събота, 11 март 2017 г.

Мечтая за България на доброто

Искам да се обърна към приятелите и добрите хора в България и да им кажа следното. Тук, пред храм-паметника „Александър Невски”, където с вас разговаряме, преди 74 години на днешната дата 10 март 1943 г. са излезли митрополит Кирил и екзарх Стефан сами на площада за спасяването на българските евреи. Срещу тях са били властите, срещу тях е била и нацистка Германия. А духовниците са се изправили и са отказали да мълчат. Не са се уплашили дори от нацистите и са застанали в защита на евреите.

Къде сте днес, патриарх Неофит? Излезте от вашата крепост. Заемете честна и почтена позиция, като тези смели ваши предшественици Кирил и Стефан. Народът има нужда от вашата дума!

Къде сте, г-н президент Румен Радев? Излезте и вие от вашето президентство и се обърнете към народа си. Вземете пример от другите лидери. Вземете пример от Мартин Лутър Кинг и неговата мечта за едно общество, в което няма да има дискриминация, където всички да живеем заедно. Говорете на своята нация, която тръгва по грешен път и влиза в джунглата.
Къде сте граждани на България? Излезте и покажете, че не сте съгласни!

Къде сте български институции? Защо не работите така, че законите да се спазват? Защитете справедливостта!

В герба на нашия блажен мъченик Евгений Босилков, убит от комунистическия режим през 1952 г., е вградено посланието: „Справедливост и милосърдие”. Ето това са релсите, по които трябва да се движим – да приемаме и защитаваме слабите и невинните, да им помагаме, да проявяваме милосърдие…

Аз изпитвам срам, че не успях въпреки всички вложени сили да защитя едно мирно сирийско семейство – бежанци, търсещи убежище от войната в Родината им. И аз сега съм бежанец между бежанците. Днес аз се чувствам изгонен от моята Родина, защото аз обичам България като моята родна Италия. България е моят дом, моето семейство, моят народ…

Аз не искам да виждам, че хората в България избират да живеят по законите на джунглата. Обръщам се към всички честни и почтени българи в страната. Останете тук, не се предавайте! Борете се! Не се страхувайте!

Пътят на истината и на справедливостта е единственият правилен път. Нека, следвайки го, да имаме правото да кажем: ние сме честни хора, ние сме на страната на доброто! Аз мечтая тази България – България на доброто да спечели.

----

Бел. ред. Изказването на католическия свещеник отец Паоло Кортези е направено пред журналиста Христо Христов в интервю за сайта desebg.com. Отец Кортези служеше в католическата църква в Белене, където местното население прогони семейство бежанци от Сирия. Свещеникът отпътува от България.

Дянков проговори за милионите, похарчени от Елена Йончева

Платихме фактури на БНТ за пътни разходи, репортажи и интервюта на журналистката Елена Йончева зад граница, които бяха останали от правителството на Сергей Станишев. Това коментира пред "Стандарт" бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков по повод скандала Борисов - Йончева.

След като кандидат-депутатката на БСП заяви, че ще съди Борисов, лидерът на ГЕРБ отговори, че по темата трябва да се произнесат и Дянков, и спецслужбите. "Спомням си, че в самото начало на нашето управление (б.р. първия кабинет на Бойко Борисов) внезапно излезе доста сериозен дефицит в БНТ. Това се появи при нас, защото БНТ се финансира от държавния бюджет. Тогава зададох въпроса откъде идва този дефицит", разказа  Дянков. И продължи "Оказа се, че това са разходи за път, репортажи и интервюта зад граница на журналистката Елена Йончева. Става въпрос за няколко пътувания.

При нас бяха представени няколко неплатени фактури. Едната беше за пътни разходи, другата за репортажи и интервюта. Така в БНТ имаше дефицит от предходната фискална година - по време на управлението на Сергей Станишев".

Припомняме думите  изречени от Борисов вчера в Бургас: "Бяхме принудени да платим милиони за интервютата на Елена Йончева". А до тази негова реплика се стигна след сутрешното участие на журналистката в предизборно студио по Нова тв, където тя разви тезата за кражби на ГЕРБ при изграждането на оградата с Турция и санирането. В отговор Борисов даде пример как не друг, а кандидат за депутат от БСП в Хасково участва в санирането.

Обновена!


На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове, март 2017 г.

Учете се!

