Консулът ни в Одрин отменил програмата за 3 март

Министерството на външните работи поиска обяснение от генералния консул в Одрин Васил Вълчев относно решението му да отмени празничната културна програма на 3 март, съобщиха от пресцентъра на МВнР.

Във връзка с медийни публикации относно отбелязването на Националния празник 3 март в Одрин, Министерството на външните работи заяви, че не е съгласувало речта на генералния консул Васил Вълчев и отмяната на участието на танцовия състав.

От там припомнят, че в посолството ни в Анкара беше проведен прием на 1 март с представителство на най-високо ниво от приемащата държава начело с вицепремиера Фикри Ъшък. В Генералното консулство в Истанбул на 2 март близо 600 души уважиха тържествата по случай националния ни празник, които завършиха с голямо хоро.

МВнР изиска обяснения от генералния консул Васил Вълчев, като той е аргументирал решението си така:

„В памет на загиналите на 1 март турски войници в операция „Маслинова клонка”, на 3 и 4 март в Република Турция са били отменени всички културни прояви, а в джамиите са отслужени заупокойни литургии, затова съгласно дипломатическия протокол реших да призова за минута мълчание и да отменя културната програма. По отношение на боевете на Шипка призовах единствено за почитане на паметта на загиналите наши сънародници.”

Всички обстоятелства ще бъдат изяснени в следващите дни в тясна комуникация с Вълчев, отбелязват от МВнР.

На тази дата: 6 март 1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Джулиус и Етел Розенберг обвинени в шпионаж в полза на СССР

1951 г. в САЩ започва процесът срещу съпрузите Юлиус и Етел Розенберг по обвинение в шпионаж в полза на СССР. Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания.

Семейство Розенберг са изобличени като шпиони след ареста им, когато правят пълни признания. След осъждането на британския физик Клаус Фукс през 1949 г. вината им е потвърдена.

Съвместното разледване на Фукс от американски, канадски и британски секретни служби, е подпомогнато от прихванати шифрограми на съветската резидентура в Ню Йорк до Москва. Проектът с кодовото име „Венона” бил строго секретен, с цел да не се разбира, че американските служби прихващат и четат съветската секретна кореспонденция. Доказателствата, предоставени от Фукс, а не толкова материалите, събрани от „Венона”, отвеждат ФБР до Хари Голд, който е бил съветски куриер. На 22 май 1950 г. Голд е арестуван по обвинение в шпионаж. Той признава пред американските власти и разкрива Дейвид Грийнглас и Мортън Собел, като шпиони в атомната лаборатория в Лос Аламос.

Грийнглас и съпругата му Рут - и двамата членове на американската комунистическа партия, посочват сестрата на Дейвид - Етел Розенберг, и съпруга й Юлиус Розенберг като шпиони.

Подобно на много американски комунисти по това време семейство Розенберг сляпо следва криволичещата линия на комунистическата партия, която настоява за американски неутралитет още в началото на Втората световна война и за американска помощ на руснаците, след като германците нападат Съветския съюз през юни 1941 г.

През 1940 г. Юлиус започва работа като цивилен в американския Радиотехнически корпус, но през 1945 г. е уволнен поради просъветските му идеи. Тогава той започва да води троен живот - като обикновен американец, предан партиен член и нелегален агент за Съветския съюз. Той е ръководител на група от инженери, които през войната и след нея работят в заводи за производство на защитни средства и във военни бази, откъдето крадат каквото успеят.

Гаик Овакимян - президент на НКВД в Ню Йорк през 30-те години, вербува семейство Розенберг, а също и други шпиони. Овакимян е под прикритието на „Амторг” - съветска търговска организация, която в действителност провежда широкомащабна шпионска операция. Отначало семейство Розенберг не са в групата за събиране на атомни тайни. Те са привлечени в атомния кръг, когато Голд и Грийнглас, и двамата в отделни групи, започват работа заедно, с което нарушават правилата на техниката на шпионажа. Дейвид Грийнглас съобщава на ФБР, че скоро след като е назначен в Лос Аламос, Ню Мексико, през 1944 г., Етел и Юлиус са го убедили да шпионира за Съветския съюз.

