събота, 29 юни 2019 г.

На тази дата: 29 юни 1613 г. След изстрел на сценично оръдие театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи

1613 г. театър „Глобус” в Лондон изгаря до основи. Инцидентът става след като сценично оръдие гръмва непредвидено по време на пиеса и подпалва покрива на театъра. След пожара „Глобус” е възстановен в оригиналния си вид едва през 1997 г.
Театърът е основан през 1599 г. Строежът на сградата бил поверен на Питър Смит, майстор от класа. Той намира и изгодно купува уникален дъбов материал за „вътрешните, декоративни нужди”, който формира такава акустика, за която дълго се носят легенди из театрален Лондон.
Цяла пролет работниците на Смит старателно изграждат най-красивия театър, който някога се е появявал в Лондон. Актьорите знаят какво искат: кръгла сграда, наподобяваща земното кълбо и буквата „о”, изцяло от дърво, без пирони и скоби, с всички необходими стаи и помещения, които правят елизабетинската драма бързо, интимно, риторическо средство за общуване; навлизаща в двора авансцена; ниша, скрита зад завесата, или място, предназначено за разучаването на ролите; тераса, или галерия горе над нея - галерия за музикантите; шатра - небесен свод, частично закриваща сцената; удобно мазе и люк.
Всички с нетърпение очакват момента, когато тържествено ще бъде вдигнато емблематичното знаме на театъра: Херкулес със земното кълбо на раменете. Мотото е избрано просто и символично: „Totus mundus agit histrionem” („Целият свят е театър”).
През 1613 г. обаче, по времето на спектакъла „Хенри VIII” театралният топ, който според сценария трябва да гръмне зловещо и величествено, се поврежда. От неговите искри се възпламеняват няколко греди, а след това и сламата, с която е покрит навесът над сцената.
Началото на втора част е положено през 1614 г., но краят настъпва след по-малко от 30 години. През 1642 г. театър „Глобус” е разрушен от пуританите. Точните му координати дълго време остават неизвестни, докато през 1989 г. останките на основите му не са намерени под паркинга „Анкър Теръс” на Парк Стрийт.

Вицове - само сока, юни 2019 г.


- Ама разбира се, че това са дънки Gucci...Оригинални...
Ето, елате и стъпете тук на вестника да ги премерите.

***

- Пийте повече течности в жегата.
Глей ся, как ни подкукуросват.

***

В пристъп на страст, той ѝ свали прашките през главата...

***

Вече имам мерцедес, ауди, БМВ, два камиона и самолет... това шоколадовите яйца са голяма работа...

***

Преди обичах лятото, после разбрах, че лято може да бъде по всяко време на годината, стига да имаш пари... Сега обичам парите!

петък, 28 юни 2019 г.

На тази дата: 28 юни 1914г. Австрийският престолонаследник Франц Фердинанд е убит в Сараево! Започва Първата световна война

На 28 юни 1914 г. австрийският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София фон Хоенберг са застреляни от членове на терористичната организация „Млада Босна”. Това довежда до началото на Първата световна война.