СмЕх/Таралеж/


Дълбок соц... Студен на изпит по история на БКП. Не знае нищо.
Професорът отчаяно пита:
- Знаеш ли поне какво е станало на 9 септември 44-та?
- Не.
- А за Маркс чувал ли си?
- Не.
- За Ленин?
- Не.
- А бе, ти от къде идваш бе?!
- От Каспичан.
Професорът въздъхнал тежко:
- Ех, как искам да плюя на всичко и да отида да живея в Каспичан...

***

И тая година пролетната умора настъпи преди пролетта.

***

Две съседки си говорят:
- Моят мъж още е в кръчмата!
- Срамота! Да взима пример от моя - още преди два часа го донесоха.

***

Жена се кара със съпруга си:
- Ти си свиня безчувствена! Как не те срам! От толкова време се караме и ти нито дума! И през цялото време се прозяваш!
- Ма не съм се прозявал. Да ти отговоря се опитвах...

***

На нощното шкафче се търкалят къдрава перука, изкуствени нокти, изкуствени мигли и изкуствена челюст.
До шкафчето коленичил гол мъж жално се моли:
- Господи, спаси ме от това, което след малко ще излезе от банята!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


петък, 10 март 2017 г.

Нова Република: Лукарски продаде на #Кой Музея на виното

Министерството на икономиката е продало Музея на виното на "София БТ" АД, което е част от „Булгартабак Холдинг", свързван с Делян Пеевски. Сделката е била завършена в последните дни на кабинета „Борисов-2", след подаването на оставката с министър на икономиката по това време е Божидар Лукарски от Реформаторския блок, заявиха от Нова Република.

Информацията за продажбата се потвърждава от отговор на министъра на икономиката Теодор Седларски на въпрос от лидерите на Нова Република Трайчо Трайков, Радан Кънев, Мартин Димитров, Петър Славов и Методи Андреев. Питането бе по Закона за достъп до обществена информация.

Преди две седмици лидерите на дясното обединение алармираха, че предишното ръководство на Министерство на икономиката е продало Музея на виното, въпреки че той е част от активите на „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" – дружество, което присъства в забранителния списък за приватизация. Нова Република припомни, че сделката силно напомня на тази с Дипломатическия клуб „Бояна", който също беше продаден като „обособена част" от дружество в забранителния списък. Тогава имотът премина в ръцете на младежи без никаква търговска биография, свързани с Делян Пеевски.

„Това е същата схема. И когато ние казваме, че Лукарски и Кунева откраднаха името на Реформаторския блок и прибраха при себе си хората на Бареков, Пеевски и Бриго Аспарухов, не говорим празни приказки. Връзката с Пеевски вече е доказана черно на бяло. Това десните избиратели трябва много ясно да го знаят", коментира Радан Кънев.

От писмото на министър Седларски става ясно още, че като основание за сделката е посочено, че земята под музея вече е била собственост на „София - БТ" АД, но не и кога и как дружеството е придобило терена.

"Ние така воюваме с корупцията. Не да говорим празни приказки, а в това време задкулисно да обслужваме олигархията. Предприемаме конкретни стъпки и разкриваме конкретни далавери. Случаят вече е в прокуратурата", обясни Петър Славов.

По искане на лидерите на Нова Република министърът отбелязва, че след тяхното писмо е сезирал прокуратурата за законосъобразността на сделката.

Лидерите на Нова Република настояват пред прокуратура още за: Незабавна проверка на сделката за евентуални нарушения на Закона за приватизация и следприватизационен контрол; Оспорване на сделката пред съда; · Проверка на какво основание същия „купувач" вече е притежавал земята под Музея на виното; Има ли и други сделки по подобна „схема" и на каква цена са те; При наличие на данни за евентуални извършени престъпления, привличане към отговорност на отговорните длъжностни лица от ръководството на Министерство на икономиката към момента на сключване на сделката.


Президентът Радев е подкрепил СЕТА в Брюксел

Президентът Румен Радев е подкрепил търговското споразумение между Европейския съюз и Канада СЕТА по време на заседанието на Европейския съвет. Това става ясно от официално съобщение на интернет страницата на Съвета, съобщи тв Европа. Подкрепата му идва по-малко от месец, след като Радев обяви, че щял да сезира Конституционния съд именно заради СЕТА. Ето и подробностите.

