Шокиращи условия на труд в наша търговска верига, разкри "агент" под прикритие

Заплата от 14 лева за един месец труд е получил "таен служител", внедрен от КТ "Подкрепа" в българска търговска хранителна верига. Синдикатът разкри шокиращи разминавания между обява за работа и реални условия на труд. Нееднократно от „Подкрепа” са алармирали, че не се спазват правата на работниците у нас.

Проблемът не е от вчера, посочи Ваня Григорова, икономически съветник към синдиката. Намаляват се правата на работниците, алармира тя. За да се установи каква е реалната ситуация, синдикатът е внедрил свой служител по аналогията на техниката „таен клиент”.

Дария Захариева е кандидатствала за рекламния отдел на търговската верига, но реално я назначават като редови служител. Според офертата касиер, зеленчукар и работник топла кухня трябва да получава между 800 и 1225 лева бруто. 100 лева отгоре през летните месеци получават зеленчукарите.

Каква е реалната ситуация - заплатата по договор е драстично по-ниска от обявената. Документално заплащането е 440 лева. Около 900 лева нетна заплата имат шанс да получат само ръководните длъжности в магазина, които работят по 12 часа на ден.

Работното време вместо 8 часа е значително по-голямо, като Дария Захариева обясни, че ѝ се е налагало да бъде 9 часа без храна и вода, защото не е имала възможност. През цялото време е трябвало да стои права, тъй като касиерът няма право да сяда. Обещан ѝ е бонус от 300 лева, ако първите три месеца не се разболее. Освен това получаваш паричен бонус 300 лева, ако доведеш на работа свой приятел и той не напусне поне 3 месеца.

Служителите заплащат всяка бракувана стока. Забранява се разговорът по телефон, дори и да е спешно. Ако някой наруши тази забрана, глобата за разговор по телефона се плаща не само от провинилия се, но и от всички служители. Служителите се глобяват и ако не хванат клиент, задигнал стока от магазина. Освен това всяка стъпка на служителите се наблюдава с видеокамери.

Внедрената служителка се натъкнала на свой колега-отговорник, чиято длъжност била да рови в кофите с отпадъци, да снима опаковки от хранителни стоки и да изисква касова бележка от служители за тях. С лошо око се гледало и на разговора между самите служители, тъй като се считало, че те можело да се договорят да ощетят компанията.

Основният извод след проверката на Захариева е, че работната седмица е шестдневна, има огромно текучество на персонал, създават се фалшиви очаквания в кандидат-служителите, работната атмосфера е отровна, има санкции, глоби и се насърчава доносничеството.

Реално след един месец заплатата на Дария Захариева с глобите и удръжките е 14 лева.

Сидеров кани Путин у нас

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров подготвя официална покана до руския президент Владимир Путин за посещение в България. Желанието на атакиста е Путин да дойде у нас колкото се може по-скоро, дори и преди края на лятната сесия на парламента.

"Никой не е канил руския държавен глава от 2009 г., което е чудовищен пропуск", обяснил Сидеров. Той обявил пред свои депутати преди дни и намеренията си след няколко седмици да посети отново Държавната Дума на Русия, съобщи столичен всекидневник.

Преди да изпрати поканата до Путин обаче, лидерът на "Атака" трябва да се допита до дипломатите от Министерство на външните работи.

Последното посещение на Путин в България бе през 2010 г., когато президентът на федерацията се срещна с премиера Бойко Борисов по време на първия му мандат. Тогава двамата разговаряха за енергийните стратегии на двете държави. Путин си тръгна от страната ни и с подарък от Борисов - кучето Бъфи от породата българско овчарско куче.

Варненският митрополит обяви Петър Дънов и Ванга за съмнителни "учители"

Предстоящият в края на тази седмица Събор на богомилите е смущаващо християнската съвест събитие. Това заявява Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в специално обръщение към миряните от епархията, предава Дарик. В него той изразява своето християнско и човешко огорчение и възмущение от факта, че "съмнителни и откровено пагубни "духовни" учения продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души".

Богомилството и приноса му за духовното развитие на България и Европа ще са тема на международен симпозиум "Българите - дух и култура в Европа през вековете". Културно-духовният събор ще се проведе от 8 до 10 април в местността "Омуртагов мост" край Велики Преслав.

В обръщението си митрополит Йоан споменава Петър Дънов и Ванга, които нарича съмнителни "учители". "Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни "учители" като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят", отбелязва още владиката.

Пълният текст на обръщението на митрополита:

"До освещения клир, боголюбивото монашество и благочестивия Божи народ на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия

Възлюбени в Господа чеда на светата Христова Църква,

Отечески се обръщам към вас във връзка с поредното предстоящо, - смущаващо християнската съвест събитие, което този път се очаква да се проведе в пределите на нашата обична епархия - така наречения, официално определен от организаторите му "Международен културно-духовен събор за богомилите", придружен от симпозиум на тема: "Богомилството и приносът му за духовното развитие на България и Европа".

Като се въздържам от коментар относно "приноса", който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие на което и да било общество и на когото и да било в личен план, в това мое пастирско обръщение ще си позволя две неща.

На първо място - отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, който иначе с гордост обича да се определя като православен, продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни" учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души. Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична "духовност", обръщайки гръб на здравото и спасително.

Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни "учители" като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят - личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза-Покръстител Борис І Михаил, като Всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много-много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. 

Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички - да следват или не спасителното Му учение.

Затова и второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е, - вярно следвайки завета Христов - като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: "Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си" (Мат. 10:14). Към това сме призвани особено сега, във времето на спасителния Велик пост, когато Църквата ни призовава да отхвърлим от нас всичко, което ни отдалечава от Господа, и да се подготвим за достойното посрещане на Неговото славно Възкресение! Всички ние, които живеем и се спасяваме в Църквата на нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, добре знаем, че козните на врага на човешкия род се усилват особено много тъкмо в дните на най-напрегнатите духовни усилия. 

