 13 години, като след това компанията обяви, че служителите ѝ са по-щастливи, а приходите ѝ растат.

Filimundus, компания, разработваща мобилни приложения в Стокхолм, въведе промяната преди година.

"Осемчасовият работен ден не е толкова ефективен, колкото хората си мислят", заявява ръководителят на компанията Линус Фелд.

"Да останеш съсредоточен върху специфично задание в продължение на осем часа е огромно предизвикателство. За да се справим, ние комбинираме различни неща и правим паузи, искайки да направим работния си ден по-търпим. В същото време се затрудняваме да контролираме собствените си лични животи извън работа", добавя той.

Според Фелд на служителите не се позволява да използват социалните медии, а срещите са максимално редуцирани в работно време, за да не се разсейват. Целта обаче остава персоналът да бъде по-мотивиран да работи интензивно, докато е в офиса.

"Моето впечатление е, че сега е по-лесно да се фокусираме по-добре върху работата си и да имаме енергия да я свършим, но също така и да имаме енергия, след като напуснем офиса", коментира Фелд.
Според Science Alert дори докторите и медицинските сестри в някои болници са преминали на шестчасовия работен ден.

Дом за възрастни хора в Гьотеборг, който работи по новата схема, в момента изчислява дали разходите по наемане на нови служители за компенсиране на по-късия работен ден си струва на фона на съответните подобрения в грижата за пациенти и стимулирането на духа на служителите.

Стюардеса изкарала 650 000 паунда от секс по време на работа

На полет заработвала минимум 1500 паунда

Стюардеса изкарала 650 000 паунда от секс по време на работа, като заработвала минимум 1500 паунда по време на полет, съобщава Mail Online. Името на компанията обаче не се посочва.

Палавницата обаче била хваната на калъп с един от пасажерите на борда на самолет, изпълняващ полет от Близкия изток. Веднага след инцидента палавницата била уволнена и депортирана.

При разпит тя признала, че е правила секс с много други пасажери по време на полетите си и дори предпочитала далечните дестинации.

Както е известно, преди време гръмна разкритието, че много отчаяни и безпарични японски стюардеси прибягват до проституция и редовно преспиват с пилоти за пари.

Накратко за Русия на международната сцена

Дежавю: Парламентът тръгна от трети опит

Чак на третия път, половин час след началото на работния ден, депутатите най-сетне успяха да съберат необходимия минимум, за да постигнат кворум в пленарната зала на парламента.
Таблото отчете 127 присъстващи, след като в залата масирано влязоха народните избранници от БДЦ и "Атака", които отсъстваха от първите две регистрации.

БСП традиционно отсъства от залата, а червените депутати, които са вътре, не се регистрираха.

Преди това на два пъти Цецка Цачева не успя да събере депутатите за кворум. Таблото в пленарната зала отново отчете 110 регистрирани депутати.

НАСА и марсианците от Холивуд

Преди няколко години тръгна слух, че НАСА винаги показва филма „Армагедон“ на новите си астронавти. Но не защото разбиващият астероиди и боксофиси епос на Майкъл Бей е поучителен, а точно поради обратната причина: „Армагедон“ е толкова неправдоподобен, че е като наръчник за това какви неща не могат да се случат в космоса, пише „Гардиън“.

Изчислено е, че филмът съдържа 168 научни невъзможности и неточности, а НАСА предизвиквала новобранците си да ги открият. Сред най-явните измишльотини в блокбъстъра са: космическа совалка, излитаща като самолет от астероида; космическата станция, в която гравитацията действа наобратно; атомната бомба, предназначена да отклони от пътя му астероид с размерите на Тексас, която трябва да е поне милиард пъти по-мощна от показаната в „Армагедон“.

За съжаление, тази забавна история се оказа поредният интернет мит. Миналата седмица обаче беше съобщено, че на астронавтите в Международната космическа станция е бил показан друг космически епос на Холивуд – „Марсианецът“ на Ридли Скот (бел. ред. – премиерата на филма в България и по-голямата част от света е този петък, 2 октомври). В научно-фантастичния филм Мат Деймън е изоставен на Червената планета и трябва сам да открие начин как да оцелее, да получи помощ и да се върне у дома. Базиран на едноименния бестселър на Анди Уеър, „Марсианецът“ е научно издържан – от химичните процеси, необходими за производството на вода от ракетно гориво (разбира се, с иридий като катализатор), та чак до функционирането на тоалетните.

