събота, 7 май 2016 г.

Борисов след ветото: Надявам се да намерим консенсус, отговорността не е само моя

Премиерът Бойко Борисов коментира на личния си профил във Фейсбук ветото на президента върху промените в Изборния кодекс, свързани с ограничаването на правото на българите в чужбина да гласуват. 

Борисов каза, че ГЕРБ ще вземе своето решение, като отчита рисковете за мнозинството и стабилността на управлението. Той изрично заявява, че отговорността за случващото се в изборното законодателство не е само негова.

Ето поста на  Борисов:

"Политическа Партия ГЕРБ е поставена в изключително сложна ситуация и то за нещо, което ние сме инициирали още в първия ни мандат, а именно за първи път заложихме облекчена форма на подаване на заявления от българите в чужбина – електронно, дистанционно по интернет, с цел да се даде възможност на повече наши сънародници да гласуват. Благодарение на това беше възможно да се разкрият допълнително секционни избирателни комисии извън дипломатическите и консулски представителства, което дори г-жа Манолова запази.

Така че, аз винаги съм считал, че е наше задължение да осигурим възможност всички български граждани, които желаят да гласуват в чужбина, да могат на практика да упражнят това свое право на глас. Винаги съм твърдял, че до този момент не е измислена по-демократична и добра система от изборите. Затова аз във вторник ще събера ПГ на ГЕРБ и Изпълнителната комисия, и отчитайки рисковете за мнозинството и стабилността на правителството, ще вземем решение.

Същевременно ще продължим да водим разговори с нашите партньори от РБ, ПФ и АБВ, защото стабилността на държавата е важна, но не бива да нарушаваме демократичните права на българските граждани. Това е отговорност на всички политически партии и лидери, не само моя, и не само на ГЕРБ. Надявам се, че ще успеем да намерим един разумен и справедлив консенсус".

Валери Симеонов: Ветото е предателство

Решението на президента да наложи вето върху Изборния кодекс е национално предателство в името на собствени политически амбиции. Това заяви съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов пред "Фокус" по повод решението на президента Росен Плевнелиев да наложи вето на изборните промени, засягащи гласуването в чужбина.

„Честно казано очаквах точно такова негово решение. Цялата тази акция на вдигане на шум ужким от нашите сънародници в чужбина, а всъщност организирана от 5-6 човека, беше за да се „подготви почвата” за едно „обяснимо” на пръв поглед решение на българския президент под претекст: „Ето на, българите в чужбина негодуват, аз няма как да не се погрижа за техните интереси”, категоричен е Симеонов.

„Поведението му беше очаквано, но ако ме питате как бих го характеризирал – по-никакъв начин, освен като национално предателство в името на собствени политически амбиции. За мен няма никакво съмнение, че Плевнелиев подготвя кандидатурата си за втори президентски мандат”, смята Симеонов.

„Повече от ясно е, че той търси подкрепа от всякакви политически „отпадъци”, които да събере около себе си, но няма как това да му стигне и затова му е необходима и подкрепата на ДПС. Ето как с това вето той си осигурява подкрепата им”, допълни той.

Симеонов е категоричен, че ако се приеме ветото, това ще върне правото на живеещите изселници от България в Турция да гласуват, с което ще се върне възможността българската държава да бъде манипулирана отвън – от Турция, чрез вкарваните между 6 до 10 депутати в Народното събрание с гласове от Турция.

Връщането на старите текстове от Изборния кодекс в комбинация със задаващата се неоосманистка политика на Ердоган може да докара 200-300 хиляди гласа от Турция. Тогава ще стане ясно сатанинското дело, което е извършил псевдобългарският президент Плевнелиев. Тогава ще имаме група от 30-40 избрани от Турция депутати на ДПС и на ДОСТ, а отделно ще бъдат и тези, които са в България, така че горко ѝ на майка България”, заяви Симеонов, като изрази увереност в това, че ветото ще бъде отхвърлено от парламента.

По-рано в становище за наложеното от президента вето от ВМРО обявиха, че то застрашава националната сигурност и от Патриотичния фронт са готови да напуснат властта, ако ветото бъде прието.

Президентът налага вето на Изборния кодекс

Президентът Росен Плевнелиев ще върне за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Изборния кодекс. Това съобщиха от президентството. Основният мотив на президента са ограниченията за гласуването на българите в чужбина.

Според държавния глава ветото ще даде на народните представители възможност да създадат по-добри правила за упражняване на изборните права на гражданите.

Държавният глава връща за повторно обсъждане изменения чл. 14 от ИК, тъй като смята, че се създава неравнопоставеност между българските граждани при упражняване на активното им избирателно право по признак лично положение - в зависимост от място на пребиваване в чужбина. А съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България всички граждани са равни пред закона и е недопустимо ограничаване на правата им.

Изменената разпоредба на чл. 14, ал 1 не въвежда изрични ограничения за броя на секциите, които могат да бъдат разкрити в наше дипломатическо или консулско представителство. Според президента поради точно определената територия, на която могат да се разкриват тези секции, в някои случаи това неминуемо ще доведе до ограничения за упражняване на активното избирателно право на гражданите.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 2, предвижда в населени места в държавите членки на Европейския съюз, в които няма дипломатически и консулски представителства, да се разкриват толкова секции, колкото са необходими, при наличие на не по-малко от 100 избиратели, подали заявления. Държавният глава не намира логика в различното третиране на избирателите на база само формален белег – наличие на дипломатическо или консулско представителство.

Алинея 3 на чл. 14 въвежда ограничение за образуване само на една избирателна секция в населени места с население над 1 млн. жители в държави, които не членуват в Европейския съюз и в които няма дипломатическо или консулско представителство. Подобна норма не отчита спецификата на българските общности зад граница и не гарантира равна възможност на тези наши сънародници да упражнят активното си избирателно право, смята държавния глава.

Президентът изтъква, че през всичките години от своя мандат винаги е бил в активен диалог с българските общности зад граница. Срещите с наши сънародници са неизменна част от посещенията на държавния глава в чужбина, за да бъде съпричастен с техните проблеми и да работи, за намирането на решения. Според президента българската държава дължи на своите граждани, където и да са те по света, изборни правила, които да ги мотивират да гласуват, а не да им създават пречки. Благодарение на усилията на държавните институции и българските общности, през последните години избирателната активност в чужбина се повишава, а отстъплението от постигнатото е необяснимо и неприемливо.

Един от аргументите на президента, че честността на изборите не трябва да става за сметка на неравното третиране на българските граждани. Според президента опитът да се преборят лошите изборни практики, не трябва да създава национално разединение. Държавният глава приветства промените в Изборния кодекс, с които се въвежда електронно дистанционно гласуване. Президентът е убеден, че постигнатото обединение на парламентарното мнозинство около това решение се оценява позитивно от българските граждани.

