събота, 18 април 2020 г.

На тази дата: 18 април 1956 г. Принцът на Монако Рение се жени за кинозвездата Грейс Кели!

1956 г. принцът на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели.
Гражданската церемония се провежда в тронната зала на двореца в Монако. Присъстват 80 гости и за да получат право да стиснат ръката на новата принцеса, те приемат монакско гражданство.

На следващия ден е венчавката в църквата „Сен Никола”. Архиепископът на княжеството води ритуала в присъствието на 600 гости. Още 30 милиона наблюдават церемонията, излъчвана пряко по Евровизия.

Любопитен факт е, че преди да влезе в аристократичната фамилия Грималди, Грейс Кели си прави тест за фертилност - процедурата е задължителна, за да са сигурни в княжеството, че новата принцеса ще осигури наследник. Друга „техническа” необходимост е предбрачното споразумение - актрисата декларира, че в случай на развод ще преотстъпи всичките права на децата си.

Принцесата никога не се връща в киното, освен като зрител. Приема най-великата роля - да бъде майка и дарява съпруга си с три деца - Албер, Каролина и Стефани.

Кинозвездата става принцеса

Когато се омъжва за принц Рение през 1956 г., тя е на път да стане най-голямата холивудска звезда. Въпреки това избира да сложи край на кариерата си, за да се посвети на съпруга си и семейството, което създават. Тя достойно приема през целия си живот това решение. Въпреки това на 40-ия си рожден ден признава пред един журналист: “…Едно от малкото ми съжаления е, че нямах възможността да се развия като актриса.

Напуснах тази професия преди да успея…”През 1962 г., т.е. шест години след сватбата, Хичкок смята, че е време да предложи главната женска роля в новия си филм “Марни” на любимата си актриса, която вече е принцеса на Монако. Първоначално Грейс приема предложението, но скоро след това отказва, за което е изписано много мастило. Дали е отказала под натиска на съпруга си? Не се ли чувства вече способна да играе?

 Много по-късно тя ще довери на приятелката си Жаклин Монсини: “Аз реших да не го правя”.Две други предложения да играе в театъра също остават неосъществени: да играе в пиесата на Хенрик Ибсен “Хеда Габлер”, както и в една от най-хубавите пиеси на чичо си, Джордж Кели, Behold the Bridgeroom.

С чувство за хумор Грейс прикрива съжалението си, че повече не може да играе: “Запазих несесера си с гримове, същия, с който не се разделям от времето на Американската академия за драматично изкуство. Заровен е в един шкаф, без съмнение под дебел слой прах. Може би един ден ще го извадя… или може би не”.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Слънчев футбол

Първи облекчения на мерките: възстановяване на синя и зелена зона.


***

Разговор с фризьорката:
- Миме, трябва спешно да ме боядисаш, че ако Иван ми види корените ще разбере че Стефчо не е от него...

***

Маска нямам - толкова много не съм се оглеждал като карах без книжка на 14!

***

Вчера за мен беше много продуктивен ден - изядох много продукти!

***

"Софри на кръстопът." - нов великденски сериал.

петък, 17 април 2020 г.

На тази дата: 17 април 1961 г. ЦРУ прави неуспешнен опит за сваляне на Фидел Кастро в Залива на прасетата! Видео

1961 г.  ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро. Операцията в Залива на прасетата е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Кастро от власт.

Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба.

Операцията започва през април 1961 г., само три месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 млн. долара, за да откупи пленниците. Операцията от кубинска страна води Че Гевара.

През 1960 година, президентът на САЩ – Дуайът Айзенхауер одобрява провеждането на тайна военна операция срещу правителството на Фидел Кастро в Куба, дошло на власт с метеж и последвало всеобщо народно въстание.

За тази цел, ЦРУ е организирало, снабдило с оръжие и боеприпаси и съответно тренирало в базите си стотици кубински емигранти, изявили желание да се върнат и да воюват срещу комунистическото правителството.

