На тази дата: 27 август 1896 г. състои се най-кратката война в историята - 38 минути

1896 г. се състои най-кратката война в историята - едва 38 минути между Обединеното кралство и Занзибар. Предисторията на войната започва със смъртта на настроеният пробритански султан Хамад бин Тувайни на 25 август с.г.

Докато бил жив, той активно сътрудничел на британската колониална администрация. След смъртта на султана, неговият племенник принц Халид бин Баргаш с подкрепата на немците извършва преврат и завзема властта.

Това обаче е в противоречие с плановете на англичаните, които поддържат кандидатурата на Хамид бин Мохамед за султан. Според договор, подписан от Занзибар през 1886 г., едно от условията за избор на султан било одобрението от Британската империя.

Британците изпращат ултиматум до превратаджията Халид бин Баргаш да се откаже от претенциите си за престола. Той обаче отказва да се подчини на отправените искания и набързо събира малка армия от 2800 човека, с които организира на отбраната на двореца в столицата на остров Унгуджа.

Ултиматумът изтича в 9.00 ч. на 27 август, като през това време Лондон успява да изпрати край островната държава три крайцера, два оръдейни кораба, 150 морски пехотинци и 900 наемници от местните.

Бойните действия са започнати от британската флота в 9.02 ч. с масиран обстрел. Артилерийският огън подпалва двореца и унищожава защитаващата го артилерия още с първите изстрели. Бин Баргаш е принуден да капитулира, той разпорежда да бъде издигнат бял флаг в 9.40 ч. и военните действия са прекратени веднага.

Великобритания печели войната с цената на един ранен моряк. Но цената за ответната страна е доста висока - жертвите от страна на Занзибар са над 500 дворцови стражи.

 

Вицове - само сока, август 2019 г.

Иван си живееше като в приказка... Вечер жена му беше мила и нежна красавица, а сутрин пак се превръщаше в грозна и зла вещица. Добра и силна беше ракията на Иван...

***

"Единствената фраза, която има творческо надмощие над „Здр, как си?“, е „Разкажи ми нещо повече за себе си.“

***

Ако на кола със знак "У", се включат чистачките, значи тя ще завие!

***

Или вдигаш прах! Или бършеш прах. Такъв е животът.

***

Всички ходят с вежди като на ядосан сръбски снайперист и устни като на толстолоб...

На тази дата: 26 август 1382 г. Татарите завладяват Москва с хитрост и я опожаряват

1382 г. татарите с измама овладяват Москва и я опожаряват. Младият татарски хан Тохтамъш с помощта на войници на самаркандския владетел Тамерлан пристъпил към завоюване на татаро-монголската Златна Орда, откъдето преди това е прокуден. След като овладял източната част със столица Сигнак, Тохтамъш нахлул в западната част, контролирана от Мамай. През април 1380 г. той успял да завладее цялата територия на Златната орда чак до Азов, включително столицата Сарай.

На 24 август Тохтамъш приближил столицата. Великият московски княз Дмитрий Донски не приел боя и избягал със семейството си в Кострома. Отбраната на Москва била ръководена от младия литовски княз Остей. Московчани се защитавали упорито и успешно два дни.

Тогава Тохтамъш решил да завземе Москва с хитрост, като изпратил на преговорите нижегородските князе Василий Кирпяду и Семьон Дмитриевич. Князете се заклели, че Тохтамъш ще пожали московчаните, ако се предадат.

На 26 август 1382 г. Москва се предала. Коварният татарин естествено не си изпълнил обещанието. Били заклани 24 000 души, градът бил разграбен и опожарен. После татарите завзели Переяславл, Владимир, Юрев, Звенигород, Можайск и други градове около Москва, като им наложил данък.

 

 

Вицове - само сока, август 2019 г.

Скалното катерене е най-трудния, най-бавния и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа...

***

Кажете на децата си, че не може всички да са програмисти. Трябва някой да е и касиерка в цикъл в Билата на Красна поляна.

***

- Как да вбесите мъжът си?

- Изчакайте го да изпревари 7-8 тира, и му кажете да спре за малко, за да отидете до тоалетната!

***

Участничките в конкурса за красота се запознаха с членовете на журито.

***

Мимето разбра, че е остаряла, когато към надписите в асансьора почнаха да добавят... "леля".

На тази дата: 25 август 1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция

1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция. На 13 юни 1755 г. Кук постъпва на служба като доброволец във военноморския флот и взима участие в Седемгодишната война между Англия и Франция. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година - в боцман.

През 1763 г., след завършването на Седемгодишната война, Кук ръководи работите по заснемането и картирането на крайбрежието на островите Сен Пиер и Микелон. През 1764 г. е назначен за командир на кораба „Гринвил”, на който продължава заснемането на различни участъци от крайбрежието на Нюфаундленд, а през 1765 г. за кратко е командирован в Карибско море, където съставя лоция на Хондураския залив.