Президентът се надява при новото обсъждане на закона народните представители да съсредоточат усилията си върху постигане на най-добрия баланс между правата на гражданите и честността и прозрачността на изборите. Държавният глава очаква да не бъдат приемани разпоредби, които са противоконституционни и нарушават основни права на българските граждани. При наличие на такива, президентът ще упражни правомощието си да сезира Конституционния съд.

Искат забрана на бурките и в София

Забрана на бурките и в столицата предлагат съветниците от групата „Патриоти за София – ВМРО и Атака“, които са внесли предложение до Столичния общински съвет.

То е свързано с промяна на Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична голяма община, пише на сайта на ВМРО.

Патриотите искат на публични места да е забранено носенето на дрехи, които покриват лицето по начин, който пречи носещият ги да бъде разпознат, а също и да се извършва религиозна дейност.

При неспазване на забраната е предвидена глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение - от 1000 до 2500 лв.

По инициатива на съветници от ВМРО носенето на бурки на обществени места е забранено в общините Пазарджик и Стара Загора. Подобно предложение е направено и предстои решение и в общините Пловдив, Шумен, Хасково и Харманли. В Народното събрание Патриотите внесоха проект на Закон за забрана носенето на облекло, скриващо напълно или частично лицето на публични места.


Любопитно: Жени гангстери от 20 век

Жените-гангстери не са нито толкова много, нито са толкова известни - и още по-малко са
толкова идеализирани, като Ал Капоне, например. Но съществуват. И техните истории са също толкова вълнуващи, а в много случаи и по-интересни от тези на мъжете, занимаващи се с обири, убийства, мафиотски игри и организирана престъпност.

В разучаване на темата "жените и престъпността", Mental Floss предлага колекция от съдби на американски гангстерки, за повечето от които не сте и чували.

Бони Паркър

Без съмнение тя е една от най-известните американски гангстерки на 20 век. Паркър се е превърнала в икона не без помощта на Холивуд и кино-класиката "Бони и Клайд". Двойката знаменити обирджии действа с размах между 1931 и 1934-та година Преди да започне да се занимава с обири, Паркър, която е родом от Ровена, Тексас си спечелва репутацията на умна и пряма личност. Тя се запознава с Клайд Бъроу през 1930-та. Въпреки че по това време е омъжена, искрата между двамата веднага припламва. Освен кражбите и убийствата, Бони и Клайд се прочуват и със фотосесията(на снимката), която правят до скривалището си в Джоплин, Мисури. През 1934-та година романтичната история завършва със страховита престрелка с полицията, в която двамата са убити - тя е на 23, а той на 25 години.

Историята на Бони и Клайд е описана от Дороти Провайн в книгата "Историята на Бони Паркър" (1958 г.), в телевизионния филм "Бони и Клайд: истинска история" (1992 г.), в сериите "Бони и Клайд" (2013). Най-известен си остава обаче филма с участието на Фей Дънауей и Уорън Бийти от 1967 година, който има две награди "Оскар".

Стефани Сент-Клер

Наричана "Куийни" в Манхатън и "Мадам Сент-Клер" в Харлем, Стефани е сред най- големите мафиотски босове от 30-те години на 20 век. Имигрантка от френско-африкански произход, десет години след пристигането си в САЩ, тя се прочува сред дискриминираните чернокожи в страната, като им помага да разиграват свои пари на лотария. По онова време това е единствен начин за инвестиция на цветнокожите, на които е забранено ползването на банкови услуги. Въпреки че прави много за малцинствата, Сент-Клер работи основно благодарение на мафията и се радва на съдружие и протекция от страна на Лъки Лучано.

С помощта на мафиота Елсуърт "Бъмпи" Джонсън, мадам Сент-Клер успява да спечели уважението на големия мафиот Дъч Шулц. Тя успява да свидетелства срещу редица корумпирани ченгета, които след това са уволнени. И най-големия й успех е, че съумява да предпази центъра на Ню Йорк от нахлуването на нови банди в края на Сухия режим.

За Сент-Клер са направени два филма: "The Cotton Club" (1984), където е изиграна от Новела Нелсън и "Hoodlum" (1997).

Опал Лонг - "Мак Трък"

Родена в Тексас (по собствените й думи) Лонг е едра жена, което й донася псевдонима "Мак Трък" по името на производителя на камиони (твърди се, че никой не е смеел да нарича така пред нея). Тя лично предпочита името "Бернис". Опал Лонг е член на бандата на известния мафиот Джон Дилинджър (вдясно на снимката). Домакиня по природа, тя чисти и готви за цялата банда, която приема за свое семейство. Нейният приятел и годеник Ръсел Кларк е член на бандата на Дилинджър, както и нейната сестра Патриша.

През 1934-та Кларк е арестуван, а Опал Лонг се бори за освобождението му от затвора и моли Дилиннджър за съдействие. Скоро тя вече не е добре дошла в бандата и малко след убийството на Дилинджър бива предадена. Опал е арестувана през лятото на 34-та година. В затвора тя не обелва нито дума за своите връзки с престъпния свят. В крайна сметка е пусната и изживява остатъка от живота си на свобода в Чикаго.

Хелън Джилис

На 16 години Хелън Вавризняк се омъжва за престъпника Лестър Джилис, по-известен като Бейбифейс Нелсън. Те имат две деца. Благодарение на мъжа си, който е известен бандит, тя скоро се озовава в списъка с криминално-проявените "обществени врагове на Америка".

Действително, Хелън активно сътрудничи на мъжа си, получил прякора "Бейбифейс" заради детското си лице и дребния си ръст. Тя е арестувана през април 1934-та.

След кратко е пусната, но след като лидерът на бандата Джон Дилинджър е убит, Лестър остава сам с жена си и Джон Пол Чейз.

Те правят планове за нова престъпна група, но през ноември двама агенти от ФБР ги разпознават на улицата. След престрелка, Лестър застрелва полицаите, но е ранен, а Хелън и Джон Пол се погрижват за него. Той умира в ръцете на любимата същата нощ.

Хелън се предава два дни по-късно и е осъдена само на година престой в женски затвор в Мичигън. Петдесет години по-късно, когато умира, тя е погребана до своя любим Бейби Фейс в Чикаго.

Кейт "Ма" Баркър

Това е псевдоним на Аризона Дони Баркър (позната също като Кейт Баркър). На 19 години тя се омъжва за Джордж Баркър и двамата имат две деца: Херман, Лойд и Фред. Но това семейство не е обикновено: те са криминална фамилия, известна със серия обири, извършени през 1910-та.