Ето защо, като отърсим и ние праха от нозете си, нека се помолим на Господа за вразумление и спасение на всички наши братя и сестри, и да продължим усърдно в подвига на поста, защото това е, което е в наша сила и в наша власт - всякога да бъдем готови, "с кротост и боязън", да отговорим всекиму, който ни поиска отговор за нашата надежда (1 Петр. 3:15).

Като постъпваме така, ще изпълним добре завета Христов, а на онези, които все още не са стигнали до Неговата свята истина и вечна правда, ще дадем добър пример и ще посочим верен път към Божия храм, а оттам и към спасението, Царството Божие и вечния живот в лоното на нашия единствен и любящ Небесен Отец.

Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!"

На тази дата: 5 април 1614 г. Индианката Покахонтас се омъжва за английския колонизатор Джон Ролф

По време на престоя си в Хенрикъс Покахонтас се запознава с Джон Ролф, чиито жена и дете умират по време на пътуването до Вирджиния. В Новия свят той успява да култивира нов сорт тютюн и прекарва по-голямата част от времето си в грижа за плантацията си. Той е силно набожен и се терзае от мисълта за евентуалните последствия от брака му с варварка. В дълго писмо до губернатора на колонията Ролф иска разрешение да се ожени като изразява силната си любов към Покахонтас и дълбоката увереност, че по този начин ще спаси душата й.

Те се женят на 5.4.1614 и живеят следващите две години във Варина Фармс, плантацията на Ролф, която се е намирала на отсрещния бряг на Джеймс ривър от Хенрикъс. Синът им Томас Ролф се ражда на 30.01.1615.

Техният брак не спомага за завръщането на английските пленници, но през следващите няколко години създава климат на мир и разбирателство между колонията Джеймстаун и похатанските племена. През 1615 г. Ралф Хамър пише: „От сватбата насам се радваме на приятелска търговия и бартер не само с Похатан, но и с всичките му поданици наоколо.

Детство

Рождената година на Покахонтас не е известна, на според някои историци, базиращи се на разказите на кап. Джон Смит, това е 1595 г. В книгата си „Истинската история на Вирджиния” (A True Relation of Virginia) (1608) Смит описва Покахонтас като „дете на 10 години” при първата им среща през пролетта на 1608.  В писмо от 1616 г. той отново описва случката, но променя годините й „на 12 или 13”.

Портрет от ХІХ в.

Покахонтас е дъщеря на Похатан (Поуатан), велик вожд на Ценакомака, съюз на около 30 алгонкиноезични групи и племенни образувания от региона Тайдуотър във Вирджиния. Майка й, чието име и племенна принадлежност са неизвестни, е една от десетките съпруги на Похатан. Всяка от съпругите му ражда по едно дете, след което се връща в родното си място, където той я издържа докато тя си намери друг съпруг.  Детството на Покахонтас е било подобно на повечето момичета в Ценакомака. Те са помагали в събирането на храна и дърва за огрев, селскостопанските дейности и събирането на растителен материал за направата на сламени къщи.  На по-голяма възраст са помагали при организирането на празненства и вечери.  Даването на вечери, подобни на угощението на Джон Смит след залавянето му, е било едно от задълженията на маманатовика (великия вожд).

Титла

Векове наред след смъртта й Покахонтас е представяна в популярната култура, и дори от някои учени, за принцеса. През 1841 г. Уилям Уотсън Уолдрън от колежа Тринити в Дъблин, Ирландия, публикува „Покахонтас, американската принцеса, и други поеми”, където я нарича „любимата и единствена оцеляла кралска дъщеря”.  Неговата логика е разбираема: бидейки дъщеря на великия вожд Похатан, който често е бил наричан „крал” и дори „император” от английските колонизатори, тя следва да бъде принцеса. През 1969 г. историчката Грейс Стийл Уудуърд, авторка на биографията „Покахонтас”, определя обекта на изследването си като „млада индианска принцеса от (племето на) похатаните”.

Наистина Покахонтас е била любимка на баща си – „негова радост и любима” по думите на колонизатора кап. Ралф Хамър – но никога не е била принцеса в европейския смисъл на думата. Нямало е да стане „вероанс” (втора след вожда), още по-малко да получи високата титла на баща си маманатовик (велик вожд). Някои жени са получавали титлата „вероанска” (жени-вождове), но само братята, сестрите и децата на сестрите на Похатан са могли да наследят титлата му.

В „Карта на Вирджиния” Джон Смит описва унаследяването по майчина линия сред похатаните така: „Неговото (на Похатан) кралство се предава не на синовете му, нито на децата им; но първо на братята му, от които имаше трима с имена Опичапан, Опечанканог и Кататуг; и след тяхната смърт – на сестрите му. Първо на най-възрастната сестра, после и на другите: и след тях на наследниците, мъжки и женски, на най-възрастната сестра; но никога на наследниците на мъжете.”

В допълнение, майката на Покахонтас вероятно е била с нисък обществен статус. В „Записки от Вирджиния” (Relation of Virginia) от 1609 г. колонизаторът Хенри Спелман, който е живял след индианците като преводач, отбелязва множеството съпруги на вожда Похатан. Всяка от тях ражда на вожда по едно дете, след което не само й се отнема благородническия статус, но е и изпращана обратно в родното си място.

Отвличането на Покахонтас, 

Йохан Теодор де Бри, гравюра, 1619 г.

Залавяне и плен

Пленяването на Покахонтас се случва по време на Първата англо-индианска война (между заселниците в Джеймстаун и индианците), която започва в края на лятото на 1609 г.  В първата година на конфликта заселниците спечелват контрол над устието и водопадите на Джеймс ривър. Кап. Самюел Аргол междувременно търси контакт с индианските групи на север от земите на Похатан. Патавомеките, които живеят на р. Потомак, не винаги са били лоялни към Похатан, а при тях е живял и млад английски преводач на име Хенри Спелман. През март 1613 Аргол научава, че Покахонтас е на гости в патавомекското селище Пасапатанзи и е под закрилата на вероанс (вожд) Йопасас (или Япазос).

