четвъртък, 10 декември 2015 г.

Официалният имейл на ДБГ бил хакнат: Кунева изобщо не е оттегляла подкрепата си за кабинета

Фалшиво прессъобщение извади партията на вицепремиера Меглена Кунева Движение България на Гражданите (ДБГ) от правителството. То бе разпространено от официалния имейл на движението и новината бързо бе тиражирана. Оказа се, че имейла е хакнат.

Кунева изобщо не е оттегляла подкрепата си за кабинета.

"Съобщението е фалшиво", заяви Меглена Кунева Ние не бихме предприели такива прибързани и нервни действия. Тепърва предстои да обсъждаме помежду си как ще реагираме.

Текстът на прессъобщението гласеше, че ДБГ "не може да продължи да крепи парламентарно мнозинство, работещо срещу належащите институционални реформи".

"От днес народните представители от ДБГ считат за нарушено Споразумението, сформирало настоящото мнозинство в НС. Поради този факт, оттегляме подкрепата си за същото това мнозинство.  Изхождайки от горното, Изпълнителният съвет на ДБГ ще поиска от всички министри, зам.-министри и други членове на Изпълнителната власт да напуснат постовете си в знак на несъгласие с опитите да бъдат саботирани реформите в Република България и заменени с фасадни такива", пишеше още във фалшивото прессъобщение.


Текстът завършваше с твърдението, че нито председателят на ДБГ, Меглена Кунева, нито проф. Даниел Вълчев ще заемат министерски постове в настоящото правителство.

Съюзът на съдиите: мнозинството в парламента показаха с вчерашното си решение, че независима съдебна система не само не им е нужна, а направо е нежелана

Вместо подкрепа, мнозинството в парламента и управляващите политически партии ясно показаха с вчерашното си решение и пред магистратите, и пред обществото, че независима съдебна система не само не им е нужна, а направо е нежелана от мнозинството политици в България. Това се казва в отворено писмо на Съюза на съдиите.

"За първи път в новата българска история имахме министър на правосъдието, който заедно с екип, амбициран да се справи с горните проблеми, се зае с тежката задача да въведе на конституционно, а сетне и на законодателно ниво механизми, гарантиращи истинската независимост на съдебната власт, с които да може да се противодейства на възможните към момента зависимости, двоен стандарт и прокарване на политически и лобистки интереси. Вместо подкрепа, мнозинството в Парламента и управляващите политически партии ясно показаха с вчерашното си решение и пред магистратите, и пред обществото, че независима съдебна система не само не им е нужна, а направо е нежелана от мнозинството политици в България", се казва в писмото.

Съдиите смятат, че парламентът е подменил промените. Въведените в последния момент "корекции" няма да доведат до реална промяна и няма да гарантират върховенството на закона и независимостта на съдиите. Разпределението на квотите в двете новосъздадени колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) се свежда до независимостта на съда от политиците и вмешателството им в прокуратурата.

ССБ предупреждава, че обществото ще плати скъпо, но манипулирано правосъдие, финансирана от държавата корупция, съдебна система, в която добрите съдии, прокурори и следователи трудно могат да работят качествено в негов интерес.

Във Висшия съдебен съвет: Хората, подкрепили Иванов, бяха с предварително подготвени плакати

С думите "Това е, което се очакваше в общи линии" Ясен Тодоров от Висшия съдебен съвет коментира днес вчерашните промени в конституцията. Той казва, че т. нар. исторически компромис от лятото се е случил "до голяма степен", като изтъква огромното конституционно мнозинство, което го е приело.

Предлагаме ви част от разговора на Тодоров с журналисти в сградата на ВСС, който публикува "Правен свят", поради непреходната му стойност за съдебната реформа:

Удовлетворен ли сте от това, което се прие и съгласен ли сте с Христо Иванов, че се превръщаме в прокурорска държава?

Категорично не съм съгласен със становището на Христо Иванов, че се превръщаме в прокурорска държава, защото не разбирам на какво базира той това свое изказване.

Доволен ли сте от оставката на Христо Иванов?

Не искам да коментирам Христо Иванов.

Имахте и лични сблъсъци с него?

Лични сблъсъци с него не съм имал. Позволявал си е да отправя лични нападки, аз не искам да слизам на това ниво.