Румен Радев е приветствал одобрението, което получи търговското споразумение между Европейския съюз и Канада СЕТА в Европарламента. Това е станало на срещата на върха в Брюксел в четвъртък вечерта. Тогава държавните и правителствените ръководители на страните - членки са приели резолюция, с която приветстват гласуването на евродепутатите в подкрепа на СЕТА. Резолюцията е приета и с подкрепата на България, която се представлява на Европейския съвет от президента Румен Радев.
"Европейският съвет приветства положителното гласуване в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) и очаква неговото временно приложение. - Това е ясен сигнал във време, когато протекционистките тенденции се появяват отново. ЕС остава силно ангажиран със здрава търговска политика и отворена и основаваща се на правила многостранна търговска система с централна роля на Световната търговска организация". - се посочва в резолюцията, подкрепена и от българския държавен глава.
Подкрепата на Румен Радев за СЕТА предизвика сериозен отзвук, тъй като само преди месец той обяви, че ще прати търговското споразумение с Канада в Конституционния съд. По време на цялата му кандидат - президентска кампания Радев твърдеше, както и БСП, че това споразумение е вредно за България. Преди няколко седмици пък Корнелия Нинова обяви всички, които са подкрепили СЕТА, за предатели.

Отец Кортези, който приюти сирийци в Белене, напуска България

Енорийският католически свещеник от Белене Паоло Кортези обяви, че напуска България.

Отецът е бил изтеглен от Католическата църква, след като стана жертва на заплахи и обвинения по повод хуманен акт - свещеникът предложи подслон на бежанско семейство от Сирия.

Новината за напускането си отецът съобщи в личната си фейсбук страница дни след като в Белене се опълчиха срещу настаняването на семейството сирийци. Те, от своя страна, решиха да напуснат града. В знак на протест отецът обяви гладна стачка, а Католическата църква спря помощите, които традиционно отпуска за хората в Белене.

Семейство прогонени бежанци с фамилия Албакри е законно пребиваващо в страната, разполага с всички документи за легален престой и е насочено към Белене от Държавната агенция за бежанците. По думите на отец Паоло семейството е интелигентно, хората говорят няколко езика и искат да работят тук и да спазват законите на България.

„Скъпи приятели!

Благодаря за вашата подкрепа през последните бурни дни.

Мойте началници са решили да ми приберат в Италия.

OBBEDISCO!

Аз си отивам от България, с дигната глава, с чест, невиннен.

Следвал съм моята съвест, моята вяра, евангелието, учението на Църквата и законите на Република България.

Терсих да защитавам невинните, достойни, образовани, честни, любесни, скромни и уплашени, под заплаха и малтретирани сириици.

ова не е политика. Това не е гордост. Това нищо друго е изсвън съвест, вяра, евангелието, учението на Църквата и законите на България.

Не успях, не успяхме: Бог да ме прости.

Не знам къде ще ме води Бог... ще видим.

Довиждане и успех.

Продължавайте вие (за сега) битката за истината, за справедливостта, за паметта, с чест и дигната глава.

Няма да се подчинявайте на никой. Не се страхувайте и не се зрамувайте никога да се борите за доброто, за истината, за ценностите.

Смелостта на нашите българските мъченици Евгений, Павел, Камен, Йосафат, Флавян и Фортунат да ви покаже път.

Чао!“, написа във фейсбук енорийският свещеник.

Междувременно Католическата църква временно прекрати богослуженията и всяка своя дейност в Белене в знак на протест.

Председателят на Епископската конференция на Католическата църква в България епископ Христо Пройков публикува специално становище по случая. "Всеки човек, независимо от своята расова, национална, етническа и религиозна принадлежност има право на достоен живот, в която и страна да се установи да живее, особено когато по законен път е получил нужните документи за това", посочва той.

Срещу семейството бежанци се обявиха общинският съветник Красимир Тодоров, националисти и местни граждани. Тодоров обясни, че хората се притеснявали, че ако те бъдат настанени за постоянно в Белене, бежанците ще бъдат последвани от още много други бежанци.

Отец Кортези поиска оставката на общинския съветник и на кмета и обяви гладна стачка. Той сподели, че е получил заплахи за живота си.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.
В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Александър Бел никога не е телефонирал на своята съпруга или на майка си, защото били глухи.

Вицове, март 2017 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/


Попитали евреин:
- Искаш ли да живееш 1000 години?
- Въобще или от днес нататък?

***

Учителката по рисуване към класът:
- Деца, нарисувайте членовете на вашето семейство...
... Иванчоооо какво рисуваш бееее!

***

И тая година пролетната умора настъпи преди пролетта.

***

Двама свещеници слагат табела край пътя:
"Спри се! Краят е вече близо! Обърни се, докато не е станало късно!"
Край тях минава тир, шофьорът му прочита табелата намръщено поклаща глава - ' Омръзнаха ми тия сектанти' и продължава.
Минута по-късно се чува грохот и шумен плясък.
- Отче Инокентий. - казва едния свещеник. - Може би тряваше да напишем само "Мостът е разрушен".

