събота, 5 октомври 2019 г.

На тази дата: 5 октомври 1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание

1878 г. избухва Кресненско-Разложкото въстание на македонските българи срещу османската власт с цел присъединяване към Княжество България. Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя.
На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев, Ильо Марков и войводи от вътрешността на Македония.
В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на Стоян Карастоилов (Стоян войвода) и Адам Калмиков атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и двама офицери.
Освободени са редица села. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина. Но въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември 1878 г. е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко.
По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той и Никола Обретенов настояват да се използва опитът от Априлското въстание от 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия.
В разгара на въстаническите боеве по инициатива на Натанаил Охридски и въстаническото ръководство е изпратена една делегация в Учредителното събрание в Търново. Тяхната задача е да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония за обединение с България, но без успех. През април 1879 г. една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и въстанието е прекратено.
Поражението на въстанието и жестокостите на турската войска и башибозук над населението принуждават над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в Княжество България.
 
 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Настроение

Видиш ли хора с костюми, 
да засаждат дръвчета, на избори е...

***

- Колко е часът?
- Единайсет без пет.
- Значи шест, така ли?

***

Децата ги тревожи въпроса - От къде идва всичко?
Възрастните ги тревожи въпроса - Къде отива всичко?

***

Просто трябва да си честен и откровен с хората! Те ще избягат сами!

***

Организмът на човека расте до 25 години. Задникът и корема не са в течение на това събитие!


петък, 4 октомври 2019 г.

На тази дата: 4 октомври 1883 г. Луксозният пътнически влак „Ориент Експрес” започва първото си пътуване

1883 г. луксозният пътнически влак „Ориент Експрес” започва първото си пътуване от Париж до Румъния, преминавайки през шест държави.
За създател на „Ориент Експрес” се смята белгиецът Жорж Нагелмакерс. Името идва спонтанно и е дело на пътниците на дълги разстояния, пътували с влаковите композиции от Париж до Виена през с.г. В онези времена това пътуване се е считало за едно от най-незабравимите и авантюристични пътешествия, които може да предприеме човек.
По различно време с „Ориент Експрес” са пътували Франц-Йосиф, Оноре дьо Балзак, Шарл де Гол, Агата Кристи и много други знаменитости. Любопитен факт е, че Агата Кристи също има съществена роля за популяризиране на луксозния влак, тъй като нееднократно тя споменава името му в произведенията си.
Класическият маршрут на влака тръгва от Париж, преминава през Будапеща и Букурещ, и достига до Истанбул, като пътуването продължава шест дни и пет нощи. Този маршрут обаче е променян няколко пъти, а едновременно с това под шапката на „Ориент Експрес” се появяват още няколко маршрутни линии.
Днес влакът се движи по маршрута Париж - Истанбул веднъж годишно, по специална заявка, за специални клиенти и на специални цени. Това превръща в истинско събитие спирането му в страните, през които преминава, като от няколко години списъкът включва и България.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Есенен дъжд

– Ало, Сахалин?
- Тука, тука...
- Как сте? Какво правите?
- Гласуваме...
- За какво гласувате?
- Референдум. Ще се присъединяваме към Япония.
- И как се разделиха гласовете?
- Никак не са се разделили. Всички сме единодушни. Присъединяваме се.
- А против има ли?
- Има. Японците. Ама вече е късно. Присъединихме се.

***

Глобата е вид данък за това че си направил нещо грешно, а данъкът е вид глоба за това че си го направил правилно.

***

В 7-ми клас случайно отворих вратата на склада във физкултурния салон...
И после получавах само 6-ци по химия и физкултура!

***

Жените обичат да хранят мъжете си. Сготви му, сложи масата, седне до него и го гледа как се храни. При това, колкото по-лошо готви, толкова по-внимателно гледа.

***

- Скъпа, защо си недоволна? Имаш вече две чанти за тези обувки!
- Грешиш много, драги! Имам само едни обувки за тези две чанти!

четвъртък, 3 октомври 2019 г.

На тази дата 3 октомври 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България

На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III и напуска завинаги България.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд І като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.
Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


- След като влязохме у нас, аз му предложих кафе. А той не сваляше очи от гърдите ми. Веднага разбрах, че го пие с мляко...

***

- Скъпи, след толкова много години, още ли ме харесваш?
- Още не.

***

Петното от кафе се поръсва със ситно стрит въглищен прах. Петното, което остана от въглищния прах, се накисва в ацетон. За да отстраните петното от ацетона, втрийте нагрят терпентин. Петното от терпентин може да заличите, като го накиснете в кафе. А как се премахва петно от кафе - вие вече знаете.

***

Само жените могат да раждат, установиха учени в ЕС, в проект за €54 млн.

***

Възмутен съм от бившите си гаджета.
- Повечето твърдяха, че не могат да живеят без мен. И до ден днешен всички са живи.

сряда, 2 октомври 2019 г.

