1869 г. американецът Ив Макгафи патентова прототипа на
прахосмукачката.
Всъщност още на 10 юли 1860 г. в САЩ е издаден първият
известен в света патент за прахосмукачка. Документът под №29077 получава
американецът Дениъл Хес от Айова. Той нарича устройството си „повдигач на
килими”. Няма обаче свидетелства машината някога да е произвеждана.
Затова за рожден ден на прахосмукачката се счита 8 юни 1869
г., когато американският изобретател Айвз Макгафни патентова първата в света
прахосмукачка, наречена Whirlwind, която е произвеждана и пусната на пазара.
В нейната горна част е разположена ръчка, съединена с
ремъчна предавка с вентилатор. Ръчката е задвижвана с ръка. Прахосмукачката е
лека и компактна, но неудобна за експлоатация заради необходимостта
едновременно да се върти ръчката и устройството да се тика по пода.
Макгафни основава бостънска компания и започва да продава
прахосмукачките по 25 долара - не малка сума за онова време. Тогава 1
американски долар съставлява 23 грама сребро.
Повечето прахосмукачки на Макхафни са продадени в Чикаго и
Бостън. Част от тях обаче изгарят във Великия Чикагски пожар. Само два броя
Whirlwind оцеляват до наши дни, като единият е експониран в историческия център
на компанията Нооver.
След Макгафни и други изобретатели започват да произвеждат и
продават механически прахосмукачки. На 3 октомври 1899 г. Джон С. Тормен
получава патент в САЩ №634042 за бензинова прахосмукачка. Някои считат неговото
изобретение за първа прахосмукачка с мотор.
Патент за електрически „повдигач на килими и събирач на
прах” е получен през декември 1900 г. и от жена - Корин Дюфур от Савана,
Джорджия. Нейната прахосмукачка има две въртящи се четки и електрически
вентилатор, а прахът се отлага върху мокра кърпа. Устройството е непрактично и
не се ползва с търсене.
Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и
патентована от 30-годишния английски инженер Хюбърт Сесил Бут на 30 август 1901
г. Той обръща внимание на устройството, с което издухват праха от седалките във
влака. Решава обаче да обърне въздушния поток и да го накара да засмуква.
Отначало устройството работи с двигател с нефт, но след това е монтиран
електродвигател.
Прахосмукачката била толкова голяма, че била прекарвана из
Лондон в каруца с коне. Тя била яркочервена и хората я наричали „Пухтящия
Били”. Не можела да се внесе в обслужвания дом, паркирала се извън него, а за
почистване на килимите се използвал 30-метров шланг, прокарван през прозореца.
Любопитен факт е, че сред клиентите на Бут била и кралица Виктория.
Все още обаче продължава усъвършенстването на механичните
прахосмукачки. През 1905 г. Уолтър Грифитс от Бирминган създава прахосмукачка с
торбичка за събрания прах. Две години след това (през 1907 г.) Джеймс Мюрей
Спранглър създава портативна електрическа прахосмукачка от вентилатор, метла от
лико и калъф за възглавници. Но поради липса на средства Спранглер продава
патента си на У.Х.Хувър.
Така компанията Hoover започва да произвежда електрически
прахосмукачки с устройство за събиране на праха. Първият „Модел О” струва цели
60 долара, но въпреки това е търсен от купувачите.
"Много хора не искат да спорят, като разберат, че
трябва да спорят с мен. Това са задници", заяви днес в студиото на Нова
телевизия историкът проф. Боидар Димитров.
