събота, 28 септември 2019 г.

На тази дата: 28 септември 1987 г. в Русе над 300 души протестират срещу обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево

1987 г. на площад „Свобода” в Русе над 300 души протестират срещу безразличието на управниците за хлорните румънски отрови над града. Протестът е считан за първата улична демонстрация по време на комунистическата диктатура в Народна република България.
Гражданите протестират срещу продължаващите седма година тежки обгазявания с хлор от румънския химически комбинат в Гюргево. Но тъй като този румънски завод е военен и е включен във военнопромишления комплекс на Варшавския договор, работата му не може да бъде спряна. Същевременно не се прави необходимото да бъдат спрени емисиите от отровни газове, а българското правителство не поставя пред румънците достатъчно остро проблема и той не се решава.
В ден с особено интензивно обгазяване, на централния площад в града са изкарани 10-годишни ученици за тържеството им приемане в пионерската организация. Веднага след церемонията децата махат вратовръзките и ги слагат пред устата и носа в напразен опит да се предпазят от хлора.
Първият протест е плах и е забелязан само от партийните органи и Държавна сигурност. На втория митинг обаче се събират няколко хиляди души и той остава в историята като „Протеста на майките с количките”. Точно по това време в града е членът на Държавния съвет и бивш министър-председател Гриша Филипов. Той остава изненадан, впечатлен и разтревожен от нерегламентираното внушително събиране на хората.
Нито радиото, нито телевизията, нито печатът съобщават за тези протести. Режисьорът документалист Юри Жиров обаче снима за студия "Екран" филма "Дишай", който изиграва ролята на катализатор в последвалите събития.
Няколко месеца след протестите режисьорката Малина Петрова решава да организира на 8 март 1988 г. прожекция на "Дишай" в Дома на киното. Поканени са над 400 интелектуалци, журналисти и хора с антитоталитарни нагласи, сред които има и много агенти на Държавна сигурност. Филмът обаче оказва такова силно въздействие на зрителите, че след прожекцията започва масово записване в спонтанно възникналия „Комитет за Русе”.
„Обществен комитет за екологична защита на Русе” е учреден на 8 март, като за председател е избран писателят Георги Мишев. Комитетът обаче не успява да осъществи никаква дейност, тъй като ЦК на БКП и Държавна сигурност принуждават учредителите му да се откажат от действия. Държавна сигурност веднага привиква на разпити много участници в протестите.
 
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


Лек, ваканционен флирт в Тайланд прерасна в здрава мъжка дружба...

***

Обява:
- "Импотентен ТИР-аджия извършва превози много по-бързо от конкуренцията."

***

Страх ма е да си нацепя дървата, че да не ми дадат някой дан!

***

Шивач пита клиент:
- Вие ерген ли сте?
- Не женен съм!
- Мда... Значи ще запишем - таен джоб в хастара на сакото!

***

- Охх, толкова много съм изморена, че сега ако си поиска някой, няма да имам сили да му откажа!

петък, 27 септември 2019 г.

На тази дата: 27 септември 1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък

1822 г. Жан-Франсоа Шамполион обявява, че е разшифровал Розетския камък. Той съобщава, че е разшифровал системата на египетските йероглифи.
Шамполион е френски историк-ориенталист и лингвист, професор по египтология от Парижкия университет, признат основател на египтологията. Роден е на 23 декември 1790 г. в южното френско градче Фижак в провинцията Дофине. Смятан е за дете-чудо. Едва петгодишен, без помощта на възрастните, се научава да чете и пише, като сравнява научените наизуст молитви с текстовете в молитвеника на майка си. На 6 години знае няколко езика.
На 11 години чете от Библията в староеврейския й оригинал, на тринадесет започва да се занимава с арабски език. 15-годишен той изучава гръцки, латински, арабски, сирийски, арамейски и коптски език. 17-годишен Жан-Франсоа става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита започнатия от него труд „Египет през царуването на фараоните”. През 1809 г., едва 18-годишен, той се завръща в Гренобъл като професор по история.
През 1822 г., след 15-годишна работа върху триезичния надпис на Розетския камък, Шамполион предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.
Розетският камък е открит от френския капитан Пиер Бушар при разкопки на древната крепост Ар-Рашид, близо до малкото градче Розета, разположено на река Нил. Представлява плосък черен къс базалт и тежи 750 кг. На камъка са издялани три еднакви по смисъл текста: два на древноегипетски - и един на старогръцки. Старогръцкият език е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на текстовете довежда до разшифроване на египетските йероглифи.
Посланието върху камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 г. пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което се оказва по-късно твърде полезно за учените. Днес Розетският камък се съхранява в Британския музей.
Любопитен факт е, че Шамполион съставя първата граматика и речник на египетския език.
 
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


- Как се досетихте, че мъжете в склада са крадци?
- Отначало си помислих, че са експедитори. Но като видях, че работят бързо, се усъмних.

***

Не си имал истинско детство, ако не си обикалял около масата, за да не те пердашат!

***

Циганията, в която живеем, не съответства на европейските данъци, които плащаме!!!

***

Преди малко изведох една телевизонна аксиома:
- Тъпотата на сериалите е правопропорционална на броя на епизодите им...

***

Сборникът по математика е единственото място, където човек може да си купи 70 дини и никой да не го пита, за чий х*й са му...

четвъртък, 26 септември 2019 г.

На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война

На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.
Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен. 
Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути. 
Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.
  
Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.
Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


Едно време бабите са викали внучетата си да им вдянат конец в иглите, сега ги викат да им вкарват паролите във фейса...

***

Събрали се 5 приятелки, но нямало за какво да си говорят... Защото били всичките!

***

- Стефчо, ти кого слушаш повече, мама или татко?
- Повече слушам мама!
- Защо?
- Ами тя повече говори!

***

Счита се, че да пиеш по една чаша вино на ден е полезно! За час направих 7 полезни работи!

***

- Как е във вашия град? Водачите на МПС културни ли са? Спазват ли правилника?
- Ако трябва да съм кратък, двойна непрекъсната, се изтрива за месец!

сряда, 25 септември 2019 г.

В същото време някъде в Южна Корея


На тази дата; 25 септември 1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал при Никопол

1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.
След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.
Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.
Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.
Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.
Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.
Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.
Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.
Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.
На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.
Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.
 

Вицове - само сока, септември 2019 г.


Тези в ООН нямат ли сутиени?

Снощи сънувах, че съм спрял алкохола... Трета бира пия и още не мога да се успокоя...

***

Слабото място на силния пол е, слабият пол, когато е гол!

***

Есен - това е когато пак си пиеш кафето, но вече си с чорапки.

***

Жената има две важни мисии:
- Да успокои мъжът когато е нервен, и да го изнерви когато е спокоен...

***

- Имаме страхотно куче, никой не може да доближи къщата, без то да сигнализира.
- Лае ли?
- Не, крие се под дивана!