С преводаческата помощ на Спелман Аргол оказва натиск върху Йопасас да му помогне в пленяването на Покахонтас като обещава съюз срещу Похатан.  Покахонтас е измамена да се качи на кораба на Аргол, където е задържана за откуп. Похитителите й искат освобождаването на англичаните, задържани от Похатан и връщането на откраднати оръжия и сечива.  Похатан освобождава пленниците, но англичаните не са задоволени от броя върнати оръжия и сечива. Дълго време двете страни не могат да стигнат разбирателство и през това време Покахонтас е държана в плен. Цала година я държат в Хенрикъс, днешен окръг Честърфийлд, Вирджиния. Малко се знае за живота й там, но колонизаторът Ралф Хамър пише, че е била „извънредно учтиво приета”.  Линуд „Малка мечка” Късталоу твърди през 2007 г., че по време на престоя си Покахонтас е била изнасилена, като цитира легенди, предавани от уста на уста четири века. Според Хелън Роунтри „други историци не са съгласни, че подобни легенди въобще съществуват и смятат, че подобно лошо отношение би било в разрез с интересите на англичаните при преговорите им с Похатан”.

По време на престоя й пасторът в Хенрикъс, Аликзандър Уитакър, учи Покахонтас на християнската вяра и й помага да научи английски език. При кръщенето си, Покахонтас взима християнското име Ребека.

През март 1614 ситуацията ескалира във военен конфликт на р. Памънки с участието на стотици англичани и индианци. В похатанската столица Мачкот англичаните се срещат с група висшестоящи индианци, но самият Похатан отсъства. Англичаните позволяват на Покахонтас да говори със сънародниците си. Твърди се, че тя укорява баща си, че я цени „по-малко от стари саби, парчетии и брадви” и казва на похатаните, че предпочита да живее с англичаните.

През март 1617 Ролф и Покахонтас отплават обратно за Вирджиния, но корабът едва стига Грейвсенд на Темза, когато Покахонтас се разболява тежко. Тя е свалена на брега и умира в ръцете на Джон Ролф на двадесет и две годишна възраст. Не се знае какво е причинило смъртта й, но теориите са за едра шарка, пневмония, туберкулоза, дори отрова.  Според Ролф последните й думи са „всичко трябва да умре, но е достатъчно, че детето й ще живее”.  Погребана е на 21.03.1617 в епархията Сейнт Джордж в Грейвсенд.  Гробът й се намира под църквата, а в нейна чест е издигнат бронзов паметник в цял ръст, изработен от Уилям Ордуей Партридж.

Наследници

Покахонтас и Ролф имат един син, Томас, роден пред 1615 преди заминаването им за Англия. Чрез него Покахонтас има много живи наследници. Много от Първите фамилии на Вирджиния проследяват потеклото си до Покахонтас и вожд Похатан, вкл. такива известни личности като Идит Уилсън, съпруга на американския президент Удроу Уилсън; Джордж Уайт Рандолф; адмирал Ричард Бърд; губернатора на Вирджиния Хари Флъд Бърд; дизайнерката Полин де Ротшилд; бившата първа дама Нанси Рейгън; артистът Глен Стрейндж; астрономът и математик Пърсивал Лоуел.

Популярна легенда

След смъртта на Покахонтас историятя й е представяна по все по-произволен и романтичен начин. Единственият истински неин портрет е гравюра от 1616 г. от Саймън Ван де Пас. На нея са подчертани индианските й черти. По-късни портрети я представят с повече европейски черти.

Легендите за Покахонтас я представят като пример за способността на индианците да бъдат асимилирани в европейското общество. Напр. в ротондата на Капитолия във Вашингтон стои картината „Кръщенето на Покахонтас” от Джон Гадсби Чапман от 1840 г. Правителствената брошура „Картината на кръщенето на Покахонтас” разяснява героите в картината и хвали заселниците от Джеймстаун за това, че са популяризирали християнството сред „езичните диваци”.

Други произведения романтизират историята на Покахонтас. Някои автори отдават предпочитание на любовната история между нея и Джон Смит. Първата подобна история е публикувана през 1803 г. в „Пътешествия из Съединените американски щати” от Джон Дейвис.[55] През ХІХ в. Джон Броам пише бурлеска „По-ка-хон-тас, благородната дивачка”.

Няколко филма са правени за Покахонтас, като се започне с ням филм от 1924 г. „Капитан Джон Смит и Покахонтас”, с Джоди Лорънс в ролята на героинята, излиза през 1953 г. По-късните филми от края на ХХ в. представят традиционните индиански ценности като морално по-възвишени от западноевропейските. Анимационният филм на Дисни „Покахонтас” (1995) представя измислена любовна история между Смит и индианката. В него Покахонтас учи Смит да обича природата. Продължението „Покахонтас ІІ: Пътуване до Новия свят” е за нейното пътуване до Англия.

„Легендата за Покахонтас” (Pocahontas: The Legend) е вторият пълнометражен филм за живота й. Терънс Малик се опитва да се придържа към историческата действителност във филма си „Новият свят” (The New World) (2005), но въпреки това представя Покахонтас и Смит като влюбени.

Нийл Янг записва песен за Покахонтас в албума си Rust Never Sleeps (1979).

Вицове, април 2016 г.

Прозявка и време за кафе.

СмЕх

Жена говори притеснено на мъжа си по телефона:

- В карбуратора на колата има вода!

- Хайде - хайде, взе и от карбуратори да разбираш. Ти не знаеш нито какво представлява, нито къде е? Къде е колата?

- В басейна!

***

Haeмaтeлĸa ce oплaĸвa нa xaзяинa oт yжacния шyм в ĸвapтиpaтa:

– Aĸo щeтe вяpвaйтe, нo вceĸи път щoм oтвън минe влaĸ, aз пaдaм oт лeглoтo!

– E, гocпoжo, cтpyвa ми ce, чe пpeyвeличaвaтe мaлĸo.

– Щoм нe ми вяpвaтe eлaтe и ce yбeдeтe caм.