Кражбите водят до убийства - и до внимание от страна на пресата. Те са неуловими... до момента, в който съдбата се обръща срещу тях и през 1927-ма Херман се самоубива, за да не бъде заловен. Скоро тримата сина са заловени и осъдени. Аризона изчаква сина си Фред да излезе от затвора и след неговото пускане през 1931-ва следват нови криминални престъпления - последни и за двамата. Те са убити във Флорида през 1935-та след акция на ФБР. Нейната водеща престъпна роля в семейството е поставяна под въпрос неведнъж, но Едгър Хувър я нарича "най-порочния, опасен и изобретателен престъпен ум на изминалото десетилетие", което има влияние върху начина, по който е възприеман публичният й образ.

Легендата за Ма Баркър вдъхновява различни филми: като например гангстерската класика "White Heat". Но характера на Ма Баркър е изигран още по-убедително от Джейн Кроули през 1959-та в "The FBI Story", от Шели Уинтерс в "Bloody Mama" от 1970-та и от Тереза Ръсел в „Обществен враг" през 1996-та.
(Следва продължение)


Мюсюлманинът Кан стана новият кмет на Лондон

Депутатът от опозиционната Лейбъристка партия Садик Кан е новият кмет на Лондон. Това гласят окончателните резултати от вчерашните избори в британската столица, цитирани от АФП. Така Кан се превръща в първият кмет-мюсюлманин на голяма европейска столица. Синът на пакистански имигранти, нанесли се в Лондон малко преди раждането му през 60-те години на миналия век, е спечелил 1 310 143 гласа срещу 994 614 за основния му опонент – Зак Голдсмит от управляващата Консервативна партия на премиера Дейвид Камерън.

През 2008г. тогавашният премиер на лейбъристите Гордън Браун направи юриста Кан първият министър-мюсюлманин в британски кабинет, като го постави начело на транспортното министерство. По-рано тази вечер лейбъристите побързаха да анонсират победата на кандидата им в Лондон преди формалното обявяване на крайните резултати. Изглежда успехът в столицата ще трябва да се превърне в утеха за цялостното недобро представяне на лейбъристите на регионалните избори във Великобритания. „Поздравеления Садик Кан.
Нямам търпение да работим с теб, за да създадем Лондон, който е справедлив за всички”, написа в „Туитър” лидерът на опозиционната партия Джереми Корбин. 

В рамките на кампанията Голдсмит и Камерън неколкократно се опитаха да покажат Кан като привърженик на радикалния ислям. „Разочарован съм, че консерваторите и Зак Голдсмит решиха да водят негативна и разделяща кампания, в която беше видимо нарастващото им отчаяние”, заяви Кан пред АФП по време на последното събитие в рамките предизборната борба – посещение на открит пазар в мултиетнически район на британската столица. „Надявам се ако спечеля, да съм кмета, който ще обедини града ни и общностите му отново”, заяви още Кан.

„Аз съм лондончанин, британец, изповядвам исляма и съм горд мюсюлманин. Аз съм от азиатски произход и от пакистанско потомство. Аз съм баща, съпруг и дълго-изстрадал фен на Ливърпул. Аз съм всичко това”, заяви Кан, цитиран от АФП. „Великото нещо на този град е, че можеш да си лондончанин от всякакво вероизповедение или от никакво такова, и ние не просто сме толерантни един към друг, а се уважаваме, приемаме и радваме един друг. Това е едно от великите неща на Лондон”, заяви Кан.

От 2008г. насам кмет на столицата е консерваторът Борис Джонсън, който в момента е един от основните привърженици на излизането на Великобритания от ЕС. Кметовете на Ню Йорк и Париж Бил Де Бласио и Ан Идалго също приветстваха победата на Кан в „Туитър”. Де Бласио нарече Кан „колега-привърженик на достъпните жилища”, а Идалго заяви, че лондончани ще имат ползва от „хуманитарността и прогресивността” на лейбъриста. Победата на Кан обаче трябва да е утеха за цялостно лошото представяне на Лейбъристката партия на вчерашните регионални избори във Великобритания.

За пръв път 1910г. възприеманата като лява партия зае трета позиция на местен вот в Шотландия, заставайки зад победителите от Шотландската национална партия (ШНП), подкрепяща отделяне на страната от Обединеното кралство, и изненадващо вторите консерватори. ШНП губи мнозинството си в Единбург, а най-открояващ се е успеха на лидерката на консерваторите – усмихнатата, 37-годишна, открито хомосексуална Рут Дейвидсън. Лейбъристите запазиха мнозинството си в уелския парламент, въпреки че загубиха едно място в него. Не е впечатляващо представянето на партията в Англия.

 Според временните резултати лейбъристите ще контролират 57 от 124 местни съвета с 1265 места в тях, което е спад с 19 души. Консерваторите на премиера Дейвид Камерън запазват мнозинството си в 31 английски съвета, със 708 представители, което е спад с 18. Резултатите вероятно ще усилят вътрешнопартийните критики срещу ветерана-социалист Корбин, който беше избран за лидер миналата година. Той все пак настоява, че партията е надминала очакванията.


На тази дата: 7 май 1934 г. Сталин създава Еврейска автономна област в тайгата

Снимка от 1954г. град Биробиджан, 
столица на Еврейския автономен 
район.
На 8400 км от Москва.

На 7 май 1934 г., 18 века след разгрома на Йудейското царство и само 14 г. преди
провъзгласяване на на съвременната държава Израел, в Далекоизточния край на самия край на РСФСР се появява Еврейската автономна област. Сталин й е отрежда място в тайгата, образувана от Хабаровския и днешния Приморски край.
Историята обаче има доста по-далечно начало.

През 1924 г. в СССР е констатирано, че голяма част от разореното еврейско население не се занимава с «продуктивен труд» - броят на лицата без определено занятие и т. нар. „нетрудови елементи", лишените от избирателни и граждански права – е достигнал колосални размери. Само в Украйна през 1926-1927 г. броят на „лишенците" е достигнал 30-40%.

Съветската държава решава да впрегне евреите в производителен земеделски труд. В Украйна са създадени три еврейски национални района, като през 1936 г. еврейските селскостопански селища обработват 1,75 млн. декара земя.

В Крим на евреите са отделени почти 600 хиляди декара земя. По-малки са мащабите в Белорусия (220 хиляди декра). Създадени са 10 колхоза за евреите от Бухара (Узбекистан), 15 колхоза за грузинските евреи, колхози за планинските евреи в Дагестан, Азерайджан и в Северокавказкия район.

Грандиозните планове, разбира се, не се сбъдват – през 1936 г. земя обработват само 200 хиляди евреи. Но в рамките на тези планове на 28 март 1928 г. с постановление е прието плътно да се населят с трудови евреи свободните земи край река Амур в Далекоизточния край. На 20 август 1930 г. е прието държавно постановление за образуване на Биро-Биджанския национален район.