Има ясно изразена линия, която приблизително съответства на тирето между „научно“ и „фантастичен“. От страната на „фантастиката“ имаме „Армагедон“, чието мото е „разкарайте оттук науката и дайте повече експлозии“. Този подход, изглежда, се харесва на публиката. Зрителите рядко поставят под съмнение например космическите битки в „Междузвездни войни“, които са като въздушни боеве между изтребители от Втората световна война, макар повечето от нас да знаят, че във вакуума на космоса няма огнени кълба, звукови ефекти или маневри, присъщи единствено на самолетите. Съдейки по трейлърите, в предстоящия „Междузвездни войни: Силата се пробужда“ изтребителите се сражават предимно в атмосфери, подобни на земната, което, технически погледнато, превръща филма в „Небесни войни“.

От друга страна „науката“ се цели в доста по-висока орбита. Тя се гордее с правдоподобност и истории, които вероятно биха могли наистина да се случат. Кой знае… Стенли Кубрик нае дизайнери от НАСА да онагледят 2001-а, а космологът Карл Сейгън беше консултант на „Контакт“. „Интерстелар“ пък привлече астрофизика Кип Торн да помогне с моделирането на черната дупка, при това по-прецизно, отколкото някога НАСА е успявала.

„Марсианецът“ стига по-далеч от всички тях. Романът на Уеър отдавна е любим на НАСА заради задълбоченото изследване и техническите детайли. Така че когато Ридли Скот помолил миналата година учените от космическата агенция за помощ, те се отзовали с удоволствие.

„Когато четем научно-фантастична книга, си я представяме сами за себе си. Ридли трябва да нарисува картина за всички нас“, казва Джим Грийн, директор по планетарни науки в НАСА (неговият еквивалент в „Марсианецът“ е героят на Чиуетел Еджиофор, отбелязва той с гордост).

НАСА отговорила на всевъзможни въпроси – от йонните двигатели до марсианския климат. Учените поканили сценаристите и специалистите по визуални ефекти да посетят техните лаборатории и съоръжения и им показали прототипи на технологии, които да бъдат показани във филма. По времето на снимките на холивудската продукция НАСА работи върху мисия до Марс, чиято цел е хора да стъпят на Червената планета някъде около 2040 година.

„Ние вече имаме модели на хабитати за марсианските обитатели, превозни средства и планове как да живеем и работим там. Следващия месец ще проведем голям семинар, на който да изберем площадка за кацане“, обяснява Джим Грийн. Тоест, почти всичко, което ще видите във филма, НАСА наистина го използва.

„А там, където все още не сме измислили как ще работят някои неща, казахме на хората от Холивуд: „Давайте, проектирайте ги! Ще се радваме да видим какво ви е хрумнало“, допълва директор по планетарни науки в НАСА.
Учените, разбира се, веднага откриха дупки в науката в „Марсианецът“, и това е неизбежно. Налягането на марсианската атмосфера е едва 1 процент от земното, тоест въздухът е твърде рядък, за да се развее знаме, а прахта е фина като пудра от талк. Торнадо като на Земята с летящи отломки, като онова, с което започва филмът, не би могло да се случи. А заради слабата марсианска гравитация астронавтите по-скоро щяха да подскачат, а не да ходят. Ако трябва да бъдем честни, създателите на „Марсианецът“ са били наясно с тези неща. По отношение прашната буря Уеър казва:

„Трябваше някак да принудя астронавтите по спешност да напуснат планетата, затова си позволих някои волности. Освен това реших, че бурята ще е много готина“.

Компромиси винаги трябва да се правят – дали заради бюджет, технически ограничения или просто заради киноефект. Дори когато всичко изглежда наред, винаги ще се намерят бдителни педанти, които да сочат с пръст грешките. Невъзможно е да прелетиш над Международната космическа станция, както прави Сандра Бълок в „Гравитация“. Дешифрирането на ултра-пространствените сигнали, предавани до часовника в „Интерстелар“ ще отнеме поне 60 години. И така нататък, и така нататък.

Сайтът io9.com създаде преди няколко години списък с научно-фантастичните филми, в които физиката е сбъркана. Само „Аполо 13“ и „Истинските неща“ се измъкнаха чисти.

Джим Грийн не се вързва на тези неща:

„Когато гледам филм, оставям науката на входа. Дишам планетарна наука всекидневно и искам малко забавления“.

Освен въпроса за разликата между научните научно-фантастични филми и фантастичните научно-фантастични филми има и друга интересна тема. И тя е за близките отношения между НАСА и Холивуд. Погледнете в сайта на космическата агенция и ще видите цяла секция за „Истинските марсианци“. НАСА поддържа любопитна дискусия за „Марсианецът“ и астронавтите на Международната космическа станция й помогнаха за рекламата на филма с масирана маркетингова кампания в Туитър. А какво по-голямо съвпадение от това, че НАСА разгласи за съществуването на вода на Марс дни преди световната премиера на филма? Ридли Скот каза, че знаел за откритието от няколко месеца, но било твърде късно да промени сюжета. НАСА обаче упорито отрича каквито и да било тайни споразумения с Холивуд:

„Решението кога да обявим новината беше свързано с печатния график на сп. „Нейчър“. Нищо повече).