Oтишли в ĸвapтиpaтa и xaзяинът лeгнaл нa лeглoтo. B тoзи мoмeнт oбaчe влязъл cъпpyгът нa нaeмaтeлĸaтa и извиĸaл нa xaзяинa:

– Kaĸвo пpaвиш ти тyĸa бe!?

– Щe ми пoвяpвaтe ли aĸo ви ĸaжa, чe чaĸaм влaĸa? – c тpeпepeщ глac ĸaзaл xaзяинът.

***

Дегустаторът от винарската изба разбра, че на света има и грозни жени, чак когато се пенсионира…

***

Един равин се хвали на приятел:

- Днес ожених три двойки и сега седем сърца са изпълнени с радост!

- Искаш ли да се кажеш "шест сърца"!?

- Ти да не мислиш, че съм го направил безплатно?

***

Срещат се двама. Единия се оплаква:

- Братле, кажи какво да правя, като отида за риба и съседа ходи при жена ми?

- А опита ли да останеш при жена си някой ден?

- Опитах, но той пък тогава ходи да ми лови рибата.

***

Всяка сутрин нови вицове

АБВ и "Атака" остават извън парламента при избори сега

Ако изборите за НС са днес, за ГЕРБ биха гласували 24.3%, за БСП -13.2%, за ДПС-5.7%, за РБ-5.5%, за ПФ - 4.5%. АБВ и "Атака" остават извън парламента със съответно 2.6% и 2.5%. за друга партия ишха пуснали бюлетина 6.4%, а нерешилите са 8.4%, тези, които не биха гласували са 26.9%. Това показват резултатите от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, проведено в цялата страна между 17 и 25 март 2016 г. 

По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни лица, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка. Обхванати са 125 гнезда в 89 населени места на страната. Изследването се провежда в рамките на собствена изследователска програма на Exacta Research Group.

Съдът и прокуратурата продължават да бъдат институциите на дъното на класацията по обществено доверие (одобрявани са от по 10% от българите), показват още резултатите. Негативно мнение за работата на съда изказват 70%, а за прокуратурата – 69%.

Парламентът е одобряван от 15% от пълнолетните българи, което е с 2% повече в сравнение с февруари 2016 г. В същото време обаче неодобрението към Народното събрание продължава да бъде много висок дял. 71% от българите критикуват работата на парламента, в това число и над половината от избирателите на ГЕРБ. Най-критични са избирателите на БСП и на "Атака".

Работата по законодателството в българското Народно събрание очевидно не успява да попадне в полезрението на обикновения гражданин, а у хората остава усещането за остро политическо противопоставяне и постоянни напрежения. През март армията и полицията са одобрявани от по 34% от българите. 

Негативните оценки за работата и на двете институции остават по-високи дялове от позитивните. Неодобрението към работата на полицията е по-висок дял от неодобрението към работата на армията (49%:34%). През този месец недоверието към армията се редуцира със 7%, а към полицията – с 3%.

Граждани тръгнаха на лов за имигранти! Видео

Членове на Организация за закрила на българските граждани (ОЗБГ) заловиха 23 имигранти в неделя. От организацията съобщиха, че това се случило по време на разходка в гората с екип на предаването "Ничия земя".

"Времето беше хубаво и условията за поход бяха прекрасни. Разхождахме се, журналистите снимаха и ни интервюираха. Обсъждахме в коя посока да се разходим и къде да спрем да хапнем", разказват от ОЗБГ, но не посочват мястото на разходката. След като видели чужденците, сред които 18 мъже, 3 жени и 2 деца, веднага подали сигнал до "Гранична полиция". Мина се известно време, но не идваха и звъннахме отново. Тъй като не успели да обяснят на полицията къде се намират, ескоритали задържаните до близкото село Близнак, което се намира в Странджа планина, в близост до българо-турската граница.

От организацията разказват още, че полицаите, вместо да проверят чужденците, започнали проверка на членовете на ОЗБГ и репортерския екип. "Започнаха да ни задават въпроси какви сме, откъде сме, какво правим тук и т.н. и да проверяват документите ни, а в същото време мигрантите ги оставиха настрана. Нито им поискаха документи, нито ги обискираха за оръжия, нито им обърнаха по-специално внимание. Интересът на граничните полицаи беше изцяло насочен към ОЗБГ и журналистите", описват от ОЗБГ.

В крайна сметка дошъл камион, който натоварил чужденците, а членовете на организацията и журналистите били пуснати. "Държаха ни около час и дойде камион на Българска армия. Натовари мигрантите и ни пуснаха да си ходим. Обяснения за държането не ни дадоха, като цяло не дадоха никакви обяснения. Ние също не разбрахме причината, поради която бяхме държани от граничните полицаи", написаха на официалната си страница от ОЗБГ.

От организацията ще настояват да им бъде даден отговор на въпроса кой е разпоредил задържането им, защо мигрантите не били проверени, защо граничните полицаи са се забавили след подадения сигнал и защо не се легитимирали. Ще искат и да бъде образувано разследване срещу високопоставени лица, които имат връзка с "акцията на Гранична полиция ОЗБГ и журналистите."

От организацията смятат, че граничните полицаи и техен началник са замесени в трафика на мигранти.

"Всеки един български гражданин има правото безпрепятствено да се разхожда в държавните гори. Спирането на мигрантите и сигнализирането на гранична полиция е наш граждански дълг. Призоваваме повече граждани да ходят на разходка в гората, като шансът да се пресече престъпната антибългарска каналджийска схема е много по-голям, ако сме повече хора", съобщават от организацията.

"Ще се борим с всички възможни сили, за да не допуснем разни предатели да вредят на Родината. Институциите са, за да помагат на народа, а не да са против него. Днешната случка може да е случайност, а може и целенасочена срещу ОЗБГ. Въпрос на време е да разберем истината и за виновните да има законови последствия. Недопустимо е да има репресия от страна на продажници върху истински родолюбиви български граждани!", се казва още в съобщение на сайта на организацията. От там заявяват, че ще продължат с "разходките" и призовават всеки, който иска да помогне, да се включи, за да се включи.