Така е била сформирана “Бригада 2506″, на която е била отредена водещата цел в цялата операция. Предвидено е било новосформираното опълчение да атакува югозападната част на Куба, наречена Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

На 15 април 1961 година, едва три месеца след встъпването в длъжност на новоизбрания американски президент Джон Кенеди, осем американски бомбардировача “Douglas A-26″ нанасят бомбени удари по три от летищата на островите Куба с цел да унищожат наличната авиация. Само че, от 24 самолета от кубинското ВВС са били засегнати два. По неизвестен за ЦРУ начин, кубинците са били отрано предупредени за нападението и островните военни власти са разместили под открито небе само неизправните летателни машини  и специално създадени за целта макети. Американското разузнаване не е знаело за този факт, а и първоначалните планове и очаквания са били светкавично да се ликвидират и изведат от строя всичките видими на пистите самолети.
Опълченците на кубинската армия на Фидел

Около полунощ на 17 април, над Залива на Прасетата започва хвърлянето на десантните части на участниците в операцията. Самолетите на кубинските ВВС нанасят няколко удара по мястото на кацане на доброволците.

Също така, биват уцелени и потопени четири американски транспортни лодки, в това число и най-голямата – “Хюстън”, на която се е намирал пехотния батальон “Рио-Ескондидо”. “Хюстън” е превовал огромна част от необходимите за операцията боеприпаси и тежко въоръжение.

Към средата на деня, кубинската армия на Фидел успява да изолира и спре настъплението. Разкъсано е и предвижването на наемниците от САЩ във всички направления на острова. В крайна сметка, доброволците емигранти, завърнали се да освободят страната си от комунистическия режим, са окончателно изтласкани към крайбрежията в района на Плайя-Хирон (“Playa Girón”).

Сутринта на 19-ти април, след 30-минутен артилерийски обстрел, кубинските войски водени от Фидел, преминават в окончателно си настъпление и успяват да сломят противодействието на противника, който в крайна сметка се предава и хвърля оръжието.

В хода на конфликта, военните загуби на Куба са 176 убити и повече от 500 ранени, а от кубинско-американска страна в “Бригада 2506″ – 118 убити и 360 ранени.

Вицове - само сока, април 2020 г.


Ако "Гугъл" беше български, под логото щеше да пише:
- Тук не е информация!

***

В днешно време всички жени искат секс. А ние мъжете просто искаме да си поговорим, да споделим чувствата си...

***

Въпрос към владеещите английски, как се превежда:
- Ей, чукундур, кат' претакаш зелето, да църцори ли требе или да шурти?

***

Жените няма да се изравнят с мъжете, докато не започнат да ходят по улицата плешиви, с бирено шкембе и пак да мислят, че са секси.

***

Най-трайната боя за яйца си остават китайските боксерки!

четвъртък, 16 април 2020 г.

Змей Горянин - забраненият писател


Реших да публикувам информация за живота и творбите на един наистина велик български писател, който е бил забраняван много години и е почти неизвестен на българите.

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото
а боклукът плава.

Змей Горянин, псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров, български писател, публицист, фейлетонист, преводач, е роден на 11. 01.1905 година в гр. Русе в чиновническо семейство. И въпреки че творчеството му е съизмеримо с това на Елин Пелин и други велики писатели, то той е напълно непознат.

Неговите великолепни статии, романи, повести, разкази (голяма част, от които за деца и юноши), пиеси, стихотворения, епиграми са нарочени за „фашистка литература” и са забранявани повече от 50 години.

Те са иззети от библиотеките, изчезват от справочниците, дори от каталозите. През 1944-1945 г. техният автор е обвинен от шести състав на т.нар. „Народен съд” във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който е имал покрай издирването на материали за художествените си творби.

Осъден е на една година затвор и на пълно заличаване от литературния живот.

Когато на 13 декември 1945 г. излиза от затвора, неговите „идейни наставници” Георги Караславов, Христо Радевски и Младен Исаев няколко пъти му предлагат да се разкае публично, за да бъде реабилитиран. Той отказва. Изолиран е от обществения живот в манастира „Седемте престола“, Софийско, където е под непрекъснато наблюдение на ДС. Но не спира да твори.

Подписвал е своите произведения с изобилие от псевдоними (твърди се, че са 18 на брой): Аждер Акиндин, Марин Василев, Дикий, Барин, Змей Горянин, Змея Пепелянка, НЕ Крилов, Камен Къшов, Захария Лютаков, Стоимен Богдан Стоев, като най-известният от тях – Змей Горянин е забранен от „Народната власт”.