Покушението
Франц Фердинанд и съпругата му пристигат в Сараево по покана на генерал Оскар Потиорек - губернатор на анексираната през 1908 г. провинция Босна и Херцеговина – с цел да наблюдават военни маневри край Сараево.
Същевременно младежкото бунтовническо формирование "Млада Босна", свързано със сръбската националистическа организация "Черна ръка", взема решение да се възползва от случая и да убие ерцхерцога като отмъщение за анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария. Убийството е поверено на група от седмина млади заговорници, повечето от които са православни сърби, родени в Босна.
На 28 юни височайшата двойка тръгва с влак от град Илиджа и пристига във военния лагер във Филипович, където Франц Фердинанд провежда кратък преглед на войската. Генерал Потиорек организира официален прием на високите гости в градското кметство - понастоящем Национална и университетска библиотека на Босна и Херцеговина.
В 10:10 ч. официалните лица слизат на гарата в Сараево и се настаняват в шест коли, които да ги откарат до кметството. Във втората кола, открит шестместен Gräf & Stift Phaeton, се настаняват ерцхерцогът със съпругата си, Потиорек, собственикът на колата граф Харах и шофьорът Леополд Лойка.
Кортежът тръгва през препълнените улици, където хората са се стекли, за да видят лично и да поздравят имперските особи. Мерките за сигурност са много отслабени и съвсем недостатъчни.
Колите приближават крайбрежната улица на река Милячка, където се спотайват атентаторите. Те обаче нямат стабилни навици за боравене с оръжие. Недалеч от полицейското управление най-близкият до кортежа атентатор Мехмед Мехмедович губи самообладание и не стреля.
Вторият терорист - работникът-печатар Неделко Чабринович - хвърля към автомобила бомба, която отскача и се взривява под колелата на третия автомобил, убивайки шофьора и ранявайки двама офицери. Чабринович гълта цианидна отрова и се хвърля в реката, за да се удави. Отровата обаче е с изтекъл срок, а реката е дълбока само 13 см. Чабринович е изваден и пребит почти до смърт от притичали граждани.
Другите терористи, стоящи на позиция, са изблъскани встрани от следващата кортежа тълпа.
Друг член на групата терористи - 17-годишният гимназист Гаврило Принцип в тези минути изчаква херцога пред кафенето „Мориц Шилер” на кръстовището на крайбрежната и улица "Франц-Йосиф". Чувайки гърмежите, първоначално допуска, че атентатът е успял, но малко по-късно забелязва, че с ускорен ход кортежът преминава покрай него към кметството, където високите гости са посрещнати от големците на града. Принцип остава, влиза в кафенето и закусва.
Франц Фердинанд не губи присъствие на духа. Той все пак посещава кметството и се среща с градското ръководство, след което се отправя в болницата, за да посети ранените от бомбата. Нарежда да се мине обратно по същия път - по крайбрежната улица. Предупреден е, че е опасно, и е решено маршрутът да бъде променен.
Шофьорът на ерцхерцога неправилно завива в погрешна уличка и, забелязвайки много скоро заблудата си, прави опит да върне колата на заден ход.
Малката скорост превръща Франц Фердинанд в леснодостъпна мишена за случайно оказалия се тук Гаврило Принцип. Той веднага изважда приготвения „браунинг” и от метър и половина стреля два пъти – в ерцхерцога и съпругата му. Първият куршум, пробивайки вратата на автомобила, попада в херцогинята отстрани в стомашна артерия. Вторият преминава през яката на мундира на Франц Фердинанд, поразява сънната му артерия и засяда в гръбначния стълб.
Гаврило също прави опит да се самоубие, но и той поглъща от некачествената отрова. Минувачи избиват пистолет от ръцете му.
София умира първа, пет минути преди съпруга си, който шепти: "Софи! Софи! Не си отивай! Заради нашите деца - остани". Впоследствие се оказва, че херцогът е можел да оживее, ако не е била твърдата яка на мундира: докато се опитват безуспешно да я разтворят, престолонаследникът почива от загуба на кръв.
На 28 юни 2004 г. Виенският военноисторически музей представи пред публиката вещи от атентата: имперската лимузина Graf & Stift Phaeton, станала за съпрузите катафалка; сухи листа от роза, която била закичена в този фатален ден към пояса на Софи; окървавената рокля на херцогинята; калъфката на възглавницата, на която е положена главата на умиращия Франц Фердинанд; пистолети и бомби, от които шестимата съзаклятници на Принцип така и не се възползвали.
След атентата организацията „Млада Босна” е забранена. Нейният лидер Данил Илич и оцелелите атентатори през октомври 1914 г. са осъдени на смърт. Гаврило Принцип като непълнолетен получава 20 г. каторга и умира от туберкулоза в затвора на чешкия град Терезин през 1918 г. само няколко месеца преди краха на австро-унгарската монархия.
Последствия
Войната
На 23 юли Австро-Унгария предявява към Сърбия ултиматум, който съдържа искания, нарушаващи нейния суверенитет: иска се въвеждане на австрийски войски на сръбска територия за защита на намиращи се там австрийски граждани, както и допускане на австрийски следователи до разследването.