Видео

Разкрития: 12 държавни лидери с тайно богатство

12 държавни лидери са сред 143 политици, техните семейства и близки приятели по света, които използват данъчните облекчения на офшорния рай.

Сред тях са пакистанският премиер Наваз Шариф, Ияд Алауи - бивш временен премиер и вицепрезидент на Ирак, Петро Порошенко - президент на Украйна, Алаа Мубарак - син на бившия президент на Египет и вицепремиерът на Исландия - Сигмундур Давид Гунлаугсон.

Документите съдържат информация и за тайни офшорни компании, свързани със семейства и близки на бившия египетски президент Хосни Мубарак, либийския диктатор Моамар Кадафи и сирийския президент Башар ал-Асад.

Компании, свързани с над 140 световни политически лидери, техни приятели са част от галерията с клиенти на офшорни зони.

Очаква се през идната седмица парламентът в Исландия да поиска предсрочни избори заради присъствието на името на премиера в списъка.

Сред световните политици има и представители на британските политически партии.

Документите съдържат информация и за офшорни компании на китайския лидер Си Дзинпин и семейството му. Той е един от лидерите, обещали да се борят с корупцията. Има данни и за офшорните сделки на покойния баща на британския премиер Дейвид Камерън.

УКРАЙНА: Петро Порошенко

Украинският президент Петро Порошенко, т.нар. "шоколадов крал", е едноличен собственик на Prime Asset Partners Limited, регистрирано на Британските Вирджински острови през 2014 г.

Кипърска юридическа кантора, която представлява компанията, я описва като "холдингово дружество между кипърски и украински компании от групата Рошен", чийто собственик е Порошенко.

От документите на юристите става ясно, че "Prime Assets Partners е създадена за лице, свързано с политическа дейност, но няма нищо общо с неговите политически дейности".

По време на президентската кампания през 2015 г. Порошенко обяви, че продава повечето си активи. Всички те са преминали в собственост на Prime Assets Capital.

През октомври 2014 г. украинската банка International Invest Bank, в която Порошенко е мажоритарен собственик, пише писмо с препоръки за "Мосак Фонсека", в които се твърди, че услуги им са "изпълнени коректно и задоволително".

Разследващите журналисти цитират говорител на Порошенко, според когото създаването на тръста и свързаните корпоративни структури няма никаква връзка с политиката и отбраната на Украйна, а са били междинна част от преструктурирането, чрез което е продаден холдингът Рошен.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ: Дейвид Камерън

Бащата на Дейвид Камерън - Иън - попада в досието на офшорните фирми заради Blairmore Holdings Inc., регистрирана през 1982 г. в Панама.

Той съдейства за създаването и развиването на компанията в инвестиционен фонд, като е свързан с дейността й до смъртта си през 2010 г. Камерън става директор на Blairmore през 1989 г.

През юли 1998 г. фондът му се оценява на близо 20 млн. долара. Фирмените рекламни материали посочват, че фондът "не подлежи на данъчно облагане, нито на данък върху доходите, нито на данък върху дивидентите".

Blairmore използва голямо количество акции на приносител, или т.нар. "анонимни акции".

Иън Камерън умира през 2010 г. Британският премиер Дейвид Камерън не е пожелал да коментира въпросите на разследващите журналисти.

ИСЛАНДИЯ: Сигмундур Давид Гунлаугсон

Той е министър-председател на Исландия от 2013 г. Председател е на Прогресивната партия и е най-младият премиер в историята на Исландия. Женен е за Анна Сигурлауг Палсдотир - дъщеря на един от най-богатите вносители на Toyota в страната.

Гунлаугсон беше един от водещите активисти на кампанията срещу спасяването на банките след финансовата криза в Исландия през 2008 г.

Оказва се, че той и съпругата му са притежавали офшорка на Британските Вирджински острови наречена Wintris Inc, която е притежавала 4 млн. долара под формата на облигации в трите най-големи банки на Исландия.

И трите фалираха през 2008 г, а Гунлаугсон водеше кампания против спасяването им от чуждестранни кредитори.

През 2009 г. Гунлаугсон е избран за депутат, но не разкрива публично собствеността си в Wintris. В последния ден на 2009 г. той продава 50-процентовия си дял от офшорката на съпругата си за 1 долар.

СИРИЯ: Башар ал Асад 

Двамата братя Рами и Хафез Махлуф създават огромно богатство благодарение на роднинската си връзка с Башар ал Асад.

Двамата са първи братовчеди със сирийския президент по майчина линия. В продължение на години всяка чуждестранна компания, която иска да инвестира в Сирия, трябва да бъде одобрена лично от Рами Махлуф, който контролира ключови икономически сектори в страната - включително нефтодобива и телекомуникациите.

Хафез Махлуф е генерал, ръководител на разузнавателните служби на Сирия. И двамата са обект на международни санкции заради участието си в кървавото потушаване на демократичните протести в Сирия през 2011 г. Въпреки забраните Хафез Махлуф успя да "размрази" 4 млн. долара, които държеше в швейцарски банки.

Той беше освободен от поста си през 2014 г. след слух за конфликт между него и Асад. Смята се, че е избягал в Беларус.

През 1998 г. Рами Махлуф използва офшорната компания Polter Investments Inc., за да инвестира в телекомуникационния бизнес в Сирия заедно с партньори от Йордания.

През 2002 г. Махлуф създава мобилния оператор Syriatel. Той притежава 10% от дяловете му лично и още 63% чрез офшорната си компания Drex Technologies S.A, регистрирана на Британските Вирджински острови. През същата година партньорите на Махлуф в Syriatel го съдят във Виена, където офшорката му има банкова сметка в размер на 2,6 млн. долара.

