1961
г. започва изграждането на Берлинската стена. Стената служи за граница
между Западен Берлин и Германската демократична република до 9 ноември
1989 г., отделяща западната от източната част на град Берлин и
останалата част от територията на ГДР.
След Втората световна война Берлин е поделен между страните-победителки
(СССР, САЩ, Великобритания и Франция) на четири окупационни зони.
Източната зона, контролирана от съветските войски, впоследствие става
столица на Германската демократична република. В трите западни зони
контролът е осъществяван съответно от окупационните власти на САЩ,
Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните
довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от
Източен Берлин във ФРГ.
Затова в нощта между 12 и 13 август 1961 г. в период на усилено
противопоставяне и изостряне на отношенията между СССР и САЩ, започва
строителството на стената. Заповедта за нейното изграждане е подписана
от Валтер Улбрихт. Фактически това е в нарушение на следвоенното
споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания,
Съветският съюз, САЩ и Франция имат равни права относно управлението на
целия Берлин.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975
г. Напълно построената стена се е състояла от 45 ооо бетонни блокове
3,6х1,5 м, със закръглен връх, чиято цел е да затруднява опитите за
бягство. Въпреки това над 5000 души успяват да избягат на Запад. Сред
най-известните случаи са масовото бягство по тунел, дълъг 149 м, полет с
делтаплан, промушване между прозорците на два съседни апартамента.
Берлинската стена става един от най-известните символи на Студената война.