Сърбия приема основните пунктове, обаче въпреки това на 27 юли Австро-Унгария й обявява война. Сърбия обаче е поддържана от Русия, която счита нейната територия за сфера на своите жизненоважни интереси, застава на нейна страна и се включва в един привидно локален конфликт, който скоро разпалва Първата световна война. В нея са мобилизирани 74 млн. души, от които 10 млн. загиват, а 20 млн. са ранени.
Династията
Понеже децата на Франц Фердинанд са родени от морганатичен брак, то нов наследник на император Франц Йосиф І става 27-годишният ерцхерцог Карл, племенник на Франц Фердинанд – син на по-малкия му брат Ото, починал през 1906 г. През 1916 г. той става последният владетел на Австро-Унгария.
Съдбата на генерал Оскар Потиорек
Въпреки явните си пропуски при осигуряване на сигурността на престолонаследника, генерал Потиорек по чудо запазва своята длъжност. Когато атентатът и последвалият Юлски ултиматум формално довеждат до започването на Първата световна война, той става командващ на австро-унгарските сили на Балканите.
Спекулира се с предположението, че генералът е изпитвал "вината на оцелелия" и това го е подтикнало да поеме ръководството на първата "наказателна" мисия срещу Сърбия.
Върховното командване го счита за много ревностен в службата, а той няколко пъти заявява, че "оцелял в Сараево, за да може да загине, отмъщавайки за атентата". Не се изявява обаче като умел командир. Не успява да победи малката сръбска армия в нито едно сражение и след пораженията "като по учебник" при Цер, Дрина и Колубара, при които падат много жертви от австрийска страна, той е отстранен.
На 22 декември 1914 г. той е заместен с ерцхерцог Ойген Австрийски. Още същия ден е изведен и от активна военна служба. Потиорек се оттегля в Клагенфурт, област Каринтия, където умира през 1933 г. Погребан е в гробищния парк на Терезинската военна академия във Винер Нойщат.
Кошмарната орис на автомобила
Струва си да се отбележи изключително злощастната съдба на автомобила Graf & Stift Phaeton, в който са застреляни Фердинанд и съпругата му. Това е първият автомобил австрийско производство.
След трагедията колата става собственост на генерал Питерек. Скоро след това генералът полудява и умира. Следващият собственик на Graf & Stift Phaeton - губернаторът на Сърбия - попада в пътен инцидент и си загубва ръката, но поне остава жив.
"Омагьосаният" автомобил погубва швейцарски автомобилен състезател, който се врязва в стена, излита от колата и загива. Лимузината е дадена за ремонт. Собственикът на сервиза, след като я поправя, решава да повози на "царския" автомобил свои приятели. След рисковано изпреварване механикът и всички пътници загиват. Общо за 12 години след сараевското убийство Graf & Stift Phaeton попада в шест аварии и погубва 13 човека.
Пистолетите „Браунинг”
През октомври 1914 г., след 12-дневен съдебен процес срещу заговорниците, браунингът „модел 1910” с фабричен номер 19074 е предаден за съхранение на свещеника-йезуит Антон Пантигам. Светият отец бил духовник от висок сан и прочел опелото при погребението. По-късно той пожелал да създаде музей в памет на Франц Фердинанд и София, като събрал за целта всичко необходимо. Не срещнал обаче одобрение от властите, а и в хаоса на започналата световна война станало невъзможно да осъществи замисъла си.
През 1926 г. Антон Пантигам починал. Йезуитската община предложила на семейството на ерцхерцога редките вещи, включително пистолета на Принцип, но то не ги приело. По-късно най-важният браунинг (всеки от съучастниците в покушението имал подобен) се изгубил. Намерен е преди десетина години затрупан от вехтории в ритуален дом.
Другите предмети така и остават в австрийските йезуити, докато орденът не решил да ги предаде на Виенския военноисторически музей за 90-годишнината от трагедията. "Нека по-добре за редките вещи се грижат експертите, а публиката да получи широк достъп до тях" - отбелязал главата на ордена отец Томас Нойлингер.
До наши дни от четирите пистолета, с които са въоръжени сръбските терористи, са се съхранили три. Пистолетът на Принцип е уточнен по записания сериен номер в полицейския протокол.
Интересен е въпросът защо именно пистолети браунинг, модели 1900 и 1910, са избрани от организаторите на покушението? Това е по същите причини, заради които в първите две десетилетия на 20 век браунингът става професионално оръжие на терористите. Именно с браунинг на 1 септември 1911 г. в Киевския оперен театър двойният агент Дмитрий Богров от четири крачки прострелва смъртоносно Пьотър Столипин. Също с браунинг на 30 август 1918 г. в московския завод „Михелсон” полусляпата есерка Фани Каплан тежко ранява Ленин.
Автоматичният пистолет на Джон Браунинг образец 1910 г. е доста своеобразен. Освен със слабия си откат се отличава с компактност и малка дебелина, като позволява на терориста незабелязано да се приближи до жертвата. С револвер с дебел барабан или с пистолет „парабелум” или „маузер” това е доста по-трудно.
 