Махлуф открива сметка за Drex и в клона на HSBC в Женева. Той регистрира сметки в HSBC на още няколко фирми - Lorie Limited, Dorling International Limited, Ramak Ltd, Cara Corporation (Махлуф е вписан като директор на фирмата), Seadale International Corporation (съсобственик заедно с братята си), Eagle Trading & Contracting Limited (собственост на Хафез Махлуф), и Hoxim Lane Management Corp.

През февруари 2011 г. служителите на "Мосак Фонсека" обсъждат в имейл-комуникация, че срещу семейство Махлуф има обвинения за вземане на подкупи и участие в корупционни схеми, както и че над двамата са наложени санкции от американското финансово министерство.

През юни същата година Комисията за финансови услуги на Британските Вирджински острови пише писмо до "Мосак Фонсека" във връзка с разследване за пране на пари срещу Drex Technologies S.A., което кара финансовият посредник да прекъсне връзките си със семейство Махлуф.

АЗЕРБАЙДЖАН: Илхам Алиев

Семейството на азербайджанския президент Илхам Алиев има финансов интерес в почти всеки сектор на икономическия живот в страната.

Съпругата му Мехрибан е наследница на богатата фамилия Пашаеви, която притежава банки, застрахователни и строителни компании, телевизия и производител на козметика.

Тя ръководи Фондация Гайдар Алиев, благотворителна организация, през която се финансира строителството на училища, болници и най-големите спортни комплекси в страната.

Най-голямата им дъщеря Лейла е редактор на списание "Баку". Сестра й Арзу има акции в компанията, която спечели концесия за златодобив в Човдар, както и в Azerfon - най-големият телеком в страната. Арзу е голям акционер в SW Holding, който контролира почти всички дейности, свързани с работата на Azal - азербайджанските авиолинии.

Двете сестри и брат им Гайдар притежават имот в Дубай, оценен на около 75 млн. долара през 2010 г. Гайдар е вписан като собственик на 9 луксозни имота в Дубай, чиято обща стойност възлиза на 44 млн. долара.

Сестрата на президента - Севил Алиева, която живее от години в Лондон, създава Space TV - новинарски и развлекателен ТВ-канал в Азербайджан.

Според данните от "Мосак Фонсека" през 2005 г. Мехрибан Алиева е вписана като изпълнителен директор на UF Universe Foundation в Панама, създадена през 2004 г. Като нейни собственици са посочени трите деца на Илхам Алиев, както и няколко от висшестоящите ръководители на националната агенция по приходите на Азербайджан.

Фондацията прави опит да поеме контрола върху AtaHolding - един от най-големите конгломерати в Азербайджан. За целта чрез "Мосак Фонсека" се създават две тайни компании. Не става ясно обаче дали сделката е приключена.

UF Universe Foundation спира дейността си през януари 2007 г., но 7 години по-късно представител на фондацията подава заявление пред "Мосак Фонсека" с искане за повторно активиране на организацията.

Дъщерите на Алиев са собственички на една компания, регистрирана в Панама, и още две на Британските Вирджински острови.

Компанията в Панама има значителен дял в консорциум от компании, които експлоатират златните находища в Азербайджан. Сестрата на Алиев е едноличен собственик на акциите в компания на Британските Вирджински острови, регистрирана през декември 2005 г.

В досието на фирмата се посочва, че личният й адрес е в жилищен комплекс в Западен Лондон, където средните цени на имот достигат до 9 млн. долара.

ИСПАНИЯ: крал Хуан Карлос I

Пилар де Борбон е по-голямата сестра на абдикиралия испански крал Хуан Карлос. В ролята си на Инфанта на Испания тя събира средства за благотворителни каузи и подкрепя конния спорт в страната.

Тя е ръководител на Международната фондация за конен сорт и използва функцията си в Международния олимпийски комитет, за да не допусне изваждането на спорта от Олимпийските игри през 2012 г.

Тя управлява бизнес-инвестициите на фамилията, събира средства за благотворителния проект Nuevo Futuro за бездомни деца и в продължение на 2 години е председател на Europa Nostra - коалиция, посветена на опазването на културното наследство на Европа.

Връзките на кралската фамилия с офшорния бизнес датират още от 70-те години.

През август 1974 г. Пилар де Борбон става президент и изпълнителен директор на регистрираната в Панама компания Delantera Financiera SA. Данните от "Мосак Фонсека" показват, че в същия ден нейният съпруг Луис Гомес-Асебо е назначен за фиансов секретар и директор на компанията.

Луис Гомес-Асебо е първи братовчед на Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела Сакскобургготска - съпругата на Симеон Сакскобургготски.

Фирмата на Пилар де Бурбон е регистрирана още през 1969 г. в Панама.

От март 1993 г. двамата са отписани от позициите си на директори на офшорката и имената им повече не се появяват в официалните регистри. Анонимните собственици на компанията избират за свой представляващ посредник мадридската юридическа кантора Gómez-Acebo & Pombo Abogados, основана от зетя на Пилар де Борбон - Инясио Гомез-Асебо.

Синът на Пилар де Борбон - Бруно Алехандро Гомез-Асебо Борбон е вписан като директор и финансов секретар на компанията през юли 2006 г. до закриването й през юни 2014 г.

ГРУЗИЯ: Бидзина Иванишвили

Макар че Иванишвили беше премиер на Грузия само 13 месеца между 2013-2013 г., той оставя незаличима следа върху историята на държавата.

Той прекарва 20 години в Русия, където натрупва огромно състояние в металодобивната индустрия и банковото дело.

През 2003 г. решава да се върне в Грузия и получава известност като отшелник-филантроп и колекционер на предмети на изкуството и екзотични животни.

През 2011 г. той влиза в политиката и се възползва от растящото недоволство срещу управляващите. Оглавява коалиция, наречена Грузинска мечта, и печели изборите през 2012 г. с впечатляваща победа, след което поема поста на министър-председател.

През 2013 г. той подава оставка доброволно, като продължава да влияе върху политиката зад кулисите.

Бидзина Иванишвили е собственик на Lynden Management Ltd, компания, базирана на Британските Вирджински острови. През 2011 г. Агенцията за финансови разследвания на БВО иска информация от "Мосак Фонсека" във връзка със собствеността и дейността на компанията му.