Така логично през 1934 г. идва ред на Еврейската автономна област в състава на РСФСР. За най-малкия субект на федерацията е заделена земя с площ 36 хиляди кв. км. около град Биробиджан, превърнат в столица.

До пристигане на заселниците този край (1/3 от територията на България) е обитаван от не повече от 1200 души. Затова пък през 1939 г. населението на Биробиджан наброява почти 20 хиляди души, като около 1500 от тях са доброволно дошли ентусиасти от САЩ, Канада, Южна Америка, Германия и даже от Палестина.

Евреите-преселници, пристигнали в Приамурието в периода 1920-1930 г. и техните потомци, никога не са съставлявали мнозинство в Автономната област. Войната и особено смъртта на Сталин им дава възможност постепенно да се измъкнат. А след мащабното репатриране в Израел през 1970-1990 г. те остават незначително малцинство. Според различни данни от сегашното 190-хилядно население на областта евреите съставляват между 1,3 и 4%, тоест между 1000 и 7500 души. Руснаците са около 85%.

Сега в Израел живеят над 15 хиляди изселници от Еврейската автономна област, като 5 хиляди от тях са в град Маалот (половината от жителите на града). Всяка година в Израел се организира обща среща на изселниците от ЕАО.

През 1991 г. с постановление на Президиума на Върховния Съвета на РСФСР ЕАО е отделена в самостоятелен субект на Руската Федерация. На 12 декември 1993 г. статутът на равноправен субект на Федерацията е узаконен с приемането на Конституцията на Руската Федерация.

На 31 март 2005 г. депутатите от законодателното събрания на ЕАО създават работна група за подготовка към изменения в официалното название на региона. Според тях думата „автономна” в названието на ЕАО е анахронизъм, тъй като почти 15 години областта по същество се явява самостоятелен субект на Федерацията.

След отмяната на "Закона за Еврейската автономна област" през 1993 г. областта се оказва в странно юридическо положение. Нов закон за статута на ЕАО не е приет и досега. От пет автономни области, съществуващи през съветско време на територията на РСФСР, към настоящия момент е останала само Еврейската (другите четири получават статут на републики в състава на РФ).

За първи път въпросът е поставен на федерално равнище още през 1992 г. няколкократно от депутатите в Руската Дума, но поради юридическата сложност проблемът все още няма окончателно решение.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


Човек, отседнал в хотел в Германия се буди през нощта и чува:
- Бите шойн, данке шойн, бите шойн, данке шойн.
Става, гледа през прозореца, и какво да види:
Група немци разтоварват камион с тухли.

***

Мъж и жена бутат колата към автосервиза. Мъжът пъшкайки:
– Обаче тоя, дето ми продаде колата се оказа много прав.
– В смисъл?
– Ами, че не харчи много гориво…

***

Една баба решила да си купува бански. Отишла в мола, взела едни бикини и влязла в пробната да ги мери.
След като се позабавила вътре, учтивият консултант се приближил до пробната и попитал:
- Какво става, да ви донеса ли горнището?
- Аааа, нема нужда, чедо, то всичко се събра у долнището.

***

Рускиня за мъжете:
- Какви мъже имаше едно времеее… - Зверьев, Богатирьов, Медведьев. Виж ги сегашните - Зайцев, Комаров, Мухин, Лебедев, Куроедов.

***

По случай празника народът масово е плъзнал към краищата на Санстефанска България.

***

Всяка сутрин нови вицове

петък, 6 май 2016 г.

Свещеници отказаха да служат с архимандрит Дионисий

Духовниците от столичния катедрален храм "Свети Александър Невски" отказаха да служат литургия заедно с архимандрит Дионисий, съобщи БНР в разговор с отец Костадин от храм-паметника "Св. Ал. Невски". Архимандритът бе назначен за предстоятел на патриаршеската катедрала и разпореди заря над храма навръх Великден.

"Той забравя защо е застанал пред Светия престол, че застава пред Светите тайни. Църквата е Христоцентризъм – Христос е пред нас. Всичко останало са асоциации. И когато един човек поругае най-святото нещо... Всеки има своята съвест и своята позиция", дипломатично обясни причината за оттеглянето на свещениците от съслужение с назначения им предстоятел на храма.

Според свещенослужителя, архимандрит Дионисий отложил литургията от 10 часа на Гергьовден, защото очаквал, че ще бъде с Негово Светейшество и с духовниците на водосвета във връзка с празника на армията и на парада, който се прави пред храма "Света София". "На всички ще стане ясно, че там го няма", каза отец Костадин.

Свещениците се подготвят да водят служби без архимандрита, а когато той служи – те ще се отдръпват, обясни отец Костадин. Духовниците ще внесат писмо на следващото заседание на Светия Синод. В интернет също има петиция с настояване за тежко наказание за архимандрита, който се опитва да въведе непозната в България традиция да има заря на Великден.


Президентът: Политиците да са патриоти, а не криворазбрани националисти

Политиците трябва да бъдат патриоти, да обичат родината си, а не да бъдат криворазбрани националисти. За това призова президентът Росен Плевнелиев в словото си пред парада за Гергьовден и Деня на храбростта и Българската армия.

„Каузата на един политик не е да търси, а да решава конфликти, да подкрепи принципите, да даде път на дипломацията, а не на оръжието. Смисълът на политиката не е да бута граници, а да ги опазва”, каза Плевнелиев.

Според него "историята ни е богата на примери как народ и армия заедно отстояват правото на самоопределение и самостоятелно съществуване на българската държава."

Държавният глава изброи подвизите на войниците от Българската армия, опазили знамената ни. И припомни, че народът пази спомена за тях.

„Сега повече от всякога е нужна адекватна оценка на събитията и причините, довели до тежки конфликти в миналото. За първи път след Втората световна война нивото на сигурност е толкова ниско”, каза още държавният глава.

Според него Министерският съвет и Народното събрание трябва да продължават да подкрепят усилията на Министерството на отбраната до пълното изпълнение на плана на развитие, като се отдели необходимият ресурс за това.

„На фона на огромния брой кризи около нас България пази границите си и отстоява правата си. И получава признанието на партньорите си. Страната е надежден и предвидим партньор на международната сцена”, смята президентът.

На живо военния парад на Гергьовден! ВИДЕО

Гледайте на живо събитията от центъра на София по повод празника на българската армия днес. По програма 12 военни самолета и вертолета ще прелетят над столицата като част от парада за 6 май.


От 10 часа на площад "Княз Александър I" ще ви направим съпричастни на военния парад. Тази година в него ще участват над 1300 военнослужещи с над 35 верижни и колесни машини на Сухопътните войски, зенитно-ракетни войски и служба "Военна полиция", както и 12 самолета и вертолета от състава на Военновъздушните и Военноморските сили.