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Моля, не хранете акулите

Спирам такси и казвам:
– Клокотница.
– Улицата ли?
– Не, бе, битката! Карай по-бързо, че почнаха без мен.

***

ЧИСТА СЪВЕСТ - Това е първият симптом на склерозата!

***

Учител по логика откачи, след като жена му успя да попие сухо вино с мокра кърпичка.

***

Хич не ги обичам непушачите - върви и разбери, харесал ли им е сексът или не...

***

-Какво ще вечеряш ?
- Зеленчуци на пара, а ти ?
- Дюнер на климатик...

четвъртък, 27 юни 2019 г.

На тази дата: 27 юни 1905 г. Екипажът на „Потьомкин“ въстава срещу офицерите си

На 27 юни 1905 г. моряците на броненосеца "Потьомкин", един от най-важните кораби на руския черноморски флот, въстава срещу репресивното отношение на офицерите си. Събитието е увековечено впоследствие от станалия класически филм на Сергей Айзенщайн и е митологизирано като прелюдия към болшевишката революция от 1917 г. Бунтът е организиран от социалдемократите, които се надяват през есента да въстанат едновременно екипажите на всички кораби от черноморския флот.
На "Потьомкин" събитията обаче започват по-рано, тъй като корабът е на учения и не може да координира действията си с останалите. Надигането е предизвикано от зам.-командира на кораба, който наложил сурови наказания на моряците, тъй като те отказали да ядат сервираното им развалено месо, и дори ги заплашил с екзекуция. В същото време дисциплината в руския военноморски флот е била изключително сурова, а моралът - крайно нисък вследствие на загубата на руско-японската война.
След началото на бунта са убити 7 от 18-те офицери на борда на "Потьомкин", включително кап. Евгений Голиков и заместникът му Иполит Гилярковски. Останалите са арестувани. Когато корабът пристига в Одеса, развял червен флаг, обаче се стига до разрив между моряците и вдигналите се на стачка работници, а властите вземат мерки, за да успокоят положението.
Когато разбира, че бунтът няма да се разрасне, "Потьомкин" отплава за Румъния и екипажът се предава на властите в Констанца. Повечето от моряците остават в страната до болшевишката революция от 1917 г., а румънските власти бързо връщат кораба на Русия.
 

Вицове - само сока, юни 2019 г.


Двама старци седят на пейката... Минава ослепителна жена и единият сръчква другия:
– Жоре, подсвирни ѝ, че аз съм си забравил зъбите бе...

***

Не помня по Бай Тошово време да е имало проблеми с интернета...

***

В детската градина деца си говорят как се прави секс:
- Жената трябва да е чисто гола, мъжът по потник.

***

– Бай Иване... имаш ли гаечен ключ 10-ка?
– Имам, имам. Ама попитай ме сега, защо имам?
– Що?
– Щото не го давам...

***

- Странно, защо най-големите глупаци имат най-красивите жени?! - казва мъжът.
- Ласкател! - усмихнала се жена му.

