Днес мислете, защото: "после ебенье нема каенье"! Видео

Днес е ден за размисъл преди европейските избори. Мислете днес, за да не мислите след изборите!

На тази дата: 25 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "непристойно поведение с други лица от мъжки пол"

1895 г. — Оскар Уайлд е осъден на 2 г. каторга за "крайно непристойно поведение с други лица от мъжки пол". Писателят пострадва по вина на маркиза на Куийнсбъри - баща на неговия интимен приятел лорд Алфред Дъглас.

Уайлд се запознава с  Дъглас през 1891 година. Тогава младежът, по прякор Боси ("властен"), току-що е завършил Оксфорд и има славата на красив и разглезен млад мъж. Скоро приятелството преминава в бурна интимна връзка. По това време Оскар печели около сто паунда на седмица, като всичко отивало за удовлетворяване на желанията на Алфред. 

Скоро Дъглас въвлича Уайлд във викторианският подземен свят на гей проституцията. Бащата на лорд Алфред, маркизът на Куинсбъри, изобщо не одобрявал природата на връзката между сина си и Уайлд. Той често го заплашвал да остави сина му на мира, докато през 1895 г. оставя бележка на Уайлд в неговия клуб, на която пишело – "За Оскар Уайлд, изявен хомосексуалист". По съвет на своите приятели Уайлд завежда дело срещу Куинсбъри за клевета за содомия (хомосексуализъм), което по това време се считало за престъпление. 

Адвокатите на Куинсбъри обаче имали доста доказателства като писма, които Уайлд е писал, и свидетелски показания на няколко мъже, с които тайно се срещал, разкриващи много подробности от личния му живот. По съвет на своите адвокати, Уайлд се отказва от обвинението и се налага да заплати разходите на Куинсбъри по делото, което води до неговия финансов банкрут.

След като Уайлд напуска съда, прибирайки се в къщи, той открива, че е пусната заповед за неговия арест по обвинение в содомия и неприлично поведение. Приятелите го съветват да избяга, а майка му настоява да остане и да се защити като мъж. В крайна сметка е арестуван и обвинен. Дъглас го посещава всеки ден и иска също да поеме своята вина, но Уайлд го моли да замине. Много негови приятели напускат страната, защото се страхуват, че ще ги осъдят. През май 1895 година, Уайлд и Алфред Тейлър са признати за виновни за непристойното си поведение и са осъдени на две години тежък труд. Уайлд излежава присъдата си в затвора Пентънвил, а после в Ундгуърд. През ноември той е принуден насила да посети параклиса в затвора, но бил толкова болен и недохранен, че припада, удряйки много лошо лявото си ухо и пука тъпанче, чието възпаление по-късно допринася за неговата смърт. След този инцидент прекарва два месеца в болница.

През май 1897 година, той е пуснат от затвора, и макар здравословното му състояние да не е много добро, той се чувства духовно като прероден. Въпреки че Дъглас бил причината за всички лоши неща, случили се на Оскар Уайлд, той се събира отново с него през август същата година. Срещата не се одобрява нито от приятелите, нито от семействата им. Констанс Уайлд отдавна отказва да се срещне със съпруга си или да му разреши да вижда двамата им сина, но все още му изпраща пари. Двамата живеят заедно няколко месеца, но се разделят под натиска на семействата си, които заплашват, че ще ги лишат от средства.

Малко след това Уайлд развива церебрален менингит и му инжектират морфин. Здравето му бързо се влошава, и това води до смъртта му през 1900 година. Има различни теории за причината за неговото заболяване от менингит. Погребан е извън Париж, като по-късно останките му са пренесени в гробището Пер Лашез, намиращо се в града, в специално проектирана гробница от сър Джейкъб Епщайн.

Според някои източници последните думи на духовития писател били: "Или тези пердета ще се махнат, или се махам аз!"

Вицове - само сока, май 2019 г.