По-добре ли ще работи сега ВСС с новия правосъден министър, който и да е той?

Нямам представа кой ще бъде новият правосъден министър. Не е добре за държавата в мандата на един ВСС да се сменя пети министър. Не е добре това.

Може би е прекалено дълъг мандатът?

Когато беше избран за служебен министър, аз замествах представляващия ВСС Соня Найденова. Това беше през август 2014 г. Съвсем добронамерено го посетих в неговия кабинет, проведохме разговор, в който изложих тази своя добронамереност и желанието да работим съвместно.

Какво стана после? Недобронамереност ли срещнахте?

Не искам да коментирам отминали неща. Нека наистина се предприемат стъпки в насока - измененията в конституцията да придобият израз и в изменения на Закона за съдебната власт и, ако се налага, в други закони, за да може това, което мина вчера, да се претвори в реалност.

Вие виждате ли проблеми в това, което се прие от Народното събрание? В квотите например.

Не виждам проблем в квотите.

Тръгнахте си с усмивка от парламента?

Лошо ли е да си тръгна с усмивка от Народното събрание?

Как така няма проблем, при положение че ВСС има становище, че тези промени не могат да бъдат направени от обикновено Народно събрание?

Аз ви казах моето становище и не го крия. Според мен сегашният модел не е по-лош от приетия. Но този модел събра огромно конституционно мнозинство и аз лично не виждам как може някой от депутатите, от групите да го оспори.

Т.е. ако трябваше Вие да предлагате, щяхте да предложите същото нещо, защото сте напълно съгласен?

Моето лично становище аз съм го изразил, когато беше внесен проектът.

Т.е. Вие не сте за промяна?

В пленарен състав от 25 човека могат да се взимат по-добри решения. Това е моето становище. Но явно волята на законодателя е друга и ще се върви в посока разделяне на колегии. Всъщност моето становище беше, че заложените правомощия в конституцията, които са назначаване, налагане на най-тежките дисциплинарни наказания, избор на административни ръководители трябва да се правят от пленума на ВСС, а пък атестирането и други дейности могат да се извършват наистина от двете колегии.

Как ще коментирате мотивите за оставката на Христо Иванов?

Те са лични мотиви.

Не са лични мотиви, те са професионални.

Според мен не трябваше да оставя нещата - каруцата е стигнала донякъде, тези идеи бяха негови, сега друг ще трябва да ги развива.

Като предателство ли приемате това или като бягство? Това разпределение на квотите не беше негово.

А на кого са?

На АБВ и ДПС.

А разделянето на съвета на колегии?

Разделянето върви заедно с квотите. Т.е., те сега приеха неговите предложения, така ли?

Цялата идея за разделянето на ВСС и взимане на всички решения са негови предложения.

Ако са приели неговите решения, защо тогава си подаде оставката?

Защо питате мен.

Вие как си го обяснявате?

Става дума за това, че в прокурорската колегия щеше да има един представител на парламентарната квота повече, отколкото самите членове, избрани от магистратите.

Това с конкретни мотиви трябваше да стане. Да има външен контрол.

На съда не трябва ли да има външен контрол? Каква е разликата между съда и прокуратурата. Независимостта на съда е по-важна от независимостта на прокуратурата, така ли?

Да. Съдът е арбитър, а прокуратурата е страна в процеса. Тя е единна и централизирана.

Всеки от органите на съдебната власт – дали е съд, прокуратура или следствие, към него има огромни задължения и правомощия. Прокуратурата разследва, повдига обвинение, предава граждани на съд, а пък последната дума е на съдията, той взима най-важното решение. Ако искате, елате някой път да видите какви и колко жалби има и може би жалбите на съдиите са повече, отколкото срещу прокурорите.

Съдиите са повече от прокурорите.

Аз нямам лошо отношение към съдиите, никога не съм демонстрирал такова.

Не разбрах как си обяснявате оставката тогава. За Вас лично, след като са приели неговите промени?

Не искам да коментирам, защото пак ще ме изкарате, че съм в конфликт в г-н Христо Иванов.

Вие не го разбрахте така - че е бил бламиран за една от най-важните промени, а го разбрахте като каприз, така ли?

Ами вижте, всичко мина.

Не всичко мина. Явното гласуване не мина.