сряда, 26 юни 2019 г.

На тази дата: На 26 юни 1819г. Британецът Денис Джонсън патентова велосипеда

На 6 април 1818 г. немският професор барон Карл Драйс фон Зауерброн демонстрира праобраза на изобретения от него велосипед. Той обаче не си дава сметка за стойността на своето изобретение и какво значение ще има за човечеството. Затова пък на 26 юни 1819 г. мислещият модерно британец Денис Джонсън се досеща да патентова велосипеда в Лондон.
Изобретяване на велосипеда
Сведения за велосипеди до 1817 г. са съмнителни и в повечето случаи недостоверни. Едва през 19 век техниката се развива до степен да направи възможно появяването на първите праобрази на велосипеда, които се наричат дрезини. Такова е и изобретението на барон Карл Драйс.
Първите прототипи приличат много на днешните велосипеди - имат кормило, но са с дървена рама и без педали. Велосипедът е вторият технически продукт за бита, пуснат в серийно производство, след шевната машина. За първи път се появява през 1817 г. в Манхайм и през 1818 г. в Париж. „Колоездачът” сяда на дървената рамка и след това тика колелото с помощта на краката си, като го насочва с помощта на кормилото.
След плътните гуми (1869) се появяват и пневматичните (1888). После двете колела стават с еднакъв диаметър. Въведени са колелата със спици. В 1880 г. швейцарският инженер Ханс Ренолд произвежда втулково-ролковата велосипедна верига в онзи й вид, който се използва и до днес.
Днес по света има над един милиард велосипеда с всевъзможни предназначения и конструкции, някои от които са съвсем екзотични, от 1 до 4 колела.
Първият български велосипед, наречен "паяк", е направен през 1880 г. от Гено Стоянов - Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.
Употреба
Към края на 19 век велосипедите напълно заслужават името си, появило се най-напред във Франция - vélocipède (от латински: velox - бързи и pes - крака). Има обаче и разновидности, при които те се задвижват с ръце.
Пощенските служби на много страни използват велосипеди от края на19 век. Например пощенската служба във Великобритания, където този вид велосипеди наброяват 37 000, ги използва от 1880-те. В Германия те са 27 500, а в Унгария 10 500.
Полицаите в много страни използват велосипеди за патрулиране из улици и паркове, особено в селските райони. Подобно на пощенските, те се появяват в края на 19 век. Например, английското графство Кент закупува 20 велосипеда през 1896 г., а през 1904 г. те вече са 129. Преимуществото на велосипедите е, че не зависят от автомобилните задръствания, могат да се използват в пешеходните зони и незабелязано и безшумно да приближат евентуалния престъпник.
Друга употреба на велосипеда е разнасянето на вестници, която се извършва обикновено от момчета, които нямат още шофьорски книжки. С велосипедите могат да се разнасят и дребни търговски доставки (мляко, храна, дрехи). Дори на територията на някои заводи, където разстоянията са големи, работниците се придвижват с колелета.
Велосипедите се използват и във военното дело. По време на война са използвани за предаване на важни съобщения или за разузнаване. По-късно ги използват при своите операции парашутисти, екипирани със сгъваеми велосипеди. Партизаните (например във Виетнам) много често ползват велосипеди за пренасяне на муниции и оръжие.
В цирка се използват триколесни, двуколесни и едноколесни велосипеди, понякога карани от животни като мечки и маймуни. С велосипеди се изпълняват и много акробатически номера.
Първите гонки се организират почти веднага след изобретяване на велосипеда. През 1890-те надбягванията стават много популярни и се провеждат в продължение на дни. Най-популярният и най-стар международен пробег е 1200-километровият „Париж-Брест-Париж“, проведен за първи път през 1891 г. Най-престижното велосипедно състезание е „Тур дьо Франс“, което се провежда от 1903 г.
Велосипедите през 21 век са използвани за спортуване, развлечение и работа.В последните 10-20 години започват да се провеждат акробатични състезания с велосипеди BMX, където състезателите показват умението си да владеят велосипеда и в същото време да правят рисковани трикове.