„Знам, че съм писател и поет по Божие вдъхновение и по призвание. Знам  добре това. Но какъв е творческият ми ръст, това само времето ще отмери.“, пише в дневника си Светозар Димитров в последната година от живота си.

Ето само част от епиграмите му:

Покой и мир обгърнаха земята.
Във тъмната гора – ни шум, ни звук.
Седяхме двама – аз и самотата…
Ний, само двамата, и никой друг.

***

Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!…

***

Душата ми копней за тишината,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме горда Стара планина
и сгушеният в нея манастир.“

През 2003 г. излиза стихосбирката „Майчина вяра“, съставена главно от произведения, писани зад манастирските стени, а през 2000 г. – част от епиграмите му.

Другарят —

        господин —

                бай Атанас

стои на сигурна позиция:

да бъде винаги на власт

и нокога във опозиция!
1950

***

Няма нужда от пророци
днеска на земята; —
натежала от пороци —
тя си знай съдбата.
1950

***

Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта —
намираш злато и сребро.
1951


На тази дата: 16 април 1925 г. Атентатът в „Света Неделя“-213 жертви!

"Света Неделя", след атентата.
На 16 април 1925 г. по време на церемонията по погребението на ген. Константин Георгиев български комунисти взривяват купола на църквата „Света Неделя“ в София.

Историята за може би един от най-големите атентати в България започва в ранната привечер на 14 април 1925 година, когато народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит. 

Надали тогава някой си е и помислил дори, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а именно атентатът в църквата “Света Неделя” в София, извършен на 16 април 1925 година.

Погребението на депутата е определено за 16 април в 15 часа в храма “Света Неделя”, където се очакват да дойдат хора от най-висшата класа – множество офицери, войници, висши чиновници, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място възможно най-много влиятелни политически фигури, за да бъдат премахнати. Затова по-рано казахме, че трагедията започва още на 14 април.

Въпросите, които веднага изникват на преден план, са: кои са организаторите на атентата и как са допуснати да поставят взривоопасни вещества в свещения храм?

Част от осъдените на път към екзекуцията им.
Както всички знаем, в първите две десетилетия на ХХ век голяма сила набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни сред обществото. Макар да предлагат много социални реформи, единственото, до което водят е напрежение в държавите. Последователи на подобни идеологии съществуват и в България. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) организира въстание, което е потушено по кървав начин. Следващата стъпка на Военната организация на същата партия (БКП) е именно атентатът в храма “Света Неделя”.   Смелостта и готовността за действията на атентаторите идва от връзката им с Коминтерна, който вече разполага с властта в Русия.

Атентатът е планиран старателно, а главно действащите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а защото той е клисарят, благодарение на когото в църквата биват внесени 25 килограма взривни вещества. Ето как си го спомня Александър Цанков:

“И сега, след 30 години, виждам пред мен образа на този злодей – висок, строен, облечен в дълга, подобна на попско расо черна клисарска дреха, с подстригани мустаци, голобрад, сключени черни вежди, причесана и прилепена, гъста, мазна черна коса, с бледо мургаво лице и поглед на орел лешояд в човешки образ.”

Същият на 16 април 1925 година около 15ч. и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров запалва фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират множество невинни хора. Пожарният командир Юрий Захарчук споделя:

“Там видях жива гробница: парчета от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха загубили присъствие на духа, бягаха на всички посоки и викаха.”
Жертвите са много, трагедията е огромна, а хаос цари навсякъде. По случайност всички членове на правителството се отървават с не толкова тежки наранявания. А главната “мишена” Цар Борис III изобщо не присъства на опелото за Константин Георгиев, тъй като е на друго погребение на убитите в атентата срещу него в прохода Арабаконак два дни по-рано.

Макар министрите и царят да се спасяват, общият брой на загиналите е огромен и ужасяващ – 213 души, а сред тях са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани и 3-ма депутати. Сред загиналите са бойци, които са се сражавали геройски за своята родина. Стефан Нерезов например е офицерът, водил Първа българска армия край Дойран. Други видни личности, загубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на ПСВ), генерал Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.