Мода от Calvin Klein, не е пътен
работник.

Менделеев цял живот не успя да убеди жена си, че на първо място е водородът, а не тя...

***

Падам си по теб като варненски булевард по време на дъжд!

***

Карах колата, до мен седеше жената. Телефонът ѝ звънна и тя го вдигна с думите:

- Казвай по-бързо, че караме!

***

– Мамо, какво е любов?

– Ами представи си - на теб ти харесват високи, силни, синеоки, с тръпчинки, интелигентни, с чувство за хумор момчета... А любовта като я срещнеш... и забравяш какви момчета ти харесват!

***

Ако едно работно място дълго време е вакантно, значи там и плащат малко, и няма кво да се открадне!

На тази дата: 24 май честваме българската просвета и култура и славянската писменост

Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, на който отбелязваме създаването на глаголицата от братята Кирил и Методий.

Въздигането на двамата като равноапостоли и велики християнски учители в България става още с пристигането на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата.

Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуване на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на ХVIII век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май).

От 15 ноември 1990 г. 24 май  е официален празник на Република България.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901г.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Да чакаш евродепутати в Брюксел да оправят България, е все едно да чакаш еничарите в Османската Империя да освободят България!!!

***

Когато една жена реши да пести и да си записва разходите:

- храна 10 лв.

- билет 1.60 лв.

- ток 120 лв.

- не помня къде 570 лв.

***

- Още две кюфтета и се разделяме... - шепнеха ми копчетата на панталона.

***

Мъжете и жените са много различни да знаете. Жена легнала на дивана възбужда мъжа, а мъж легнал на дивана вбесява жената!

***

Съпругата на депутата стана успешна бизнес дама. Синът на депутата стана вицепрезидент на голям финансов фонд. И само депутата си стои на една заплата, жалък неудачник, срам за семейството!

На тази дата: 23 май 1934 г. Убити са легендарните обирджии Бони и Клайд

Имената, станали символ на "опасната" любов - Бони и Клайд, са реално съществуващи хора - Бони Паркър и Клайд Бароу, които намират смъртта си на 23 май 1934 г. на запустял път в Луизиана. Хайка от шестима полицаи, предвождани от бившия тексаски рейнджър Франк Хамър (преследва ги от февруари с.г.) им устройва засада с цел да ги залови. Хамър счита, че двамата се местят от щат в щат за да използват закона, според който полицаи от един щат не могат да гонят престъпници, излезли от границите му.

Затова и прави засада в 9 ч. сутринта на пътя, откъдето очаквал да минат, когато краденият Форд приближава и забелязва хайката, Клайд, който шофира не спира, това предизвикало полицаите да открият огън. Изстреляни са над 100 патрона.

Техните "подвизи" съвпадат с периода на Голямата депресия в САЩ, районът им на действие са централните щати, но известността им далеч го надхвърля. Деянията им приковават вниманието в т.нар. ера на обществения враг - 1931 - 1935 г., довела до формирането на ФБР. Въпреки че са известни най-вече като обирджии на банки, те всъщност са предпочитали да нападат малки магазини и бензиностанции.

Бони Паркър среща Клайд Чеснът Бароу през 1929 г. и се влюбва в него. Той вече е лежал в затвора, а през 1930 г. е арестуван отново и остава зад решетките до 1932 г. След излизането си от затвора подновява престъпната си дейност, а Бони успешно му помага. Същата и следващата година двамата неколкократно избягнат поставени им засади, като грабят магазини, убиват и безчинстват в няколко щата.

Макар и ролята на Бони в престъпленията на бандата на Клайд да е описвана като значителна, всъщност тя се ограничава предимно до логистична подкрепа. Тя дори пише, като поемата "Историята на Бони и Клайд" е забележителна лична изповед за деянията на бандитите и същевременно молба за прошка.