***

Цял ден гледам мъжлета с китки и цветя в ръка и не ми излиза от акъла ония, с връзката лук и маруля, къде отиваше тоя човек бе?

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

четвъртък, 9 март 2017 г.

Променената БСП със 17 ченгета от ДС в листите

Точно 79 агенти или служители на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби към Българската народна армия са се кандидатирали за депутати на вота на 26 март. Това показа проверката на комисията на досиетата, обявена днес.

Проверени са общо 4060 кандидати за народни представители от листите на всички партии и коалиции. 1982 лица не подлежат на проверка, тъй като са родени след 1973 г.

Очаквано - кандидат-депутатите с минало в Държавна сигурност са най-много в листите на "БСП за България" - 17. Сред тях са обявяваните вече Тома Томов - журналист и водач на  листата в Благоевград, бившият депутат и енергетик Таско Ерменков, лидерът на ОКЗНИ и бивш депутат Димитър Задгорски, Денчо Бояждиев, експертът по национална сигурност и водач в Пазарджик Славчо Велков и др.

Следващите по брой "ченгета" в листите - също очаквано - са ДПС - 7. В "Обединение ДОСТ" хората с досие са трима, като един от тях е лидерът Лютви Местан.

След ДПС в "класацията" се нарежда ГЕРБ с петима сътрудници или служители на Държавна сигурност в листите. Сред тях са бившият конституционен съдия Георги Марков - агент Николай, традиционният депутат от ГЕРБ в Пловдив-област Стоян Дедев, който е работил в МВР преди 1989 г. както и още трима кандидати, съответно от листите в 25-и избирателен район в София, в Разград и във Варна.

Сред останалите формации трима кандидати от Държавна сигурност има в "Реформаторски блок - Глас народен" - в листите в Пловдив, Разград и Варна. Те обаче са на по-задни позиции в представените пред районните избирателни комисии списъци, т.е. на неизбираеми места са.

"Движение Да България" на Христо Иванов има двама души с досие от Държавна сигурост сред кандидатите си, като единият от тях е водачът на листата в Русе - Николай Влаеско.  Другият е кандидат в Благоевград.

В "Нова република" на задно място в листата в Търговище също има човек с досие, но веднага след обявяването на списъка от комисията по досиетата от дясното обединение заявиха, че той е незабавно оттеглен от списъците за вота на 26 март.

Във "Воля" на Веселин Марешки "ченгетата" в листите са двама души - единият от тях води в Монтана - Слави Нецов.

В другата лява формация - "АБВ - Движение 21" - кандитат-депутатите с досие са едва трима, в сравнение със 17-те в "БСП за България".


Прокуратурата няма да разследва вътрешния министър за натиск над Георги Костов

Софийска градска прокуратура отказа да разследва вътрешния министър Пламен Узунов за натиск над бившия главен секретар на МВР Георги Костов. Проверката беше образувана по сигнал на Костов, който няколко пъти заяви пред медиите, че министърът му е оказвал натиск, за да напусне поста си.

По сигнала двама прокурори - от Върховна касационна прокуратура (ВКП) и Софийска градска прокуратура (СГП), са разпитали Костов, министър Узунов и директорите на Дирекция "Вътрешна сигурност"–МВР и "Инспекторат" при МВР.

Според мотивите на СГП не е налице извършено престъпление по чл. 172 от НК. Според текста, „който съзнателно попречи на някого да постъпи на работа или го принуди да напусне работа поради неговата народност, раса, религия, социален произход, членуване или нечленуване в синдикална или друга организация, политическа партия, организация, движение или коалиция с политическа цел или поради неговите или на ближните му политически или други убеждения, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева".

Прокурорът заключава, че тези условия не са изпълнени, тъй като Костов не е бил принуден да напусне, а е освободен от поста си, като решението е взето съвместно с актове на правителството и президента. В заключението се посочва, че в мотивите за освобождаването на Костов не са посочени по-горните причини, с които Костов да е бил принуден да напусне.

"Дали изнесеното в сигналите за твърдени нарушения от страна на г-н Костов съответства на истината или не, дали тези сигнали съществуват или не, няма отношение към описаното по-горе деяние, макар че има отношение към законосъобразността на освобождаването на г-н Костов. Има отношение и относно това действително ли е налице хипотезата на чл. 36 ал. 6 т. 6 ЗМВР или извършил ли е г-н Костов действия, които накърняват престижа на министерството. Тази преценка, обаче следва да бъде направена от компетентния съд, както относно допустимост, така и относно основателност“, се сочи в постановлението на прокурора.