През 1768 г. Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 г. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис, който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити. Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.нар. „Южен континент” и присъединяването на нови територии към Британската империя.

След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър” - 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, включително 13 войници. В експедицията се включват двама художници и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър” е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.

На 25 август 1768 г. „Индевър” напуска Плимут, на 13 ноември пристига в Рио де Жанейро и на 7 декември отплава на юг. На 16 януари 1769 г. у югоизточната част на Огнена Земя Кук се укрива в залива Буен Сусесо, където неговите спътници слизат на брега и се срещат с местните жители. На 21 януари, след стихването на бурята „Индевър” продължава плаването си, на 25 януари заобикаля нос Хорн и на 13 април 1769 г. пристига на остров Таити.

Вицове - само сока, август 2019 г.

След прекрасна седмица прекарана на Бали, кацаме на летището в Родината. Млад граничар с изпъкнали от бдителност очи, гледайки златистия ми тен и широката усмивка, сравнявайки със снимката от паспорта ми зададе логичният въпрос:

- "Цел на вашето завръщане?"

***

- Можеш ли да свириш на пиано?

- На пиано мога, ама на трезво ич мъ няма...

***

Противоположностите се били привличали... е аз сега, от къде да търся глупав, не забавен и същевременно грозен мъж?

***

Тоя месец на мой приятел му се родиха 3 момчета! Всички майки, се чувстват добре!

***

Докъде я докарахме... Ученическа престилка може да се купи само в секс шопа...

На тази дата 24 август 79 г. Изригва вулкана Везувий и град Помпей изчезва под лавата

79 г. изригва вулканът Везувий. Градовете Помпей, Херкулан и Стабий са погребани под вулканична пепел, хиляди хора загиват. Вулканът се извисява на височина 1277 м, близо до Неаполитанския залив в Италия. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м.

В този ден по обяд вулканът се събудил внезапно, без никакъв знак в дните преди изригването, който да предупреди жителите на Помпей и да спомогне за избягването на човешки жертви.

Предхождащите земни трусове създали опасения за предстоящо земетресение. Изригването започнало с трясък от изхвърчането на тапата от втвърдена лава. След това вулканът изхвърлил огромни количества пепел, лава и газове в атмосферата. Черните облаци били пренесени от вятъра в посока на Помпей. Скоро след изригването над града заваляла пемза, парчетата от която паднали като смъртоносни куршуми със скорост около 200 км/ч.

Когато след около 15 часа Везувий затихнал, голяма част от жителите му загинали от каменната градушка и задушливите газове. Оцелелите скоро ставнали жертва на лавата и високите температури. Повече от 1500 години градът лежи погребан под покривка от вулканична пепел и пемза, достигаща на места дълбочина до 25 м.

Днес това е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. През 20 в. са регистрирани шест големи изригвания на вулкана. Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”.

 

Вицове - само сока, август 2019 г.

Пазете работещите хора, защото ако изчезнат, ще останат само проверяващите и ръководещите!

***

Мъже, търсете срамежливи жени, защото ще се срамуват да ви откажат.

***

Ключодържател... това е една малка джаджа, която ти позволява да загубиш всичките си ключове наведнъж.

***

Гледам пуснали ракия 38°... То туй не е ракия... Трябва да пише ”Имитиращ продукт”...

***

Новият безпилотен "Камаз" сам точи и продава гориво.

На тази дата: 23 август 1943 г. Цар Борис III е открит в безсъзнание след вечеря в италианското посолство

1943 г. след вечеря в италианското посолство в София Цар Борис III е открит в безсъзнание след силно повръщане.

На 4 август Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател Георги Кьосеиванов, с когото обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната, като в печата се появяват някои спекулации за заместването на Богдан Филов с Кьосеиванов и външнополитически завой. На 9 август германският посланик Адолф Бекерле предава на царя покана за спешна среща с Адолф Хитлер, като официалната тема за срещата е предварително поставена от фюрера -разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.

На 14 август Борис III заминава за главната квартира на Хитлер Волфсшанце край Растенбург. Двамата провеждат две срещи на четири очи следобедът на същия ден и сутринта на 15 август. На тях Хитлер настоява за окупирането от две български дивизии на част от италианската окупационна зона в Гърция и Албания, а Борис III се опитва да ограничи българското участие, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока. Вечерта на 15 август той се връща в София.

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец.

На 23 август Борис III трябва да отиде до София, където има няколко определени срещи. Още по време на пътуването той получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров, но продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден той колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване. На другия ден от Германия е извикан професор д-р Рудолф Зайц, който е консултирал царя и по-рано и познава здравословното му състояние, който диагностицира тежък инфаркт.

През следващите няколко дни състоянието на царя е пазено в тайна, като дори съпругата му е уведомена едва на 25 август. Междувременно от Виена спешно са повикани неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев. Заключението на всички лекари е за инфаркт на миокарда вследствие от тромбоза на коронарен съд.

На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето остава под упойка. В 16.22 ч. на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка”.