Незабравимите

Възкръсването на легендарната двойка в съзнанието на хората се приписва на известния филм на Артър Пен от 1967 г.. В лентата участват Уорън Бийти, Джийн Хекман и Фей Дънауей. По това време обаче саможивите гангстери са вдъхновили толкова филми, колкото да се проведе цял кино фестивал.

Първите ленти се позовават на книгата на Едуард Андерсън „Крадците изглеждат като нас" от 1937 г. Авторът е сравнен с Хемингуей и Фокнър, а творението му се определя като „един от най-великите забравени романи на 30-те години".

Критикът Лорънс Блок казва, че Андерсън прекрасно е уловил природата на престъпниците като Клайд и неговата банда - те се възприемат за мъже, чиято професия е да ограбват, защото виждат в образа на крадци всички хора от улицата - адвокати, политици, бизнесмени, капиталистите от Уолстрийт.

Книгата остава неизвестна за широката публика, въпреки че се превръща в основа за три добре приемани и популярни филма. Един от тях е „You Only Live Once" на Фриц Ланг, за който и днес е валиден етикетът „един от най-добрите филми на 30-те години". А "They Live By Night" (1949) на легендарния режисьор Никълъс Рей носи призванието да е един от най-добрите романтични филми на всички времена.

Колкото до филма на Пен - много критици не го приемат заради нихилистичния дух и сцените с насилие. Акцентът пада върху жаждата за слава на героите като основен мотиватор, а не богатството. Това явно се оказва шокиращо за част от зрителите. А Пенелопе Джилиат пише в списание "The New Yorker", че изобилстват сцените с хихикане и фукане.

На противоположното мнение е колежката й Паулин Кейл, която пише по този повод - и за същото списание - една от най-известните рецензии в историята на киното - 10 000 души.

По това време - средата на 60-те години - САЩ се намира в турбулентен период. Тогава са бунтове в Чикаго покрай конгреса на Демократическата партия, убийствата на Чарлз Мансън и на четирима студенти от Националната гвардия в Кент, Охайо. Така че филмът перфектно пасва на изнервената социална обстановка в страната.

Самата Бони Паркър пише стихове, които разпраща до вестникарските редакции. Една от тях е достатъчно красноречива: „Един ден те ще паднат заедно / Ще ги погребат един до друг / За малцина ще има мъка / За закона - облекчение / Но това е смърт за Бони и Клайд".

Клайд пък изпраща писма до автомобилния магнат Хенри Форд, хвалейки качествата на неговите автомобили. Двамата обичат да се снимат и дават на вестниците горещи новини, а на полицията - нови доказателства.

Знаели са, че оставят следи напред във времето, но надали са имали представа, че ще стигнат толкова далеч.

Вицове - само сока, май 2019 г.

- А той разказа ли ти за неговите предишни гаджета?

- Не.

- Гад ! А ти на него ?

- Не.

- Умница...

***

- Какво е 90,60,90?

- Градско шофиране с преминаване покрай полиция.

***

Проблемите на съвременния абитуриент:

- Дадеш 200 лева за риза. Пуснат ти Шабан - съдереш я.

***

В последно време не съм чувала вицове за Иванчо в училище. Сигурно е завършил завалията...

***

Не мога да разбера едно, на сметопочистващите фирми как им плащат? На брой обслужени контейнери или на брой събудени граждани?

На тази дата: 22 май 1856 г. В Москва откриват Третяковската галерия

1856 г. в Москва е открита Третяковската галерия. Днес там се съхраняват някои от най-големите и значими колекции на руското изобразително изкуство. Галерията разполага с над 130 000 произведения на живописта, графиката и скулптурата.

Галерията е създадена от руския търговец и меценат Павел Третяков със съдействието на брат му Сергей Третяков. От 1856 г. Павел Третяков започва да събира художествена колекция, която през 1892 г. дарява на Москва. Галерията започва да се нарича „Московска градска галерия на Павел и Сергей Третякови”. Тогава колекцията наброява 1276 картини, 471 рисунки и 10 скулптури на руски творци, а също и 84 картини на чужди майстори.