През юни 1950 г. Розенберг си прави снимки за паспорт - за себе си и семейството си. Но вече е твърде късно. На 17 юли ФБР арестува Юлиус по обвинение в шпионаж, а на 11 август е задържана и Етел. Синовете им - Майкъл на 7 и Робърт на 3 години, са оставени на майката на Етел.

През март 1951 г. семейство Розенберг заедно със Собел и Грийнглас се дадени под съд в Ню Йорк. Делото се гледа от съдията Ървинг Кауфман. Американското правосъдно министерство препоръчва Юлиус Розенберг да бъде екзекутиран, а на Етел да се дадат 30 години затвор.

Кауфман свързва шпионските действия на семейство Розенберг с Корейската война, която е започнала само месец преди Юлиус Розенберг да бъде арестуван. Той заявява, че като помагат на руснаците да получат атомната бомба по-рано, отколкото те сами ще я създадат, двойката е тласнала напред събития, които водят до война и „несъмнено (са)... променили хода на историята в ущърб на нашата страна”. Той осъжда и двамата на смърт.

Присъдите шокират света. Симпатизанти, сред които има представители от либерали чак до хардлайнери комунисти, организират митинги, за да бъдат отменени присъдите. Но след повече от 20 апелации, подадени за повече от две години, на 19 юни 1953 г. Юлиус и Етел Розенберг са екзекутирани на електрическия стол в затвора Синг Синг в Осининг, Ню Йорк.

Любопитен факт е, че Етел е първата жена, екзекутирана в САЩ за федерално престъпление от времето, когато Мери Сурат е обесена през 1865 г. за ролята й в замисъла за убийството на президента Линкълн. Освен това Юлиус и Етел Розенберг са единствените американски предатели, екзекутирани в мирно време.

През 1995 г. АНС разсекретява съобщенията от Венона, като показва, че съветските разузнавачи, които са направлявали дейността на кръга атомни шпиони през 1944 г., са се обръщали към Юлиус Розенберг с кодовите наименования „Антена” и „Либерал”. В едно от съобщенията се отбелязва, че Етел Розенберг е знаела за „работата на съпруга си” и, въпреки че самата тя „не е работила”, е показвала преданост.

Вицове, март 2018 г.

Това е Елиза Казанова, капитанка на националния
отбор на Италия по водна топка. Тя не се храни със стимуланти,
а с онези, които пият стимуланти.

Едно кенгуро казва на друго:

- Дано днес да е хубаво времето! Не обичам, когато децата играят вкъщи.

***

В Студио за графичен дизайн влиза мутра и подава флашка на дизайнера.

- Брато, отвори таз снимка. Да. Виждаш ли как съм напомпал бицепси над главата. Ама искам да изглеждат още по-големи.

- Ми, освен да Ви намаля главата...

- Става!

***

8-ми март продавачка:

- Подарък за жена Ви, или нещо по-скъпо?

***

- Искам само любов и внимание.

- Късно е, вече ти купих пасатор.

***

Да спориш с глупак е все едно да играеш шах с гълъб. Той разбутва фигурите, насира дъската и отлита да разкаже на всички, колко добре се е справил с теб...

Из романа "1 APRIL 2034" на Радан Кънев

Но ето че сега градът влезе в емисиите, и то не с обичайната новина за битово престъпление, не с цените на зелената салата (макар да наближаваше Великден), нито дори с гордостта на местна баба, че е отгледала рекордно голяма краставица (напролет, през есента новината обиковено е за тиква), а с изчезването на млада жена, при това, хм, проститутка.

Темата беше повече от болезнена, защото в Ямболска област се провеждаше прочутият Пилотен европейски проект за осигуряване на временна алтернативна заетост на  студентки задочно обучение в райони с висока безработица (ППОВАЗСЗОРВБ) под патронажа на Съвета на дамските кооперации (СДК). Проектът беше на прицел както от консервативните, така и от либералните кръгове, и първият свързан с него инцидент се посрещна с интерес и оживление, дори с възбуда.