Офисът на "Мосак Фонсека" в Сингапур потвърждава, че по това време Иванишвили е бенефициент на тръст, създаден от Credit Suisse, a целта на Lynden Management е да държи контрола върху активите.

Две години по-късно Иванишвили е идентифициран от "Мосак Фонсека БВО" като политически-обвързана личност и регионалният офис се обръща към сингапурския клон с молба за предоставяне на документи за самоличността на Иванишвили, както и за източниците на финансиране на Lynden Management.

Сингапур не успява да ги предостави и по-късно пита дали клиентът им Credit Suisse не би могъл да направи "ограничена надлежна проверка" на Lynden Management.

КАТАР: шейх Хамад бин Халифа Ал Тани

Шейх Хамад бин Халифа Ал Тани управлява Катар от 1995 до 2013 г., след като сваля от власт баща си с безкръвен преврат. През юни 2013 г. Ал Тани предаде функциите си на сина си, като обяви, че е време за "ново поколение". През 18-те години управление Ал Тани успява да наложи Катар като ключова политическа сила, а икономиката на страната отбелязва силен растеж.

През март 2014 г., по-малко от една година след оттеглянето на Ал Тани, адвокат от Люксембург се свързва с "Мосак Фонсека", за да ги информира за намерението на Ал Тани да купи офшорна компания на Британските Вирджински острови.

Компанията, която бившият емир на Катар придобива, е Afrodille S.A., която притежава банкова сметка в Люксембург и дялове в две южноафрикански фирми.

От септември 2013 г. Ал Тани е и мажоритарен акционер в Rienne S.A. и Yalis S.A, които притежават срочен депозит в офиса на Bank of China в Люксембург.

25% от всяка от двете компании се притежава от други членове на фамилията, които по това време изпълняват длъжностите премиер и външен министър на Катар.

САУДИТСКА АРАБИЯ: Крал Салман бин Абдулазиз бин Абдулрахман Ал Сауд

Салман става крал на Саудитска Арабия през януари 2015 г., когато наследи престола след смъртта на брат си крал Абдуал. Дотогава той изпълнява длъжността военен министър и вицепремиер. Бил е губернатор на Рияд, столицата на Саудитска Арабия, от 1955 до 1960 г. и от 1963 до 2011 г. През 2012 г. е посочен за наследник на трона.

Данните от "Мосак Фонсека" показват, че той е използвал компания на Британските Вирджински острови за ипотекиране на луксозни жилищни имоти в Лондон и за придобиване на яхта.

Крал Салман участва в управлението на люксембургската компания Safason Corporation SPF S.A., която притежава акции в Verse Development Corporation, регистрирана на Британските Вирджински острови през 1999 г., и в Inrow Corporation, регистрирана през 2002 г.

През 2009 г. Inrow Corporation поема ипотека в размер на 26 млн. долара, а Verse поема втори ипотечен заем в размер на повече от 8 млн. долара - и двете сделки са за луксозни жилища в центъра на Лондон.

Точната роля на крал Салман не е уточнена, но в документите се споменава, че ипотеките "са свързани с него и активите му".

Крал Салман е посочен като "основен потребител" на моторната яхта Erga, кръстена на името на кралския дворец в Рияд. Тя е регистрирана в Лондон като сообственост на фирмата Crassus Limited, регистрирана през 2004 г. на Британските Вирджински острови.

Архивът на друга компания на БВО - Park Property Limited, регистрирана през 2005 г. с едноличен собственик Safason Corporation, се съхранява в двореца Ерга.

АРЖЕНТИНА: Маурисио Макри

Президентът на Аржентина Маурисио Макри започва кариерата си в бизнеса под наставленията на своя баща - родения в Италия магнат Франсиско Макри. През 1991 г. обаче Маурисио е отвлечен от полицаи, които обявяват, че ще го върнат, ако получат паричен откуп.

Това е повратната точка, която впоследствие го насочва към политиката. По време на третия си мандат като президент на футболния клуб Бока Хуниор, той създава център-дясната партия "Ангажимент за промяна", след което става представител на Буенос Айрес в Конгреса през 2005-2007 г., е избран за кмет на столицата през 2007 г., а през 2015 г. печели с малка преднина президентските избори с обещание да либерализира икономиката и да елиминира корупцията.

Маурисио Макри, баща му Франсиско и брат му Мариано са директори на Fleg Trading Ltd, регистрирано на Бахамите през 1998 г., като дейността му е прекратена през януари 2009 г.

В имотната си декларация за 2007 и 2008 г., когато Маурисио Макри е кмет на Буенос Айрес, той не посочва връзката си с Fleg Trading Ltd. Той декларира банкова сметка в Merrill Lynch в САЩ в размер на 2,9 млн. долара през 2007 г. и посочва, че разполага с 1,9 млн. долара в същата сметка година по-късно. Макри е декларирал, че притежава чуждестранни активи в размер на 158 000 долара през 2008 г., но не посочва източника или местоположението им.

Говорителят на Макри Иван Павловский обяснява, че президентът на Аржентина не е декларирал Fleg Trading като актив, тъй като не е имал капиталово участие в нея. Компанията, използвана за сделки в Бразилия, е свързана със семейната бизнес-група.

Поне 150 българи и фирми в Досиета "Панама"

Глобално международно разследване в 11,5 млн. документа разкрива 214 488 компании в 21 офшорни зони на клиенти от 204 страни

Поне 50 компании, 6 фирми посредници, 16 собственици и 78-ма акционери от София, Пловдив, Банско, Плевен, Стара Загора, Варна, Севлиево, Правец, Монтана, Созопол, Панагюрищe, Габрово, Русе са били свързани с офшорни регистрации на Бахамите, Сейшелите, Антила, Панама, Ниуе и Британските виржински острови.

Още поне 100 са били директори, пълномощници, адвокати, или ликвидатори. Сред тях e имало и чужденци, които живеят или притежават паспорти в България, както и българи, които живеят в чужбина.

