Преди два дни в предаването „Денят започва с култура“ по БНТ
бе прочетено писмо от министъра на културата Вежди Рашидов като право на
отговор заради изразени в ефира критики към неговата работа. Рашидов намеква,
че водещият Георги Ангелов получава заплата от държавата и затова трябвало да
внимава какво говори.
Асоциацията на европейските журналисти – България поиска по
този повод оставката на Вежди Рашидов, а БНТ излезе със специална позиция.
По-късно Георги Ангелов написа отговор до Вежди Рашидов в
личния си профил във фейсбук. Предлагаме ви пълния текст:
Благодаря на всички колеги, журналисти, познати и непознати
хора, които ми вдъхнаха вяра, че в нашата страна все пак има гражданско
общество. Благодаря на БНТ за изразената позиция. Но тъй като писмото на
министър Рашидов е направо лично, то аз също ще дам личен отговор, още повече,
че след него остава горчив привкус на недоизказаност.
На 4 юли 2016 г. в ефира на „Денят започва с култура“ бе
прочетено писмо на министър Рашидов, под формата на „право на отговор“. За моя
голяма изненада писмото не бе нито отговор по темата относно гласуваните
промени в Закона за културно наследство, нито персонален отговор на казаното от
проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и г-н Владимир Руменов. Нещо
повече – те дори не бяха споменати поименно. За сметка на това четири пъти се
споменава моето име и четири пъти „водещия“, което превръща въпросното писмо в
„лична кореспонденция“.
Но по същество:
1. Обвинен съм, че „услужливо“ каня хора, които „обичат да
плюят държавата“. Няма да коментирам средновековното самоотъждествяване на
управляващ с държава, но не мога да приема критиката и посочването на
определени недомислици за „плюене“;
2. Обвинен съм, че каня „група хора“ (вероятно това са
всички писатели, художници, музиканти, артисти и интелектуалци, гостували в нашия
ефир и несъгласни с настоящата културна политика), които превръщали предаването
в „среда за оклеветяване, без да присъства другата страна“. Нещо, с което
категорично не мога да се съглася, а що се отнася до конкретното предаване, то
темата му бе „Протест срещу промените в Закона за културното наследство,
организиран от Форум „Културно наследство“. „Другата страна“ многократно е
изказвала своето мнение в нашия ефир, а окончателно го заяви, гласувайки
въпросните промени в парламента. Всеизвестен факт е, че на всяка засегната
страна, ако не присъства в ефир, винаги се предоставя право на отговор (което
ние спазваме). Но на отговор, а не на саморазправа с водещите!
3. Обвинен съм, че постоянно съм възкликвал: „Какво ли прави
тази държава за българската култура?!“. Прегледах три пъти записа и твърдо
заявявам, че такава реплика не съм произнасял. Пък и никога не бих задал така
въпроса, а бих възкликнал: „Какво прави ПРАВИТЕЛСТВОТО за българската
култура?“;
4. Следва умелата хватка „удар под кръста“ – отговор на
по-горния въпрос: „отглеждаме например децата на някои водещи“. Пояснявам: по
време на следването си във Великобритания дъщеря ми работеше от май до октомври
2013 г. в Българския културен институт в Лондон (без заплащане), от октомври
2013 г. до юни 2014 г. (на хонорар) и от юни 2014 г. до септември 2015 г. (на
щат). След което напусна и си намери друга работа. Припознаването в бащинство
над моите деца ми идва малко в повече, макар и този патернализъм да ми е добре
познат от близкото минало. Впрочем отговорът на въпроса е друг – тъкмо поради
политиките на това и редица предходни правителства две от трите ми дъщери
живеят в чужбина!
5. На следващото обвинение просто отговарям: Не, министър
Рашидов, нищо от „парите за театрите“, „средствата за българско кино“, „сесиите
за книги, за музика, за независим театър“, „парите за галерии и библиотеки“,
„новосъздадените музеи, разкриването на археологически разкопки“ не е убегнало
от погледа ми. Но от погледа ми, г-н министър, не са убегнали и реформите на
реформите в театъра, проблемите на сценичните изкуства, най-високото ДДС за
книгата, бутафорните крепости и възстановки, рушащите се паметници на
културата;
6. И накрая идва брилянтен финал-заплаха: „А колкото до
водещия г-н Ангелов, съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на
чиято ясла е и неговата заплата“. Тук вече с изумление научавам, че моята
заплата е на „държавна ясла”! Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен
журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?