Да, ама отпадна, нали. Ще се уреди в закона. Значи доста стъпки са направени, от толкова предложения не е минало едно, и то, не че не е минало, а частично не е минало.

Това е най-важното.

Е, добре. Това е вашето мнение.

Т.е. за Вас е каприз неговото решение?

Нямам определение. Това си е негов личен избор.

Това не е личен избор, защото е свързан с конституционните промени. Личен щеше да бъде, ако си е стоял в кабинета и е дал оставка. Той го направи публично след конкретно гласуване.

И сега почват пак лозунгите и пак протестите.

Какво лошо има, нали сме в демократичната държава. Това ли мислите, че той е провокирал протестите с оставката?

Ами като излязох вчера от парламента, вече имаше хора с плакати, предварително подготвени.

Според Вас той ги е подготвил?

А, не, не, не. Не ме карайте да казвам, че Христо Иванов стои зад това.

А плакатите с оставката на Камен Ситнилски (уволнения член на ВСС, б.р.) не помните ли?

Не ми казвайте, че съм ги правил аз.

Всеки може да каже, че Вие сте ги направил, защото го уволнихте после.

Да съм казал, че Христо Иванов е подготвил плакатите? Факт е, че вече имаше граждани.

Като го няма Христо Иванов, няма вече и атентат срещу премиера, нали? Сценарий няма, клатене няма...?

Нямам нищо лично против Христо Иванов. Мисля, че съм бил в добри лични, човешки отношения, дори извън професионални отношения.

Благодаря ви.

Правителството е стабилно!


Христо Иванов: Борисов винаги е бил ясен - ще се случва само това, което иска Цацаров

Борисов винаги е бил ясен, че ще се случат само неща, които са съгласувани с господин Цацаров и че това е условие.

Това заяви подалият оставка като министър на правосъдието Христо Иванов в студиото на Нова телевизия.

Нямаше отговор на въпроса защо министър-председателят е зависим от главния прокурор и защо разделението на властите у нас все още е мит.

„Оставката ми беше напълно предсказуема, защото още в първия ден бях заявил, че идвам с екипа си за конкретни задачи и ще остана до момента, в който те могат да бъдат реализирани. Вчера 200 депутати гласуваха за предложение на една малка партия, отмятайки се от подписите си и от това, което беше наречено „исторически компромис”. Те отказаха да направят и минимална стъпка за въвеждане на някаква форма на демократична отчетност на главния прокурор”.


Бившият вече министър на правосъдието Христо Иванов е започнал да губи подкрепата на премиера Борисов с излизането на скандалните записи между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова. Имаше една поредица от събития, които започнаха със записите на Ченалова и Янева, откакто започнах да настоявам тези записи да бъдат проверени, срещу мен започна една доста сериозна пропагандна война и аз не получих никаква подкрепа, заяви Христо Иванов. Според него това е най-сериозният корупционен скандал от началото на това управление. Този скандал се превърна в тест за управлението имаме ли сериозна антикорупционна политика, смята Иванов.


Имаме проблем със свръховластената фигура на главния прокурор. Огромна власт и никакъв контрол. Когато си насаме с такава власт, има риск да я употребяваш не в публичен интерес. Опитахме се да променим нещо. До вчера имаше шанс за разпределение на квотите, което да доведе до някаква форма на контрол. Факт е, че това, което трябваше да бъде прието, е само основата.

Решението не беше взето заради аргументи. Това е политическо решение. Не успях да убедя премиера.

„Случи се това, което поиска главният прокурор. Ако той може да обърне парламента по този начин, неговото желание да се превърне в закон, не задаваме въпроси, а даваме отговори”, коментира той.


„Защо Бойко Борисов се съобразява с главния прокурор трябва да попитате него”, каза още Иванов.

Любопитно: Скритите послания в творбите на Да Винчи

Френският изкуствовед Паскал Коте обяви преди няколко дни, че на картината „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи под всеизвестния женски портрет е скрито изображението на истинската Лиза Джерардини. Той изучавал шедьовъра с разработена от самия него рефлективна светлинна технология. С помощта на този метод се вижда онова, което е скрито под слоевете боя, и „картината се очиства като луковица”.

„Така може да се възстанови хронологията на създаването й”, убеден е изследователят.