Под звуците на Гвардейския представителен духов оркестър на площад "Княз Александър I" ще преминат Знаменен взвод на Националната гвардейска част и представителните блокове на Военната академия "Г. С. Раковски", Националната гвардейска част с бойното знаме на частта, Националния военен университет "Васил Левски", Сухопътните войски, Военновъздушните сили , Военноморските сили, Съвместното командване на силите и служба "Военна полиция".

В парада за пръв път от години ще бъде извадена и показана и бойната техника.

Излъчване на живо на въздушната демонстрация от военния парад по повод 6 май - Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Кадри в реално време от кабините на хеликоптерите и записани кадри от борда на самолетите

НА ЖИВО ТУК

Родителите на наградени ученици се оказаха данъчни нарушители

Родители на наградени ученици се оказаха данъчни нарушители в поредната нелепа история, родена от чиновнически пропуск и абсурдно законодателство.

Семействата на трима ученици от столичното 134-то СОУ са заплашени с глоби за неподадени данъчни декларации и невнесен в срок данък, защото децата им са се оказали първенци в конкурс, посветен на 70-годишнината от освобождаването на концентрационния лагер "Аушвиц-Биркенау", и са получили като награда таблети.

Година след връчването на отличието семействата им са уведомени, че дължат по 20 лв. данък за наградата и могат да отнесат глоби за недекларирането й.

За скандалния случай се разбра от сигнал на икономиста Емил Кало, който е дядо на едно наградените деца. Той разказа, че миналата година децата са били приятно изненадани от получените таблети, които не са били обявени в наградния фонд.

Близо година по-късно обаче родителите получили писмо от МОН, че трябва да платят 10% данък върху стойността на таблетите и да подадат данъчни декларации. Според Кало писмото дошло на 1 април и част от родителите не са успели да подадат декларации навреме. "От министерството си измиха ръцете за данъците с НАП. Този проблем може да възникне и за класираните на второ място - деца от домове за лишени от родителска грижа, които също получиха предметни награди. Тях кой ще ги защити", попита Кало.


Честит Гергьовден!

На 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец, един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.

Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души. Сред тях са Георги и Гергана, Габриел и Габриела, Гинка, Ганка и Ганчо, Галя, Галин и Галина, както и всички техни производни. Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока. В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове. За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

На тази дата: 6 май 1945 г. Българска СС бригада се сражава против Съветската армия край Виена

Полковник Иван Рогозаров - на преден план.
На 6 май 1945 г., според противоречиви публикации, включената в отбраната на Виена българска противотанкова бригада в състава на немските СС-войски (Panzer-Zerstörer Brigade), взема участие в заключителните боеве край град Щокерау срещу части от 46-а армия на ІІІ Украински фронт.

Създаването и съществуването на бригадата от около 700 българи-доброволци е почти безспорно от всички изследователи. Подразделението е замислено като дивизия (Waffen-Grenadier Division der SS), но поради ограничения брой на българите-доброволци се формира като гренадирски полк (Waffen-Grenadier Regiment der SS), но накрая представлява само противотанкова бригада.

Превратът на 9 септември заварва в Германия български противотанков дивизион, който се намира там на обучение, и именно преминалите български военнослужещи на страната на немците стават гръбнак на бригадата.

През октомври 1944 г. корпусът е съставен и базиран във военния лагер в Дьолерсхайм до Виена, където минава обучението му. Там се събират 25 офицери, 56 подофицери и близо 500 войници от българската армия. Към тях впоследствие се присъединяват близо 150 български студенти, включително 12 девойки, изучаващи медицина във Виена, повечето от които са членове на организацията „Бранник”.

Бригадата се състои от два пехотни батальона, усилени с противотанкови средства: артилерийски дивизион и бойно-осигурителни подразделения: свързочно-сигнална, медицинска, сапьорно-заградителна и щабна рота. Командир на бригадата е полк. Иван Рогозаров, носител на два ордена „За храброст”, бивш началник щаб на Трудови войски. Първи батальон е командван от подполковник Георги Малков (бивш началник-щаб на Втора пехотна дивизия на Българската армия), а втори батальон - от капитан Цветан Богоров. За началник-щаб на бригадата е назначен СС-щурмбанфюрер Паул Брилинг - член на НСДАП, чиято майка е българка.

В блога „Един завет” на клуба на потомците на царския офицерски корпус има публикация на Михаил Кожемякин за боя на 6 май:

Българската противотанкова бригада в състава на SS войските



На 5 май командирът на 2-ри танков корпус на SS отдава заповед Българските SS да заемат позиция в отбранителната зона в покрайнините на Щокерау, югозападно от Виена. Със стремителен нощен марш към фронта Българската легия в утрото на 6 май се влива в редиците на SS дивизията, отбраняваща Щокерау, и поема участък от отбраната.

Противотанковите съоръжения на подстъпите към града не са довършени и полковник Рогозаров решава да срещне съветските войски по улиците, където огневите средства на бригадата могат успешно да им се противопоставят. За да избегне жертвите сред мирното население, той се обръща към все още не успелите да се евакуират жители на Щокерау със заповед спешно да напуснат града.

Бойният дух на българските легионери в очакването на боя е висок. "На всички ни беше ясно, че краят на войната не е далеч, и че Германия не може вече да победи - спомня си впоследствие ветеранът от бригадата Стоян Попянков, по това време млад бранник, - но битката я очаквахме с упоение. В края на краищата след толкова митарства бяхме длъжни да покажем и на руснаците, и на немците, как могат да се сражават истинските българи!"

"Боже, пази България и всички нас!" - пишат легионерите по стените на къщите в Щокерау, превърнати в опорни пунктове.

Боят започва към девет часа сутринта.

Противник на българите се оказват части от същата онази 46-а армия, която повече от всичко искат да срещнат на бойното поле, и затова легионерите воюват особено бойко и упорито. Съветските танкове и пехота навлизат в града и предприемат срещу позициите на българските воини мощна артилерийска и авиационна щурмова поддръжка, но не им се отдава да се придвижат навътре в Щокерау чак до вечерта. Успешно удържат позициите си и германските есесовци.

Към 18:00 часа на 6 май атаката е прекратена. В боя Българската Waffen бригада успява да извади от строя 14 съветски танка и 2 самоходни артилерийски установки (от общо 29, изгубени през този ден от 46-а армия в Щокерау) и унищожава най-малко 100 пехотинци. Около 30 съветски войници са заловени в плен. Легионерите показват крайно оригинален подход към използването на пехотното въоръжение - успяват да свалят с противотанковия гранатомет "Офенрор" непредпазливо снижил се при щурмуването Ил-2. Този случай няма аналог в историята на Втората световна война.