Големият проблем е кога ще са изборите по правилата на референдума, обяви Борисов

След изборите има два големи проблема - как ще се състави стабилно правителство и кога ще са изборите, по правилата на Референдума, каза днес по Би Ти Ви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той обяви, че още с първия ден на създаване на парламента, той ще бъде подложен на огромен натиск, заради референдума. "Това е втори проблем, колко дългосрочно трябва да е следващото правителство, за да се проведат изборите по начина, по който два милиона и половина са поискали", допълни той.

Според Борисов, след предсрочните избори, като се стигне до формиране на правителство, ГЕРБ е в
по-привилигирована позиция, защото са работили и с патриотите, и с реформаторите, и имат възможност за повече маневри.

Бившият премиер обяви, че няма врагове в политиката, а опоненти. "Битката не е между мен и и Нинова, а межд, БСП и ГЕРБ. Лявото и дясното, и двете идеологии", поясни той.


На тази дата: 9 март 1985 г. кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.
Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.
Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.
Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.
Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./ 


Вицове, март 2017 г.

Ама много се краде тук...

СмЕх/Таралеж/


Дете гледа "Дискавъри" , а баща му чете вестник на дивана. По едно време момчето казва развълнувано: – Тате, тате, гледай какъв крокодил дават по телевизията!!! – Ийййй, крокодил ли каза …. бягай да купиш хляб, че майка ти ей сега се връща …

***

Най-естествената коалиция на тези избори може да бъде само тази между Марешки и Волен. Единият има хапчета, другият - нужда от тях.

***

- Боцмане, туй русалката жена ли е, риба ли е?
- Зависи какъв глад те мъчи, кадет!

***

Млада двойка се втурва в бижутерски магазин. Момичето започва да оглежда скъпите бижута, докато спътникът ѝ трескаво пребърква джобовете си. Накрая момичето казва на продавачката: - Ще минем по-късно. Годеникът ми не може да си намери пистолета.

***

Две баби си говорят:
- Мале, мале! Какви времена са настанали! Моята внучка живее от години с мъж, пък не са се разписали.
- Ти пак си добре, казва втората. Моят внук от години живее с мъж и дори са се разписали!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 


сряда, 8 март 2017 г.

Новата шефка на "Напоителни системи" - чалга певица от 90-те

Правителството на Румен Радев назначи Снежина Динева за директор на "Напоителни системи".


Новият директор на "Напоителни системи" Снежина Динева не цял живот се е занимавала с воден цикъл и хидроинженерство. През 90-те години тя се е подвизавала и като чалга певица с псевдонима Нена.

Една от нейните песни може и да бъде открита в мрежата. Песента "Играчка" е слабо известна, но пък заклетите фенове на фолка може и да си спомнят този текст:

Ти ме мислиш за играчка, искаш да играеш с мен,
знай, че ще ти трябва пачка, да ме имаш някой ден.

Снежина Динева е работила в Напоителни системи като директор на „Административно-правна дирекция” и е разследвана от прокуратурата за злоупотреби в дружеството.

ВИДЕО

България е на 63-о място от 80 държави в класацията на най-добрите страни за живот

България е на 63-о място от 80 държави в класацията на най-добрите страни за живот в света на американското списание "ÜS News and World Report".

Пред нас е Колумбия, а след - Тунис. Миналата година сме били доста по-напред - 48-о място, но класацията е била само от 60 държави. Не се знае колко от останалите 114 държави извън проучването биха ни изместили.

Най-добрата държава за живот от участниците в класацията е Швейцария. Според доклада държавата заема челна позиция заради гражданското си общество, бизнес климата и качеството на живот.

"Швейцария изглежда предлага почивка от оглавявания от Запада либерален политически ред, сблъскващ се с популистки настроения и авторитарни политици", пише още "ÜS News and World Report".
Класацията се прави с анкета сред над 21 000 души по света - всъщност в 36 държави - които оценяват страните по 65 критерия, с които може да бъде описана една държава и които имат значение за успеха на една модерна нация.

След Швейцария в списъка са Канада, Великобритания, Германия и Япония. В топ 10 влизат още Швеция, САЩ, Австралия, Франция и Норвегия.

Швеция още е и шампион като най-добра държава за жените, следвана от Дания, Норвегия, Холандия.

На дъното на класацията са Алжир, Иран и Сърбия. Китай е на 20-о място, а Русия - на 27-о.

САЩ все още е най-влиятелната страна в света, но разликата с Русия се стопява.