Под най-горния слой боя на „Джокондата” има портрет на друга жена. Тя гледа леко встрани, а на лицето й отсъства прочутата загадъчна усмивка.

Леонардо да Винчин не само е гениален художник, но и майстор на създаването на загадки. Дневниците, които той старателно води до края на живота си, са пълни с много символи, мистериозни послания, намеци и мъгляви сентенции. Написани са така, че не могат да бъдат разчетени веднага – или са огледално писмо, или със странен, измислен от самия Да Винчи шрифт. Художествените му творби също са пълни с тайни.
„Мона Лиза” или „Джокондата” вероятно е най-известната картина в света. Това до голяма степен се дължи на тайнствеността й. Първо, никой не знае със сигурност кой е изобразен на платното. Изказвани са много версии. Смята се, че Леонардо е нарисувал младата неаполитанка от богато семейство Лиза Джерардини. Професионалните изкуствоведи и любителите на живописта отдавна си блъскат главите в опити да разберат какво означава загадъчната усмивка на тази жена.

„Усмивката й обещава неведоми наслади”, възторгва се през 1855 г. френският писател романтик Теофил Готие.

„А имала ли е вежди?” е друг въпрос, който вълнува изкуствоведите и публиката. На изобразеното лице не се виждат вежди. Предполага се, че тя просто е следвала модата от XV-XVI век, когато дамите внимателно изскубвали растителността над очите си. Наскоро френски изследователи установиха с помощта на рентген и химически анализ, че Мона Лиза все пак е имала вежди, но те са избледнели с времето. Предполага се, че за изчезването им са виновни реставраторите: докато многократно са я почиствали от прах, са изтрили веждите й.

Много въпроси повдига и пейзажът, на фона на който се усмихва Джокондата. Любители на мистиката са опитвали да открият в него тайнствени символи и послания и в крайна сметка са се натъквали на интересни неща: едни са виждали майсторски зашифровани загадки, други – глави на животни.
Друг шедьовър на Да Винчи е „Тайната вечеря”. Стенописът е с размери 460 на 880 см и се намира на стената в трапезарията на манастира Санта Мария деле Грацие в Милано. Интересът към творбата се засили още повече след появата на романа „Шифърът на Леонардо” на американския писател и журналист Дан Браун. Както и много изкуствоведи и изследователи преди него, той обръща внимание на читателите си върху „излишната” ръка с нож в лявата част на картината и към това, че позата и дрехите на човека, който стои до дясната ръка на Христос, е почти огледален образ на централната фигура. Изказвани са предположения, че този човек е жена, може би Мария Магдалена (прието е да се смята, че вдясно от Христос стои апостол Йоан). Съществува и хипотеза, че участниците в тайната вечеря са разположени според знаците на Зодиака, изхождайки от това, че Христос е Козирог.

Фреската има нелека съдба. През Втората световна война в манастира избухва снаряд и го разрушава почти до основи, но стената с „Тайната вечеря” оцелява. През дългото си съществуване светата обител е страдала от наводнения пожари и човешко безхаберие. Например през XVII век в сградата направили конюшня и творбата на Леонардо, която и без това е трудна за съхранение поради естеството на боите си, била покрита с тор. Сега, разбира се, за стенописа се полагат всевъзможни грижи.

„Витрувиански човек” е техническа рисунка, чиято цел е да покаже правилните пропорции на човешкото тяло. Скицата е базирана на трактата на древноримския архитект Витрувий, който определя 14 точни съотношения между различните части на тялото. Някои предполагат, че Леонардо е изобразил Христос, тоест това са не само човешки, но и божествени пропорции. Тази хипотеза се опира на факта, че фигурата в рисунката е вписана в квадрат и кръг, които биха могли да символизират Земята и Небето. Други виждат във „Витрувиански човек” двама души – мъж и жена. Трети отбелязват, че художникът е искал да илюстрира идеята за т.нар. „златно сечение”.
Преди малко повече от година френският изкуствовед Паскал Коте откри под „Дамата с хермелина” два други варианта на картината. Оказа се, че отначало Да Винчи е нарисувал Чечилия Галерани – любовницата на миланския херцог Лудовико Сфорца, без хермелин. После добавил животинчето, но то било по-сиво и не толкова пухкаво, колкото в окончателния трети вариант.