Делото за атентата започва на 1 и завършва на 11 май. Съучастниците на Петър Задгорски правят опит да го убият, но той успява да избяга и се предава в полицията, където признава всичко. Така ръководителите на военното крило на БКП са намерени, но един от тях е убит, а другият се самоубива. Голямата част от организаторите получават смъртни присъди, изпълнени публично на 27-ми май.

Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния ефект за БКП. Посланието до управляващите несъмнено е изпратено, отговорът от правителството обаче тепърва предстои. Още на същия ден – 16 април, в България е обявено военно положение, което продължава до октомври 1925 г. Започват “Априлските събития“ – поредица от репресивни действия срещу дейците на партията. Безспорно най-кървавият атентат в българската история преди всичко повдига въпроси като: има ли граници силата на идеологиите, докъде се простират те, може ли целта да оправдава средствата?  Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Остров в Атлантическия океан

За пръв път, от години насам, Българският национален отбор по футбол регистрира един месец без загуба!

***

Какво ми се хвали президента, че от три месеца си дарявал заплатата!? Аз, моята, я дарявам от 20 години на жената и нищо не казвам.

***

Докато събирах нещата, с които трябва да изляза навън: маска, ръкавици и служебна бележка, забравих къде ще ходя?

***

Коронавируса е световна конспирация, измислена от кучетата, за да могат да се разхождат по цял ден, вместо да стоят под ключ.

***

Важно съобщение за братята цигани!!! 5G антените съдържат 5 кила мед и половин кило платина!

сряда, 15 април 2020 г.

Спомени от лятото! Видео

"Таралеж" припомня усмихнати спомени от лятото на 2016 година. Тогава снимахме как джентълмен си бръснеше тялото на централния плаж във Варна:

На тази дата: 15 април 1957 г. в София е открит ЦУМ

Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият Николов има интересна и драматична съдба.

Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.

През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и  след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България. Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.
Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.

ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.

Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на третото ниво – „мъжките“. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени „Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма.

На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки
средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“. „Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция „Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели „Жигули“, „Вартбург“, дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за онова време.

Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.

 „Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.

Точно по този начин описва съветския мол суинг легендата Леа Иванова, която през 50-те години на ХХ век започва да работи с оркестъра на Концертна дирекция. По музика на Бенцион Елиезер тя записва парчето „ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ“, в което пее как с пълно портмоне ще обходи „тоя друм сред витрините на ЦУМ“ и се заканва как „в тоя благодатен час нещичко ще купя аз“.  От втория куплет разбираме, че по това време в соцмола се е предлагало почти всичко: „От аванса ни следа, ала туй не е беда, че сега поне във къщи никой няма да се мръщи. Купих шлифер, нов балтон, шапка нова  с нов фасон и червило, и чепици, и лепило, и фъстъци, нов юрган и нов тиган – всичко, всичко купих с плам! И килимче за тъщата и гърненца за децата!“.

Основна реконструкция на сградата е направена през 1986 г. под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. ЦУМ си работи като универсален магазин за конфекция, парфюмерия, козметика, електроника, а след обновяването през 2001 г., в което участва британски екип, е открит отново като търговски център, който приютява магазини на различни марки и вериги. 3 г. по-късно сградата е купена от бизнесмена Георги Гергов за 30 милиона евро. Оттогава съдбата на ЦУМ е постоянно под въпрос. Проф. Божидар Димитров предлага сградата да приюти Националния исторически музей. Последно при правителството на ГЕРБ културният министър Вежди Рашидов преговаря с Гергов, тъй като бизнесменът бил на загуба от ЦУМ заради конкуренцията на моловете и с радост би се отървал, срещу компенсации с атрактивни за него държавни сгради.

Вицове - само сока, април 2020 г.


- Мило, подай ми солта, лимона и текилата!
- Какво ще правиш?
- Козунак.

***

Народно поверие.
- Ако съседката идва често за сол, скоро ще поиска и друго...

***

Попитали Радио Ереван:
- Защо терористите взривяват самолети, влакове, автобуси, а не президенти, министри, политици?
- Защото тероризмът трябва да предизвиква ужас, а не радост.

***

Нямам нужда от дрога и алкохол! На моята възраст при рязко ставане постигам същия ефект...

***

Вярно, не успяхме да станем като Швейцария, но пък с тия маски, шалове и фереджета все повече заприличваме на Дубай...