Загубите на българската бригада са 98 души убити и ранени и 46 безследно изчезнали. Ранените легионери са евакуирани в германска болница, скоро завладяна от Червената армия. След края на войната 7 от тях са предадени от Съветския съюз на българските власти и след показен съд са разстреляни в Софийския затвор на 29 септември 1945 г. Сред разстреляните е и мъжественият командир на 1-и батальон Георги Малков, тежко ранен в боя за Щокерау. Основна причина за смъртните наказания е повдигнатото формално обвинение за дезертиране на страната на противника по време на война.

През нощта командването на корпуса получава заповед за отстъпление и Българската бригада се придвижва на запад по пътя извън града. Нямат възможност да вземат със себе си руските пленници и полковник Рогозаров нарежда те да бъдат ликвидирани, но поручик Хаджилалчев по собствена инициатива не изпълнява заповедта на командира, за което е разжалван в редник, но не е отстранен от командването на своята рота.

Оставащите в Щокерау подразделения на SS получават задача да го удържат още едно денонощие (което успяват да сторят, задържайки града до края на 7 май), а през това време Българската бригада SS получава от командването на 2-ри танков корпус на SS задачата да заеме и отбранява град Хорн, ключов пункт в следващия отбранителен рубеж на корпуса.

Легионерите се придвижват към определения им район за съсредоточаване на автомобили и камиони и полковник Рогозаров разчита, че 60 км разстояние ще бъде преодоляно за една нощ. Но шосето се оказва задръстено от разнообразни омешани подразделения на отстъпващите немски войски и темпът на придвижване рязко се забавя.

Зората заварва бригадата пред мост близо до Цирсдорф, където става задръстване от стремяща се към отсрещния бряг техника. Положението се влошава при внезапна атака на съветски пикиращи бомбардировачи, които сериозно повреждат моста и причиняват немалко жертви сред прехвърлящите се части. Там са убити и ранени няколко български легионери, а половината от артилерията на бригадата, която не успяват да прехвърлят на другия бряг, се налага да бъде изоставена.

Но това още не е най-тежката загуба, постигнала българите на злощастния мост. В невероятната суматоха се изгубва 2-ри батальон в почти пълен състав. Неговият командир капитан Богоров, намиращ се по това време при командира на бригадата, се втурва да търси подчинените си и сам изчезва безследно. Изостават и се изгубват немалко войници и от останалите подразделения. Съдбата на 2-ри батальон, заблудил се при Цирсдорф, се оказва печална.

Организираността си запазва само ротата на разжалвания поручик Хаджилалков. Той се присъединява към отряд австрийци от народното опълчение. Те отстъпват с бой в планинските райони на западна Австрия и там заедно продължават да се бият до 12 май. В постоянните сражения с Червената армия Хаджилалков загубва около 2/3 от личния си състав - убити, ранени и изчезнали - и взима решение да разпусне ротата си. Той самият с фалшиви документи успява да се добере до България, в родния си град Бургас. Понеже по-големият му брат е един от местните комунистически водачи, поручикът се отървава с две години тъмничен затвор. На по-голямата част от войниците му австрийците помагат да се прехвърлят в зоната, за която отговарят американските войски, а някои се скриват и остават да живеят в Австрия.

Остатъците от Българската бригада SS пристигат в Хорн едва по пладне на 7 май. По това време в строя са не повече от 300 души, а една десета от тях са ранени. Но бригадата все още съхранява боеспособността си и може да изпълни поставената й бойна задача. Обаче съединенията и частите на 2-ри танков корпус на SS така и не пристигат в града: в боевете на 7-8 май те са изтласкани на юг. Вместо тях отбраната на рубежа поемат сборни подразделения на Вермахта под командването на генерал Карл Люде и тогава започват проблемите. Веднага след пристигането на бригадата в града полк. Рогозаров и щурмбанфюрер Брилинг са приети от генерала и получават уверение, че немците ще защищават града докрай и българите ще бъдат включени в отбраната му.

Обаче на Българската бригада SS не е съдено да вземе участие в защитата на градчето Хорн. Генерал Люде вечерта на 7 май влиза в радиопреговори с командването на съветската 46-а армия и сключва тайно споразумение за предаването на града в утрото на 8 май (реално той е зает едва на 9 май, понеже на 8 май части на 2-ри танков корпус на SS, 43-ти армейски корпус и фолксщурмът задържат настъплението на съветските войски на подстъпите към града).

На заелите града подразделения на генерал Люде съветското командване гарантира свободен проход до зоната, намираща се под контрола на американската армия, при условие, че бъдат разоръжени и предадени на Червената армия всички есесовци. Така Българската SS бригада е изправена пред реалната опасност да бъде пленена от съюзниците си. Но един от офицерите в щаба на генерал Люде, не желаейки да поеме върху себе си измяната, извършена от началника му, около полунощ съобщава всичко на полк. Рогозаров. Той веднага вдига бригадата по тревога и с подкрепата на няколко десетки гестаповци, намиращи се в града, се опитва да завладее щаба на генерала и да изолира верните му войници. Скоро на споменатите пунктове се завързва ожесточен бой, продължил до три часа в утрото на 8 май.

Българите отстъпват по численост на подразделенията на Вермахта в града и не успяват да го овладеят. Загубвайки повече от двадесет души, бригадата е принудена да отстъпи по шосето на северозапад, оставяйки цялата си артилерия и голяма част от автотранспорта. Опасявайки се от преследване, легионерите на разсъмване се отклоняват от шосето и се укриват в гората, където заемат отбранителна позиция.

Хората са напълно изтощени физически и морално и на полк. Рогозаров му се налага да им даде почивка за няколко часа. Безизходността овладява войниците и офицерите. Щурмбанфюрер Брилинг се самоубива. Погребват го в братска могила с трима легионери, загинали от раните си, получени в нощния бой.

Няколко души бягат на изток - да се предадат на Червената армия. Ротмистър Замфиров се опитва да ги застреля, но командирът на бригадата Рогозаров го спира. Опасявайки се обаче, че те могат да издадат на противника местоположението им, той нарежда да прекратят почивката. На спешния съвет от оцелели офицери е взето решение да тръгнат на запад към зоната на американците, където могат да разчитат на по-добри условия на капитулация, отколкото при Червената армия.

В походен ред бригадата поема по черния път към Гмюнд. Няколко часа по-късно над колоната започва да кръжи съветски разузнавателен самолет По-2. С картечница командирът на артилерийския дивизион капитан Лебибов успява да го уцели. Бипланът каца принудително на пътното платно. Легионерите залавят екипажа му - две млади жени-пилоти от нощния бомбардировъчен полк на 5-а съветска въздушна армия. Българите се отнасят към жените с чисто балканско благородство: превързват им раните и ги оставят на грижите на свещеника от малкото селце Будвасер до идването на съветските войски.