Загадките около „Дамата с хермелина” са свързани именно с малкия хищник.
Изкуствоведите все още спорят какво символизира той. Според една версия белият хермелин изразява чистота и целомъдрие. Така героинята на картината е представена и като прекрасна възлюбена, и като непорочна дева, което отразява представите за жените по онова време. Други предполагат, че Чечилия е била бременна и хермелинът е трябвало да прикрие особеното състояние на момичето. Има и по-смели хипотези: някои изследователи виждат вагина върху левия ръкав на роклята, а животното, което е притиснато плътно до любовницата на херцога, е фалически символ.

Радой Ралин: Когато си отидат отвратените, остават отвратителните

Бойко вкарал гол, а вие се занимавате с нЕкви оставки

Едно видимо отсъствие правеше впечатление по време на вчерашното ключово заседание на Народното събрание.

Новината, че министърът на правосъдието Христо Иванов е подал оставка, завари премиера Бойко Борисов на футболния терен.

В парламента тече инфарктното второ четене на промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа. Тече и важен мач. Толкова важен, че е ангажирал цялото време и внимание на премиера. Бойко Борисов играе с екипа на "Витоша" (Бистрица) срещу ветераните от "Миньор" (Перник). 

Мач за ветерани. Борисов пристига около 20 минути преди началото, разгрява и се мята самоотворжено в играта. Точно по това време започва обсъждането на ключовия текст за съотношението на квотите в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

14,55 ч.  Христо Иванов подава оставка. "Мисля, че оттук-нататък няма политически ресурс за осъществяването на реформата", обяснява малко по-късно.


15,05 ч.  На терена съдията отсъжда дузпа за "Витоша". Никой няма съмнение кой ще е изпълнителят й. Борисов се засилва, вратарят обаче хваща ъгъла и избива топката. Акцията на "тигрите" продължава. Съотборник на Борисов му подава отличен пас и премиерът не изпуска новия шанс. Гооол! Радост по трибуните. Малко след това Борисов си тръгва. Мачът завършва с 6:3 за "Бистришките тигри".

Видео

На тази дата: 10 декември 1877 г. е Освобождението на Плевен

Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война (1877 – 1878). Западната османска армия задържа в продължение на почти пет месеца град Плевен, обсаден от Западния руски отряд. Временно е забавено руското настъпление в Тракия. Руската победата на 10 декември 1877 г. има решително значение за изхода на войната и Освобождението на България.

Предистория

На 15/27 юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант през река Дунав в района на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, османското командване прехвърля от Видин Армейски корпус, командван от Осман паша, за укрепяване на Никопол. На 4/16 юли Западния руски отряд превзема Никопол сравнително лесно преди Осман паша и го заставя да се насочи към Плевен. Часове след като се укрепява в града, тук започват да пристигат първите руски части.
През октомври руското командване се насочва към прекъсване на османските снабдителни линии, водещи до Плевен. Осъществено е с превземането на с. Горни Дъбник, Телиш и Враца.

Към началото на м. ноември Осман паша успява да съсредоточи в Плевен 50 000 войници и 72 оръдия. Принуден е да заеме инженерно изградена отбранителна линия от 20 – 25 км. Разделена е на пет отбранителни участъка: 1-ви Адил паша, 2-ри Атуф паша, 3-ти и 4-ти Тахир бей и 5-ти Сюлейман бей.  Изпитва остра нужда от хранителни припаси. На 30 октомври/11 ноември отклонява руското предложение за капитулация.



На 4/16 ноември военният съвет на Действуващата Руска армия взема решение за плътна блокада на Плевен. Западният Руски отряд е усилен с гвардейски и гренадирски части до 122 000 войници и 28 обсадни оръдия. Фактическото командване е възложено на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен, началник-щаб е генерал-майор Александър Имеретински. Изградена е плътна блокадна линия, разделена на шест участъка: 1-ви генерал Александру Чернат, 2-ри генерал-лейтенат Николай Криденер, 3-ти генерал-лейтенант Павел Зотов, 4-ти генерал-майор Михаил Скобелев, 5-ти генерал-лейтенант Василий Каталей и 6-ти генерал-лейтенант Иван Ганецки.  Руското командване оценява 6-ти участък като най-вероятен за нападение от турците. Простира се между селата Биволаре и Търнене. Тук са разположени около 30 000 души пехота, 2 000 конница и 136 оръдия. Вероятните направления за пробив в района са три:

Първото е по посока на шосето за София. Охранява се от 2-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 5-ти Киевски, 6-ти Таврически, 7-ми Самогидски и 8-ми Московски пехотен полк.
Второто направление е по посока на пътя с. Горна Митрополия-Видин. Охранява се от 3-а Гренадирска дивизия, в чийто състав влизат 9-ти Сибирски, 10-ти Малоросийски, 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански пехотен полк.