Не стига че за първи път от години се случваше нещо, но то беше и откровено пикантно. От късните вечерни новини насам, всеки имаше мнение – за инцидента, за причините за него, за самия пилотен проект, а и за социалната политика изобщо.

На сградата на читалището беше издигнат надпис “КУРВИТЕ ВЪН ОТ Е.!!!”, а пред училището група зрелостници, начело с учителя по математика Агопян, издигаха картонен плакат с надпис “ДА НА СВОБОДНАТА ИЗЯВА”, каквото и да значеше това.

Неизмазаната бетонна стена на  църквата осъмна с лозунга “Православноста не тарпи анархия”. Правописът издаваше симпатиите на автора към православноста, тъй като единственият анархист в града беше пословично грамотен.

Всеобщата суматоха остави почти незабелязано друго необичайно събитие. Предната вечер към 22 ч в града влязоха двама непознати с нов, дълъг, черен автомобил. Шофираше стегнат мъж с евтино кожено яке, а на задната седалка спеше висок светъл тип, увит с нещо дълго и черно. Слязоха пред хотел “Орудица”, огледаха стаите и след петминутна безпомощна пантомима наеха една двойна, “реновирана”, с балкон.

Евлоги не знаеше дали някой друг е забелязал пристигането на странната двойка и се чудеше какво ли търсят в градчето. Стаите в “Орудица” бяха пословично мръсни и неподдържани, по по-претенциозен критерий – практически неизползваеми. Никой не би отседнал там без основателна причина. Точно такива неизяснени въпроси го изнервяха, още от малък. И му пречеха да се радва на хладното време…

Замислен за съвпадението на необичайни случки в толкова скучен и предвидим град, той прекоси реката по каменния мост и сви вляво покрай полусрутената сграда на полицейското управление. Погледна през рамо и злорадо се усмихна на обърканата и малко подута от продължително пиянство физиономия на полицейския началник, втрещена между двете телевизионни камери. Капитан Киро Крумов рядко ставаше преди два следобед и никога не пропускаше да си почине от трудното събуждане в кръчмата, където обикновено прекарваше и остатъка от работния си ден. Злата му участ беше да разбере последен от целия град за изчезналото момиче.

Десислава Радева: Хора, честно ли важното в момента са моят и на вицепрезидента тоалети?

За мен е важно как ме оценя човекът до мен. Защото съм негов избор. Не ваш! Не градете образ, който няма нищо общо с действителния. Ще рухне - рано или късно. Това написа съпругата на президента Десислава Радева във фейсбук.

Поводът са появили се коментари за тоалетите на Радева и на вицепрезидента Илияна Йотова на приема за националния празник на 3 март.

Текстът на Радева:

"Хора, честно ли важното в момента са моят и на вицепрезидента тоалети?! Това ли е темата? Дори в деня на националния празник?!

Дори тогава ли не можем да потиснем желанието си да сме пенкелери? И да празнуваме заедно. И да МИСЛИМ заедно. Къде сме? Каква е реалността? Какво е бъдещето ни?

За какво говоря ли? За онова синьо-червено и какво-ли-още-не, дето ни дели от 90-те. За онова Левски-ЦСКА, в което влизаме с охота.

Така ли ще оцелеем като нация - ядящи се помежду си? Това ли са ни проблемите? Ако да - с мед да ги намажеш!

На приема снощи, преди да зазвучи химна, се пошегувах с г-жа Йотова: "Да вземем да се уговаряме предварително, м?" Тя отвърна с усмивка: "Карай, току виж решили, че сме се уговорили."

Не вярвах, че това ще се превърне в поредното отвличане на внимание от истинските проблеми на България. И все още не вярвам, че дотолкова сме отвикнали да мислим и да отсяваме важното.

Тук е мястото да цитирам Томас Джеферсън: Ако една нация очаква да бъде невежа и свободна, това не е било, и няма и да го бъде!