вторник, 14 април 2020 г.

На тази дата: 14 април 1925 г. Извършен е опит за атентат срещу цар Борис ІІІ

Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г. от група анархисти (Васил Икономов, Васил Попов - Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) в прохода Арабаконак. Царят успява да се спаси, но загиват пътуващият с него ентомолог проф. Делчо Илчев и шофьорът на колата и главен ловджия Петър Котев.

Има две версии за подготовката на атентата. Според едната, отвличането на царя е планирано предварително с цел да бъде разменен срещу множеството политически затворници от това време. Според другата, четниците са поискали да спрат автомобила и едва тогава са забелязали кой се вози в него. Не се подлага на съмнение фактът, че целта е била царят да бъде заловен жив, а не убит.

Нападението предизвиква буря от възмущение сред представителите на управляващата класа и пресата. На другия ден министър-председателят Александър Цанков, министри, военни, политически лидери и "редови" поданици дефилират пред двореца, за да поздравят царя за "избавлението" му. В кореспонденция на английския вестник "Таймс" от София, на 15 април четем: "Неописуеми сцени на ентусиазъм се виждаха в София тази сутрин, когато бе отслужен благодарствен молебен в храма Св. Александър Невски от благодарност за спасяването на царя."

На същия ден в София е убит генерал Константин Георгиев. Няколко дни по-късно, по време на погребението на убитите при тези атентати, комунистите извършват атентата в църквата Света Неделя, най-големият терористичен акт в историята на България.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Аризона, САЩ
- Тодоре, искаш ли да правим секс?
И Тодор разбра, че няма нищо за вечеря. И салата няма...

***

Провалът на 5G мрежата ще настъпи, когато българинът повярва, че тя забавя ферментацията...

***

Ако всички качим 5 кила, е все едно, че никой не е качил 5 кила!

***

Какви времена настанаха... На село има повече развлечения, отколкото в града.

***

Живея за момента, когато всички "батки" ще излязат като "чички" отново след месеци без фитнес и зоб...

понеделник, 13 април 2020 г.

На тази дата: 13 април 1940 г. Извършено е Катинското клане

На 13 април 1940 г. органите на НКВД (СССР) избиват над 4000 полски офицери.
Катинското клане е съветско военно престъпление — масово убийство по време на Втората световна война на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци). Жертвите са взети като пленници, когато Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гора край с. Катин - на 18 км западно от Смоленск, Русия. В съседното с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите.

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях са на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г.

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците.

Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за случилото се са виновни комунизмът и тоталитаризмът. По-късно Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици — „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци. Също така 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители, повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загинаха полският президент Лех Качински и общо 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж.

На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека постанови, че Русия е нарушила правата на роднини на поляците и определя случилото се като военно престъпление.

Вицове - само сока, април 2020 г.

Кукла Барби в руски вариант.
Айше се прибира от пазар и носи точилка...
Асан:
- Пари за ракия няма, ти мебели купуваш...

***

Най-старата професия - проститутка!?!
Втората най-стара професия - крадец.
Третата най-стара - политик - резултат от естествената симбиоза между първата и втората.

***

- Жена, омръзна ми всяка сутрин да гледам генерала как води брифинга!
- А ти кой искаш да го води, Кобилкина ли...

***

Тази година яйцата да ги варите едно по едно... да не се глобяваме...

***

След 9 месеца, питат родилка:
- Кой е бащата?!
- Не знам, носеше маска...

неделя, 12 април 2020 г.

На тази дата: 12 април 1965 г. са арестувани участниците в опита за преврат срещу Тодор Живков

Горуня 
В края на 1964 и началото на 1965 г. в София започва подготовката за сваляне на Тодор Живков от власт и промяна във водената от него политика. Към инициатора на преврата Иван Тодоров-Горуня, който е бивш политкомисар на партизанския отряд “Гаврил Генов” и член на ЦК на БКП, се присъединяват Цоло Кръстев, бивш командир на същия отряд, и ген. Цвятко Анев, който по това време е комендант на Софийския гарнизон.

Групата замисля да извърши вътрешен преврат в БКП по време на пленум на ЦК с участие и на части от армията. Започват тайна агитация във войската и привличат съмишленици.