Третото направление е в посока с. Биволаре-Никопол. Охранява се от 1-ва Бригада на 5-а Пехотна дивизия (8-ти Вологодски и 17-ти Архангелгородски полк) и 4-а Румънска дивизия.
Към началото на декември, Осман паша привършва хранителните припаси. Решава да направи последен опит за пробиване на блокадната линия при моста на р. Вит и да се изтегли към София.

Осман паша предава сабята си на
генерал Иван Ганецки
Още през нощта на 10 декември Осман паша започва да прехвърляне на войските си на левия
бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец-Търнене да прикриват пробива по фланговете. Осман паша разпределя войските си в четири бригади или около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит прехвърлянето остава незабелязано. Казашки руски разезд успява през нощта да открие движението при моста на река Вит.

Към 12 часа през нощта началникът на първия отбранителен участък генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов. Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Александър Водар чува шума от движещите се по шосето от Плевен. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Към 6 часа на позиция са изведени 6-ти Таврически пехотен полк и артилерията. В 7 часа са дадени няколко пробни оръдейни изстрела от оръдията на 2-ра батарея при „укрепление №3“. Турците откриват огън по руските позиции. На предна позиция е изведен целият 9-ти Сибирски пехотен полк. Едва заели позициите си и след 10 минути пред тях се появяват първите турски редици. Турските укрепления при с. Опанец и при моста на река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. 

Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро те са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Руските подразделения изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. Турските загуби в този момент са огромни. В 7 и 30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк при „землено укрепление №3“ и атакуват с 16 табура. Започва ръкопашен бой в траншеите. Пробили първите траншеи, турците се устремяват към 2-ра батарея, командвана от капитан Иванов. Когато голяма част от състава на батареята е избит, оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. В този начален етап на боя са убити около 300 руски войници и 9 офицери. Ранени почти няма, тъй като който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади.

«Последният бой при Плевен, 10 декември 1877 година», худ.
Николай Дмитриев-Оренбургски, (1889)
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В
този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката отстъпващите войски, а от другата-резерви и обоз. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.

Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Праща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.

Музеят-панорама „Плевенска епопея“.
Руските загуби възлизат на 1 генерал, 57 офицери и 1639 нисши чина. Турските загуби са пленени 10 паши, 2 128 офицери, 37 200 войници, 88 оръдия и 7 знамена.

На 10 декември 1977 г. в чест на 100-годишнината от Освобождението на Плевен от османско иго е открит музеят-панорама „Плевенска епопея 1877 г.“. Изграден е в района на „Скобелевия парк“, непосредствено до редута „Кованлък“, където по време на 3-та атака от Обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Включен е в Стоте национални туристически обекта.

Вицове, декември 2015 г.

Добро утро!

СмЕх


- Василий Иванович, как се пише"гръд", с "т" или "д"?
- Петка, пиши просто: "цици".
- Е, ние с вас революцията с цици ли я защитавахме?!

***

В началото любовта е химия.
След това е физика.
Доста дълъг период е математика.
Накрая вече е история.

***

- Днес в детската градина играхме на чичо доктор.
- И как беше?
- Ами цял ден седях на едно столче в коридора и чаках.

***


Цветан  Цветанов е идеален за министър на правосъдието - има опит с всички нива на съдебната система и е заявил, че вярва в българския съд.


***


Шеф от Македония събира служителите си им разяснява работния график:
- Понеделник - отмора от почивката.
- Вторник - подготовка за работа.
- Сряда - върло ке работим.
- Четвъртък - отмора от работа.
- Петък - подготовка за почивката.
- Събота и неделя - почивка. Имате ли някакви въпроси?
- Е па, сека среда ли върло ке работиме?

***

Всяка сутрин нови вицове