„НАСА не решава на кои филми да помага“, уверява Берт Улрих от мултимедийния отдел на космическата агенция. Той си сътрудничи с около 100 документални филма на година, плюс някои непланирани участия. Понякога става въпрос за сериозни космически филми като „Аполо 13“ (НАСА няма никакъв принос към „Гравитация“ или „Интерстелар“), а друг път – за лековати блокбъстъри като „Мъже в черно 3“, „Трансформърс 3“ и, да, самият „Армагедон“. Агенцията отдава под наем скафандри за филми на Майкъл Бей и дори позволява да снимат истинско излитане на космическа совалка. Тогава как така не са се подразнили от престъпленията срещу науката в „Армагедон“?

„Не искаме да се месим в артистичните им напъни“, дипломатично отговаря Улрих.

За разлика от американските военни, НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции, които биха я показали в неблагоприятна светлина, казва Улрих. И все пак агенцията опитва да ги разубеждава да не подвеждат публиката. Според закон от 1958 г. НАСА е задължена да информира обществото възможно най-подробно за дейността си.

„Затова филмите, телевизията и документалните проекти са чудесен начин да разкажем нашата история“, допълва Улрих.

Колкото НАСА рекламира филмите, толкова и те рекламират нея. Например първия път, когато публиката вижда новата космическа совалка, не е на Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър“ от 1979-а – цели две години преди първия й полет. Ама че реклама! По онова време НАСА изостава от графика с пускането на първия кораб за многократна употреба, а продуцентите бързат да завъртят по кината „Муунрейкър“, за спечелят максимално от космическата лудост, която е обхванала зрителите покрай „Междузвездни войни“.
Като се замислите, космическите изследвания и снимането на филми имат много общо. И двете са изключително скъпи начинания, изискващи най-модерни технологии, хиляди хора и огромни съоръжения. И двете се стремят да създадат проект, който да полети към звездите, но който също така лесно може да претърпи зрелищен крах. Изглежда, че „Марсианецът“ се е устремил към пантеона на достойните за уважение космически филми, а когато става въпрос за вдъхновяване на следващото поколение, „фантастичните“ неща вършат също толкова добра работа, колкото „научните“. Ако се разходите из Лабораторията за ракетни двигатели, най-вероятно ще срещнете някой фен на „Стар Трек“. Джим Грийн обожава „Армагедон“ и признава, че е гледал „Пришълецът“ поне 50 пъти.

„Научната фантастика е много важна част от нашата култура. Тя ни кара да мечтаем за бъдещето. А ако не мислите за бъдещето, вие самите нямате бъдеще“, предупреждава ученият от НАСА.

На тази дата: 1 октомври 1977 г. Пеле прекратява спортната си кариера

1977 г. бразилският футболист Пеле прекратява спортната си кариера. Едсон Аранчис до Насименто е определян като най-добрия футболист на всички времена. През 2000 г. ФИФА го определя като футболист номер едно на 20 в.

Пеле е роден в Треш Корасоинш, щата Минаш Жерайш на 23 октомври 1940 г. Баща му е професионален футболист, но прекратява кариерата си след травма в коляното. Пеле израства в бедност в град Бауру, където започва да играе в аматьорски футболни отбори. На 9-годишна възраст той стои до радиото, за да слуша финала на Мондиал 1950, който Бразилия губи, и тогава се кълне със сълзи на очите, че ще докара някой ден купата в своята страна.

През 1956 г. на 15 години Пеле започва кариерата си в младежкия отбор на „Сантуш”, а година по-късно вече играе в основния им отбор. Едва 16-годишен той става голмайстор на бразилския шампионат и 10 месеца след подписването на първия си професионален договор е включен в националния отбор на Бразилия.

На световното футболно първенство в Швеция през 1958 г. печели за първи път световната купа с отбора на страната си. Вкарва два гола във финалния мач. По това време той е 17-годишен и е най-младият футболист, печелил световно първенство. С фланелката на Бразилия Пеле печели още две световни първенства - през 1962 и 1970 г.

До 1974 г. Пеле е отбелязал 1087 гола в 1120 изиграни мача за своя отбор Сантуш. На 19 ноември 1969 г. на стадион Маракана отбелязва своя гол номер 1000. По този повод в Бразилия е издадена специална пощенска марка, а президентът обявява деня за празник.

Пеле завършва спортната си кариера в Ню Йорк, където от 1974 до 1977 г. играе за местния клуб „Ню Йорк Космос”. До края на активното си спортуване той успява да отбележи 1281 гола в 1363 изиграни професионални футболни срещи. В 92 участия в бразилския национален отбор Пеле вкарва 77 гола. Прекратява футболната си кариера с демонстративен мач между „Ню Йорк Космос” и „Сантуш”.