А всички мои критици искам да уверя, че за мен е важно как ме оценя човекът до мен. Защото съм негов избор. Не ваш! Не градете образ, който няма нищо общо с действителния. Ще рухне - рано или късно. (Правило на маркетинга).

Поздрав за съпруга ми, избран за президент с над 2 млн.гласа. Некупени! И не предимно червени! И нека е ясно - няма да спра да го подкрепям! Защото той пък е моят избор в личен план.

П.С. Модните корифеи и стайлинг специалистите, приемете поздравите на Nevena Nikolova. Дано ви светне защо работи предимно в Лондон, а не в София. Дръжте стандарта ;) Обичаме ви!

Ангелкова се нащрака в Холивуд

Ангелкова, защото е министър на туризма вероятно е отишла в Холивуд, за да се щрака със звездите.

Самата тя се похвали, че се е снимала с Майкъл Дъглас, Силвестър Сталоун, Салма Хайек, Гал Гадот на парти преди раздаването на „Оскар”-ите.

Руският патриарх си замина обиден, че сме благодарили не само на руснаците

Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил е разочарован, че руската армия, освободила България, е разделена на отделни националности, участващи в Освобождението.

"Има много положителни неща, които видях по време на посещението ми в България, но има и неща, които ме огорчават. Много ме огорчи в официалната реторика на представители на държавата като наравно с Русия същата роля почти да са изиграли Полша, Литва, Финландия", каза пред журналисти патриарх Кирил на летище "София", преди да отпътува от България.

"Когато попитах откъде е тази странна история, разбрах, че гвардията на финландския полк е участвала в Освободителната война, но това беше полк на руската армия, който беше във Финландия. Също така имаше и полкове от руската армия в Полша. Но в историята на Полша и на Финландия я няма тази страница, свързана с освобождението на България", каза патриарх Кирил.

Той заяви, че историята на Освобождението на България с кървави букви е изписана в историята на Русия. Затова руският патриарх препоръча тази история на София да "изчезне" от политическия ход на България. По думите му никаква политическа коректност не може да оправдае лъжливата историческа интерпретация.

„Най-светлата страница от посещението ми в България е свързана с Шипка - там не видяхме нито финландски знамена, нито полски, нито румънски флагове, каза руският патриарх. Видяхме само флага на Русия и флага на България и с какъв ентусиазъм българският народ прие Московския и на цяла Русия патриарх“, сподели главата на Руската православна църква.

Президентът Румен Радев, който прие духовника, оцени високо участието на руския патриарх в тържественото отбелязване на 140-годишнината от Освобождението на България и подчерта, че народът ни пази спомена за Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и България уважава паметта на воините, загинали за нейното освобождение.

"Така както църквата се бори за душата на всеки човек, така и ние сме признателни към паметта на всеки воин, сражавал се в руската армия под знамената на император Александър II и загинал за българската свобода, независимо от неговата националност", каза Радев.

На тази дата: 5 март 1940 г. взето е решение за Катинското клане

На 5 март 1940г. по искане на съветското вътрешно министерство (НКВД) Политбюро на Централния комитет на болшевишката партия решава да бъдат разстреляни поляците, пленени при настъплението на Червената армия в Полша през септември 1939г. През следващите няколко месеца без съд и присъда са избити почти 22 000 полски военнопленници.

Днес се навършват 76 години от началото на едно от най-бруталните престъпления от времето на Втората световна война. СССР десетилетия наред отрича да има нещо общо и част от документите стават достъпни едва след разпадането на Съветския съюз. До днес Москва не е разкрила всички документи.

Как започва всичко

В съгласие с тайните клаузи на германско-съветския пакт Молотов-Рибентроп на 17 септември Червената армия нахлува в Полша без обявяване на война и до 6 октомври окупира западната част от страната, взимайки в плен поне 230 000 души.

Съветското настъпление е посрещнато с объркване. Комуникациите в полската армия са объркани от водените от над две седмици сражения с германската армия, нахлула на 1 септември от запад. Едни части получават заповеди да не се съпротивляват, други защитават с бой страната си.