В селото легионерите разменят камионите, които са изчерпали горивото си, за няколко каруци и коне. На тях качват ранените, които не могат да ходят сами и бригадата продължава марша си на запад. Нощта на 8 срещу 9 май я застига южно от населеното място Цветл, където бивакува заедно с разпокъсани подразделения от отстъпващи войски на Вермахта.

На сутринта позициите й попадат под обстрела на съветска тежка артилерия. Тръгва слух, че бронемеханизираният авангард на Червената армия през нощта ги е заобиколил и е отрязал пътя на запад. Нашите есесовци и немските войници заемат кръгова отбрана. Но за един час се появява само разузнавателна група на противника от два леки танка и без затруднение я прогонват с картечен огън.

За изясняване на обстановката полк. Рогозаров праща три патрула от доброволци под командването на ротмистър Замфиров, поручик Црвенич и фелдфебел Ковачев. След като се връщат, те докладват, че по шосето на Гмюнд в посока към чешката граница действително се движат съветски танкове и пехота на камиони. Българската бригада очевидно се оказва извън зоната на тяхното напредване и на нея временно просто не й обръщат внимание. Но бригадата се намира в тила на противника, а наличните сили не позволяват и дума да става за пробиване на път на запад с бой. Нищо добро не вещае и предаването в плен: при съветските "съответни органи" разговорът с не немските формирования на SS е кратък...

И тук на помощ идва традиционната балканска съобразителност. Полк. Рогозаров нарежда тридесет от легионерите с най-светъл цвят на косата да се облекат в униформите на пленниците от Щокерау и да се въоръжат с трофейните руски автомати. Останалите скриват под дрехите си лично оръжие - гранати, пистолети, ножове и трябва да се представят за пленници. Строяват се в колона, обкръжена от преоблечения конвой, и така бригадата се придвижва на запад, като в средата й се намират каруците с ранените и скритото на дъното им стрелково оръжие. Шествието се води от отлично говорещия руски език Рогозаров, на кон и в униформата на съветски капитан. През деня няколко механизирани колони на съветските войски подминават бригадата, но в суматохата на последния ден от войната нито една от тях не заподозира автоматчиците, които водят на някъде колона "пленени фрицове".

Вечерта на няколко километра от чешката граница пътя на българите е преграден от неголям отряд от съветски мотоциклетисти-разузнавачи. Сигурно посоката на колоната се е сторила подозрителна или преоблечените легионери са се издали по немските си ботуши, но мотоциклетистите насочват автоматите си срещу българите, а командващият ги офицер се приближава до Рогозаров и изисква от него да му предаде документите за съпровождане на пленниците. Вместо отговор полковникът вади пистолета си и го убива на място - това послужва като сигнал и легионерите нападат изненаданите мотоциклетисти. Завързва се престрелка, в която са убити онези руснаци, които оказват съпротива, а около двадесет от тях са заловени в плен. От българска страна в схватката е убит само полковник Иван Рогозаров.

След това нуждата от маскарад отпада от само себе си. Нов командир на бригадата не е избран и всички решения се взимат колегиално от оцелелите офицери. Погребала своя храбър командир, бригадата продължава да се движи и в нощта на 10 май преминава австрийско-чешката граница в района на Чешке-Веленице.

На разсъмване авангардният патрул на българите под командването на ротмистър Замфиров, придвижван от трофейните мотоциклети, разпръсва в кратък сблъсък опитващите се да го атакуват чешки партизани (при което няколко заловени чехи са натупани от българските войници с колан и пуснати по живо по здраво) и излиза в покрайнините на населения пункт Тргове-Свини. Именно там той среща разузнавателно подразделение от 3-та американска армия.

Отведен в щаба на американския танков полк, ротмистър Замфиров в 10:30 часа сутринта на 10 май 1945 г. подписва капитулацията на Българската бригада SS. След това заедно с американски капитан той се връща при бригадата и обявява на другарите си условията на капитулацията.

250-те оцелели легионери се строяват за последен път, тържествено се прощават с бойното си знаме, а след това знаменосецът подофицер Радойнов го изгаря. Няколко часа по-късно българската колона с бели знамена пристига в определения й за предаване район. Там легионерите слагат оръжие, предават на американците всички съветски пленници и са ескортирани в тила на 3-а американска армия.

По-нататъшната съдба на легионерите е различна. След краткотрайно пребиваване в няколко лагера за военнопленници на територията на Чехословакия американците ги прехвърлят в Австрия в лагера Бад-Ишл, където дочакват освобождаването си. Условията в лагера са тежки, но издръжливите българи ги понасят относително леко. Легионерите с най-голям късмет са освободени от американците след 6 месеца, останалите - средно след около година.

В условията на започващата Студена война американските спецслужби активно работят с българите, имащи репутацията на борци против комунизма. Няколко легионери са завербувани от американското разузнаване. Но достоверна информация има само за участието на един от тях в разузнавателни операции на територията на България. Бившият ротмистър Замфиров през 1946 г. на два пъти успешно прониква в България скачайки с парашут и се връща, след като е изпълнил задачите си. Той загива през януари 1947 г. по време на третата си операция, разбивайки се в земята при скок с парашут.

Много от легионерите, които не са пленени, след войната се завръщат по домовете си. Там някои от тях отново се включват в българските и македонските антикомунистически партизански отряди, а на някои им се удава да се върнат към мирен живот. Мнозина от тях са арестувани от българските органи за сигурност и са осъдени на различни срокове затвор. Такава е участта и на няколко десетки легионери, върнали се в родината след освобождението си от американски плен.

Повечето легионери емигранти се завръщат в родината след обявената в България през 1954 г. амнистия на участниците в антисъветската борба и политическите затворници. Тогава са освободени и легионерите с по-дълги срокове в затворите.

По-нататък животът на всички тези хора протича по реда си, макар че почти всяка година няколко от бившите легионери се събират в ресторантче, което държи в град Пещера бившият лекар на бригадата Лука Билярски. "Съюз на ветераните от Бронеизтребителна Легия" е организиран през 1992 г., след падането на комунистическия режим в България. Организационно той влиза в състава на Съюза на ветераните от Втората световна война, обединяващ в България хора, сражавали се на страната на двете воюващи коалиции.

Дейността на съюза е традиционна за организации от подобен род - ежегодно се провеждат срещи на бившите легионери. За пръв председател на съюза е избран д-р Билярски, а след смъртта му през 1993 г. - Костадин Хаджилалков, бивш поручик от 2-ри батальон. В началото на 1995 г. съюзът наброява 42 ветерани от Българската бригада SS, от които 5 живеят в САЩ, по 2 в Австрия и Македония, 1 е в Германия, а всички останали са в България.