На тази дата: 2 октомври 1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха

Даря Салтикова
1768 г. Екатерина II утвърждава присъдата на садистичната помещица Салтичиха. Императрицата изпраща в Сената указ, в който подробно описва наложеното сурово наказание и реда за изтърпяването му от садистичната помешчицата Даря Салтикова. В указа си Екатерина ІІ нарича Даря Салтикова с най-унищожителни епитети - „безчовечна вдовица”, „урод на човешкия род”, „съвършено безбожна душа”, „мъчителка и душегубка”.
Следствието доказва, че Салтикова е „несъмнено виновна” за смъртта след жестоки изтезания на 38 души и „оставена под подозрение” за смъртта на още 26 души.
След смъртта на съпруга си младата вдовица се превръща в еднолична господарка на около 600 крепостни селяни в имотите си, намиращи се в Московска, Вологодска и Костромска губерния. И само половин година след овдовяването започва редовно да пребива прислугата си. Основно поводи за наказанията били обвинения в недобросъвестно изпълнение на слугинските задължения. Господарката се вбесявала и започвала да удря селянките с каквото й попадне. Салтичиха обливала жертвите си с вряла вода или подпалвала косите на главите им. Тя моряла момичетата от глад или ги завързвала голи на студа.
Първите жалби срещу Салтичиха, подадени от крепостните селяни, им донесли единствено наказания, тъй като тя имала влиятелни роднини и успявала да подкупва длъжностните лица с крупни суми. Но въпреки всичко двама крепостни - Ермолай Илин и Савелий Мартинов, чиито жени били убити от графинята, успели да предадат жалбата си на възкачилата се на престола Екатерина ІІ.
Екатерина ІІ получила писмената им жалба, в която селяните съобщавали, че тяхната господарка Даря Салтикова е отговорна за „смъртоубийствени и криминални дела”. Просителите молели императрицата да защити всички крепостници на Салтикова „от смъртна опасност и немилосърдно и безчовечно мъчителство”.
От Канцеларията на императрицата доносът на Илин и Мартинов постъпил за разглеждане и приемане на решение в Управителния сенат, оттам бил отправен в московската кантора на Управителния сенат, а накрая попаднал в Правосъдния съвет. Там пристъпили към разглеждането му по същество на 1 октомври 1762 г.
До ноември 1763 г. следователите се занимават с изучаването на конфискуваните счетоводни книги на Салтикова и с разпитите на свидетелите. Разпитана е многочислената прислуга на помешчицата, живееща в нейния московски дом. Въпроси били зададени и на слугите й в именията в Троицкое и Вокшине.
Следователите направили списък с имената на крепостниците, чиято смърт даже на документи изглеждала подозрителна. Например една млада 20-годишна жена попада в дома на Салтикова като домашна прислужница и умира след две седмици. Много подозрителна била и смъртта на трите съпруги на Ермолай Илин.
В началото на юни 1764 г. едновременни генерални обиски били проведени както в Москва - в квартала, в който се намирал домът на Даря Салтикова, така и в подмосковското село Троицкое, където помешчицата изпращала провинилите се слуги. Следствието изцяло потвърждава убийството на трите съпруги на Ермолай Илин.
Важно доказателство от генералния обиск, проведен в московския дом на Даря Салтикова, са намерените интересни счетоводни книги, попълвани от иконома Савелий Мартинов. В тези книги са отбелязани всички подкупи, раздавани от Салтикова на длъжностни лица от московската администрация.
Следствието официално приключва през пролетта на 1765 г. и случаят е предаден за по-нататъшно разглеждане в 6-и департамент на Управителния сенат. „Делото на душегубката Салтикова” е разглеждано повече от три години, като в крайна сметка съдиите признали обвиняемата за виновна в убийствата и изтезанията на слугите й.
През септември 1768 г. Екатерина ІІ на няколко пъти разглежда въпроса за окончателната присъда на Даря Салтикова. Императриицата е изправена пред трудна дилема: от една страна, следвайки буквата на закона, трябвало да осъди Салтикова, но от друга не бивало да го прави, тъй като това щяло да срине старателно изграждания й имидж на „хуманна и човеколюбива” владетелка.
На 2 октомври 1768 г. Екатерина ІІ изпраща до Управителния сенат указ, в който подробно описвала какво да бъде наказанието на Салтикова - лишаване от дворянското й звание и пожизнена забрана да се нарича с фамилията на баща си и съпруга си; да изтърпи един час на позорния стълб с надпис на гърдите си „мъчителка и душегубка”; след това да бъде изпратена на доживотен затвор без светлина и право на контакти с външни хора.
Наказанието на осъдената помешчица е изпълнено на 17 октомври с.г. на Червения площад в Москва. След това тя е отведена в Ивановския женски манастир, където живее в пълна тъмнина и изолация до края на живота си.
 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Есен

Ако вечер в къщи се чувстваш самотен, пусни си филм на ужасите. След няколко минути, няма да се чувстваш сам!

***

Снощи, на купона, нек'ва мръсна гад донесе семки. Така и не почнахме да пием.

***

Дала съм сума ти пари за дрехи, а той гола снимка искал!

***

Във всеки мъж често се борят доброто и злото, но винаги побеждава жена му...

***

В произведенията му дори лирическият герой не знаеше какво е искал да каже авторът...