Някои източни райони смятат, че руснаците идват да им помогнат, посрещат ги с хляб и сол и ги пропускат на запад. Пропагандата на съветското правителство твърди, че то действа, за да защити етническите украинци и беларуси, живеещи в източните войводини на Полша, тъй като централната власт във Варшава е рухнала под нацисткия натиск и вече не може да гарантира сигурността на собствените си граждани. Франция и Великобритания реагират сдържано, защото не искат война със СССР.

Но скоро всичко става ясно, когато нацистката и съветската армия започват да си разменят контрола над превзети градове и обекти и организират съвместни паради. През ноември територията с над 13 милиона души население е анексирана и включена в СССР.

Създаването на концлагерите

Още на 17 септември, в първия ден на нахлуването, НКВД създава лагери за пленени поляци, разположени в Украинската и Беларуската съветски републики, т.е. изначално е имало план те да бъдат изтеглени на съветска територия. След две седмици те са претъпкани с хиляди мъже, държани при примитивни условия и дори им е забранено за Коледа да проведат празнична литургия и да окачат икони и кръстове.

На 7 януари група полски офицери връчват писмо, в което искат правителството на СССР да изясни какъв точно е статутът им. "Военнопленници ли сме? Ако да, то да се отнасят към нас според приетите от всички държави правила за това. Арестувани ли сме? Ако да, уведомете ни за какво престъпление сме лишени от свобода и ни повдигнете обвинение. Интернирани ли сме? Ако е така, изяснете ни кои наши действия са предизвикали това ограничаване на свободата ни, още повече, че бяхме задържани на полска територия."

Решението от 5 март 1940г.

Два месеца по-късно в Москва е взето решение: "Да се предложи на НКВД на СССР: Делата за намиращите се в лагерите за военнопленници 14 700 бивши полски офицери, чиновници, помешчици, полицаи, разузнавачи, жандарми и пазачи от затворите, както и делата за арестуваните и намиращи се в затворите в западните области на Украйна и Беларус 11 000 членове на различни контрареволюционни шпионски и диверсионни организации, бивши помешчици, фабриканти, бивши полски офицери, чиновници и бегълци – да се разгледат по съкратена процедура с прилагане на висшата степен на наказание – разстрел. Съдебните заседания да се провеждат без присъствието на арестуваните и без да се повдигат обвинения."

На 7 март Лаврентий Берия, ръководителят на НКВД, нарежда в 5-дневен срок да се съставят точни списъци на задържаните. Някои от подчинените му питат има ли смисъл да правят отделни за ергените, защото специални списъци за тях "е нецелесъобразно, тъй като те никому не са нужни".

"Разтоварването" на лагерите започва веднага.

Почерпка за избиването на 6300 души

Дмитрий Токарев, един от ръководителите на тази операция, разказва:

"Водеха хората един по един до една червена стая. Там за последно проверяваха самоличността, питаха го за името и рожденната му дата. След това го отбелязваха в списъка, за да не стане някаква грешка. Накрая, на полския офицер или полицай надяваха белезници и го отвеждаха в "камерата за екзекуции".

Тук животът на пленения приключваше с изстрел в тила. Опитните палачи стреляха в шията, държейки оръжието под ъгъл нагоре. Тогава имаше вероятност куршумът да излезе през окото или устата. Тогава има по-малко кръв, докато куршум, изстрелян в тилната част, предизвиква обилно кръвотечение – повече от литър кръв. Убиваха най-малко по 250 души на ден.

Труповете извличаха от камерата през друга врата към двора, където чакаше камион. Всеки ден каросерията се измиваше от останките от кръв и мозък. Труповете (по 25-30 на всеки автомобил) покриваха с брезент, който в края на "операцията" бе наредено да бъде изгорен. Телата бяха откарвани до общи траншеи в гората недалеч от Медное, а ги зариваше служиел на НКВД, операторът на багер Антонов с помощника си.