„Масивното изтичане на данни e най-голямото, известно досега”, казва германският журналист Бастиан Обермайер от „Зюддойче цайтунг”.

„Започнете ли да четете сега, ще ви трябват поне 26 години”, допълва за гигантския обем информация един от редакторите на проекта Мар Кабра.

Испански журналисти от El Confidencial изчислили, че изтеклата информацията е 46 пъти по-обемна от материалите, които станаха известни като Wikileaks.

Журналиститите откриват сведения за офшорни компании, свъзрани с 12 бивши или настоящи държавни глави и 61 техни роднини или приближени, както и за 128 политици и хора, заемащи публични длъжности. Сред тях - министър-председателите на Исландия и Пакистан, кралят на Саудитска Арабия и децата на президента на Азърбайджан, украинският президент Петро Порошенко и покойният баща на британския премиер Дейвид Камерън, близки на сегашни или бивши членове на китайското Политбюро, сред които и девера на китайския президент.

Разкрития: Офшорна следа за 2 млрд. долара води до Владимир Путин

"Разкрито: Офшорна следа за 2 млрд. долара, която води до Владимир Путин".

Това заглавие се появи точно в 21 часа наше време на главната страница на британския "Гардиън" и още 109 световни медии от 76 държави, между които и българският вестник "24 часа". В сайта на "Гардиън" се появи и клипче със заглавие "Как да скриеш милиард долара" с лика на руския президент.

Става дума за така наречените Досиета "Панама", съдържащи повече от 11,5 млн. секретни документа за над 214 000 подставени компании, разкрити от 370 журналисти от цял свят. 

Това е най-мащабното разгласяване на тайни досиета в историята на журналистиката досега. Първи за разследването съобщи германският вестник "Зюддойче цайтунг".

Документите идват от панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca и съдържат данни за офшорните сметки на държавни лидери, наркокартели, членове на мафията, корумпирани политици и просто хора, укриващи доходите си от данъчните.

Според разкритите масиви има данни за изградена мрежа от тайна офшорни фирми и огромни заеми на стойност 2 млрд. долара, а следите водят до Путин. Разкритията показват как руският президент е станал приказно богат, благодарение на близкия си кръг, съобщава "Гардиън".

Името на президента не фигурира официално в нито един документ. Данните обаче показват модела как негови приятели са печелили милиони от сделки, които на пръв поглед не са могли да бъдат осигурени без покровителството му. Според документите  семейството на Путин се е възползвало от тези сделки и пари.

Офшорната пътеката започва от Панама и стига до Русия, Швейцария и Кипър. Тя включва и частен ски курорт, където една от дъщерите на Путин - по-малката Катерина, се е омъжила през 2013 г., разказват колегите от "Гардиън".

Досиетата Панама се фокусират и върху един от най-близките приятели на Путин - музикантът Сергей Ролдугин. Това е човекът, запознал президента с бившата му съпруга Людмила, и кръстник на голямата му дъщеря Мария.

Като професионален музикант той очевидно е натрупал богатство - става дума за контрол над активи на стойност най-малко 100 млн. долара, може би и повече. Вероятно именно Ролдугин е бил избран за целта, защото не е толкова известен, макар че той савият отрича да е бизнесмен и да има връзки с руски високопоставени фигури.

И все пак файловете разкриват, че приближеният до Путин е имал дял от 12.5% ​​в най-голямата руска тв рекламна агенция - "Видео Интернешънъл",  с годишни приходи от над 800 млн. паунда. Ролдугин също така е получил възможност да купи миноритарен дял от производителя на камиони "Камаз", който произвежда превозни средства за руската армия. Музикантът притежава и 15% от фирма на име Raytar, базирана в Кипър.

Според документите и анализът на "Гардиън" музикантът притежава и дял от "Банка Русия" - известна като "банката на Путин".

Банката, базирана в Санкт Петербург се ръководи от Юрий Ковалчук. Според данни на САЩ това е “личният банкер” на руския президент и на мвото високопоставени руснаци, продължава разказа “Гардиън”.

“Досиетата Панама” разкриват, че Ковалчук и “Банка Русия” успяват да трансферират най-малко 1 милиард долара за специално създадено за целта офшорно образувание, наречено Sandalwood Continental.

Според документите средствата идват от необезпечени заеми от контролираната от държавата Руска търговска банка (RCB).

Част от парите, получени от RCB, са се върнали обратно в Русия, а печалбите от огромни лихвени проценти са отишли в тайни сметки в Швейцария.

Според схемата парите, добити чрез двамата описани приятели на Путин, минават през швейцарски адвокати, панамската кантора, откъдето текат документите, RSB, кипърската офшорка Sandalwood Continental и се връщат обратно в Русия.

Парите се връшат обратно към кръга “Путин”, но този път под формата на много евтини заеми с лихви под 1 %. Не е ясно дали те са възстановени.

През 2010 г. и 2011 г. Sandalwood Continental дава три заема на стойност 11,3 милиона долара на офшорна компания, наречена Ozon. Тя притежава луксозния ски курорт Igora в региона Ленинград. Ozon принадлежи на Ковалчук ​​и кипърска фирма.

Осемнадесет месеца след даването на заемите, президентската дъщеря Катерина прави сватбата си там. Годеникът й е Кирил Шамалов, син на друг от приятелите на Путин от Санкт Петербург.

Документите разкриват още и други маневри на кръга на Путин. "Гардиън" припомня, че няма нищо незаконно в използването на офшорни компании, но според данните сделките, за които става дума, са фалшиви, търгувани са акции със задна дата, плащани са такси за милиони долари за консултантски услуги и т.н. През 2011 г. дружество, свързано с Ролдугин, купува правата над кредит за 200 милиона долара на цената на 1 долар.

"Това не е бизнес, това е създаването на външния вид на бизнес с цел непрекъснато да се движат и крият активи", казва Андрю Мичъл, водещ прокурор по разкриване на пране на пари, цитиран от BBC Panorama и "Гардиън".

ВИДЕО