Заговорът обаче е разкрит от МВР и на 8 април 1965 г. ген. Цвятко Анев е арестуван, а Иван Тодоров-Горуня се самоубива в софийския си дом според официалната версия. На 12 април са арестувани и другите участници от групата.

В поредицата процеси през 1965 г. са осъдени на различни срокове затвор 9 души, предимно офицери от армията. Военните са разжалвани, интернирани са 11 души, а 192-ма получават партийни и административни наказания. Около 250 офицери са уволнени завинаги от армията само заради подозрения, че имат негативно мнение за Живков или са изразявали симпатии към участниците в неуспелия преврат.

“Според разсекретените партийни архиви във Врачански окръг от БКП са изключени 189 комунисти, десетки са интернираните в други краища на България - спомня си Кръстьо Трендафилов. - Тежък разгром преживя партийната организация в мездренската община, в която е родното село на Иван Тодоров-Горуня Горна Кремена, и съседното Долна Кремена, откъдето пък е Цоло Кръстев.”

След преврата от МВР укрепват позициите на Живков начело на държавата и партията. Самият той пък става още по-удобен за покровителите си от Москва, след като е предотвратил “антипартиен заговор от прокитайски позиции”.
Когато през 1956 г. Тодор Живков застава начело на БКП, а впоследствие и на държавата, издига на най-отговорните постове хора от партизанския отряд “Чавдар”, с който е тясно свързан. За честолюбивите комунисти и бивши партизани от Врачанско това е било много повече от пренебрежително отношение към техните заслуги, натрупани в партизанския отряд “Гаврил Генов”.

Като партизанин и политкомисар на този отряд Иван Тодоров-Горуня е знаел добре за вътрешнопартийните борби, в които той и неговите съратници са изтикани в периферията.

След 9 септември 1944 г. за кратко той е значим партиен функционер във Врачанско, става член на ЦК на БКП и стига до зам.-министър на земеделието. После е пратен в “девета глуха” като председател на Комитета по водното стопанство при Министерския съвет. За него и приближените му този пост не отговарял на възможностите и амбициите му за широкомащабна партийна и държавна работа.

Веднага след пленума на ЦК на БКП от 14 април 1965 г., който излиза с решение за дейността на ръководената от Цоло Кръстев, Иван Тодоров-Горуня и ген. Цвятко Анев заговорническа група, в края на месеца във Враца е проведено закрито заседание на окръжния комитет на БКП.

На него първият секретар по това време Цветко Божковправи остро изказване, като осъжда поведението на вече мъртвия Иван Тодоров и неговите съратници.

В същия дух са и другите изказвания. Всички бързат да заявят, че са познавали добре Горуня и са шокирани от опита му да разклати партията и основите на държавата със заговора си за свалянето на Тодор Живков. Споделят, че не били посветени в антипартийните замисли на довчерашния си съратник, и хвалят бързата намеса на МВР за предотвратяването на “резила за партията”, както наричат осуетения преврат.

Въпреки поредицата от верноподанически изказвания  за ролята на Тодор Живков, той самият не се трогва особено. ДС започва да следи изкъсо врачанските си другари, разтърсвайки ги през следващите години с непрекъснати кадрови промени.

Висшето ръководство за дълго забравя за Враца и при всеки удобен повод нагаждачите спъвали развитието на региона. Предразсъдъците и недоверието от страна на Живков и приближените му били преодолени донякъде едва след строителството и откриването на първата АЕЦ на Балканите край Козлодуй през 1974 г.

Вицове - само сока, април 2020 г.


УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ! Молим, до края на седмицата да преведете пари за ремонт на онлайн класната стая!

***

- Самоизолацията е трудна първите 5 години, после се свиква.
Робинзон Крузо

***

Само българите при покупка на лекарства не питат за страничните ефекти, а дали с тях може да се пие алкохол...

***

В тролея една жена кърми бебето си, а то се дърпа и реве. Тя му вика:
- Сучи мама, че ще я дам на чичкото!
След известно време "чичкото" се обажда:
- Госпожо, ако ще я давате, давайте я, че вече трета спирка изпускам...

***

Това BMW са страшни коли. С едни накладки, сменяш 3 двигателя...