Когато всички затворници от Осташково бяха унищожени, Блохин устрои прощална почерпка за лицата, избили над 6300 души. Блохин получи премия от една месечна заплата. На някои като награда бяха дадени пистолет, велосипед или грамофон."

Токарев по това време е началник на НКВД в Калининска област, след войната става министър на държавната сигурност в Таджикската СССР и Татарската автономна ССР. От 1954г. е в запаса, свидетелства при разследванията от 1991-1992г. , но никога не са му повдигани обвинения. Умира на 99 години.

Осташковският лагер е концлагер за полски военнопленници в района на манастир на остров Столбни. По данни към 1 април 1940г. в него е имало 6364 души, от които за разстреляни 6311.

Другите "разчистени" лагери са:

Козелският лагер в манастира Оптина пустиня с 4599 военнопленници, от които край Смоленск са изпратени за разстрел 4400. Те са заровени в Катинската гора и телата им са открити от нацистите през февруари 1943г. Затова и цялата трагедия става известна като Катинското клане.

Путивилският концлагер е на територията на бившия Софроненски манастир и околните торфища, но охраната и снабдяването му са толкова лоши, че на 1 ноември 1939г. той е разформирован. Редниците и младшите офицери са отправени у дома, старшите офицери са прехвърлени в Козелския лагер.

Старобелският концлагер е в Луганска област на територията на манастира "Радост за всички скърбящи". На 1 април 1940г. в него е имало 3894 военнопленници, от които 3802 са изпратени за разстрел в Харков и погребани в покрайнините на града.

Вицове, март 2018 г.

Улично изкуство

Японец и българин си говорели за дължината на работното време. Японецът казва: - Ние в Япония работим по осем часа - два за мене, два за императора и четири за Япония. Нашенецът: - Ние в България бачкаме по два часа - щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония...

***

"Скука. Лежа, гледам в една точка, мълча. Що ми трябваше да ставам снайперист?"

***

Не само, че има трети пол, ами повечето от тях имат и шофьорски книжки!

***

Прогнозата за времето днес:

- Ако се подхлъзнеш, може да се удавиш...

***

- Отивам аз при шефа и направо му заявявам: “Или ми увеличаваш заплатата, или напускам!” - И какво? - Ами... стигнахме до споразумение. Той няма да ми увеличава заплатата, а аз няма да напускам.

Големият биткойн обир

Около 600 компютъра, използвани за "добив" на биткойни и други виртуални валути, са били откраднати от информационни центрове в Исландия, предаде Асошиейтед прес. Полицията казва, че това е най-голямата серия кражби в историята на островната страна.

Във връзка с "Големият биткойн обир", както исландските медии кръстиха аферата, са арестувани 11 души. Двама от тях останаха в ареста.

Мощните компютри, които още не са открити, струват близо 2 милиона долара. Но ако се използват за оригиналната си цел, те могат да донесат на крадците голям доход, без изобщо да бъдат продавани.

Три от четирите кражби са извършени през декември, а четвъртата - през януари. Властите не са съобщили за тях, надявайки се да открият крадците. Според полицията престъплението е организирано много старателно.

Исландия - рай за биткойните

Малката островна държава се превърна в център за "производство" на криптовалути. Очаква се тази година в Исландия енергията, използвана за добиване на биткойни и други виртуални валути, да е повече, отколкото потребяваната от домакинствата, коментира Егил Бярнасон за Асошиейтед прес.

Необходими са огромни количества ток за компютрите, които създават ценните биткойни и големите компании за "копаене" на виртуални валути са установили бази в Исландия - студен северноатлантически остров, изобилстващ на възобновяема енергия, произвеждана в геотермални и хидроелектрически централи.

Сравнително неочакваният растеж на новата индустрия накара депутата от исландската Партия на пиратите Смари Маккарти да предложи облагане с данък печалба копаенето на биткойни. Инициативата вероятно ще бъде приета добре от исландците, които са скептични към спекулативните финансови начинания, след като преживяха катастрофален срив на банковата система през 2008 година.