Документалните източници за Българската противотанкова бригада SS са съвсем оскъдни. Единствените официални материали по този въпрос са протоколите от "легионерския процес", но те не могат да бъдат признати за обективни заради откровените фалшификации на събитията от обвиняемите и "свидетелите". Все пак при какви обстоятелства са ранени и после пленени от Червената армия седмината легионери начело с подполковник Георги Малков, формално съдени и разстреляни на 29 септември 1945 г., ако не са участвали в бойни действия?

Единствен източник на сведения за тези събития са спомените на ветераните от Легията. През 1995 г. в София излизат мемоарите на един от тях - Стоян Попянков, учил през 1944 г. в Берлинския университет и участвал в бригадата като артилерист от оръдеен разчет в противотанковия дивизион (С. Попянков. "Ние бранихме тебе, България!" София, 1995).

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх


След кaто в часовете по физическо ще се изучава ръченица, в часовете по химия трябва да се изучава варене на ракия...

***

- Мило, аз говоря ли насън?
- E, браво!.. То само това остана - и насън да говориш!

***

И докато в Италия всички пътища водят до Рим,то в България всички пътища водят до автосервиза...

***

Съобщение:
бТВ спира излъчването на турски сериали и започва да предава мачове от шампионска лига. Днес : Фенербахче – Галатасарай.

***

- Ало, скъпи! Купих си страхотни нови ботушки.
- Аре да ти звънна по-късно, че сега не мога да псувам.

***

Всяка сутрин нови вицове

четвъртък, 5 май 2016 г.

Ердоган подкрепя зет си за министър-председател на Турция

Турският министър на енергетиката Берат Албайрак, който е зет на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, се разглежда като най-вероятният кандидат за поста на министър-председател.

Сред фаворитите за поста се споменава и министърът на транспорта Бинали Йълдъръм, но е много по-вероятно Албайрак да получи позицията.

Кадровата политика на Ердоган се характеризира с широко разпространено недоверие към всичко и всички, но членовете на семейството му правят изключение.
Кандидатурата на Албайрак е удобна не само заради връзката му с президента.

Както министър на енергетиката, зетят на президента би спомогнал да се концентрира в ръцете на Ердоган и неговото семейство целият отрасъл, което е изключително важно за държавния глава на Турция, като се има предвид съмнителната роля на сина на Ердоган - Билал, в петролни сделки с „Ислямска държава“.

Турският премиер Ахмед Давутоглу обяви на извънредна пресконференция днес, че се оттегля, въпреки че мандатът му е бил успешен, съобщи в. "Хюриет".

"Нямам чувството за провал, не съжалявам за това решение. Това не беше мой избор, а необходимост", каза Давутоглу.


И допълни, че остава приятел с президента реджеп Ердоган.



Премиерът прати протестиращите да убеждават Валери Симеонов да не сваля кабинета

Премиерът Бойко Борисов и председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов са дали съгласие да бъдат преразгледани текстовете от Изборния кодекс, които ограничават гласуването в чужбина, но при условие, че Патриотичния фронт не постави ултиматуми, че ще свали правителството.

Това разказа Стефан Манов от обществения съвет на българите в чужбина, който бе един от участниците в разговора на премиера с представители на живеещите извън страната български граждани.

Борисов уверил българите в чужбина, че разбира аргументите им, съгласен е да се върне автоматичното откриване на секции зад граница, както и да се създаде избирателен район „Чужбина“. Гражданските организации обаче трябва да убедят Патриотичния фронт в правотата си. Заради това омбудсманът Мая Манолова им е организирала среща с лидера на НФСБ Валери Симеонов следобед.
Срещата с Борисов иницирана от омбудсмана Мая Манолова, която вчера прие българите. Представители на обществения съвет на българите в чужбина връчиха 6 000 подписа срещу ограничаване правото на вот на българите по света. Според тях сред най-големите недостатъци на Изборния кодекс е отпадането на възможността за автоматично образуване на секции в местата, в които вече е имало такива, каквато опция даваха отменените текстове.

Антична Сердика протече 2 седмици след откриването си

Снимка: Булфото/Георги Палейков
Откритият преди 2 седмици Античен комплекс "Сердика" в центъра на София протече след първите по-силни дъждове.

Проектът при Ларгото струва над 15 милиона лева и се разделя на две части: зоната на площад „Независимост”, с площ 4 850 кв. м., и зоната под бул. „Мария Луиза”, с площ 3 150 кв. м.

Няколко теча са избили именно в зоната под площад „Независимост”, като водата тече от тавана, по стените и носещите колони. Компрометирана е мазилката на местата, засегнати от влагата. Единият от трите купола над археологическия обект, наричани от някои подигравателно "сутиените", също е протекъл.

От Министерството на културата признаха, че течът е заради лошото време и обещаха, че фирмата изпълнител ще се погрижи за ремонта на чисто новия обект за своя сметка, тъй като е в гаранция.

Това е втори голям обект на Министерството на културата, който има проблеми малко след откриването си - на 8 февруари 2016 г. гражданин алармира, че мазилката в две от залите на ремонтирания за над 27 млн. "Квадрат 500" падна.

Това се случи по-малко от година след откриването му на 25 май 2015 г., като и тогава бе обвинен строителят, в случая - "Главболгарстрой".

От фирмата обаче не останаха длъжни и разкриха, че проектът е пълен с гафове и недомислици, за които

Евродепутатът Ангел Джамбазки в диалог с избиратели в интернет...

Попаднахме на интересна комуникация на евродепутата от ВМРО Ангел Джамбазки и потребители на Туитър. 

Интернет активноста на г-н Джамбазки е събрана и представена от shoilev:

Точно, когато си мислих, че сме ударили дъното с предложенията за въвеждането на хорото като задължителен предмет, попаднах на този текст. Автор е Ангел Джамбазки, който разпространява пасивна омраза, както обикновено. Дали това е редно, или не, имайки предвид, че е евродепутат, вероятно не е моя работа.

Отидох в Туитър, изразих мнение, споменах го, а той взе, че отговори:


Елитарното поведение се вижда от птичи поглед, а отношението му като на всичко друго, но не и на европдепутат. Плашещо. Напомням, годината е 2016-та, а соца би трябвало да е минал.


Искам да отбележа, че този човек ни представлява в ЕП и смята, че не е ОК да коментираме общественозначими проблеми в интернет. Ясно се вижда, че все още не може и да става дума за диалог между избиратели и политици.


Тук вече всички надежди за дискусия започнаха да се изпаряват.





Да, лесно можете да махнете с ръка и да отбележите този случай като незначителен, защото е в Туитър и е видян от една шепа хора, но не е такъв. Това е огромен проблем, защото в редките случаи, в които имаме шанс на отворен диалог с народен представил, той изглежда така.