На 3 юни 1918 г. Третяковската галерия е обявена за държавна с декрет на Ленин и получава названието Държавна Третяковска галерия. За директор на музея е назначен Игор Емануилович Грабар. С неговото активно участие през същата година е създаден и Държавен музеен фонд, който чак до 1927 г. остава сред най-важните източници за попълване на колекцията на галерията.

През 1928 г. е извършен сериозен ремонт на отоплението и вентилацията, а по-късно е прекарано електричество. През 1932 г. са построени три нови зали. От първите дни на Великата Отечествена война, така както и в другите музеи в Москва, в галерията започва демонтаж на експозицията, за да има готовност за евакуация. В средата на 1941 г. ешелон от 17 вагона тръгва от Москва към Новосибирск. Едва на 17 май 1945 г. Третяковската галерия отново е открита в Москва.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Истинските мъже при вида на гола жена, не се изчервяват а бледнеят. Не им остава кръв в лицето!

***

Писането на програмен код е като писане на книга... с тази разлика, че ако пропуснеш една запетая на стр. 157, цялата работа губи смисъл...

***

Най-големият страх на днешните младежи, е да ги спре телевизионен екип на улицата и да ги питат какво честваме...

***

Песимистът отдавна не беше правил секс, а оптимистът беше правил, но отдавна...

***

Не спори с жена си!

На глад е ...

На тази дата: 21 май 1969 г. Палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди

1969 г. в САЩ палестинецът Сирхан Сирхан е осъден на смърт за убийството на Робърт Кенеди.

Минути след полунощ на 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди благодари на привържениците си с реч в хотел "Амбасадор" в Лос Анджелис. В 00.15 ч. слиза от платформата и се отправя към кухнята, здрависвайки се с хората по пътя си. Минута по-късно пред него се изправя 24-годишният палестинец Сирхан Сирхан. В ръката му е пистолет 22-ри калибър.

Убиецът стреля в Кенеди и охраната му. Боби се свлича на пода, мъжете наоколо се хвърлят да обезоръжат нападателя. Помощник-келнерът Хуан Ромеро повдига главата на Робърт и слага в ръката му молитвена броеница. Сцената е запечатана от фотографи на сп. "Лайф" и в. "Лос Анджелис таймс". Кадрите обикалят света и стават символ на убийството на сенатора.

Аутопсията показва, че два куршума са улучили Кенеди в гърба, а един е зад дясното ухо. Четвърти само леко докосва дрехата му. При атаката са ранени още петима души. Всички очевидци твърдят, че Сирхан е бил на около метър-два от Боби, когато е стрелял, и че е стоял пред него.

В доклада си патоанатома пише, че никога не е твърдял, че Сирхан е убиецът, тъй като вероятността за втори стрелец убиец е много голяма. По-късно става ясно, че в хотела присъстват няколко агенти на ЦРУ. Този факт е смущаващ, защото според назначенията им тези мъже трябва да бъдат в Югоизточна Азия.

Десетилетия след атентата беше огласен аудиозапис на стрелбата в кухнята, направен от Станислав Пръсжински, полски репортер, с помощта на портативен касетофон и прикачен към него микрофон. Това е единственият звуков запис на самото убийство на Робърт Кенеди. Според изследователи на инцидента Сирхан не е бил сам, а от записа на поляка, излъчен за пръв път на 6 юни 2007 г., с голяма сигурност може да се твърди, че е имало и втори пистолет. Криминалистите са установили, че на местопрестъплението са произведени най-малко 12 изстрела.

Според разследващите атентаторът Сирхан е бил под хипноза в момента на престъплението. Палестинецът имал „проблеми с главата”, получени при работата му като жокей по-рано. Лечението му включвало хипноза и участие в групи за контролиране на съзнанието.